Р Е Ш Е Н И Е

№ 2

гр. Плевен, 6 Януари 2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на осемнадесети декември две хиляди и петнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ЙОРДАНКА АНТОНОВА

При Секретар:А.Х.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 953/2015г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на “Плевенски имоти 2000” ООД - Плевен, чрез адв.Б. срещу Решение №823 от 28.10.2015г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2161/2015г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил Наказателно постановление № 132720-F145019 от 13.01.2015г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново - офис Плевен, с което на основание чл.355 ал.1 във вр. с чл.5 ал.4 и ал.6 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ на “Плевенски имоти 2000” ООД – Плевен е наложено административно наказание “имуществена санкция”   от 500 лева за нарушение на чл.3 ал.1 т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005г. и за нарушение на чл.3 ал.3 т.1 от същата Наредба “имуществена санкция”   от 500 лева, затова че в качеството си на работодател и осигурител не е подал декларация обр.1 и декларация обр.6 за месец 05.2014 г. за наето по трудови правоотношения лице в законоустановения срок – до 25 число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, т.е. до 25.06.2014 г., а декларациите са били подадени на 18.12.2014 г.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и несправедливост на наказанието – касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК. Твърди, че АУАН не е съставен по реда на чл.40 ал.2 ЗАНН– в отсъствие на нарушителя, както се сочи в НП, защото представляващият дружеството се е отзовал на поканата и актът е съставен в негово присъствие. В НП липсва информация относно датата, на която е извършено нарушението, както и доказателствата, които го потвърждават. Твърди, че чл.3 ал.1 и чл.3 ал.3 от Наредба Н-8 от 29.12.2005г. посочват различни срокове, като в НП липсва информация, към коя дата е следвало да се подадат съответните декларации. Липсва информация за имената на лицата, за които е следвало да се подадат декларациите. Няма информация за трудовите или друг вид договори, въз основа на които органите по приходите считат, че следва да се подават конкретните декларации. Твърди, че санкцията се явява изключително тежка, като с оглед общия й размер – 1000 лева, същата не отговаря на тежестта на нарушението. Моли да се отмени обжалваното решение, като се отмени и НП.

Ответникът по касация – ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен, чрез юрк. Г., счита касационната жалба за неоснователна. Датата на извършване на нарушението е посочена чрез посочване на срока, в който е следвало да се извърши съответното действие, и при нарушения, извършени чрез бездействие, каквото е настоящето, посочването на срока е достатъчно. Не е необходимо посочване в НП на работниците и служителите, които подлежат на осигуряване, и тази информация не е елемент от състава на нарушението. Моли да се остави в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението е законосъобразно и предлага да се остави в сила. Правилна е преценката, че не следва да се приложи чл.28 ЗАНН.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо, но съдът неправилно е приложил материалния закон.

Районен съд – Плевен е приел за безспорно доказани сочените нарушения от страна на осигурителя „Плевенски имоти 2000” ООД – Плевен, който не е подал в ТД на НАП – В.Търново офис Плевен декларация обр. № 1 „данни за осигуреното лице” и декларация обр. № 6 „данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ” за месец май 2014г. за осигурените лица, които е следвало да се подадат в срок до 25-то число на следващия месец – 25.06.2014г., както изисква чл. 3 ал.1 т.1 и чл.3 ал.3 т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Декларациите са били подадени по-късно – на 18.12.2014г., след изпратена покана.

В обстоятелствената част на АУАН и НП не са посочени работещите при осигурителя лица, за които е следвало да се подадат декларациите за м. май 2014г. Но по делото ответникът е представил справка за актуалното състояние на всички трудови договори, от която е видно, че на 10.05.2014г. е бил прекратен трудовия договор на С. В. Б. с работодател „Плевенски имоти – 2000” ООД – Плевен и следователно за това лице дружеството е следвало да подаде декларации обр. № 1 и обр. № 6 за м. май 2014г. Затова непосочването на конкретното осигурено лице, за което осигурителят е следвало да подаде декларации, не е съществено процесуално нарушение, още повече, че с подаването на декларациите, макар и след срока, за дружеството е станало ясно за кое осигурено лице е следвало да се подадат. Изрично в НП е посочено, че дружеството, в качеството на работодател и осигурител не е изпълнило задълженията си да подаде декларации обр.1 и обр.6 за м. май 2014г. за наето по трудово правоотношение лице в законоустановения срок - до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. Посочен е срока, до който е следвало да се подаде всяка от декларациите, след изтичането на който дружеството изпада в забава и е в нарушение. Затова е посочена както датата, когато е извършено нарушението, така и когато приходната администрация е установила нарушението с изпращане покана за съставяне на акт. АУАН действително е съставен в присъствие на управителя на дружеството, а не при условията на чл. 40 ал.2 от ЗАНН – в негово отсъствие, както погрешно е посочено в НП. Но това е несъществена техническа грешка, която по никакъв начин не се е отразила на правото на защита на наказаното лице, защото акта е бил надлежно съставен и връчен и дружеството не е било лишено от възможността да изложи възраженията си и защити правата си. Поради това са неоснователни доводите на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство.

Но административно-наказващият орган неправилно е наложил наказание на жалбоподателя за всяко едно от описаните нарушения с минималното предвидено в чл. 355 ал.1 от КСО наказание за юридическите лица – имуществена санкция от 500 лв., като е приел, че е осъществен състава на това нарушение.

Настоящият състав счита, че описаното деяние – подаване на декларациите по чл.5 ал.4 от КСО след изтичане на установения в закона срок попада в хипотезата на чл. 355 ал.2 от КСО, който съдържа привилегирован състав на нарушението по ал.1 на същия чл. 355 КСО и предвижда наказание глоба от 250 лв. за всеки отделен случай за лицата, които не са подали в срок декларация с данните по чл.5 ал.4 от КСО. Неправилно деянието е квалифицирано като такова по чл. 355 ал.1 от КСО – за неподаване на декларациите с данните по чл. 5 ал.4 от КСО, което предполага неподаване на декларация въобще. В случая необходимите декларации са били подадени със закъснение, след установения срок. Задължението все пак е било изпълнено, макар и със забава. Ето защо деянието е следвало да бъде квалифицирано и санкционирано като нарушение по чл. 355 ал.2 от КСО, а не по ал.1 на същия член с налагане на глоба на физическото лице, което е упълномощено да представлява търговеца пред НАП и което е подало със закъснение данните.

По тези съображения НП е незаконосъобразно и като го е потвърдил, Районен съд – Плевен е постановил неправилно решение в нарушение на материалния закон, което следва да се отмени и по същество да се отмени НП.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №823 от 28.10.2015г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2161/2015г. по описа на съда и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 132720-F145019 от 13.01.2015г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново - офис Плевен, с което на основание чл.355 ал.1 във вр. с чл.5 ал.4 и ал.6 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ на “Плевенски имоти 2000” ООД – Плевен е наложено административно наказание “имуществена санкция”   от 500 лева за нарушение на чл.3 ал.1 т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005г. и за нарушение на чл.3 ал.3 т.1 от същата Наредба “имуществена санкция”   от 500 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.