Р   Е  Ш   Е   Н   И    Е

 

580 / 30 Декември 2016 г.

гр. Плевен

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

        АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД- гр. Плевен, първи   касационен  състав, в публично заседание на шестнадесети декември,две хиляди и шестнадесета година , в състав:

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

                                           ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

                                                               КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

        Секретар: М.К.

        Прокурор: ИВАН ШАРКОВ

        Като разгледа докладваното от съдия Данева  касационно административно дело № 903 по  описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

         С решение № 776/26.10.2016 г., постановено по НАХД №2280/2016г. Плевенският районен съд е отменил  Наказателно постановление № 16-0256-000194/27.07.2016 г.на Началник РУП към ОДМВР Плевен РУ  Долна Митрополия, с което на Г.И. *** е наложено,  на осн. чл. 53 от ЗАНН и по чл. 177,ал. 1, т. 2, пр. 1 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП / административно наказание  глоба в размер на 300 лв.  за нарушение по чл. 150 от ЗДвП за това, че на 15.07.2016 г. в с. Подем, от ж.п. гара по ул.”Вит” посока центъра, пред кафе Аперитив управлява лек автомобил ТОЙОТА ЯРИС с рег. № КРА 7213 ,държава Словения  като неправоспособен водач, без СУМПС.

          Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от  Директора на ОДМВР-Плевен с доводи за неговата незаконосъобразност. Касаторът твърди, че извършеното от И. нарушение е безспорно доказано и заключението на  първоинстанционния съд  за издадено при неизяснена фактическа обстановка нарушение  е неправилно. Позовава се на липсата на изискване в закона актосъставителят да е  очевидец. Счита, че нарушението е доказано от приложените писмени доказателства- ”сведения” на двама свидетели-очевидци, в които е изяснена в подробности фактическата обстановка, като тези, дадени от свидетеля М. М. са потвърдени изцяло в съда  от последния, а тези на свидетеля П. са потвърдени частично. Моли да бъде отменено решението и потвърдено наказателното постановление.

         Ответникът оспорва жалбата.  Твърди, че не е  карал колата. Моли да бъде потвърдено решението на Районния съд.

         Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище, че  касационната жалба е основателна и моли да бъде уважена.

         Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства,  становищата на страните  и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

         Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

        Разгледана по същество  е основателна.

         За да отмени  наказателното постановление Районният съд  е приел, че от доказателствата по делото не е установено  по несъмнен и безспорен начин  извършено от  Г.И.  нарушение. Приел е, че ответната  страна в производството пред РС не е  ангажирала доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка.  Счел е,   че свидетелите М. и П.  имат лични отношения с привлеченото към отговорност лице, поради което  са предубедени  и заинтересовани от изхода на делото. По тези съображения   е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно.

           Решението е неправилно.

           Настоящият съд не споделя извода на решаващия за  липса на доказателства относно обстоятелството кой е управлявал моторното превозно средство. Не се приемат за основателни доводите му, че  не следва да кредитира показанията на свидетелите М. М. и Л. С., тъй като същите са имали лични  отношения с  настоящия ответник. Последователно и безпротиворечиво –в подаденото писмено сведение и при  разпита в съда, свидетелят  М. М. потвърждава  възприетите от него факти, свързани с управлението на  лекия автомобил  в центъра на с. Подем, като липсата на точен спомен за датата, на която това е станало при разпита му в съда  не е съществена  предвид обстоятелството, че  са изминали няколко месеца до съдебното заседание. Свидетелят  подробно описва обстоятелствата, свързани с  възприетите от него факти, включително  времето /час/ и мястото на осъществяването им, и не проявява никакво колебание относно обстоятелството кой е управлявал автомобила. Що се отнася до показанията на  П., пред съда той отчасти  потвърждава  изложените факти в   подаденото  от него на 20.07.2016 г. „ сведение”, но при разпита твърди, че „ не е видял” дали  Г. е карал колата  и на кое място е бил седнал в нея, въпреки, че е  сигурен, че е бил вътре  „ въпросната вечер”. Т.е., не е налице  твърдение, че И. не е бил водач, свидетелят е направил опит по някакъв начин да избегне да даде показания за съществения за спора факт- кой е управлявал автомобила, а и съдът не е  осуетил този опит и не е изяснил причината, поради която в писменото сведение е налице ясна и категорична информация за  марката, цвета и собственика на процесния автомобил, като и  за това, че  И. е управлявал същия, а при разпита  такава информация не се излага.   От съвкупната  преценка на свидетелските показания и писмените доказателства, следва извод за установения по несъмнен начин факт на управление на автомобила от  Г.И.. От друга страна,  за оборване на констатациите в АУАН и НП, нарушителят е имал възможност да представи доказателства, като посочи лицето, което             /според него/ е било водач на автомобила и поиска неговия разпит. Не е направил  доказателствени искания в  тази насока, поради което възражението му е останало недоказано.  Основателно е направеното в касационната жалба оплакване, че  съдът  неправилно е отхвърлил свидетелските показания  на М. и П. поради заинтересованост на последните от изхода на делото, и същевременно е  кредитирал   твърденията на нарушителя, без същите да са подкрепени с  каквито и да било доказателства, и е постановил своето решение единствено на базата на защитната му теза. При установен по безспорен начин факт на управление на  МПС , и при наличие на признание от страна на водача, че е неправоспособен, както и  липса на приложено  СУМПС за оборване на това обстоятелство, налице е извършено  по чл. 150 от ЗДвП нарушение и законосъобразно издадено наказателно постановление.

        Като е  отменил същото, Районният съд е постановил противоречащо на материалния закон решение, което следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а НП-потвърдено.

              Така мотивиран съдът

                                                       

                                            Р Е Ш И :

         ОТМЕНЯ решение № 776/26.10.2016 г., постановено по НАХД №2280/2016г. на  Плевенския районен съд  и вместо него постановява:

        ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-0256-000194/27.07.2016 г.на Началник РУП към ОДМВР Плевен РУ  Долна Митрополия.

        Решението не подлежи на обжалване.

                        

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

                                

 

                               ЧЛЕНОВЕ:  1.                                 2.