Р Е Ш Е Н И Е

№ 330 / 6 Юли 2016 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ състав, в публично заседание на четиринадесети юни, две хиляди и шестнадесета година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Секретар: Д.Д.

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева административно дело № 904 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл.118 от Кодекс за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на Н.С.С. *** против Решение № 2153-14-31/14.10.2015 г. на Директора на ТП на НОИ-гр. Плевен, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № 1012-14-7-2/30.07.2015 г. на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ-Плевен. С разпореждането е отхвърлено искането на жалбоподателката за преразглеждане на личната й пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Жалбоподателката твърди, че трудовият й стаж е неправилно изчислен по отношение на периода от 07.11.1973г. до 03.08.1987г. , през който е работила като телефонистка в Централна поща гр. Плевен. Твърди, че през този период е обслужвала много повече от 100 телефонни поста, но работодателят е отказал да й издаде УП-3, в което да се отрази това обстоятелство. Навежда довод, че на всички останали нейни колеги, с които през процесния период е работила, е призната ІІ категория труд, а тъй като в нейното УП-3 не е отразено обстоятелството, че са обслужвани повече от 100 телефонни поста, на нея не й се признава такава категория. Счита, че обстоятелството, което следва да бъде установено е дали през периода в Централна поща Плевен са обслужвани от всички телефонисти повече от 100 броя телефонни поста. Моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде задължен административният орган да преизчисли пенсията й на база положен през посочения период труд от втора категория. По същество, чрез процесуалния си представител адв. Ф.П. *** поддържа жалбата на изложените в нея основания. Навежда довод, че от съвкупната преценка на всички доказателства по делото е установено, че през периода в Централна поща Плевен са обслужвани повече от 100 телефонни поста, независимо, че поради административни неуредици и пречки във връзка с преобразуването и многократното закупуване на предприятието, не са съхранени официални документи, от които де се направи извод за това. Счита, че свидетелските показания са установили горния факт. Моли да бъде уважена жалбата и да й бъдат присъдени разноски по представен списък.

Ответникът- Директор на ТП на НОИ-Плевен, чрез процесуалните си представители юрисконсулт Ж.Т. и юрисконсулт Е. Р. оспорва жалбата. Счита, че решението е правилно, тъй като в хода на административното, както и на съдебното производство не са събрани доказателства, от които да се направи извод, че жалбоподателката е обслужвала повече от 100 телефонни поста, респ. положеният от нея труд в претендирания период е от втора категория. Моли да бъде отхвърлена жалбата и присъдено минимално юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните , и като извърши проверка на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Преценена по същество е основателна.

От доказателствата по делото съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

С Разпореждане № 8/01.11.2013 г. на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ-Плевен , на Н.С.С. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ в размер на 180, 60 лв.С последващи разпореждания пенсията й е индексирана и е определена в размер на 189,00 лв.

Административното производство по издаване на оспореното в настоящето дело решение е започнало по подадена от жалбоподателката С. молба вх. № 1012-14-7/15.07.2015 г. до ТП на НОИ гр. Плевен, в която се прави искане за преизчисление на определената й пенсия за ОСВ. Молителката е посочила, че през периода от 07.11.1973г. до 03.08.1987г. е работила като телефонистка в централна поща гр. Плевен. През този период от 13г.,8 м. и 26 дни е обслужвала повече от 100 телефонни поста, поради което следва за този период трудът й да бъде категоризиран като такъв от втора категория, а не от трета, както това е направено при определяне на пенсията й. Твърди, че към 31.12.1978г. в гр. Плевен е имало 28 373 броя телефонни поста, които са обслужвани от телефонистите в централна поща,където е работила през трудовия си стаж. Поискала е преразглеждане на личната й пенсия за ОСВ, като се приеме , че през горепосочения период е упражнявала втора категория труд.

Приложила е копие от част от трудовата си книжка и бюлетин със статистически данни ” Сто години съобщения в България”.

С разпореждане № 1012-14-7-2/30.07.2015 г. Ръководител „ПО” при ТП на НОИ-Плевен е отхвърлил искането за преразглеждане на пенсията за ОСВ , като е мотивирал решението си с представените обр. УП-3, № 105/03.09.2015г. ,издадено от РУ”СЕВЕРЕН ЦЕНТРАЛЕН РАЙОН НА БЪЛГАРСКИ ПОЩИ” ЕАД гр. Плевен и писмо изх. № 1407/18.09.2013 г. на БТК АД, като е посочил, че в издадения образец УП-3 няма посочени данни за категория труд и съгласно издаденото писмо не може да се установи дали длъжността, на която е работило лицето е обслужвало повече от 100 телефонни поста, затова приема,че трудът е от трета категория.

С. е обжалвала така издаденото разпореждане пред Директора на ТП на НОИ-Плевен с оплакване за неговата неправилност, като е навела довод, че всичките й колеги, с които е работила през този период заедно с нея са се пенсионирали, като им е бил признат стажа за този период за втора категория труд, а само на нея, поради неправилно издадено УП-3 е признат трета категория.

С обжалваното по настоящето дело Решение № 2153-14-31/14.10.2015 г. Директорът на ТП на НОИ-РУСО-гр. Плевен е отхвърлена жалбата на С. и е потвърдила разпореждането. Административният орган е изложил подробни мотиви защо смята, че през процесния период С. е полагала труд ІІІ категория. Приел е, че липсват данни за броя на постовете, обслужвани от нея, в издаденото УП-3 такава информация не е налична. Описал е кореспонденцията с различни институции и поделения с цел установяване на правнозначимото обстоятелство, но в крайна сметка не се е установило дали С., в работата си като телефонист е обслужвала повече от 100 поста. Мотивирал е решението си и с разпоредбата на чл. 70 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /отм/, съгласно който предприятията, фирмите и другите организации при подготовка на документите за пенсиониране срещу описания трудов стаж посочват съответната разпоредба от Правилника, по която да се зачете трудът на лицето. Позовал се е на обстоятелството, че в издаденото удостоверение осигурителят „Български пощи” ЕАД не е направил съответния запис с предложение за категоризиране за цитирания период, поради което е счел, че правилно трудът през този период е зачетен като такъв от трета категория и е потвърдил разпореждането.

Между страните не се спори, че жалбоподателката, през периода от 07.11.1973г. до 03.08.1987г . е работила като телефонист в Централна поща гр. Плевен.

Спорно между страните е от коя категория е полаганият от нея труд през този период,с оглед регламентацията в т. 56 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране/ПКТП//отм./, според която трудът на телефонистите, обслужващи 100 и повече поста в п.т. станции се квалифицира като такъв от втора категория.

Съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО, размерът на пенсията за ОСВ се определя, като доходът , от който се изчислява пенсията се умножи със сумата, образувана от: по процент 1,1 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж.

Съгласно чл. 104 ал. 2 от КСО при пенсиониране за ОСВ, осигурителният стаж се превръща, като три години осигурителен стаж от първа категория или четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета категория. Съгласно т. 56 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране/ПКТП//отм./, трудът на телефонистите, обслужващи 100 и повече поста в п.т. станции се квалифицира като такъв от втора категория .

От така установената законодателна уредба следва извод, че размерът на пенсията за ОСВ е в пряка връзка с размера на осигурителния стаж на лицето. Последният, от своя страна се определя от категорията труд, упражняван от заявителя, поради превръщането на такъв от първа и втора категория в трета категория, служещ за основа при изчисление на пенсията по разписаното в чл. 70, ал. 1 от КСО правило.

Ето защо въпросът от коя категория е упражняваният от жалбоподателката труд през спорния период от 07.11.1973г. до 03.08.1987г. е от съществено значение за определяне на размера на отпусканата й пенсия.

Основният спорен момент по делото е въпросът правилна ли е преценката на административния орган за характера на трудовата дейност на С. през периода , обосноваваща определянето на полагания труд от нея като такъв от трета категория. Страните не спорят, че през посочения период жалбоподателката е работила като телефонист в Централна поща-Плевен.

Спорният въпрос е дали през този период С. е обслужвала 100 или повече телефонни поста.

За да приеме, че положеният от нея труд през периода е от трета категория, административният орган е кредитирал приложеното УП-3, в което не е посочен броя на обслужваните от жалбоподателката телефонни постове и е приел, че поради тази причина трудът й е от трета категория поради липса на данни за квалифицирането му от втора категория.

В съдебното производство, по искане на жалбоподателката са събирани множество доказателства за спорното обстоятелство- брой на обслужваните телефонни постове. Назначената съдебно-икономическа експертиза не е отговорила на този въпрос поради обективна невъзможност за това- липса на първична документация- личното трудово досие на жалбоподателката, длъжностна характеристика, заповеди за този период и други документи, от които да се установи горното обстоятелство. Същото не е установено и при направеното запитване до „Български пощи” ЕАД , което е приемник на съответните станции на съобщенията , включително и на Районна станция на съобщенията-Централна поща гр. Плевен, като е отговорено,че информацията за броя на телефонните постове за периода 1973-1987 г. от РСС-Плевен-Централна поща не е от неговата компетентност. Следва да бъде отбелязано, че официален удостоверетелен документ за броя на телефонните постове в Централна поща Плевен за посочения период не е наличен в делото.

Разпитаната като свидетел С. Н. М. удостоверява, че е работила [ в Централна поща-Плевен за периода от 1984 до 1997 г. като началник”Експлоатационно звено” и жалбоподателката е била нейна подчинена. Установява, че през този период в Централна поща-Плевен е имало номератор с над 250 поста.

Свидетелката А. П. установява, че е работила в Централна поща като телефонист от 1978 г. до 1996 г. и през този период телефонните постове са много над 100 . Изпълнявала е абсолютно същата работа като Н., и при пенсионирането й трудът й за целия период, през който е работила като телефонист в Централна поща е зачетен за втора категория. По същото време са работили като телефонистки в пощата и С. В., К. И., Л. Ц. . Всичките те са работили в централната поща в различни периоди от 1975 г. до 2000 г. и са се пенсионирали с призната за този период втора категория труд. Уточнява, че е била профпредседател и има списък на всички телефонистки за периода.

Св. Л. Ц. установява, че от 1981г. е работила в Централна поща като телефонист заедно с Н.С., и са изпълнявали една и съща работа. Обслужвали са над сто поста, от порядъка може би на около 200. При пенсионирането й, за този период в УП , издадено й от Дирекция ”Съобщения” БТК”Север” й е определена втора категория труд.

По делото са приложени писмени доказателства: Удостоверение обр. УП-3, издадено на С. В. И., в което е удостоверено, че същата е работила като телефонист над 100 поста за периода от 27.01.1986г. до 31.12.1999г. и е определена втора категория труд. Приложено е и копие от УП-3, за което се твърди, че е на К. Р. за периода от 1979г. до 1999г. ,работила като телефонист над 100 поста, определена втора категория труд. Приложено УП-3 на Л. Ц. – телефонист през периода 1981г.-2004 г. работила на номератор с над 100 поста и определена втора категория труд.

От жалбоподателката по делото са приложени писмени доказателства, които нямат официален удостоверителен характер, но които съдържат данни за мащабите на телефонните услуги, включително и за гр. Плевен. От приложените страници на издание ” Сто години съобщения в България” се съдържат данни/ л. 46 от делото/ за състоянието на телефонните постове в гр. Плевен в края на 1977 г.- 28 373 бр. телефонни постове. Приложени са страници от книга на Ц. П., изд. 2014 г. „Извори за историята на пощите и телекомуникациите по българските земи”, в които се съдържа и данни за броя на телефонните постове в Плевен- 1382 действащи такива за периода на 1954 г. В Дирекция „Регионален държавен архив”-Монтана, „Държавен архив” Плевен е съхранен Доклад пред изпълкома на Окръжния народен съвет за състоянието на телефонните и телеграфните връзки в Плевенска обл. за 1957 г., копие от който е приложен по делото. В същия, на л. 120 от делото е посочено, че гр. Плевен е единственият в страната голям окръжен център с ръчна телефонна централа и разполага с 1450 броя телефонни постове. В следващ доклад, също наличен в „Държавен архив” , на л. 123 от делото е отчетено, че за 1970 г. броя на телефонните постове е 12 524, 1972г.-17 402, 1973г.-18 550 бр. Аналогични са и статистическите данни в доклад за състоянието и перспективното развитие на телефонните съобщения в Плевенски окръг , и конкретно в гр. Плевен, касаещ периода от 1972 до 1990 г. В разглежданите документи, съставянето на които е имало цел различна от предмета на повдигнатия съдебен спор, се сочат цифри за броя на телефонните постове, значително надхвърлящ минималния, предвиден в ПКТП за определяне на втора категория труд. Без съществено значение е точният брой на телефонните постове през различните години от процесния по делото период- 1973-1986 г., но при всички случаи, този брой е над 100.

От преценката на събраните по делото гласни и писмени доказателства, които настоящият съд изцяло кредитира като обективно отразяващи конкретните обстоятелства, може да бъде направен извод, че през периода от 07.11.1973г. до 03.08.1987г. жалбоподателката, при работата си като телефонист в Централна поща-Плевен е обслужвала повече от 100 телефонни поста. Особена тежест съдът придава на съвкупната преценка на свидетелските показания, удостоверяващи, че през периода жалбоподателката е изпълнявала една и съща работа със свидетелките, и писмените доказателства- УП-3 за тези свидетелки, на които, за същата работа, за същия период е определена втора категория труд. Съдът счита, че е недопустимо небрежността и липсата на отговорност при обработката и съхранението на документацията на многократно преобразуваното предприятие, изпълняващо пощенски услуги, при което не са съхранени данни за толкова съществен за множество хора факт, имащ отношение към определянето на категорията труд, а именно- брой на телефонните постове, да бъде прилаган във вреда на работника, който, макар и с косвени доказателства установява , че е изпълнявал трудова дейност, която действащият нормативен акт определя като втора категория.

По така изложените съображения, съдът намира, че решението и потвърденото с него разпореждане следва да се отменят, а делото да се върне на органа за ново произнасяне при съобразяване на обстоятелството, че за периода от 07.11.1973г. до 03.08.1987г. Н.С.С. е работила като телефонист, обслужващ 100 и повече поста в т.п. станция и упражняваният от нея труд е втора категория при условията на т. 56 от ПКТП/отм/.

При този изход на делото и своевременно направеното искане от жалбоподателката за присъждане на разноски, следва ответникът да бъде осъден да й ги заплати в размер на 365 лв., от които 300 лв. адвокатско възнаграждение, 60 лв. внесен депозит за в. лице и 5 лв. внесен депозит за съдебно удостоверение.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 2153-14-31/14.10.2015 г. на Директора на ТП на НОИ-РУСО-гр. Плевен и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 1012-14-7-2/30.07.2015 г. на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ-Плевен,с което е отхвърлено искането на Н.С.С. за преразглеждане на личната й пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Връща преписката на ръководител „ПО” при НОИ-РУСО-Плевен за произнасяне по заявеното искане на Н.С.С. за преразглеждане на личната й пенсия за осигурителен стаж и възраст при съобразяване с мотивите в настоящето решение.

ОСЪЖДА ТП на НОИ-Плевен да заплати на Н.С.С. ***,ЕГН ********** 365 лв.разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: