РЕШЕНИЕ

№ 571

Плевен, 28.12.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на осми декември две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Снежина Иванова

при секретар Д.Д. и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура Иван Шарков, изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова адм. дело № 886 по описа за 2015 година на Административен съд – Плевен.

Производството е по реда на чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, вр. чл.74, ал.2 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./.

Административното дело е образувано по искова молба на Ж.Г.Г., ЕГН ********** – л.с., с адрес *** срещу Министерството на правосъдието, гр. София с искане за установяване на дискриминационно отношение по признак „гражданство” - невъзможност на лишените от свобода български граждани да получават колетни пратки по всяко време, каквато възможност имат лишените от свобода чужди граждани- чл. 82, ал. 1 и ал. 4 от ППЗИНЗС. Претендира се изплащане на обезщетение в размер на 25 000 лева за периода от 02.02.2010 г. до 09.05.2011 г. – датата на подаване на исковата молба. В исковата молба се твърди, че изтърпява наказание “доживотен затвор без право на замяна” в Затвора Белене, ЗПС, където е настанен от 17.02.2009 г. Твърди, че МП го подлага на дискриминационно третиране, тормоз, нечовешко отношение в сравнение с лишените от свобода чужди граждани – осъдени, подсъдими, обвиняеми, които могат да получават колетни пратки по пощата с храни и предмети, които имат право да ползват и държат при себе си - чл.82, ал.4 от ППЗИНЗС, а българските граждани, лишени от свобода, имат право да получават храни и предмети, които да ползват и държат при себе си само по време на свиждане – чл.82, ал.1 от ППЗИНЗС. Така изложеното очертава наличието на непряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.3 от ЗЗДискр. - поставяне в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица, чрез привидно неутрална разпоредба. Поставен е в по-неблагоприятно положение въз основа на признак “гражданство”, като лишен от свобода, което е довело до претърпяване от него на неимуществени вреди с интензивен и траен характер, изразяващи се в психоемоционален стрес, унижено човешко достойнство, потиснатост, и обострено чувство на отхвърленост и пренебрегнатост. Твърди, че при среща с лишени от свобода чужди граждани и в разговор с тях е подложен на изключително унижение и подигравки от тяхна страна. Чрез съответните разпоредби на ППЗИНЗС, МП го е подтикнало да се срамува, че е български гражданин. Моли да се постанови съдебен акт, с който да се установи претендираното дискриминационно третиране; да се осъди ответникът да прекрати нарушението, като се въздържа в бъдеще от по-нататъшни такива действия; да се присъди обезщетение за неимуществените вреди в размер на 25000 лева съгласно чл.52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата; Прави доказателствени искания за събиране писмени доказателства и разпит на свидетели.

Първоначално ИМ е подадена пред АССГ, където е образувано дело №9723/2011, приобщено към настоящето. С разпореждане №1963/11.05.2011 г. делото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд. В СРС е образувано дело №37205/2011 г. С решение от 13.07.2012 г. предявеният иск е отхвърлен. Решението е обжалвано пред СГС, като е образувано дело №12509/2012 г. С решение от 31.07.2013 г. решението на СРС е потвърдено изцяло. Решението на СГС е обжалвано, като по касационната жалба на Г. е образувано дело №2925/2014 по описа на ВКС.

С решение №330/12.10.2015 г. решенията на СГС и СРС са обезсилени, а делото е изпратено на АССГ. Прието е от ВКС, че компетентен да се произнесе по ИМ е административният съд съгласно чл.74, ал.2 от ЗЗДискр., като в този смисъл са и т.4 и т.8 от ТП №2/2014 от 19.05.2015 г. на ВКС и ВАС.

В АССГ е образувано дело №10015/2015. С Определение №5641/20.10.2015 г. делото е изпратено на настоящия съд по подсъдност, като в съда е образувано настоящето дело 886/2015г..

С определение № 1439/27.10.2015 г. производството по делото е прекратено, като е прието, че чл.74, ал.2 от ЗЗДискр. изисква приключило административно производство пред Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, каквото не е налице.

С определение №83/05.01.2016 г. по адм.д. №14378/2015 на ВАС определението е отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, като е прието, че не е необходимо наличието на приключило административно производство пред КЗД.

С определение №223/25.02.2016 г. ИМ е оставена без разглеждане и върната, като е прието, че е насочена срещу ненадлежен ответник – Министерство на правосъдието.

С определение №4717/20.04.2016 г. по дело 3592/2016 на ВАС определението е отменено, като ВАС е посочил, че е въпрос на основателност на иска, а не на допустимост, дали лицето/юридическото лице, срещу което ищецът е насочил иска си, е причинил вредите и носи отговорност, или вредите са причинени от другиго.

От ответника по иска – Министерство на правосъдието е постъпил отговор на исковата молба /л.21/, чрез юрк. Г. Г., в който отговор се твърди, че искът е недопустим, алтернативно неоснователен. Сочи, че по отношение на същия период е налице производство пред КЗД, като страна по това производство е ГДИН. Разпоредбата на чл.82, ал.4 от ППЗИНЗС дава възможност на чуждите граждани да получават колетни пратки само от чужбина, и тя е изключение от общото правило на чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС. Прилагането на подзаконов текст от затворническата администрация не може да се приеме, че представлява неравно третиране. Текстът е могъл да бъде оспорен пред ВАС, което не е сторено. Моли да се присъдят разноски – минимално юрисконсултско възнаграждение според цената на иска. На л. 57 по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който твърди, че искът е недопустим, тъй като за същия период, на същото правно основание има друго съдебно производство пред АССГ с ответник Главна дирекция изпълнение на наказанията - адм. дело № 9185/2015 година, което е изпратено на Комисия за защита от дискриминация. Алтернативно посочва, че искът е неоснователен, тъй като е насочен срещу ненадлежен ответник, като намира, че действията на затворническата администрация са в изпълнение на приетите подзаконови правни разпоредби на ППЗИНЗС относно получаването на колетни пратки от лишените от свобода чужди граждани и не следва да се твърди, че по този начин е налице дискриминационно третиране. Прави искане за прекратяване на съдебното производство поради недопустимост на иска или отхвърлянето му като неоснователен и недоказан и присъждане на разноски в размер на 1280 лева съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 или 300 лева съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В съдебно заседание ищецът- Ж.Г. се явява лично и поддържа исковата си молба, която намира основателна и доказана. Намира, че безспорно се установява, че лишените от свобода български граждани са лишени от възможност да получават колетни пратки и от свидетелските показания на П.Р. се установява, че ищецът се е чувствал потиснат и огорчен от забележките на лишените от свобода чужди граждани, които по време на престой в Софийски централен затвор са се държали унизително поради обстоятелството, че не може да получава колетни пратки. Посочва, че размерът на иска следва да бъде определен от съда по справедливост и прави възражение, че не следва да бъдат присъждани разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като такива разноски не са реално реализирани от ответника, тъй като юрисконсултът е ангажиран по силата на трудово правоотношение. Представя писмено становище , в което посочва, че е налице безспорно пряка и непряка дискриминация по отношение на него като лишен от свобода български гражданин, тъй като не може да получава колетни пратки с оглед забраната в чл. 82, ал. 1 от ППЗИНЗС, като вследствие на това същият се чувства тормозен, като цитира практика на Съда по правата на човека. Счита, че искът е допустим и основателен и че следва да бъде установено от съда наличието на пряка и непряка дискриминация спрямо него, да бъде осъден ответника на преустанови дискриминационното отношение и да бъде възстановен положението преди нарушението и да бъде присъдено обезщетение в размер на 25 000 лева, тъй като следва да се съобрази и продължителността на периода, през който е осъществявана тази дискриминация. Прави възражение, че претендираното възнаграждение от процесуалния представител на ответника не е дължимо, тъй като не е реално сторено.

В съдебното заседание ответникът - Министерство на правосъдието, не се представлява.

В съдебно заседание за Окръжна прокуратура-Плевен се явява прокурор Шарков, който намира иска за неоснователен, тъй като не е налице дискриминация по отношение на ищеца.

Административният съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът Ж.Г.Г., ЕГН ********** търпи наказание доживотен затвор без право на замяна в ЗПС на затвора в гр. Белене, в който е настанен от 17.02.2009 г.

Съгласно справка вх. № 17206/08.11.2011 г. до ГД „Изпълнение на наказанията” - София от началника на затвора в гр. Белене /л.л.12-16 от делото пред СРС/, на Г. с окончателно определение № 113/18.05.2009 г. Благоевградски ОС по ЧНХД № 144/2009 г. е определено едно общо най – тежко наказание – доживотен затвор без право на замяна при първоначален специален режим. На 17.02.2009 г. ищецът е бил приведен от Затвора във гр. Варна в затвора в гр. Белене на основание чл. 15, ал.2 от ЗИН със заповед на Директора на ГДИН, до отпадане на основанието. Впоследствие е издадена заповед на министъра на правосъдието от 20.05.2009 г., изменена със заповед от 24.05.2009 г., според която лица с постоянен адрес *** изтърпяват наказанията си в затвора в гр. Белене. При изтърпяване на наказанието към момента на изготвяне на справката, ищецът е пребивавал в затворите в София, Варна и Ловеч. Там ищецът е срещнал лицата П.Р. и М.С., които са разпитани като свидетели по делото пред СГС. Според същата справка в интервала от 02.02.2010 г. до 03.05.2011 г. нито едно от двете лица не е пребивавало в затвора гр. Белене.

В периода, посочен в ИМ, са проведени 4 свиждания, по време на които ищецът е получавал подробно описани в справката храни, тоалетни принадлежности, дрехи, цигари и телевизор. Посочено е, че л.с. в затвора Белене имат възможност всяка седмица да ползват суми за задоволяване на лични нужди, като в лавката се поддържа разнообразен асортимент от артикули. В затвора Белене не изтърпяват наказанието л.св. чужди граждани.

По делегация по дело 12509/2012 на СГС са изслушани свидетелите на ищеца М.С.С., разпитан от Ловешки районен съд и П.Т.Р., разпитан от Левченски районен съд.

Според свидетеля С., който се е засичал с ищеца само в затвора в София, Ж. се е тревожил, че не може да получава колетни пратки от храна и продукти, а чужденците в затвора са можели. Родителите му били възрастни и не били в състояние да му идват на свиждане. Ж.Г. се е чувствал отритнат спрямо останалите чуждестранни граждани, тъй като те са имали право освен на колетни пратки и да разговарят по интернет с роднините си, нещо което на българските затворници не е било позволено. Ищецът се е оплаквал нееднократно и е писал жалби до ГД „Изпълнени на наказанията”. Свидетелят дава показание, че е виждал през 2010 г. и 2011 г. в затвора в гр. София как чужденците се подиграват на Ж.Г. за това, че той е български гражданин, лишен от свобода и не може да получава колетни пратки с храна и да ги държи при себе си в килията. Ищецът се е изнервил от това отношение, почувствал се отритнат, говорил е дълго за този случай, не се е чувствал комфортно.

Свидетелят П.Р. се е виждал и познава ищеца от затвора в гр. София, където са ги конвоирали по дела, както и от затвора в гр. Белене, където е изтърпявал наказание. Контактувал е с него многократно и са обсъждали новия ППЗИНЗС, с които е било забранено получаването на колетни пратки от български граждани, а на чуждите граждани е било разрешено. Ж.Г. е изразявал възмущение и негодуване по този въпрос, че е третиран различно и неравноправно с чужденците. Бил е свидетел на подигравателно отношение от чужденци – македонци в затвора в София, където чужденците изтърпяват наказания.

В настоящото съдебно производство съдът допусна до разпит като свидетели П.Р. и М.С. относно установяване на емоционалното му състояние в следствие на невъзможността на да получава колетни пратки в процесния период 02.02.2010 година – 09.05.2011 година. Свидетелят Р. заявява, че по време на престоя по делегация в Затвора в гр. София чуждите граждани са получавали колетни пратки, а спрямо Г. е изразявано подигравателно отношение поради невъзможност да получи такива, което е водело до раздразнителност, афектиране, непримиримост от това обстоятелство, като според свидетеля Г. в резултат на терзанията е отслабнал.

Съдът изиска данни от ответника относно периодите, през които Р. и Г. са били по делегация в затвор гр. София , като от представена такава на л. 92 по делото се установява, че свидетелят и Г. в процесния период са пребивавали заедно на територията на Затвора гр. София.

В с.з. на 08.12.2016 година по искане на Г. като свидетел е заличен М.С..

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира възражението на процесуалния представител на ответника за недопустимост на иска поради образувано друго съдебно производство със същия предмет, за същия период пред АССГ, за неоснователно. Съдът е изискал данни от АССГ и с писмо от 24.02.2016 година на л. 34 по делото са представени данни, че в АССГ е образувано адм. дело № 9185 по описа за 2015 година на съда по искова молба на Ж.Г. срещу Главна дирекция Изпълнение на наказанията, гр. София с искане за установяване на дискриминационно отношение - невъзможност на лишените от свобода български граждани да получават колетни пратки по всяко време, каквато възможност имат лишените от свобода чужди граждани- чл. 82, ал. 1 и ал. 4 от ППЗИНЗС, което е изпратено на Комисия за защита от дискриминация. Съдът намира, че не са налице предпоставки на недопустимост на иска, тъй като по настоящото дело ответник е Министерство на правосъдието, а по това в АССГ – ГДИН, гр. София.

Съдът обаче намира, че исковата претенция на Ж.Г. е неоснователна.

Съгласно чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл. 1, ал.2 от ЗОДОВ. Според чл. 4 от ЗОДОВ държавата в лицето на своите органи дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия. Във фактическия състав на отговорността на държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

По аргумент от чл. 205 от АПК, вр. чл. 1, ал.2 от ЗОДОВ и разрешението дадено в ТР № 3/22.04.2004 г. по т. гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, отговорността на държавата за вредите, причинени от незаконосъобразна, дискриминационна административна дейност на длъжностни лица, следва да се носи от държавния орган - юридическо лице, с който лицето пряк причинител на вредата, се намира в трудови или служебни правоотношения и което юридическо лице се явява надлежния ответник по иска с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. Затворите са териториални служби на ГД "Изпълнение на наказанията", която е юридическо лице към министъра на правосъдието, съгласно разпоредбата на чл. 12, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС /обн., ДВ, бр.25 от 03.04.2009 г., в сила от 01.06.2009 г./. Т.е. от 01.06.2009 г. и към настоящия момент ГД "Изпълнение на наказанията" е органът, осъществяващ прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби.

Съгласно разпоредбата на  чл. 10, ал.1 от ЗИНЗС общото ръководство на местата за лишаване от свобода и контролът върху тяхната дейност се осъществява от Министъра на правосъдието, който определя структурите и щатовете, създава и закрива структурни служби в рамките на утвърдения бюджет и числен състав в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и териториалните й служби /чл. 10, ал.2, т.8 от ЗИНЗС/, но прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода се осъществява от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС ГД "Изпълнение на наказанията" е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София, а затворите, поправителните домове и областните служби "Изпълнение на наказанията" са териториални служби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Т.е. Дирекцията упражнява пряко ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби. Дейността й е регламентирана в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и е свързана с изпълнението на наказанията доживотен затвор, лишаване от свобода и пробация, и на мярката за неотклонение задържане под стража в местата за лишаване от свобода. Затворите са териториални служби на ГДИН.

Периодът, за който ищецът претендира неизпълнение на законово вменено задължение и обезщетение за вреди и през който твърди, че са му причинени последните, е от 02.02.2010 г. до 09.05.2011 г. В титулната част на исковата молба ищецът е посочил, че насочва същата срещу Министерство на правосъдието и съдът е конституирал като надлежен ответник единствено Министерство на правосъдието, като искът предявен против ответника Министерство на правосъдието е неоснователен. Пасивната процесуална легитимация на ответника се определя към момента на предявяване на исковата претенция. Към датата на подаване на исковата молба от ищеца, и в периода, посочен в същата, ГД "Изпълнение на наказанията", а не Министерство на правосъдието е органът осъществяващ прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби по арг. от чл. 12, ал.1 от ЗИНЗС. Следователно Министерство на правосъдието, срещу което е предявен иска не е пасивно легитимирано да отговаря по този иск, с който се претендира обезщетение от незаконосъобразна административна дейност на служители на ГД "Изпълнение на наказанията". Пасивната процесуална легитимация на ответника е сред положителните процесуални предпоставки за възникване на правото на иск и липсата й в случая обуславя неоснователност на иска, предявен срещу Министерство на правосъдието ( в този смисъл е определение, постановено по адм.дело. № 5553/2014 г., IV о. на ВАС).

Съдът намира, че ЗЗДискр. цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Всяко физическо лице, чиито права са нарушени въз основа на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., може да ги защити, като предяви иск срещу дискриминиращия.

Правото на защита от дискриминация може да се реализира и по съдебен ред съгласно разпоредбите на чл. 71 - чл. 75 от раздел ІІ на Закона за защита от дискриминация.

С разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискр. е създадена изрична уредба относно доказателствената тежест в съдебното производство за защита срещу дискриминация. Законодателно е възприет принципът на разделяне на доказателствената тежест между ищеца и ответника. Основната доказателствена тежест е възложена на ищеца. Ищецът е длъжен да докаже фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че той е жертва на дискриминация. Само в такъв случай (ако ищеца докаже фактите), законът възлага доказателствената тежест на ответника да установи обратното, а именно, че правото на равно третиране на ищеца в конкретния случай не е нарушено и да обори твърденията на ищеца. Неизпълнението от страна на ищеца на възложената му от закона доказателствена тежест е достатъчно основание за постановяване на отхвърлителен резултат по предявените искове.

Следва да се отбележи още, че по исковете не е достатъчно да се установи само неблагоприятно третиране на определено лице или лица, а е необходимо да се докаже още, че това неблагоприятното третиране е извършено съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно - следствена връзка между неблагоприятното отношение, в случая неблагоприятно третиране, и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. Следователно на общо основание в тежест на ищеца е да докаже фактите, въз основа на които твърди, че е подложен на дискриминация и неравно третиране.

ЗЗДискр. забранява всяка пряка или непряка дискриминация основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки гном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени от закон или международен договор, по който Р България е страна.

Законодателят е дефинирал понятията пряка и непряка дискриминация в самия закон. Според ал. 2 на чл. 4 от ЗЗДискр. пряка дискриминация е всяко по - неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1 отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Непряката дискриминация е поставяне на едно лице въз основа на признаците по ал. 1 на чл. 4 от закона в по - неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдана с оглед на законова цел и средства за постигане на целта са подходящи и необходими. Както се посочи и по – горе, в тежест на ищеца е да установи по безспорен и убедителен начин твърденията си, че е жертва на дискриминация.

Твърденията на ищеца по делото са за поставянето му, като български гражданин, лишен от свобода с влязло в сила наказание „доживотен затвор без замяна”, в по - неблагоприятно положение в сравнение с други лица — лишени от свобода и задържани чужди граждани, при създаването и прилагането на разпоредбата на чл. 82, ал. 1 и ал. 4 от ППЗИНЗС от ответника.

Режимът в местата на лишаване от свобода, като съвкупност от правни норми, регулиращи диференцираното настаняване и изолация, условията и начина на живот на лишените от свобода, както и ограниченията и лишенията, на които са подложени осъдените, е различен за осъдените на доживотен затвор и тези, които са осъдени на лишаване от свобода за определен срок. Разликите в режима не са случайни, а са установени от законодателя с оглед възможността за постигане на целите на наказанието.

Съгласно чл. 38 НК наказанието доживотен затвор без замяна се налага само ако конкретното извършено престъпление е изключително тежко и целите на наказанието по чл. 36 НК не могат да бъдат постигнати по по - лек начин. Точно затова осъдените на доживотен затвор се поставят под най - тежкия режим на изолация и ограничения на правата - специалния режим, какъвто е определен на ищеца по настоящото дело.

Ищецът се позовава на дискриминационно третиране във връзка с прилагането на чл. 82, ал. 1 и ал. 4 ППЗИНЗС в затвора в гр. Белене. Съгласно чл. 82, ал. 1 от ППЗИНЗС, лишените от свобода получават храни и предмети, които имат право да ползват и държат при себе си, само по време на свиждане. Нормата не прави разграничение между режима на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Съгласно чл. 82, ал. 4 от ППЗИНЗС лишените от свобода чужди граждани - осъдени, подсъдими и обвиняеми, могат да получават и колетни пратки по пощата с храни и предмети, които имат право да ползват и държат при себе си. От тази гледна точка, съдът счита, че Правилникът за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража е подзаконов нормативен административен акт по смисъла на 75, ал. 1 от АПК, както и по смисъла на ЗНА. Като подзаконов административен акт, правилникът съдържа административно - правни норми, които засягат неограничен и неопределен брой адресати с многократно правно действие и е издаден по прилагане на ЗИНЗС. Настоящият състав намира, че прилагането на подзаконов акт от страна на затворническата администрация не може да се приеме за неравно третиране или за дискриминационно отношение по отношение конкретно на ищеца. Това е нормативно установено правило, което се прилага по отношение на всички лица, които изтърпяват наказание лишаване от свобода, независимо от неговия срок. Мотивите при издаването на подзаконовия акт да се възприеме различно третиране, не могат да се контролират в настоящото производство.

Оспорването на подзаконовият нормативен акт в случай, че ищецът не е съгласен с някоя от неговите норми, става по реда на чл. 185 и сл. от АПК, като компетентен да се произнесе е ВАС (чл. 132, ал. 2, т. 1 от АПК). Това оспорването не е свързано със срок и може да е се направи от всяко заинтересовано лице. В същото време, настоящият съд няма задължение да изпраща на ВАС делото, приемайки исковата молба за жалба срещу подзаконов нормативен акт. В исковата молба изобщо не се съдържа такова искане до съда. Както се посочи, ищецът може да сезира ВАС и да оспори Правилника по специалния ред безсрочно.

С оглед характера на изложените в ИМ факти е налице иск с правно основание чл. 74, ал. 2 от ЗЗдискр. за установяване претендираното дискриминационно третиране (поставяне в по - неблагоприятно положение на ищеца поради прилагане разпоредби на ППЗИНЗС), следва на първо място да се установи по - неблагоприятното положение на ищеца спрямо други лица. При това, единият от исковете касае осъждане на ответника да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от такива действияи да бъде присъдено обезщетение. Това би означавало да се преценява съответствието на ППЗИНЗС (разпоредбите на чл. 82, ал. 1 и 4) с разпоредбата на чл. 4 от Закона за защита от дискриминация, забраняваща всяка пряка или непряка дискриминация и да се задължава ответникът МП да изменя или отменя подзаконов нормативен акт, което може да се направи единствено по специалния ред на АПК, от тричленен състав на ВАС (в този смисъл определение № 11197/31.07.2013 г. по гр. д. № 10310/2013 г. на ІІІ отд. ВАС).

Предвид горепосоченото, съдът намира и че искът за установяване на дискриминационно нарушение не е доказан, а от там също се явява неоснователен. Не се установява спрямо ищеца да са прилагани законови разпоредби различни  от тези, прилагани спрямо останалите лица лишени от свобода, които пребивават в затвора в гр. Белене. Не се установяват факти, от които да се заключи, че ищецът е подложен на непряка дискриминация – поставен е в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица, чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, която да не е обективно оправдана като се има предвид целта на закона. Освен, че не се доказва по–неблагоприятно третиране, не се установява такова третиране да е извършено съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДиск, нито се установява пряка причинно - следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от ЗЗДискр. Осъдителният иск за преустановяване на дискриминационното нарушение, възстановяване на положението отпреди нарушението и за въздържане за в бъдеще от извършване на дискриминационното нарушение също се явява неоснователен, предвид неоснователността на обуславящата го претенция за установяване на дискриминационно нарушение. Осъдителният иск за репариране на вредите, претърпени от дискриминираното лице, вследствие на допуснатото дискриминационно нарушение се явява неоснователен, предвид неоснователността на обуславящата го претенция за установяване на дискриминационно нарушение.

Предвид изложеното, съдът намира за недоказана първата предпоставка на иска по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ - наличие на незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на длъжностните лица от администрацията на затвора - Белене при упражняване на административна дейност.

Съдът приема, че ищецът не е доказал по категоричен начин и останалите две предпоставки на иска по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ - реално причинени неимуществени вреди по смисъла на закона, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между тях и сочените незаконосъобразни действия и бездействия.

В исковата молба ищецът твърди, че в резултат на описаните в нея действия – недопускане на получаване на колетни пратки, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в психоемоционален стрес, унижено човешко достойнство, потиснатост, и обострено чувство на отхвърленост и пренебрегнатост. Същите са били породени при разговор с лишени от свобода чужди граждани, доколкото при тези разговори е бил подложен на изключително унижение и подигравки от тяхна страна. В затвора Белене такива лишени от свобода – чужди граждани въобще не са настанявани.

Недоказана остана в процеса и третата предпоставка за реализиране на отговорност по ЗОДОВ, а именно причинна връзка между сочените действия на администрацията и претендираните неимуществени вреди.

В обобщение на изложеното съдът приема, че не са налице елементите на фактическия състав по чл. 1, ал.1 във вр.с чл. 4 от ЗОДОВ за присъждане на претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него в резултат на дискриминационно третиране от страна на МП, при и по повод изпълнение на административна дейност, в размер на 25000 лева, поради което исковата претенция се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена. С оглед този резултат, неоснователна се явява и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху тази сума до окончателното и изплащане.

При този изход на делото и направено своевременно искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски следва в негова полза съдът намира, че следва ищецът да бъде осъден да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер по чл.9, ал.1 във вр с чл. 8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения- 1280 лева - при интерес от 10 000 до 100 000 лв. – 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв., както следва 830 лева плюс 450 лева, които представляват 3 процента за 15000 лева). Възражението на ищеца, че разноски не са дължими, тъй като защита на ответната страна е реализирана от юрисконсулт, който изпълнява тези функции поради обстоятелството, че това е част от трудовите му задължения, съдът намира за неоснователно, с оглед Тълкувателно решение № 3/13.05.2010 година на ОС на ВАС, съгласно което когато съдът отхвърли оспорването респ .иска, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт, какъвто е и настоящият случай.

Воден от горното, Административен съд-Плевен, пети състав

РЕШИ:

Отхвърля като неоснователни предявените от Ж.Г.Г., ЕГН **********,*** срещу Министерството на правосъдието на основание искове с правно основание чл. 71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр. за установяване на нарушение на чл. 4, ал.2 от ЗЗДискр. - неравно третиране по см. на чл. 2, т.2 от закона, по признака "гражданство" вследствие на действия и бездействия на длъжностните лица от администрацията на затвора - Белене през периода 02..02.2010 година – 09.05.2011г.., във връзка с осигуряване на ищеца на възможност да получава колети, каквато възможност имат лишените от свобода чужди граждани, иска за преустановяване на нарушението и иск с правно основание чл. 71, ал.1, т.3 от ЗЗДискр. за заплащане на обезщетение в размер на 25 000 лева, за неимуществени вреди от дискриминационното поведение на ответника, ведно със законната лихва до окончателното му изплащане.

Осъжда Ж.Г.Г., ЕГН **********,*** да заплати на Министерството на правосъдието, гр. София ул. „Славянска” № 1 разноски по делото в размер на 1280 лева.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-срок от съобщаването на страните.

СЪДИЯ: