Р E Ш Е Н И Е

№ 572

гр.Плевен, 28 Декември 2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря М.К. и с участието на прокурора И. Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 888 по описа за 2016 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 739 от 14.10.2016 г. г., постановено по нахд № 1231/2016 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 16-0938-000622 от 25.03.2016 г. на началник група към ОД на МВР – Плевен, сектор ПП с което на И.П.Н. ***, ЕГН ********** са наложени следните наказания: на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.3 буква В, предложение второ от ЗДвП и на основание чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП глоба в размер на 20 лева за извършено административно нарушение от чл.40 ал.1 от ЗДвП затова, че на 11.03.2016 г. в 12,10 часа в гр.Плевен, на ул.Сан Стефано, като водач на лек автомобил Хюндай купе с рег.№ МV02VХН, държава Великобритания, предприема маневра движение назад без да се убеди, че пътят за него е свободен и удря паркиралия зад него лек автомобил Мерцедес СА4670АМ, собственост на ТЗНА, Дирекция СПС-София, Булстат 1290101180016, в резултат на което настъпва ПТП с материални щети и като участник в ПТП, при което няма съгласие между участниците, водачът напуска мястото на произшествието без да уведоми службата за контрол на МВР.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от И.П.Н., според когото доказателствата сочат, че не е съпричастен с автотранспортното произшествие. Твърди, че назначения по негово искане експерт не е изпълнил задължението си и неявяването му на делото пред първата инстанция го е лишила от възможността да му зададе въпроси относно извършената експертиза. Моли същия да бъде призован пред административния съд, за да отговори на въпросите му за изясняване на делото. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и поддържа жалбата, като твърди, че по колата му не е имало никакви щети. Твърди, че няма отношение към ПТП. Моли да се отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – гр.Плевен не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че жалбоподателят има местоживеенето си в град Ловеч и притежава лек автомобил Хюндай Купе с английска регистрация – MV02VXH. На  11.03.2016 година, около 12:00 часа, лек автомобил Мерцедес Ц 180 с рег. № СА 46 70 АМ, собственост на ТЗ на дирекция СПС град София, бил паркиран на улица „Сан Стефано” в град Плевен, непосредствено пред дом №62. По същото време жалбоподателят се намирал в град Плевен заедно  със свидетеля С. Н. – негов приятел. Двамата имали традиция, когато се намират в град Плевен, да си купуват ръчно изработен хляб от фурна, находяща се на ул „Сан Стефано” до дом №62. В същия ден, след като купили хляб, двамата се качили в автомобила на жалбоподателя и потеглили в посока парк „ Кайлъка“ в град Плевен. Спрели на паркинга на магазин „ КАУФЛАНД“ , находящ се в същия район. Не след дълго, Началник ТЗ на дирекция СПС град София, който управлявал лек автомобил Мерцедес Ц 180 с рег. № СА 46 70 АМ в същия ден установил, че предната броня на служебният автомобил била счупена. Незабавно сигнализирал органите на полицията. На място пристигнали полицейските служители М. Г. и С. К. и те лично констатирали повредата на предната броня на автомобила. Пристъпили към обход на района около улица „Сан Стефано”, с  цел издирване извършителя на нарушението. На паркинга на магазин Кауфланд, разположен в непосредствена близост, представителите на полицията установили лек автомобил Хюндай Купе с английска регистрация – MV02VXH. Констатирали, че  задната броня на същия е прясно охлузена. Чрез служители на магазин Кауфланд, собственикът на лек автомобил Хюндай Купе бил извикан отвън на паркинга. Жалбоподателят откликнал на отправената му покана и излязъл навън при автомобила си. На място разговарял с двама униформени полицейски служители, единият от които се представил като  Началник ТЗ на дирекция СПС град София. Впоследствие на място пристигнали и представителите на Пътна полиция Плевен. След проведен разговор с водача било установено, че същият при маневра движение на заден ход на улица „ Сан Стефано“ по-рано същият ден, преди да се убеди, че пътят зад него бил свободен, ударил паркирания зад него лек автомобил Мерцедес Ц 180 с рег. № СА 46 70 АМ, собственост на ТЗ на дирекция СПС град София, като счупил предната му броня. Жалбоподателят не възразил на направените изводи от страна на представителите на КАТ Плевен. На място на същия бил съставен акт за извършени две административни нарушения по ЗДП, връчен му лично. Жалбоподателят подписал акта с възражението, че паркираният зад неговия лек автомобил се намирал на разстояние от около 50 – 60 см, поради което и изобщо не бил усетил какво се е случило. Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, което санкционира жалбоподателя  на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДП -  глоба в размер на 50 лева и  лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за извършено нарушение по чл. 123 ал. 1 т. 3 буква В предложение второ от ЗДП и на основание чл. 183 ал. 2 т. 11 ЗДП  глоба в размер на 20 лева за извършено административно нарушение по чл. 40 ал. 1 ЗДП.

Горната фактическа обстановка съдът установил по несъмнен начин от представените по делото писмени и гласни доказателства посредством разпита на свидетелите К. и Г., от които установил, че при направения непосредствен оглед на лекия автомобил на жалбоподателя и другия автомобил било констатирано съответствие на повредите съответно по предната броня на единия и задната на другия, като следите от повредите били пресни, жалбоподателят не отрекъл, че той е авторът на нарушението, а оказал пълно съдействие по време на проверката, която приключила бързо със съставянето на акт за установяване на административно нарушение. Съдът изслушал и свидетеля Н., който в деня на извършената проверка бил заедно с жалбоподателя в град Плевен и който не отрекъл, че спирали за хляб на ул. „Сан Стефано”, но твърдял, че около тях имало паркиран и то от предната им страна единствено лек автомобил, който някакви лица от ромски произход разглобявали с брадви и други подръчни средства. Свидетелят Н. съобщил още, че присъствал на проверката, която била извършена на паркинга на магазин „Кауфланд“ в Плевен, но не бил участвал в проведения между жалбоподателя и полицейските служители разговор и не разбрал за какво му съставили акт, тъй като след като потеглили към град Ловеч изобщо не разговаряли по темата.

Въз основа на горните обсъдени доказателства съдът приел по категоричен начин факта на извършените от страна на жалбоподателят две административни нарушения. Позовал се на показанията на свидетелите К. и Г. и приел,   че автомобилът, управляван от жалбоподателя в деня на проверката  бил издирен и установен непосредствено след настъпването на пътно транспортното произшествие. Кредитирал показанията на св.К. затова, че установените на мястото на проверката охлузвания по задната броня на автомобила  на жалбоподателя отговаряли напълно на тези, които констатирал на предната такава на пострадалият от ПТП лек автомобил Мерцедес. Приел, че тези показания напълно кореспондират на заключението на експерта  по назначената и изготвена автотехническа експертиза, който извършил непосредствено два огледа на лек автомобил Хюндай Купе с английска регистрация – MV02VXH съответно на  25.08.2016 година и на 29.08.2016 година. По време на първия от тях експертът установил, че цялото купе на автомобила е с множество деформации, охлузвания и ожулвания. Такива непосредствено установил и в лявата и дясната част на задната му броня, а в средната част на същата констатирал драскотина около два милиметра на около 50 см височина от пътното платно. По време на втория оглед експертът установил, че обвивката на задната броня е от еластична пластмаса, по която видимо от вътрешната страна няма следи от деформации и извършвани ремонти. Другият елемент обаче на бронята – пълнеж от пресован стереопор бил счупен в средната част и залепен с хартиено тиксо. Съдът дал вяра на показанията на свидетеля К. относно механизма и начина на настъпване на пътното транспортно произшествие, изразило се в счупване на предната броня на лек автомобил Мерцедес Ц 180 с рег. № СА 46 70 АМ в резултат движение назад на жалбоподателя като  водач на лек автомобил Хюндай Купе с английска регистрация – MV02VXH в нарушение на чл. 40 ал. 1  ЗДП. Тези показания, макар и изхождащи от лице, което не е очевидец на станалите събития, съдът приел, че кореспондират с изводите на експерта по назначената автотехническа експертиза, с констатациите в изготвения протокол за пътно транспортно произшествие. Като пристрастни и недостоверни съдът възприел показанията на свидетеля Н. предвид установените между него и жалбоподателя близки приятелски отношения, както и предвид, че самите показания са изключително лаконични, разпокъсани като съдържание и последователност, не кореспондентни с нито едно от останалите събрани по делото доказателства.

 При тези събрани доказателства съдът приел, че с поведението си жалбоподателят осъществил състав на нарушение по чл. 40 ал. 1 ЗДП. Същият като водач на МПС преди да извърши маневрата назад, не се убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението и предизвикал настъпването на ПТП с материални щети и по двете МПС, участници в същото. За доказано приел и второто вменено на жалбоподателя нарушение, тъй като от събраните в хода на въззивното производство доказателства установил, че след причиняването на пътно транспортното произшествие жалбоподателят не преустановил движението си, а продължил и бил намерен в непосредствена близост, автомобилът вече бил в покой. Тогава пристигнали и представителите на полицията. В този смисъл съдът намерил, че е налице осъществен състав и на нарушение по чл. 123 ЗДП както от обективна, така и от субективна страна.

          Съдът изложил мотиви, че при определяне на размера на глобите и на лишаването от права  наказващият орган  е съобразил конкретната степен на засягане на обществените отношения от страна на жалбоподателя и е определил и наложил наказание за всяко от административните нарушения към предвидения в закона минимум. На тези основания съдът потвърдил изцяло оспореното НП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност на вменените на Н. нарушения. Ето защо фактическите констатации и правните изводи на районен съд за съставомерност на вменените деяния се споделят от настоящата инстанция.

Плевенският Районен съд е събрал всички доказателства, които са относими за преценката относно съставомерността на деянията. Разпитал е както полицейските органи, констатирали щетите по двата автомобила, така и пътувалият с жалбоподателя свидетел. Събрал е съставения протокол за ПТП и е назначил съдебна авто-техническа експертиза, която е установила причинените на двата автомобила повреди. Въз основа на съвкупна преценка на всички събрани , неоспорени и необорени доказателства съдът е направил извод за механизма на причиняване на ПТП и е достигнал до заключение за съставомерност на вменените на Н. деяния. Жалбоподателят не е представил доказателства , че не е бил съпричастен към извършеното ПТП, в каквато насока са твърденията му, напротив, установено е от доказателства, че той и спътникът му са се намирали с автомобил на мястото, където е бил паркиран полицейския автомобил и по двата автомобила са намерени следи от съприкосновение, в който смисъл е и заключението на експертизата.

Неоснователно е и не съставлява отменително основание обстоятелството, че експертът, изготвил заключението по назначената авто-техническа експертиза не е разпитан непосредствено пред съда. Съгласно  чл. 282, ал.3 от НПК, приложим в производството пред районния съд при разглеждането на жалби срещу наказателни постановления на основание чл. 84 от ЗАНН, разпит на вещото лице може да не се проведе, ако то не се яви и страните са съгласни с това. Видно е от протокола от проведеното съдебно заседание на 14.09.2016 год., че жалбоподателят изрично е заявил да се приеме заключението и без разпита на вещото лице, т.е. той е дал съгласие за приобщаване на заключението като доказателство, без ВЛ да бъде разпитано, поради което не може да се позовава на допуснато от съда процесуално нарушение в тази насока.

Ето защо оспореното решение като правилно-постановено в съответствие с приложимия закон, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, обосновано на събраните по делото писмени и гласни доказателства, валидно и допустимо следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 739 от 14.10.2016 г. г., постановено по нахд № 1231/2016 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.