РЕШЕНИЕ № 9
гр.
Плевен, 11 Януари 2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд на гр. Плевен – четвърти състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и първи декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛИНА
БОГДАНОВА-КУЧЕВА
при секретар В.М., изслуша
докладваното от съдията Богданова-Кучева адм. дело № 934/2015г. за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/
във вр. с чл. чл. 46, ал.1, т.6 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ и
чл. 32, т.6 от Наредба 18 на Общински съвет- Плевен.
Образувано е по жалба на П.И.А. ***
против заповед № РД 10-1709/22.10.2015г. на вр.и.д. Кмета на община Плевен за прекратяване
на наемното му правоотношение относно общински недвижим имот, находящ се в гр.
Плевен, ул. ***, представляващо три стаи, кухня и сервизни помещения.
Иска се отмяна на оспорвания акт, като
незаконосъобразен поради нарушение на материалния закон – липса на основание за
прекратяване на наемното отношение и съществени процесуални нарушения – чл. 46,
ал. 1, т. 2 от ЗОбС - предложение за настаняване в друго общинско жилище.
Жалбоподателят моли се заповедта да бъде отменена.
Оспорващият е бил редовно призован за
откритото съдебно заседание, явява се лично. Поддържа жалбата на изложените в
нея основания.
Ответникът – Кметът на Община Плевен,
редовно уведомен, не се явява, представлява се от юрисконсулт Б., с пълномощно
на л.37 от делото, който счита жалбата за неоснователна и аргументира, че при
издаването на спорната заповед са спазени всички законови изисквания, поради
което жалбата следва да бъде отхвърлена.
Жалбата е подадена в срока по чл. 149,
ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Административен съд на гр. Плевен,
четвърти състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт на всички
основания, съобрази доводите на страните
и представените доказателства, намира подадената жалба за неоснователна.
От фактическа страна
се установява следното: Имот, представляващ дворно място с площ 330 кв.м ,
съставляващо пи № 714, попадащ в УПИ VII, кв. 556а по
плана на гр. Плевен и построената в него двуетажна жилищна сграда с застроена
площ от 100 кв.м. и административен адрес гр. Плевен, ул. ***, представлява частна общинска собственост,
видно от АЧОС № 33332 (л. 44). Оспорващият - П.И.А.,
ведно със семейството си А. Б.
А. – съпруга, И.П.
А. /син/ и Г. П.
А. /дъщеря/, е бил настанен в гореописаното
общинското жилище, предмет на оспорената заповед съгласно заповед №
РД 11-14/28.05.2003г. (л. 4) и договор за наем на общински имот от 11.06.2003г.
за срок от 3 години. С последваща заповед № РД-11-109/22.07.2010г. и договор
изх. № 1494/02.08.2010г. А. със семейството му продължили да
ползват процесното жилище, като срокът договорът за наем бил определен до
30.07.2015г. или 5 /пет/ години, считано от датата на сключването на договор за
наем - 30.07.2010г. /л.8-10 от делото/
На заседание на
Комисията за решаване на жилищните нужди на гражданите към Общински съвет
Плевен, обективирано в т. 16 от Протокол №
31/02.09.2015г., е взето решение да се направи предложение до кмета на общината
П.А. да бъде преместен от жилището, находящо се на ул. ***
в жилище находящо се на ул. XXX,
за срок от 5 години. По повод решението на комисията е издадена
заповед № РД-11-200/10.09.2015г. от Кмета на Община Плевен /л.20
от делото/, с която жалбоподателя и съпругата ме са настанени да ползват
общинско жилище, находящо се в гр. Плевен, ул. XXX
за срок от 5 години. Заповедта е връчена на А. срещу подпис на
11.09.2015г., като същият е отбелязал върху нея “Не съм доволен от вашата
заповед. Не желая да се местя.”
С уведомление №
ОУСЖ-94П-57-1/28.09.2015г., жалбоподателят е уведомен по реда на чл. 26 от АПК
за началото на производство по издаване на заповед за прекратяване на наемното
му правоотношение с община Плевен за имота находящ се в гр. Плевен, ул. ***. В
същото е посочено, че има издадена нова настанителна заповед №
РД-11-200/10.09.2015г., съгласно която А. е настанен в по-малко жилище, доколкото му се полагала по-малка
жилищна площ. Посочено е още, че А. не е приел и е отказал преместване, което
на основание чл. 18, ал. 4 от Наредба 18 на ОбС Плевен водело до загуба на
създадените със заповедта права. Видно от протокол от 12.10.2015г. (л. 24)
уведомление № ОУСЖ-94П-57-1/28.09.2015г. не е било връчено на А., доколкото
същият не е бил открит на адреса гр. Плевен, ул. *** и не се е явил в общината за получаване на уведомление №
ОУСЖ-94П-57-1/28.09.2015г. Последното било изпратено на електронната поща на А.
и публикувано на електронната страница на Община Плевен, както и на таблото за
обяви в ОП “Жилфонд” Плевен, поради което съдът приема че са изпълнени
формалностите за предварителното уведомяване на лицето за започналото административно
производство.
Издадена е заповед №
РД 10-1709/22.10.2015г. от Кмета на Община Плевен, с която е прекратено
наемното правоотношение с П.А. за имот, находящ се в гр. Плевен, ул. *** и представляващ три
стаи, кухня и сервизни помещения. С т. 2 на заповедта е разпоредено в срок до
06.11.2015г. А. да освободи жилищния имот, като след изтичане на срока и
неизпълнение от страна на А., ще започне процедура по изземване по чл. 65 от
ЗОбС. Заповед № РД 10-1709/22.10.2015г. е връчена на А. на 03.11.2015г.
срещу подпис.
Компетентността на
издателя на оспорената заповед се установява от Решение №
1625/15.10.2015г. на Общински съвет Плевен /л.38 от делото/ във вр. с чл. 14,
ал. 3, изр. последно от Наредба № 18 за реда за
управление, ползване и разпореждане с общински жилищни имоти, приета с Решение
№ 466/21.04.2005г. на ОбС Плевен. Следователно заповедта предмет на
производството е издадена от компетентен орган.
Заповед №
РД 10-1709/22.10.2015г. е мотивирана с изтичане на срока на настанителната
заповед и правно обоснована с разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОбС.
Както бе установено по-горе със заповед № РД-11-109/22.07.2010г. А. със
семейството му (А., И. и Г.
А.) са били настанени в имот, находящ се в гр.
Плевен, ул. *** и представляващ три стаи, кухня и сервизни
помещения със застроена площ от 100 кв.м под наем за срок от 5 години, считано
от датата на сключване на наемен договор с директора на ОП “Жилфонд” – Плевен.
Такъв е договора с изх. № 1494/02.08.2010г.
(л. 8-10), като в същият е посочен срок на договора от 30.07.2010г. до
30.07.2015г. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОбС наемните правоотношения се
прекратяват с изтичане на срока за настаняване. Следователно, считано към
30.07.2015г. или както е отбелязано в заповед №
РД 10-1709/22.10.2015г. – 03.08.2015г. срокът на настаняването е изтекъл.
Последното е необходимо и достатъчно условие, за да бъде издадена оспорената
заповед. В този смисъл заповед № РД
10-1709/22.10.2015г. съдържа фактическите и правни основания за издаването й -
като фактически такива е посочено изтичане на срока за настаняване, прието от
органа на 03.08.2015г. , а като правно основание е посочена разпоредбата на чл.
46, ал. 1, т. 6 от ЗОбС. Налице пълна обоснованост на оспорения административен
акт.
Без правно значение в
случая е дали е предложено друго жилище на А., дали е провеждана процедура по
картотекиране и разглеждане на поставен въпрос за жилищна нужда на А. и
семейството му от нарочна комисия при Община Плевен.
Съгласно чл. 46, ал.
2, изр. второ от ЗОбС в заповедта се посочват основанието за прекратяване на
наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището, който не може да
бъде по-дълъг от един месец. В разпоредителната част на Заповед №
РД 10-1709/22.10.2015г. е определен срока за доброволно освобождаване на
жилищния имот, указани са последствията при неизпълнение, начин на връчване на
заповедта, контрол по изпълнението и срок за обжалване. В този смисъл
оспорената заповед има предвиденото от закона съдържание.
Съдът намира
възраженията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения за
неоснователни. Както бе отбелязано по-горе Заповед №
РД 10-1709/22.10.2015г. е мотивирана с това, че е изтекъл срока в който е било
предоставено общинско жилище на А. по силата на заповед №
РД-11-109/22.07.2010г. Административният орган е уведомил по см. на чл. 26, ал.
1 от АПК адресата на заповедта с уведомление № ОУСЖ-94П-57-1/28.09.2015г. за започналото
производство по издаване на процесната заповед и по този начин това изискване
на закона е спазено.
Неоснователно е и
възражението за прилагане на разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от ЗОбС, съгласно
която при прекратяване на наемното правоотношение на основание ал. 1, т. 2 към
заповедта по ал. 2 се прилага настанителна заповед за друго общинско жилище,
ако наемателят отговаря на условията за настаняване. В случая правилото на чл.
46, ал. 3 от ЗОбС не намира приложение, доколкото се касае за прекратяване на
наемно правоотношение поради изричане на срока
за настаняване. По делото не се твърди, а и не са събрани доказателства,
че наемното правоотношение е прекратено извършване на ново строителство,
надстрояване или пристрояване, основен ремонт или реконструкция, когато се
засягат обитавани помещения. Единствено в тази хипотеза се предоставя друго,
заместващо жилище. Това, че лицата, в случая жалбоподателя отговаря на
изискванията на чл. 5, ал. 1 от Наредба № 18 е
положителна предпоставка за издаване на заповед за настаняване, след изпълнение
на процедурите, предвидени в наредбата, но не е отрицателна предпоставка за
издаване на Заповед № РД
10-1709/22.10.2015г., която констатира изтичане на срока на настанителната
заповед и определя срок за освобождаване на общинското жилище.
Действително, П.А. е
бил картотекиран като нуждаещ се и като такъв, заедно със съпругата си е бил
настанен в общинско жилище, находящо се в гр. Плевен, ул. XXX на основание т. 16 от Протокол №
31/02.09.2015г. на Комисията за жилищни нужди при Община Плевен и
Заповед № РД-11-200/10.09.2015г. Вярно е, че А. е отказал, макар и
не по предвидения за това ред, като е записал под заповедта “Не съм доволен от
вашата заповед. Не желая да се местя.” Последното обаче са юридически факти,
извън обсега на контрол по повод оспорване на процесната заповед. Производството
по издаване на Заповед №
РД-11-200/10.09.2015г. и нейната законосъобразност не могат да бъдат разгледани
в хода на настоящето дело.
В този смисъл са спазени
и правилата за упражняване на оперативна самостоятелност, обективирани в чл.
14, ал. 4 от Наредба № 18, съгласно която преди
изтичане на срока на настаняване, наемното правоотношение може да бъде
продължено, ако наемателят към този момент отговаря на условията за настаняване
под наем в общинско жилище по чл.5, ал.1. Подаденото от А. заявление за
продължаване срока на настанителната заповед е било разгледано от Комисията за
решаване на жилищните нужди на гражданите, като с т. 16 от Протокол №
31/02.09.2015г. искането е било отклонено и е предложено заявителят да бъде
преместен в друго по-малко по площ общинско жилище. Какви точно са жилищните
нужди на П.А. обаче не може да бъде предмет на настоящето изследване, доколкото
както бе посочено по-горе спорът се свежда до изтичане на срока, в който са
били предоставени права на жалбоподателя.
С оглед изложеното заповед
№ РД 10-1709/22.10.2015г. се явява издадена от компетентен
орган, в предвидената форма и при спазване на процесуалните правила за
издаването й съобразена е с материалния закон и неговата цел, поради което
следва да бъде потвърдена, а жалбата срещу нея отхвърлена.
Водим от изложените мотиви и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, четвърти
състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на П.И.А. *** против заповед № РД 10-1709/22.10.2015г. на вр.и.д.кмета на община
Плевен за прекратяване на наемното му правоотношение относно общински недвижим
имот, находящ се в гр. Плевен, ул. ***, представляващо три стаи, кухня и
сервизни помещения.
Решението
подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в
срок от 14 дни от съобщаването му.
СЪДИЯ: