Решение по Административно дело 957/2016г.

Р E Ш Е Н И Е

№ 575

гр.Плевен, 28 Декември 2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 957 по описа за 2016 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 807 от 03.11.2016 г. г., постановено по нахд № 2264/2016 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 1375у от 03.10.2013 г. на Началника на 01 РУ на МВР – Плевен, с което на П.К.П. ***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД е наложена глоба в размер 30 лева за нарушение на чл.7 ал.1 от ЗБЛД затова, че на 21.09.2013 г. около 21,15 часа в гр.Плевен, на ул. Гладстон № 7А е заявил, че е изгубил личната си карта № ***/06.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от П.К.П., който счита същото за необосновано и постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи, че съдът не се е произнесъл по всички посочени в жалбата основания за отмяна на процесното НП, а е мотивирал изцяло решението си само и единствено обсъждайки давността и е пропуснал да се произнесе досежно законосъобразността на връчването на НП, дали е спазена процедурата по ЗАНН, както и относно реквизитите на НП и АУАН. Счита още решението за немотивирано и противоречиво, т.к. в мотивите си съдът посочва за жалбоподател лице, което не е страна в процеса. Твърди, че в хода на производството пред РС съдът не е съобразил всички факти и обстоятелства относно извършеното нарушение, както и спазването на административно производствените правила от наказващия орган, с което е постановил незаконосъобразно решение. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – гр.Плевен не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че с наказателно постановление №1375у от 03.10.2013г Началникът на 01 РУ на МВР – гр.Плевен е наложил на основание чл.53 от ЗАНН и чл.81 ал.2 т.2 от ЗБДЛ на П.П. административно наказание глоба в размер на 30лв. Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт №1375у от 21.09.2013г за установяване на административно нарушение от който е видно, че на същата дата в 21,15часа в гр.Плевен, ул.Гладстон” №7а, П. се е явил и заявил, че е изгубил личната си карта с №*** изд. на 18.01.2006г от МВР-Плевен. Съдът изложил мотиви, че горните обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя. При така приетото за установено от фактическа страна съдът направил извод, че законосъобразно административно наказващият орган е приел, че с действията си П. е извършил нарушения по чл.7 ал.1 от ЗБДЛ и законосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл.53 от ЗАНН и чл.81 ал.2 т.2 от ЗБДЛ.

Съдът изложил мотиви, че не е изтекла абсолютната давност по чл.81 ал.3 вр.чл.80 ал.1 т.5 от НК вр.чл.11 от ЗАНН и наказателното преследване за административни нарушения не е изключено. Според РС в чл.34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина е преодоляна с приложението на чл.81 ал.3 вр.чл.80 ал.1 т.5 от НК вр.чл.11 от ЗАНН. В този смисъл се позовал на Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015г на ВАС на РБ – ОСС от НК на ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАС, съобразно т.2 на което разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК. Съдът се позовал на разпоредбата на чл.80 ал.1 от НК, според която наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на три години за всички останали случаи /в това число и за деяние наказуемо с глоба/. Съгласно разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок надвишаващ с ½ срока по чл.80. Съдът направил извод, че за да се изключи наказателното преследване за извършеното от жалбоподателя Т. административно нарушение следва да е изтекъл срок от четири години и половина от извършване на нарушението. В конкретния случай констатирал, че деянието е извършено от жалбоподателя на 21.09.2013г и към настоящия момент не е изтекъл срока от четири години и половина за погасяване на наказателното преследване. На тези основания потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция намира оспореното решение за неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. АУАН е съставен от актосъставителя Б. в присъствието на свидетеля М. П. П. За единственото проведено пред ПРС по делото съдебно заседание на 13.10.2016 год. свидетелите Б. и П са били нередовно призовани, като за св.Б. е постъпила и молба с вх.№25265/04.10.2016 год. от баща му, че Б. вече не е служител на МВР и живее и работи в гр.София и е в невъзможност да се яви и да бъде разпитан на съдебното заседание, поради което съдът е заличил като свидетели Б. и П, приключил е съдебното дирене и е взел делото за решаване. По тази причина по делото не е бил разпитан нито съставителят на акта, нито свидетелят по установяване на нарушението . В този смисъл делото се явява неизяснено от фактическа страна, като изводите на съда не са подкрепени от надлежни доказателства. Съдът е следвало да прояви активност при събиране на доказателствата и да призове и разпита в следващо съдебно заседание поне свидетелят по установяване на нарушението, ако явяването на актосъставителя се окаже невъзможно, което не е сторил, поради което формираните от него изводи не почиват на надлежно събрани доказателства, поради което са необосновани.

На следващо, но не по важност място, при постановяване на съдебния акт, съдът е обсъдил единствено възражението на жалбоподателя досежно изтекла давност за наказателно преследване, което възражение счел за неоснователно, като не е изложил никакви други доводи относно направените в жалбата възражения, нито е анализирал дали законосъобразно е проведена административнонаказателната процедура във връзка с тези възражения, нито дали по същество е налице извършено нарушение. Видно е от намиращата се в кориците на делото на ПРС жалба против оспореното наказателно постановление, че жалбоподателят е направил множество оплаквания за следните допуснати нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП: нарушения на разпоредбите на чл.57 от ЗАНН, чл.40 и чл.42 от ЗАНН. Посочил е, че АУАН не му е надлежно връчен; възражения относно датата на извършване на нарушението; липса на описание в НП на мястото на извършването му и на обстоятелствата във връзка със същото. В жалбата е заявил, че два дни след като е изгубил личната си карта, е намерил същата в дома си, за което е съобщил в полицията, но тези обстоятелства не са изяснени от съда, а те имат отношение към самата преценка за налагане на наказание, респ. към индивидуализацията на същото.

Липсват изложени мотиви от съда досежно цитираните по-горе възражения в първоначалната жалба. Съдът не е дал отговор, нито е изложил мотиви по нито едно от възведените с жалбата оплаквания. Като краен резултат от обжалваното решение не става ясно защо съдът възприема тезата на наказващия орган, и дали възприема за основателни или не направените възражения и защо отхвърля тезата на жалбоподателя. Съдът не е направил дължимата проверка, не е събрал всички относими доказателства и не е изложил обосновани мотиви дали и защо не възприема релевираните оплаквания. Мотивната част на решението се изчерпва единствано с обсъждане на въпроса за неизтекла давност за наказателно преследване, без да са обсъдени конкретните оплаквания, релевирани с жалбата и без да е направена дължимата проверка на законосъобразността и правилността на атакуваното НП. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на тези процесуални изисквания за постановяването му. Липсата на формирани фактически и правни изводи по наведените от страните доводи опорочава съдебното решение и обуславя извод за неговата неправилност. Съдът дължи произнасяне по доводите на страните, независимо от това дали са основани на нови доказателства или на такива, които са вече събрани в административнонаказателното производство, както и независимо от това дали съдът приема възраженията и доводите за основателни или не.

При тези обстоятелства постановеното решение се явява неправилно, като немотивирано и постановено при нарушение на процесуалните правила по чл. 339, ал.2 във връзка с чл.84 от ЗАНН от категорията на съществените- липса на решаващи мотиви по наведените оплаквания, обосноваващи неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, който да даде обоснован отговор на всички поставени с първоначалната жалба против НП оплаквания, с оглед разкриване на обективната истина - да събере доказателства за твърденията, че личните документи са намерени, да призове и разпита свидетелите по установяване на нарушението , и след анализ на всички приобщени доказателства да прецени същите отразяват ли се на законосъобразността на атакуваното НП и по какъв начин.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 вр.чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 807 от 03.11.2016 г. г., постановено по нахд № 2264/2016 г. на Районен съд – Плевен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд -Плевен при съобразяване с мотивите на настоящето решение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.