Р E Ш Е Н И Е

№ 573

гр.Плевен, 28 Декември 2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 890 по описа за 2016 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 719 от 07.10.2016 г. г., постановено по нахд № 2011/2016 г., Районен съд – Плевен е изменил Наказателно постановление № 16-0938-001914 от 20.06.2016 г. на Началника на сектор „ПП“ към ОД на МВР – гр.Плевен в частта, в която на Т.Д.И. ***, ЕГН **********, са наложени административни наказания на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца и на основание чл.181 т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв., като е намалил глобата от 100 лева на 70 лева, а лишаването от право да управлява МПС от 3 месеца на 1 месец за нарушението по чл.103 от ЗДвП; намалил е размера на глобата от 50 лв. на 20 лв. за нарушението по чл.147 ал.1 от ЗДвП и потвърдил на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН същото наказателно постановление в частта, с която на основание чл.183 ал.4 т.7, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.137 а, ал.1 от ЗДвП. Наказателното постановление е издадено на Т.Д.И. затова, че на 06.06.2016г. в 16:30 часа, в гр. Плевен, ул.Дойран посока СИЦ, управлява лек автомобил „Форд Галакси” с рег. № ЕН***АК, като: не използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила; не спира на подаден сигнал със стоп-палка по образец от контролен орган; автомобилът не е представен в определения срок на задължителен ГТП, валиден до 17.04.2015г., видно от знак за ГТП № 4648505.

Срещу постановеното решение в две негови части- за нарушенията по чл.137а, ал.1 и чл.103 от ЗДвП, е подадена касационна жалба от Т.Д.И., чрез адвокат Р.М. – В. ***, която не е съгласна с изводите на съда, че в открито съдебно заседание показанията на свидетелите актосъставители са били точни, кореспондиращи помежду си, както и че съдът неправилно е възприел техния разказ като последователен, логичен и безпротиворечив, като навежда доводи в тази насока. Твърди, че противоречията в показанията относно мястото на извършване и установяване на нарушението не кореспондират с доказателствата по делото и моли да бъде отменено решението в тази му част. Оспорва решението и в частта, с която е потвърдена глоба в размер на 50 лв., наложена на основание чл.137 ал.1 от ЗДвП, т.к. в съдебно заседание не е категорично изяснено и доказано дали в действителност касаторът е шофирал без обезопасителен колан. Моли съда да отмени решението и в тази му част.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и с адвокат М., която поддържа жалбата. Сочи, че от приложената извадка от GPS координатите на полицейския автомобил е видно, че същият е бил позициониран на ул.Дойран № 132, а при подадения сигнал доверителят й е спрял на ул.Дойран № 140, като това е било първото възможно място за проверка, където е съставен и АУАН. Счита, че показанията на свидетелите пред първата инстанция са противоречиви. Моли да се отмени решението и наказателното постановление. Касаторът описва подробно фактическата обстановка.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – гр.Плевен не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че акт за установяване на административно нарушение № 1914 е съставен на 06.06.2016г. от мл. автоконтрольор при СПП към ОД на МВР – гр. Плевен срещу И. затова, че последният на 06.06.2016г. в 16:30 часа, в гр. Плевен, ул „Дойран” до №116, посока СИЦ, управлява лек автомобил „Форд Галакси” семейна собственост с рег. № ЕН ***, без да ползва предпазен колан; не спира на подаден сигнал със стоп-палка по образец от контролен орган; автомобилът не е представен в определения срок на ГТП до 17.04.2015г., видно от знак за ГТП №4648505; не е заплатил в определения срок глоба по фиш № С-486780 от 24.11.2014г. – нарушения на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, чл.103 от ЗДвП, чл.147, ал.1 от ЗДвП и чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП. Жалбоподателят е записал в акта като възражение, че: 1. Фиш № 485780/24.11.2014г. е платен на 10.12.2015г. с платежно нареждане №М01410 на „Инвестбанк“; 2. Подали са му сигнала със стоп-палка, едва когато се е изравнил с патрулния автомобил, нямало видимост, движил се в колона от автомобили и е спрял на първото възможно място. От показанията на актосъставителя и свидетел по делото Б. Д. съдът установил, че на посочената дата и час в акта били на работа с колегата А.. Позиционирали служебния си автомобил на ул „Дойран” до Автокомбината. Забелязали, че жалбоподателят управлява посочения в акта автомобил без поставен обезопасителен колан и му подали сигнал за спиране със стоп-палка. Жалбоподателят не спрял и продължил движението си, като махнал с ръка в знак, че няма намерение да спира. Посочва, че са го последвали със служебния си автомобил и след около 400-500 метра го спрели. При извършената проверка установили, че автомобилът не е минал на годишен технически преглед и че не е заплатена глоба по фиш в определения срок. Според показанията на разпитания свидетел за констатираните нарушения е съставил АУАН на жалбоподателя. Съдът приел, че показанията на свидетеля Д. са подкрепени и от показанията на свидетеля А. – присъствал при установяване на нарушението и при съставянето на акта, който заявил, че на посочената в акта дата и час подали сигнал за спиране за проверка на лек автомобил, който се движел по ул”Дойран” тъй като водачът му бил без поставен обезопасителен колан. Твърди, че същият не спрял и продължил движението си. Последвали го до Спортно-информационния център, където го спрели. При проверката се установило още, че автомобилът не е минал на годишен технически преглед, за които нарушения колегата му Д. съставил АУАН на водача.

Съдът счел, че напълно следва да се кредитират показанията на свидетелите Д. и А. относно значимите за правилно установяване на фактическата обстановка обстоятелства, тъй като същите са имали непосредствени възприятия от случилото се, депозирани са с максимална точност и кореспондират помежду си, както и разкриват последователен, логичен, безпротиворечив и безпристрастен разказ за обстановката по извършеното нарушение и неговия автор, показанията им са изчерпателни, логически – последователни, не съдържат вътрешни противоречия и се допълват взаимно.

Относно нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП съдът приел за безспорно установено, че по същото време и място, описано в АУАН и НП, И. като водач на МПС в движение не е изпълнил задължението си за използване на обезопасителен колан, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, във вр. с чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП и правилно е санкциониран от наказващия орган с наказанието предвидено за това нарушение.

Относно нарушението по чл.103 от ЗДвП съдът счел за безспорно установено, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.175, ал.1, т.4, във вр. с чл.103 от ЗДвП, като не е изпълнил задължението си при подаден сигнал за спиране със стоп палка от контролните органи да спре плавно в най-дясната част на платното за движение. Съдът направил извод, че в случая и АУАН и НП в частта относно нарушението по чл.103 ЗДвП притежават изискуемите от закона реквизити, спазена е формата за тяхното съставяне и същите са годни да послужат за реализиране на административнонаказателна отговорност по отношение на жалбоподателя, по безспорен начин е доказано извършеното нарушение, нарушителят и неговата вина. Съобразени са и разпоредбите на чл.34 ал.1 ЗАНН. Съдът изложил мотиви, че при определяне размера на наложеното наказание, административно наказващият орган не е съобразил разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗАНН, съгласно която при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. И приел, че при определяне размера на санкцията от 100,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, АНО не е изложил съображения кое налага завишаване на наказанията спрямо минимално предвидените, с което са нарушени изискванията на чл.27 от ЗАНН. С оглед на изложеното и предвид обстоятелството, че по делото липсват събрани доказателства за отегчаващи вината обстоятелства, съдът намерил, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в частта по т.2, като наложената глоба в размер на 100,00 лева, се намали към минимума определен в закона, а именно 70,00 лева, а наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, се намали на 1 месец.

Относно нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДвП съдът приел за безспорно установено, че жалбоподателят е осъществил и състава на чл.147, ал.1 от ЗДвП, във вр. с чл.181, т.1 от ЗДвП. За цитираното нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП, административно наказващият орган на основание чл.181, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложил наказание – глоба в размер на 50,00 лева, при предвидена възможност за налагане на такава в размер до 50,00 лева. При определяне размера на наложеното наказание, съдът счел, че административно наказващия орган не е съобразил разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗАНН, съгласно която при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Ето защо при определяне размера на санкцията от 50,00 лева според ПРС АНО не е изложил съображения кое налага завишаване на наказанията спрямо минимално предвидените, с което са нарушени изискванията на чл.27 от ЗАНН. С оглед на гореизложеното и предвид обстоятелството, че по делото липсват събрани доказателства за отегчаващи вината обстоятелства, съдът намерил, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в частта по т.3, като наложената глоба в размер на 50,00 лева, се намали към минимума, определен в закона, а именно 20,00 лева.

На тези основания съдът потвърдил оспореното наказателно постановление в частта, в която на И. на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50,00 лв. за нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, и изменил НП в останалата част , както следва: намалил глобата от 100,00 лева на 70,00 лева, а лишаването от право да управлява МПС от 3 месеца на 1 месец за нарушението по чл. 103 от ЗДвП; намалил размера на глоба от 50 лева на 20 лева за нарушението по чл. 147, ал.1 от ЗДвП.

Решението в частта за вменено нарушение на 147, ал.1 от ЗДвП (не е представил ППС на технически преглед) , за което е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, намалена от ПРС от 50 лева на 20 лева, не е оспорено от касатора и е влязло в законна сила.

 Касационната инстанция намира, че решението в оспорената останала част е постановено при неизяснена фактическа обстановка. В съставения акт е описано, че вменените на касатора административни нарушения са извършени около 16.30 часа на 06.06.2016 год. в гр.Плевен, на ул „Дойран” до №116 посока СИЦ. Тъй като автомобилът, управляван от И. според описаното в акта не е спрял на подаден сигнал със стоп палка, е бил последван от контролните органи на полицията и според показанията на свидетелите Д. и А., е бил спрян след около 400-500 метра. Свидетелите Д. и А. в показанията си пред съда са заявили, че полицейският автомобил е бил ситуиран на ул. „Дойран”, до Автокомбината, а мястото на спиране, след като водачът е бил последван, е след 400-500 метра, горе-долу около Спортно-информационния център. Пред касационната инстанция от друга страна, са представени писмени доказателства за местонахождението на полицейския автомобил – пътен лист, разпечатка на GPS координати, схема, от които се установява, че на 06.06.2016 год. в 16:33:09 полицейският автомобил е бил в състояние на престой на адрес ул „Дойран” №110, а в 16:33:42 е бил в състояние на маневриране на ул „Дойран” №132.

От всички тези събрани по делото доказателства, не може обаче по категоричен начин да се установи конкретното място на извършване на нарушението- на кой административен адрес като номер на ул „Дойран” са били констатирани двете нарушения –неспиране на подаден сигнал със стоп-палка по образец от контролен орган и управление на лек автомобил без поставен обезопасителен колан. Ето защо решението в тези части следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане при съобразяване на следното : След като по делото е безспорно установено, че на 06.06.2016 год. в 16:33:09 полицейският автомобил е бил в състояние на престой на адрес на адрес ул „Дойран” №110, следва да се призоват и разпитат отново полицейските служители А. и Д. за обстоятелството дали в този час, когато са възприели визуално И. в управлявания от него автомобил, те (полицейските органи) са се намирали вътре в автомобила на този посочен адрес или са били извън автомобила и на кой точно адрес. Защото последното има значение за установяване на конкретното място, на което И. е бил забелязан да управлява без колан и на което не е спрял след подаден сигнал. Като за изясняване на това обстоятелство и предвид вече депозираните от А. и Д. показания при първоначалното разглеждане на делото, че са се намирали на ул „Дойран”, до Автокомбината, следва да се разпитат от коя страна на платното за движение са се намирали –до Автокомбината или срещу него- от другата страна на платното за движение, при което следва да се съберат писмени доказателства-удостоверение, служебна бележка или друг писмен документ от стопанина на пътя-областно пътно управление или община Плевен, на кой административен адрес като номер се намира конкретното посочено от тези органи място на констатиране на нарушенията. Писмени данни за номера на адреса, на който е бил спрян водачът –до или срещу Спортно-информационния център(след изясняване и на това обстоятелство), също следва да бъдат събрани от стопанина на пътя , за да се прецени приблизително какво е било изминатото разстояние от водача от мястото, на което са били полицейските органи при констатиране на нарушенията до неговото спиране с оглед преценка както за мястото на нарушението, така и за достоверността на свидетелските показания. По данни от самия касатор в хода на устните прения между страните в касационната инстанция, той е пътувал в автомобила си заедно с „дъщеря ми и колегата”. За изясняване на всички факти и обстоятелства във връзка с мястото на извършване на нарушенията и мястото на спиране на управлявания от И. автомобил, както и за изясняване на обстоятелствата във връзка със самите нарушения-управление без поставен обезопасителен колан и неспиране на подаден сигнал със стоп-палка, следва да се установят имената на тези пътували с водача свидетели и да бъдат призовани и разпитани, евентуално поставени в очни ставки с останалите двама свидетели-при противоречия в показанията им относно релевантните за спора обстоятелства. След събиране на всички относими доказателства, същите следва да бъдат анализирани и да бъдат направени съответните изводи относно това има ли допуснати процесуални нарушения в административнонаказателното производство, свързани с посочване на конкретното място на извършване на нарушенията и дали и доколко същите (ако има) се отразяват на законосъобразността на НП, има ли извършени нарушения на правилата за движение, свързани със задължението на водача за поставяне на обезопасителен колан и спиране на подаден сигнал със стоп палка, извършени ли са те виновно от лицето, посочено като техен извършител.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.222, ал.2, т.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 719 от 07.10.2016 г. г., постановено по нахд № 2011/2016 г. на Районен съд – Плевен в частта, с която е изменено Наказателно постановление № 16-0938-001914 от 20.06.2016 г. на Началника на сектор „ПП“ към ОД на МВР – гр.Плевен в частта, в която на Т.Д.И. ***, ЕГН **********, са наложени административни наказания на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца и на основание чл.181 т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв., като е намалил глобата от 100 лева на 70 лева, а лишаването от право да управлява МПС от 3 месеца на 1 месец за нарушението по чл.103 от ЗДвП; и в частта, с която е потвърдено горното НП в частта, с която на основание чл.183 ал.4 т.7, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.137 а, ал.1 от ЗДвП.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тези части от друг състав на РС-Плевен при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.