РЕШЕНИЕ

№ 350

гр. Плевен, 13.07.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, пети състав, в публично съдебно заседание на тридесети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Снежина И.

при секретар Д.Д. изслуша докладваното от съдията Снежина И. по адм. дело №926 по описа за 2015 година на Административен съд – Плевен.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК .

Административното дело е образувано по жалба на Р.Й.К. *** срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 “Агроекологични плащания” от програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. за кампания 2014г. /УП № 02-150-6500/6338 от 15.10.2015г./, с което е отказано изцяло изплащането на финансова помощ по мярка 214 “АЕП”, направление “Подържане на местообитанията на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места (ВПС4)” на зам. изп. директор на ДФ „Земеделие” , с което е отказано изплащането й.

В жалбата се твърди, че уведомителното писмо е незаконосъобразно, тъй като са допуснати съществени процесуални нарушения в административното производство, не е спазена формата на административния акт и е нарушен материалният закон. Конкретно сочи, че УП № 02-150-6500/6338 от 15.10.2015г. не е мотивирано, липсват изложени фактически и правни основания за издаването му, не са посочени доказателствата, мотивирали административния орган да откаже оторизацията на плащането. Твърди, че от изложените в Уведомителното писмо правни основания не може да разбере, защо е отказана изцяло финансовата помощ. Твърди, че не са извършвани проверки на място и не са получавани уведомителни писма с резултати от извършените проверки. Не е спазено изискването на чл. 28 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията от 21.04.2004г., доколкото Фондът не е представил на оспорващия доклад за констатирани нередности по извършени проверки. Твърди още, че не са допуснати неспазване на изискванията за управление, изрично посочено в колона 9 на таблицата към УП. Счита, че Разплащателната агенция към ДФЗ е издала УП № 02-150-6500/6338 от 15.10.2015г. без да е спазила изискванията на АПК по отношение уведомяване за започване на производството по издаване на административен акт и произнасяне без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Твърди, че не му е дадена възможност да представя доказателства и да иска събиране на други такива. По същество моли за отмяна на оспорения акт.

По делото е постъпила молба изх. № 01-150-1100/8/05.01.2016г. (л. 154) ,след провеждане на първото по делото съдебно заседание, от заместник изпълнителен директор на ДФ”Земеделие”, в която е ангажирано становище за неоснователност на подадената жалба. Твърди се, че са извършени кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства, съобразно чл. 20 от Регламент 73/2009. Същите представляват пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в Системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/. Същите проверки се извършват автоматизирано, като резултатите от тях се отразява единствено в административния акт. Оспорващият не е уведомяван за констатираните несъответствия, т.к. с подаване на заявлението за подпомагане е подписал приложението за кандидатстване по мярка 214 “Агроекологични плащания”, включително и допълнителните декларации за участие в съответното направление. В последното било упоменато “Запознат съм с изискването да засадя и отглеждам есенни зърнено-житни култури в местообитанията на зимуващите видове гъски на минимум 50% от заявените за дейности площи за код АП 18.2”. При извършените проверки е установено, че от всички площи, с които кандидата участвал 348.39 ха, само 173.39 ха били засети със зърнено-житни култури, което представлява 49.77% от общата заявена площ и съобразно с методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания, конкретното плащане следва да се редуцира на 100% и земеделския стопанин да не получи подпомагане.

В съдебно заседание оспорващият -Р.Й.К. ***, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Т. *** с пълномощно на л. 21-22, която намира жалбата за основателна и моли за отмяна на акта и присъждане на направените по делото разноски. Представя писмена защита, в която посочва, че оспореният акт няма мотиви, тъй като са изброени общо почти всички включени основания за отказ и не е възможно да се установи причината за отказ. Тази причина се изясни в хода на съдебното производство – недостатъчно засети площи със зърнено-житни култури и заявени площи по заявлението, но този извод не може да бъде извлечен от уведомителното писмо, тъй като на стр. 4, в колона 9 на приложената таблица е посочено, че субсидията се редуцира до цялата сума поради „неспазени изисквания за управление”. Счита, че заявеното от процесуалния представител на ответника, че не са извършвани проверки на земеделския производител не кореспондира с посоченото в оспорения акт – извършвани са проверки, и намира, че в случай, че такива действително са извършени, то би се констатирала незначителната разлика при засяване на парцелите вместо със зърнено-житни с маслодайни култури. Моли за отмяна на акта.

Ответникът– Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”/ДФЗ/, Разплащателна агенция /РА/, гр. София, редовно призован, се представлява от ст. юрк. П., която намира жалбата за неоснователна, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и намира, че актът е законосъобразен. Представя писмени бележки, в които посочва, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, като при постановяването му са извършени всички административни проверки в системата ИСАК и не е извършена проверка на място, тъй като не попаднало заявлението между петте процента от заявленията за съответната година съгласно метода на риск-анализ и разпоредбите на ЗПЗП. Излага се процедурата по заявяване на парцелите като се посочва, че очертаването им се извършва в присъствие на кандидата. Посочва, че оспорващият е попълнили необходимите декларации, сред които е и декларация, че е запозната с изискването да засади и отглежда есенни зърнено-житни култери в местообитания на зимуващи видове гъски на минимум 50 процента от заявените по дейността площи за код АП 18.2 и е заявил 10 броя парцели с обща площ 348,39 ха с код АП 18.2 и в резултата на административните проверки е установено, че есенно зърнено-житните култури са с размер 173,39 ха, с оглед заявлението за подпомагане, а маслодайната култура е 175 ха т.е. засадените зърнено-житни култури са 49, 77 процента от общата заявена площ и съобразно Методика за намаляване и отказване на агроекологичните плащания плащането се редуцира на 100% и земеделският стопанин не получава подпомагане за съответната година, тъй като не е изпълнил изискването за засаждане на съответния процент есенно зърнено-житни култури. Възразява се по отношение на изготвеното експертно заключение и установеното от вещото лице, че площта със зърнени култури е 174,81 ха и се променя процента на 49, 973 процента, тъй като замерването е извършено едва през 2016 година т.е. 2 години след годината, за която се отнася и не може да е обективно, тъй като състоянието на земята се променя ежегодно. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд - Плевен, пети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Р.Й.К. е земеделски производител с УРН 238040. Със заявление вх. № 1507051474531/19.03.2014г. е искал подпомагане по схеми и мерки за подпомагане СЕПП, СПП, СНДП и “Агроекологични плащания” (АЕП), във връзка с ползвани парцели за 2014г., подробно описани в таблица на л. 67-69. По отношение на мярка 214 “Агроекологични плащания” 2014 е заявил направление за подпомагане “Подържане местообитанията на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места”. Към заявлението са приложени съответните декларации – Обща декларация, общи документи, специфични документи, задължителни и допълнителни декларации за участие по направление “Подържане местообитанията на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места” (ВПС-4), декларация за запознаване с определенията за нередност, декларация, свързана с предоставяне и обработка на лични данни от ДФЗ (л. 71-76)., допълнителна декларация при участие по направление „Поддържане на местообитанията на защитени видове в обработваемите земи, разположени в орнитологични важни места” – на л. 91 по делото.

При подаване на заявлението е извършена автоматична проверка на въведените данни, съгласно която резултатите са две грешки – БЗС 72117-5-1 – фермерски блокове без физически блок и БЗС 72117-5-1/0.42648ха 72117-301-1/0.19998ха – над 0.05дка от БЗС-то излиза извън площите, подходящи за подпомагане за ДПП (л. 77).

С последващи заявления вх. № 1507051474531 от 10.04.2014г. и 25.04.2014г. са представени същите документи и е добавено искане плащане по натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕК – за земеделски земи (Н2000). Приложение са и удостоверения за участие в информационна дейност № 208/23.03.2014г. по мярка 214 (л. 138) и № 0704/20.07.2009г. за придобиване на правоспособност за употреба на продукти за растителна защита от II-ра категория (л. 98).

С уведомително писмо изх. № 15-150-6500/6338 от 15.10.2015г. заявителят Р.Й.К. е уведомен, че ДФЗ-РА отказва финансовото подпомагане по общо заявление вх. № 1507051474531 по отношение на площи по мярка 214, направление “Подържане местообитанията на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места (ВПС4)”. Мотивите за отказ за финансово подпомагане са - на основание т. 6 “Намаления при неспазване на базови изисквания за съответните направления на мярка АЕП” и т. 7 “Групиране на базовите изисквания по направления” от Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания, утвърдена на основание чл. 16 от Наредба № 11 от 06.04.2009г., издадени от Министъра на земеделието и храните, за парцел, за който е било установено неспазване на базови изисквания не се извършва плащане за 2014г. В писмото се посочва, че площта на парцела не се счита за наддекларирана, а за площ за която кандидатът не е спазил някои от ангажиментите, свързани с предоставянето на финансова помощ, различни от тези, които засягат декларирания размер на площи - в случая мотив за отказ за финансово подпомагане е това, че кандидатът не е изпълнил изискването за кандидатстване по направление “Подържане местообитанията на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места (ВПС4)” .

За установяване на релевантните по делото обстоятелства е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обективна и съобразена с доказателствата по делото. С оглед заключението на вещото лице в заявлението за подпомагане за 2014 г. са заявени като заети със зърнено-житни култури седем парцела или общо 173,39 ха или 49,769%, а площта с маслодайно култури, която е заявена е 175 ха или 50,231 % , а след извършен оглед площта заета със зърнено-житни култури е 174,81 ха или 49,973% , а тази с маслодайни култури е 175 ха, като посочените в оспореното уведомително писмо парцели са засети със зърнено-житни култури.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в установения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Уведомително писмо изх. № 15-150-6500/6338 от 15.10.2015г.. е издадено от компетентен по материя, степен и територия орган. По делото на л. 43-46 са приложени заповед № 03-РД/323/11.03.2015г. и заповед № 03-РД/323#1/11.06.2015г., с които изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие” е делегирал правомощия на заместник изпълнителен директор на ДФЗ Ж. Т. Ж. да издава административни актове, сред които е и процесното уведомително писмо по мярка 214.

Съдът обаче намира,че административният акт е издаден в нарушение на изискването за форма – чл. 59, ал. 2 т. 4 от АПК - при липса на мотиви. Съгласно ТР № 16 от 31.03.1975 на Вс, ОСГК мотивите към административния акт или резолюцията за отказ могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращане на жалбата срещу акта.. т.е. мотивите могат да се изложени и отделно, но следва да са изложени, а не съдът да ги установява едва в съдебното производство, какъвто намира,че е настоящият случай. В оспореното уведомително писмо се посочва в колона 7, че са извършени проверки от техническия инспекторат към Разплащателната агенция и то проверка на място и в контролния лист на място са посочени неспазените базови изисквания и кандидатът е уведомен писмено. По делото не се оспорва от ответника, че такива проверки не са извършени т.е. налице е нарушение в процедурата по издаване на акта, тъй като в същия се твърдят факти, които органът признава, че не са се осъществили. В следващия абзац под „колона 7” се посочва, че основанието за отказ на финансиране е неспазване на т. 6 „Намаления при неспазване на базовите изисквания за съответните направления на мярка АЕП” и т. 7 на базовите изисквания по направления от Методиката за намаляване и отказване на агроекологичните плащания и площта не се счита за наддекларирана, а за площ , за която не е спазил кандидат някои от ангажиментите, свързани с предоставянето на финансовата помощ. По делото на л. 29 е представена Методиката и цитираните т. 6 и т. 7 от същата съдържат множество подточки, като липсва отбелязване в оспорения акт, кои точно базови изисквания не са спазени, кога е уведомен земеделския производител. Съдът след като се запозна с посочените точки от Методиката не установи в същите да се съдържат изисквания за засяване на определен процент от заявените площи със зърнено –житни култури и същите да са повече от маслодайните. По делото съдът изслуша съдебно-техническа експертиза и вещото лице установи, че е налице неизпълнение на изискването оспорващият да засади и отглежда зърнено-житни култури в местообитанията на зимуващите видове гъски на минимум 50% от заявените по дейността площи (само за код АП 18.2), тъй като размерът на засетите площи е под 50 %, но това обстоятелство се установява едва в съдебното производство и то след като процесуалният представител на ответника в становище след първото по делото заседание посочва, причината за отказа – нарушение на изискването за засяване на определен процент зърнено житни култури, които да са повече от маслодайните култури – задължение, което за оспорващия произтича от подписаната декларация, че е запознат с тези изисквания. С оглед горецитираното тълкувателно решение, че мотивите могат да бъдат и в друг акт , то действително е налице декларация от оспорващия, че е запознат с изискванията за процентно съотношение на зърнени и маслодайно култури, но тази декларация не е посочена въобще в оспорения акт, и препращането към нея органът прави едва при оспорване на акта в съдебно заседание на 05.01.2016 година, като се посочва, че отказът е основан на чл.44 от Наредба № 11 за агроекология. Съдът намира, че такова допълване на мотивите е недопустимо в съдебно заседание, тъй като в акта така цитираната норма на чл.44 от Наредба № 11, не е посочена, липсва препращане и към подписаната декларация , а посочените т. 6 и 7 от Методиката въобще не съдържат конкретни факти, относими към настоящия случай т.е. налице е липса на мотиви, като не са цитирани и документите, в които са посочени. Налице е едно общо, бланкетно уведомително писмо за отказ, с посочване на правни норми от Методиката, които не могат да бъдат възприети като правни основания за издаване на акта, тъй като въобще не съдържат разпоредби за относимите към конкретния случай факти, въобще липсва яснота, защо се отказва финансиране, кои конкретно базови изисквания в зависимост от конкретната мярка, по която земеделският производител иска подпомагане, не са спазени и как е установено това, тъй като посоченото, че това е след проверка на място в конкретния случай се оказа невярно т.е. органът посочва в акта обстоятелства, които не са настъпили, но същите служат именно като основание за издаването му. Съдът , с оглед съдебната практика, е запознат с обстоятелството, че в Република България са регистрирани хиляди земеделски производители, които кандидатстват за финансиране и работата по обработване на заявленията е изключително трудна и отнема време, а с оглед и сроковете, за които се отпуска финансирането, е необходимо и съответно бързо произнасяне, но от тези обстоятелства не следва да се приема, че отказът за финансиране следва да е формален - разпечатка от системата, без мотиви за конкретния земеделски производител , и да се предполага, че същият следва да извлече мотивите като вземе предвид, какви декларации е подписал, но как друг орган или съдът ще извърши преценка на законосъобразността на акта, в който липсват мотиви, а се оказа и, че са посочени факти, които не са се осъществили.

Предвид горепосоченото съдът намира, че неизлагането на конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма на административния акт, което лишава оспорващият от възможността да организира защитата си и препятства съда да осъществи контрол за законосъобразност на акта с материалния закон и следва уведомителното писмо да бъде отменено и преписката да бъде върната за произнасяне по искането за финансиране по мярка 214 “АЕП”, направление “Поддържане на местообитанията на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места (ВПС4)”.

С оглед изхода на делото, искането на пълномощника на оспорващия за присъждане на разноски, и представен на л. 21 по делото договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че е платено възнаграждение в размер на 1700 лева и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК съдът намира, че ДФ „Земеделие” София, гр.София, бул „Цар Борис ІІІ” № 136 следва да заплати на Р.Й.К. *** разноски в размер на 1700 лева – договорено и изплатено възнаграждение за един адвокат, 50 лева държавна такса за образуване на делото и 300 лева –депозит за изготвяне на съдебно-техническа експертиза или общо разноски в размер на 2050 лева. Намира възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно. В случая при определяне на същото следва да бъде съобразен материалния интерес – размерът на отказаното финансиране от 113 673, 07 лева, и при определянето му следва съдът да се ръководи именно от разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 4 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а в случая така договореното и изплатено е под установените размери и съдът намира, че не следва да бъде прието за прекомерно, предвид и фактическата и правна сложност на делото.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 173, ал. 1 вр. ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, пети състав

РЕШИ:

Отменя уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 “Агроекологични плащания” от програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. за кампания 2014г. № 02-150-6500/6338 от 15.10.2015г. на зам.- изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” РА.

Връща административната преписка на зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” – РА за произнасяне по заявление от 19.03.2014 г на Р.Й.К. *** по мярка 214 “Агроекологични плащания” от програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. за кампания 2014г.

Осъжда ДФ „Земеделие” София, гр.София, бул „Цар Борис ІІІ” № 136 да заплати на Р.Й.К. *** разноски в размер 2050 лева.

Оставя без уважение искането на юрк П. за намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: