ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1275
гр.Плевен, 14.12.2016
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в закрито съдебно заседание на четиринадесети
декември две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Юлия Данева
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
като разгледа докладваното от
съдия Арабаджиева частно касационно административно-наказателно дело № 952 по
описа на Административен съд - Плевен за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на 229, ал. 1, т. 1 от Административно-процесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.2 от Закон за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
С Решение № 712/06.10.2016 год.,
постановено по анд №1614 по описа на Районен съд град Плевен за 2016 год.,
Районен съд – Плевен е потвърдил
Наказателно постановление №855/23.06.2016 год. на Директора на
Регионална дирекция по горите-гр.Ловеч,
с което на М.Д.А. ***, с ЕГН ********** за нарушение на чл.213, ал.1, пр.7, т.1
от ЗГ и на основание чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ във
връзка с чл.266, ал.1, пр.7 от ЗГ е наложено административно наказание
глоба в размер на 1150,00 (хиляда сто и
петдесет) лева.
Срещу постановеното решение е
подадена касационна жалба (наименована само жалба) от адв.Д. М. от ВАК като
процесуален представител на М.А.,*** от 01.11.2016 год.
Районен съд Плевен е намерил, че
жалбата е подадена след изтичане на 14 дневния
срок за обжалване, предвид, че оспореното решение е връчено на
11.10.2016 год.и срокът за оспорването му е изтекъл на 25.10.2016 год., а
касационната жалба е подадена на 01.11.2016 год. На това основание е оставил без разглеждане подадената
касационна жалба и е върнал същата на подателя й, с определение №978/03.11.2016
год., постановено в закрито съдебно заседание.
Това
определение се оспорва пред настоящата инстанция с доводи
за неправилност поради нарушение на процесуалния закон и нарушаване
правото на защита на наказаното лице. Сочи се в жалбата, че адв.Д. М., от
когото жалбоподателят е бил представляван пред РС-Плевен, е бил упълномощен да
представлява А. единствено пред Районен съд Плевен, след приключването на което
адв.М. няма пълномощия и срокът за А. за обжалване на постановеното решение
тече от 01.11.2016 год., от когато е уведомен за решението. Моли съда да отмени
оспореното определение и да насрочи
делото в АС-Плевен по жалбата срещу решението на РС, с което е потвърдено НП.
Ответникът
не е взел становище по частната жалба.
При
така установеното от фактическа страна, настоящият касационен състав намира следното:
В чл.
341, ал. 2 от НПК, приложим в производството пред районния съд по силата на
чл.
84 от ЗАНН, е установено, че по реда на Глава
двадесет и втора от НПК се проверяват определенията и разпорежданията, за
които това е изрично предвидено в кодекса. Производствата се образуват по
частна жалба или частен протест, подадени в седемдневен срок от постановяването
на съдебния акт, а когато е постановен в закрито заседание - в седемдневен срок
от връчването на преписа (чл.
342, ал. 1 от НПК).
Съгласно чл.
351, ал. 4, т. 2, вр. с чл.
346, т. 4 от НПК, касационната жалба и касационният протест се връщат от
съдия от въззивния съд, чрез който са подадени, когато не са подадени в срок
или от лице, което има право на жалба или протест. С разпоредбата на чл.
351, ал. 5 от НПК е въведена обжалваемост на връщането на жалбата и
протеста пред Върховния касационен съд, който се произнася в закрито заседание.
Въпреки липсата на изрично препращане към разпоредбите на глава
двадесет и втора от НПК и непосочването като вид на съдебния акт, с който
се извършва връщането на касационната жалба, съобразно разпоредбата на чл. 84
от ЗАНН, в случая за обжалване на връщането на касационната жалба, следва
да се приложат съответно правилата на чл. 342
от НПК. Съобразно това жалбата
против оспореното определение
№978/03.11.2016 год. на ПРС по анд №1614/2016 год. се явява подадена в
срока по чл.
342, ал. 1 от НПК, от надлежна страна, участник в производството пред РС – Плевен
и притежаваща активната легитимация да обжалва постановените от него актове,
пред компетентния да я разгледа съд, и като такава е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Районният съд, с постановеното от
него определение е оставил без
разглеждане подадената чрез него жалба, като недопустима и е върнал същата на
подателя й. За да постанови този правен резултат районният съд е приел, че
същата е подадена след изтичане на 14-дневния срок за обжалване на постановеното решение №712/06.10.2016 год., като е съобразил
приложената на л.33 от делото разписка, удостоверяваща получаване на решението на 11.10.2016 год. Позовал се на
разпоредбата на чл.183, ал.2 от НПК, според който текст срокът за оспорване на
постановеното решение е изтекъл на 25.10.2016 год. и направил извод, че
подадената на 01.11.2016 год. и заведена с вх.№ 28073 жалба следва да бъде
оставена без разглеждане и върната на жалбоподателя, тъй като е подадена след
изтичане на 14-дневния срок, установен от закона.
Касационната инстанция споделя тези
изводи на ПРС, които са основани на доказателствата по делото и правилно
приложение на закона. Видно от
приложената на л.33 от анд 1614/2016 год. разписка, оспореното решение е
връчено на жалбоподателя, чрез упълномощения от него адвокат Д.М., на
11.10.2016 год. Жалбата против решение
№712/06.10.2016 год е подадена в деловодството на ПРС на 01.11.2016 год.
чрез адв.Д.М., който е подписал същата. В този смисъл правилен е изводът на
ПРС, че според правилата за броене на сроковете, разписани в чл.183, ал.2 от
НПК, приложим в производството пред РС, срокът за оспорване на постановеното
решение е изтекъл на 25.10.2016 год.-вторник , присъствен ден и подадената на 01.11.2016 год. жалба се
явява просрочена.
Впрочем, тези обстоятелства не се и оспорват от
касатора. Доводите за обжалване на определението на ПРС за връщане на
касационната жалба на подателя й са свързани с твърдения, че адв.Д. М., който е
изготвил, подписал и подал касационната жалба против решение №712/06.10.2016 год, е бил упълномощен
единствено за производството пред районния съд и с приключването му той вече не
е бил упълномощен, в т.ч. с правата да подава касационна жалба, поради което
срокът за оспорване на решението е започнал да тече от 01.11.2016 год., когато
касаторът А. е узнал за постановеното
решение. Тези оплаквания са неоснователни, не се подкрепят от доказателствата
по делото и не обосновават отмяна на оспореното определение за връщане на
касационната жалба. Видно е от приложеното на л.7 от анд №1614/2016 год.
адвокатско пълномощно, че адв. Д. М. е
бил упълномощен от А. да го представлява
: „чрез РДГ-Ловеч с/у НП №855/23.06.16 год……..пред Районен съд-Плевен”,
като изрично е посочено в пълномощното- „за всички инстанции”. По делото не са
представени доказателства пълномощното да е оттеглено от А., респективно той да
се е отказал от защитника, каквато възможност е предвидена в чл.96 от НПК. В
този смисъл е и разпоредбата на чл.93, ал.5 от НПК, според която пълномощното
важи за цялото наказателно производство, ако не е уговорено друго. След като в
пълномощното има изрично отбелязване, че същото важи за цялото производство и
пред съда не са представени доказателства същото да е оттеглено, респ. да е
направен отказ от упълномощения адвокат, депозираната от пълномощника жалба против постановеното
решение се явява надлежно подадена, от
лице с представителна власт. Действително, постановеното решение не е връчено едновременно
и на касатора, но евентуалното връчване
на решението и на него не може да новира
вече изтеклия срок за оспорване на постановения съдебен акт.
По изложените съображения, настоящата
инстанция намира обжалвания съдебен акт на Плевенския районен съд за правилен, което обуславя и
оставянето му в сила.
Воден от горното и на основание
чл.
351, ал. 5 от НПК, вр. с чл. 84
от ЗАНН, съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение
№978/03.11.2016 год., постановено в закрито съдебно заседание, по анд № 1614/2016
г. по описа на Районен съд – Плевен.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.