РEШЕНИЕ

№ 245

гр.Плевен, 19.05.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – град Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Снежина Иванова

при секретаря Д.Д., като разгледа докладваното от съдия Иванова адм.дело № 933 по описа за 2015 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следв. от АПК.

Административното дело е образувано по жалба от П.М. *** срещу заповед № РД-10-1489/17.09.2015 година на кмета на Община Плевен, с която е прекратено наемното правоотношение между ОП “Жилфонд” гр. Плевен и П.М.М. и е разпоредено до 01.10.2015г. същият да освободи доброволно жилището, находящо се в гр. Плевен, ул. ***, представляващо две стаи, кухня и сервизни помещения.

В жалбата оспорващият посочва, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е връчена, като през годините, от 15.11.1990 г., от която дата обитават общинския имот до момента, не са били неизрядни, наемите и битовите разходи са заплащани редовно. Посочва, че през последните години оспорващият често посещава Кралство Испания, където живеят двете му деца, като последното посещение е продължило по-дълго от обичайното – от м. февруари 2015г. до 15.09.2015г. по причини, че съпругата му е провела медицински прегледи, а на 30.06.2015 година в гр. Сеговия, Испания й е открадната личната карта, което възпрепятства връщането в България, тъй като заместващ документ е издаден на 27.08.2015 година. Посочва, че след като се е прибира от Кралство Испания научава за образуваното производство по издаване на заповед № РД-10-1489/17.09.2015г. и счита, че не е налице виновно отсъствие от общинското жилище за период по-дълъг от 6 месеца. Твърди, че е безработен, а съпругата му е със здравословни проблеми, както и че винаги е заплащал дължимия наем и консумативите по имота. С допълнително заявление от 13.11.2015г. оспорващият посочва още, че той и съпругата му не притежават жилищен имот на територията на гр. Плевен, двамата са безработни от дълго време, като съпругата му има сърдечни здравословни проблеми прави искане за спиране на изпълнението на заповед № РД-10-1489/17.09.2015г. и по същество моли за отмяна на същата.

Съдът с определение №1554/16.11.2015г. е спрял изпълнението на оспорената заповед № РД-10-1489/17.09.2015г. на кмета на Община Плевен до приключване на производството по оспорването й с влязло в сила съдебно решение.

В съдебно заседание оспорващият - П.М. ***, се явява лично и се представлява от адв. В. Н. от ПлАК, като поддържа жалбата и намира заповедта за незаконосъобразна и моли за отмяна и присъждане на разноски по делото. Представена е писмена защита, в която посочва, че заповедта е издадена в нарушение на административно-производствените правила, материалния закон и целта на закона. Излагат се доводи, че М. е наемател на общинското жилище от 1990 година и на 24.09.2014 година е сключил нов договор за срок от 5 години, като наемното правоотношение е прекратено на основание чл. 46, ал. 1, т. 9 от ЗОС вр чл. 32, т. 9 от Наредба № 18 на Общински съвет Плевен, съгласно които наемните правоотношения могат да бъдат прекратени при неизползване на общинското жилище повече от 6 месеца. Счита, че в случая следва да се приложи чл.23, ал. 1 от Наредбата, съгласно точка 5 на която се запазват наемните правоотношения с лица, които са съпрузи и които са чужбина за не повече от 6 месеца. Намира, че М. пребивава в Кралството Испания в гр. Сеговия в периода м. февруари 2015 година до септември 2015 г , с прекъсване от м. март – м. април 2015 година, именно поради необходим медицински преглед на съпругата му на 06.02.2015 година, снабдяването му с документ за придобит стаж в Испания и среща с внуци и деца, тъй като и двете деца на оспорващия живеят в Испания.Излагат се доводи, че М. *** през март 2015 година за погребение на близък и е останал в страната до април 2015 г., като през този период е заплатил две месечни наемни вноски на 25.03.2015 г и 24.04.2015 г.. Намира, че със свидетелските показания се установява, че М. е пребивавал в страната. Посочва, че оспорващият е запознат с разпоредбите на Наредбата, но на 30 юни 2015 година е открадната лична карта на съпругата му в Испания и това е възпрепятствало връщането им и едва след издаване на пасаван на 27.08.2015 година е възможно връщане и това е осъществено с първия полет на 15.09.2015 година, за който е имало свободни места. Счита, че с представените копия на касови бонове за заплатени наеми, разходи за вода и ток се доказва, че М. е стриктен в изпълнение на задълженията към ОП „Жилфонд” Плевен и с оспорване на разписките на дл. лица при ОП „Жилфонд” Плевен и Община Плевен, които са връчвали документи и заповеди, се установява, че в тях има отбелязвания, които не отговарят на обективната истина. Счита, че забавянето на връщането от Испания е обективно – поради липса на лична карта на съпругата на оспорващия и това не следва да се възприема като виновно поведение от органа. Излагат се доводи за противоречие на заповедта с целта на ЗОС и Наредба № 18 на Общински съвет Плевен, тъй като в общински жилища се настаняват именно лица, които са социално слаби, не разполагат с друго жилище и следва да бъдат подкрепени. Счита, че е налице нарушение на чл.35 от АПК и чл. 61, ал. 2 от АПК относно връчване на заповедта. Намира, че поради липсата на специална дефиниция на термина „постоянно обитаване” не може да иска от лицата, настанени в общински жилища да бъдат свеждани в през 21 век до статута на крепостни селяни от Средновековието и следва точно и мотивирано да бъде посочено в акта, начинът, по който е установено от органа, че жилището не е използвано. Моли за отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – кмет на Община Плевен не се явява, представлява се от юрк. Б. с пълномощно на л. 103 от делото. Представя писмена защита, в която намира заповедта за законосъобразна, издадена при спазване на административно-производствените правила, тъй като е установено, че М. отсъства повече от 6 месеца и не обитава предоставеното му под наем общинско жилище. Процедурата по издаване на оспорената заповед е започнала с уведомление от 01.09.2015 година, публикувано по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК, тъй като оспорващият не е намерен на адреса при посещение, като по същия начин е обявена и оспорената заповед. Намира, че отсъствието на М. от страната не се оспорва , като счита, че с разпита на свидетелите А. А. и И. А. не се доказа присъствие на М. в общинското жилище в периода м. март –м. април 2015 година , а с оглед представените справки от ЧЕЗ България ЕАД и от ВиК Плевен за периода от 01.01.2015г – 06.10.2015 г респ. 31.10.2015 г. се установява, че през периода февруари 2015 г – август 2015 година не е консумирана електрическа енергия и вода т.е. жилището е необитаемо. Намира, че в случая правилно е приложена разпоредбата на чл. 32, т. 9 от Наредба №18 на ОбС Плевен, тъй като е безспорно, че общинският имот не е ползван повече от 6 месеца. Намира, че наемателят не е уведомил органа, че няма да ползва имота поради отсъствие от страната за повече от 6 месеца и именно поради съблюдаване на целта на закона е издадена процесната заповед, тъй като общинските жилища следва да задоволят нуждите на лицата, които действително имат необходимост от настаняване поради невъзможност поради различни социални и здравни причини, да поемат големите разходи за свободен наем. Моли за отхвърляне на жалбата.

Административен съд - град Плевен, пети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С договор за отдаване под наем на държавен имот от 22.12.1990г.(л.24-26), сключен на основание заповед за настаняване № 38/15.11.1990г., П.М.М. е заел отдадения му под наем недвижим имот - къща, състояща се от стая, кухня и спомагателна площ, находяща се в гр. Плевен, ул. ***.

Със заповед № РД-11-131/19.09.2014г. на кмета на Община Плевен е наредено М. и съпругата му – двучленно семейство да ползва общинско жилище, състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 79.18 кв.м, находящо се в гр. Плевен, ул. ***, за срок от 5 години, като в изпълнение на последната заповед е сключен и договор от 24.09.2014г. (л. 27-29).

Служители на ОП “Жилфонд” гр. Плевен са извършили проверки на процесния общински имот на 10.02, 17.03, 21.04, 12.05, 17.06, 15.07 и 26.08. от 2015г., обективирани в протоколи от същите дати (л. 30-36), като е установено, че в имота не е имало никого.

С уведомление изх. № ОУСЖ-94П-1775/01.09.2015г. по чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1 от АПК, на основание извършените проверки е поставено началото на производството по издаване на заповед по чл. 46, ал. 2 от ЗОбС за прекратяване на наемните правоотношения. По повод горното уведомление за откриване на процедурата по прекратяване на наемните правоотношения е съставен протокол от 11.09.2015г., от който е видно, че М. не е бил открит, не е получил лично уведомлението и не се е отзовал на поканите на Общински инспекторат.

От ответника са представени справка от ЧЕЗ България ЕАД за абонатен номер 4101086138 с адрес гр. Плевен, ул. *** (л. 70 72) и справка от “ВиК” Плевен изх. № 2880/13.11.2015г. за платени услуги (л. 78-79)., то които се установява, че в периода от 06.02.2015 г. – 06.10.2015 г. не е отчетена потребена ел. енергия от обекта, обитаван от М. , а за периода от издаване на фактура на 31.01.2015 за 34 куб вода, то същата е заплатена на 19.08.2015 година, а в процесния период друга фактура не е издавана. В с.з на 10.03.2016 година оспорващият представи фискални бонове за извършени плащания към ВиК Плевен като на л. 115 по делото от служебен бон от 03.12.2015 година се установява, че в периода от 08.01.2015 – 10.11.2015 г . има доставени 21 куб. вода т.е. в периода от февруари до ноември 2015 година друга фактура за използвано количество вода не е издавана, като съдът приема, че това се дължи на факта, че в общинското жилище не е имало възможност да се извърши отчет на потребеното количество вода.

По делото по искане на оспорващия като свидетели са разпитани А. Б. и И. А. относно установяване на твърдението, че М. е пребивавал през март 2015 година до април 2015 г в страната. Свидетелите дават сведения, че през периода средата на м. март до средата на м. април, П.М. е бил в страната, тъй като е починала негова роднина в гр. Видин и е ползвал процесното жилище в гр. Плевен, но съдът не кредитира показанията им, тъй като не са точни, ясни относно обстоятелството, че оспорващият е пребивавал в общинското жилище.

По искане на оспорващия бе открито производство по оспорване на протоколи, изготвени от дл. лица на ОП „Жилфонд” Плевен относно извършени посещения на жилището в опит за връчване на уведомления и заповеди на л. 32, л.39, 44 и 43 по делото. Съдът намира оспорването за недоказано, тъй като се установи, че именно посочените в документа длъжностни лица са извършили посещение на адрес на оспорващия и са установили, че на посочените дати няма лица в жилището, на които да бъдат връчени съответните документи.

По делото оспорващият представи застрахователна полица за застраховка “Гражданска отговорност” за л.а., с дата на сключване 17.09.2015г. и разписка за платена вноска от същата дата (л. 94-95), удостоверение за извършен технически преглед на МПС от дата 23.09.2015г. (л. 96), Препис извлечение от акт за смърт № 03/23.03.2015г. от с. Балей, Община Брегово, жалба от 10.05.2015г. пред полиция на Област Сеговия, Кралство Испания, по повод откраднати документи за самоличност, копие на временен паспорт № 912064454, самолетни билети 2 бр. за дата 15.09.2015г. от Мадрид до София и фактури за платен наем за имота за м. септември и м. октомври. С тези доказателства иска да се установи, че е пребивавал в България през периода март-април 2015 г. във връзка с уреждане на процедури след смъртта на негова близка и че поради кражба на лична карта на съпругата му през юни 2015 година не са имали възможност да се завърнат в страната по-рано. Съдът намира, че от представените писмени доказателства не може да бъде установено категорично обстоятелството, че М. е бил в България в периода от втората половина на март до края на април 2015 г ., но и дори да е бил в страната, то не се опровергава твърдението на административния орган, Плевен, че не е пребивавал в общинското жилище, но съдът приема за установено, че връщане на оспорващия и съпругата му е осъществено на 15.09.2015 година, тъй като на 30.06.2015 г е открадната лична карта на съпругата на М. и пасаван е издаден на 27.08.2015 година т.е. налице е обективна невъзможност за връщане в страната.

Оспорената заповед № РД-10-1489 е издадена на 17.09.2015г. от кмета на Община Плевен, с която по т. 1 е прекратено наемното правоотношение между ОП “Жилфонд” гр. Плевен и П.М.М. за ползваното жилище, находящо се в гр. Плевен, ул. ***, а по т. 2 е разпоредено същият да освободи доброволно описания в заповедта недвижим имот в срок до 01.10.2015г. Като правно основание за прекратяване правоотношението е посочен чл. 46, ал. 1, т. 9 от ЗОС вр. чл. 32, т 9 от Наредба №18 на Общински съвет Плевен, съгласно който наемните правоотношения се прекратяват поради неползване на общинското жилище повече от 6 месеца.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, е подадена от надлежна страна, не е просрочена, тъй като препис от оспорената заповед не е връчена на оспорващия с оглед определение № 4737/20.04.2016 г по адм дело№ 4692/2016 г. на ВАС –Първо отделение и тъй като е налице невръчване на акт, то срок за оспорване не е започнала да тече и жалбата, подадена на 06.11.2015 година, е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по см. на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 18 на Общински съвет Плевен – кметът на Община Плевен , в установената форма, но в нарушение на административно-производствените правила, несъответствие с материално-правните разпоредби и целта на закона.

Производството по издаване на заповедта е започнало при неспазване на изискването на чл. 26 , ал. 1 от АПК, тъй като оспорващият не е уведомен за започване на производство по прекратяване на наемното правоотношение. По делото са ангажирани доказателства за посещение на адреса и съобщаване на заповедта по реда на чл.61, ал. 3 от АПК , но в случая временното отсъствие от адреса на наемателя на общинско жилище не е основание за прилагане на изключението от правилото за уведомяване на адресата на акта, като адресът на наемателя на общинско жилище безспорно е известен на общинската администрация и не може да се смята, че той не е намерен на този адрес, тъй като е отсъствал в момента на посещението на служителя.

Съдът намира, че заповедта е постановена при неправилно прилагане на закона. Съгласно чл. 32, т. 9 от Наредба № 18 на ОбС-Плевен наемните правоотношения се прекратяват при неизползване на жилището повече от 6 месеца, освен в случаите по чл.23, ал.1, а съгласно чл. 23, ал. 1 т. 5 запазват се наемните правоотношения с лица, които са съпрузи (титуляр по заповедта и съпруг/съпруга) и които са в чужбина за не повече от шест месеца, като жилището не се обитава от техни малолетни и/или непълнолетни деца. В случая се установи, че М. и съпругата му са заминали за Кралство Испания през февруари 2015 година при своите деца и са се завърнали в България през месец септември 2015 година т.е. отсъствали са повече от 6 месеца, като през този период с оглед писмените доказателства -писма от електроснабдителното дружество и ВиК Плевен, -не е отчетено използвана електрическа енергия, вода т.е. жилището е необитаемо, но съдът счита, че е налице обективна невъзможност за връщане в страната в рамките на 6-те месеца, тъй като през юни 2015 година в гр.Сеговия е откраднат документа за самоличност на В.К.М. съпруга на титуляра на заповедта за настаняване в общинско жилище, за което са представени в писмени доказателства (л. 11 по делото). Временен паспорт е издаден на 27.08.2015 година. Налице е обективна невъзможност за връщане в България на съпругата на оспорващия и на оспорващия в рамките на 6 месеца от февруари 2015 година, като съдът отчита и обстоятелството, че оспорващият е наемател на жилищния имот от 15.11.1990 година и през този период добросъвестно е заплащал наема, дължимите разноски за ел. енергия, вода и парно. Съдът намира, че „неползване на жилището”, следва да се разбира в смисъл, че наемателят е преустановил трайно държането върху жилището. Само фактът на напускането на жилището за определен период, без да е демонстрирано намерение да се прекрати ползването му поради отпаднала нужда, не представлява основание за прекратяване на наемното правоотношение. Обратното тълкуване би довело до житейски абсурдния извод, че наемателят на общинско жилище няма право да напуска жилището и при необходимост, да пребивава другаде за известно време, за да не бъде прекратено наемното му правоотношение.

Съдът намира, че заповедта е издадена и в нарушение на чл. 8, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и на целите, залегнали в Наредба № 18 и чл. 43, т. 1 от ЗОС, съгласно които лицата, които не разполагат със собствено жилище и отговарят на изискванията могат да бъдат настанени в общинско жилище. Съгласно чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (наричана за краткост по-долу Конвенцията), която е материално-правна разпоредба ползваща се по силата на чл. 5 от Конституцията на Република България с приоритет над националните норми, които и противоречат, всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот. Личният живот на едно лице е съвкупност от множество фактори и отношения и такъв фактор е домът на лицето, който му осигурява подслон и възможност за задоволяване на ежедневните човешки потребности от приготвяне на храна, сън и почивка. Отнемането на дома на едно лице неизбежно засяга сериозно личния му живот, а също така рефлектира и на семейния му живот в случаите, когато лицето има семейство. Правото на зачитане на личния и семейния живот на лицата не е абсолютно и може да бъде ограничавано от държавните власти, но само при наличието на предпоставките, посочени в ал. 2 на чл. 8 от Конвенцията. Тези предпоставки са- намесата в защитените в ал. 1 права да е предвидена в закона, да е необходима в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. С други думи, за да е законосъобразна, намесата трябва да е предвидена в закона, да е обусловена от някоя от целите, посочени в ал. 2 на чл. 8 от Конвенцията и да е пропорционална. В конкретния случай, обжалваната заповед засяга неблагоприятно правната сфера на оспорващия и изпълнението й ще го лиши от дом, който както се каза по-горе е фактор от значение за личния и семейния живот на лицата. Издаването на тази заповед е предвидено в закона - чл. 46, ал. 2 от ЗОбС, като може да се приеме, че издаването й преследва една от целите, предвидени в ал. 2 на чл. 8 от Конвенцията, а именно в защита на правата на други граждани, отговарящи на условията да бъдат настанени, но все още ненастанени в общински жилища, но в конкретния случай намесата в личния живот на оспорващия е предвидена в закона и преследва легитимна цел, но тази намеса е непропорционална. Този извод следва от съвкупната преценка и съпоставянето на следните обстоятелства, установени по делото. Оспорващият е наемател на имота от 25 години, липсват доказателства за неизпълнение на задълженията по наемните договори през този период, сумите за наем са плащани редовно, като дори през периода на отсъствие през 2015 година всички сметки са своевременно платени след връщането, а няма данни за забавяне плащане на месечния наем, като отсъствието му през 2015 г е обективно и е подкрепено с доказателства – кражба на личен документ на съпругата му, страдаща от редица сърдечно заболяване и невъзможност да бъде оставена сама, макар и при децата й в Кралство Испания и връщане в България, за да бъде спазен този 6-месечен срок. Оспорващият и съпругата му не разполагат с недвижими имоти на територията на Община Плевен , децата им живеят в Кралство Испания и при прекратяване на наемните правоотношения, то М. и съпругата му ще останат без подслон, а този обект евентуално ще бъде предоставен под наем на други нуждаещи се т.е. в случая е налице нарушение и на принципа на съразмерност, прогласен в чл.6 от АПК.

Предвид горепосоченото съдът намира, че заповедта следва да бъде отменена и с оглед изхода на делото, искането на пълномощника на оспорващия за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК вр. чл. 7, ал. 1 ,т. 4 и т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г. съдът намира, че Община Плевен следва да заплати на П.М. *** разноски в размер на 460 лева, както следва -10 лева държавна такса, 300 лева договорено и изплатено възнаграждение за адвокат с оглед договор за правна защита и съдействие на л. 97 по делото и 150 лева - възнаграждение за изготвяне на частна жалба с оглед договор за правна защита и съдействие на л. 149 по делото.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172 ал.2 предл. второ от АПК, Административен съд-Плевен,пети състав

РЕШИ:

Отменя заповед № РД-10-1489/17.09.2015г. на Кмета на Община Плевен.

Осъжда Община Плевен да заплати на П.М. *** разноски в размер на 460 лева.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: