РЕШЕНИЕ
№ 112
гр.Плевен, 14.03.2016
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Плевен, V-ти
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
Председател:
Снежина Иванова
при
секретаря Д.Д. и с участието на прокурор
Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от председателя
административно дело № 873 по описа за 2014година на Административен съд –
Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 204, ал. 4 от АПК във
връзка с чл. 203, ал.1 от АПК вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Производството е
образувано по искова молба на А.К.М.,***, VІІ-ма група срещу ГД „Изпълнение на наказанията” ,
подадена на 30.10.2014 г. (л.3) , в която се претендира изплащане на
обезщетение в размер на 50 000 лева за претърпени неимуществени вреди –
страдания, болки, изкривяване на лява лицева част и изваждане на * зъба поради
лоши битови условия в Затвора Враца и Затвора Белене. Периодът на претенцията е
посочен 2006 – 2014 година, като се твърди, че тези вреди са настъпили от
действия и бездействия на ответника.
С жалба с вх.№5867/12.11.2014 год. М. посочва, че претендира изплащане на
обезщетение по чл.1 от ЗОДОВ за причинени вреди от действие и бездействие на
началника на Затвора Враца за периода 2002 година до 2009 година, като прави
искане за установяване на бездействието на началника, изразяващо се в
недостатъчна заинтересованост, за подобряване на условията на живот,
неподдържане на спалните помещения, неосигуряване на тоалетни, амортизирана
инсталация и поради тези лоши условия ищецът се е разболял и е изпратен в гр.
София в *** сектор на В.О. на 08.09.2006 година и изписан
на 16.10.2006 година.
Съдът с
определение № 1349/19.11.2014 г. (л.22) е върнал исковата молба и е прекратили
съдебното производство, като ВАС-Трето отделение с определение №
1361/09.02.2015 година е отменил
определението и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените
действия.
С молба-допълнение от 19.03.2015г. (л. 41) от М. се
уточнява периода на претенцията, а именно от 2002г. до 18.07.2012г. , когато
напуска затвора и период от септември-01.09. 2013г. до 19.03.2015г. Твърди се,
че за първия период от 2002г. до 2012г. не е получавал обувки, разболял се е и
му били извадени * зъба. Следствие на заболяването на ищеца била назначена
диета, която обаче не се спазвала от нито един от затворите в които пребивавал.
Сочи, че през този период, зимно време в затвора Враца и Затвора Белене липсвало
парно отопление. Такова било пускано един час на обед и един час вечер.
С последващо уточнение в о.с.з. от 19.03.2015г. ищецът
е конкретизирал, че претенцията за влошено здравословно състояние и извадени *
зъба касае периода на престоят му в затвора Враца от 2002г. до м. ноември
2009г.
С молба от 14.04.2015г. ищецът конкретизира
претенцията си за периода от ноември 2009г. до 31.12.2014г. в смисъл, че ГДИН
бездействал, като не изпълнявал вменените му задължения по ЗИНЗС за осигуряване
на благоприятни условия за живот на лишените от свобода.
С определение №
311 от о.с.з., проведено на 23.02.2015г.
по адм.д. № 11 по описа за 2015г. на
Административен съд Плевен, производството по делото е прекратено и материалите
по адм. дело. № 11/2015г. са присъединени
към настоящето дело, тъй като се претендира установяване на незаконосъобразни
действия и бездействия на началника на затвора Враца в периода от 2002 година
до 2009 година, тъй като не е предприел необходимото за подобряване на
условията в Затвора Враца и по този
начин е причинил неимуществени вреди на оспорващия и на 08.09.2006 година е
постъпил на лечение в *** сектор в болница в град София.
С определение №
1502/05.11.2015г. (л.262) по адм. дело № 697 по описа за 2015г. на Административен съд Плевен,
делото е приобщено към настоящето производство по отношение на претенцията по адм.
дело № 697 в пункт първи, а именно незаконосъобразно
бездействие на ГДИН София чрез длъжностни лица от администрацията в Затвора Белене
да осигурят на ищеца А.К.М., изтърпяващ наложено наказание в Затвора Белене,
стоматологична помощ за периода м. март – м. май 2014г., с което ищецът е
понесъл болки и страдания.
По делото са постъпили както следва: становище изх. № 613/17.02.2015г . л. 43 по делото, становище
вх.687/04.03.2015г л.35 по делото от процесуален представител на ответника с
пълномощно на л. 7 и л. 239, в които е застъпено възражение за недопустимост на
иска поради погасено по давност вземане, относно периода извън предвидената в
чл. 110 от ЗЗД пет годишна давност. Алтернативно се сочи неяснота на иска,
липса на конкретизация на незаконосъобразните действия и бездействия на
ответника, както и се оспорва основанието и размера на претенцията. Претендира
се отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 2030 лева с оглед материалния
интерес.
В съдебно заседание на 19.03.2015 г. л. 46 ищецът А.М.
се явява лично и подържа иска на заявените основания, като поддържа претенцията
на присъждане за обезщетение в размер на 50 000 лева за претърпени
неимуществени вреди за периода от 2002 година до 2014 година, съдът приема, че
това е периода от 15.03.2002 година –датата на постъпване в Затвора Враца до
датата на подаване на исковата молба – 30.10.2014 година. Претенцията е
мотивирана с бездействие на началника на Затвора Враца и непредприемане на
необходимото за подобряване на условията на живот в Затвора Враца за времето на
престой на лицето там, които са довели до болки и страдания и до извъждане на *
зъба на М. и лечение на 08.09.2006 година в мед. заведение в София и
бездействие на администрацията в Затвора Белене и неуказване на мед. помощ.
В съдебно заседание на 18.02.2016 година
–ищецът се явява лично и моли съдът да не уважава иска в пълен размер, а в
такъв размер, който да позволи лекуване на зъбите на ищеца.
Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията” София, не се явява и не се представлява. На л. 311 е представено
становище от процесуалния представител на ответника, в което се прави
възражение за изтекла погасителна давност за претендирания период от 2006 -2014
година.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Плевен дава мотивирано заключение за неоснователност и
недоказаност на иска. Намира, че за
периода от 15.03.2002 година – 21.12.2009 година, датата на която М. напуска
затвора Враца, искът е погасен по
давност, тъй като исковата молба е подадена на 11.12.2014 година. Намира
претенцията за остатъка от периода до датата на подаване на исковата молба за неоснователна,
тъй като не се доказа твърдението за причинени страдания и изваждане на * зъба
поради лоши битови условия и липсва причинна връзка.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото,
поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на закона, намира за установено
следното:
От приложеното по делото писмо № ЗД-408/13 от 14.11.2014г.(л. 19) от началник Затвора
Белене и становище рег. № 4844/12.11.2014г.
се установява, че л. св. А.К.М. *** на 08.10.2013г. и търпи наложено наказание
лишаване от свобода в размер на 7 години при условията на “Строг режим”.
От приложеното на л. 71 писмо адм. дело № 727/03.04.2014г. от началник Затвора Враца се
установява, че л. св. А.К.М. е бил в Затвора Враца от 15.03.2002г. до
21.12.2009г., когато е приведен в Затвора Белене, а от справка на л. 72 се установява, че М. е изтърпявал
присъда в Затвора Враца в размер на 11 години лишаване от свобода, като до
29.05.2009г. е пребивавал в спални помещения средно с 10 лишени от свобода. В
спалните помещения е имало санитарен възел, като на лишените от свобода се е
осигурявала възможност за ползване на баня два пъти в седмицата. След ремонта
на затвора 29.05.2009г. М. е пребивавал в спално помещение 207 с още един лишен
от свобода, като спалното помещение е с осигурен постоянен достъп до санитарен
възел и течаща вода. От справка от гл. техн. сътрудник “Капитално строителство”
(л. 73) се установява, че след ремонта на затвора Враца е осигурен 24 часов
достъп до санитарен възел и течаща вода във всяко спално помещение. Отоплението
е чрез парова централа, която се пуска по график.
На л. 120 – 123 от делото е приложено копие от
проведен амбулаторен преглед в СБАЛЛС-София на л.св. А.М. извършена на 04.12.
2014г.
На л. 154-166 от делото е приложена история на
заболяването на л. св М. от СБАЛЛС-София за периода 08.09.2006г. до
18.10.2006г. От епикризата на л. 155 се установява, че М. е постъпил на
08.09.2006г. в САБЛЛС-София с анамнеза ***.
Изписан е на 16.10.2006г. в добро състояние с лек моторен дефицит в лявата
лицева половина, като е посочено, че не се нуждае от продължаване на лечението.
С оглед писмо изх. № 575/18.09.2015г. от САБЛЛС-София (л. 204-205) през
периода 08.09.2006г. до 18.10.2006г. л. св. М. е посетил веднъж на 14.09.2006г.
стоматологичен кабинет при Софийския централен затвор, където бил обработен
горен ляв трети зъб – отворен, разширени канали и извършена механична и химична
обработка. М. е изписан и не се е явил отново в стоматологичния кабинет.
По делото на л. 333 е приложена етапна епикриза на А.К.М.
с обективно състояние: Психичен статус – липсва ОНС, в ясно съзнание,
всестранно ориентиран, критичен, апсихотичен.Емоционално нисък емоционален
резонанс. Волево –рентно мотивиран с цел облага от болест. ВПД-не маркира
психосензорни разстройства. ПИ –отговарят на образованието и социален опит. В
добро общо състояние. Кожа и в. лигавици- розови със запазен тургор и
еластичност. Глава и шия –б.о. ДС-чист език. Дишане без хрипове. ССС-РСД,
СТ-ясни, пат. шумове не се долавят, СЧ-76 у/м, АН 110/80. Корем мек, неболезен,
ч. дроб и слезка-неув. Крайници –запазени ПСП без отоци.
В присъединеното адм. дело № 11/2015г. на
л. 30 е представена медицинска справка изх. № 37/27.01.2015г. от Затвора Ловеч за л. св. М., даваща
сведения за престоя му в ЗО”Атлант”- гр. Троян от 03.10.2011г. до 18.07.2012г. и
се установява, че е посещавал здравната служба както следва 03.01.2012г. с
диагноза ***; 06.02.2012г. диагноза клинично здрав;
19.03.2012г. диагноза *** и лечение;
27.03.2012г. 12.05.2012г. и 02.05.2012г.. продължено лечение; 16.05.2012г.
прегледан във връзка със съмнение за побой, установено няма видими следи от
насилие.
По делото е назначена и изслушана съдебно-стоматологична
експертиза, която следва да установи в периода от 01.01.2006 г – 31.12.2014 г.
колко зъба са извадени, къде и кога, какво стоматологично лечение му е указано
и какво е състоянието му към датата на изготвяне на експертизата. Експертът
установява, че липсват данни за извършени манипулации и вадене на * зъба на
ищеца в периода, като стоматологична помощ в периода март 2014 – май 2014
година не е оказана, като съдът
установи, че не са ангажирани доказателства, такава да е била необходима.
Установено е , че към момента на извършване на експертизата на А.М. липсват * зъба, а останалите не са в добро състояние – * и * с перодонтит, * пулпит, * и * с кариеси и пародонтит, наличие на фистула между * и *.
По делото са събрани гласни доказателства посредством
разпит на св. Ю.Г.,*** с прекратено трудово правоотношение от м. януари 2014г.,
за установяване на обстоятелства, свързани с пребиваването на ищеца в Затвора Враца и стоматологичните му заболявания. От показанията се
установи, че в затвора е имало стоматолог и по отношение на проблемите със
зъбите лишените от свобода е следвало да се обръщат към него, като през
процесния период същата не е участвала в манипулация по отстраняване на зъби на
ищеца.
По делото е разпитан като свидетел и Т.Б.Д., лишен от
свобода и пребивавал с ищеца в Затвора Враца през периода 17.09.2007г. до 30.10.2008г.,
като дава сведения, че ищецът се е оплаквал от болки в зъбите, но не знае да
има писмени доказателства за извършени прегледи и назначено лечение. Сочи, че е
имало период от време, през който на ищеца му е бил даван чай по препоръка на
зъболекаря. Има спомени, че му е ваден зъб и че многократно са го викали при
лекаря и зъболекаря. Твърди, че са му били отказвани лекарства за болките в
зъбите.
По делото като свидетел е разпитан Б.Ю.А. *** на 21.12.2013г. съгл. писмо № 524/24.04.2015г. (л. 92) , но същият посочва, че е
бил в един коридор с ищеца от 21.12.2009 година до 31.12.2014 година и посочва,
че е напуснал Затвора Белене на 31.08.2011 година и дава сведения, че по
времето, когато е бил заедно с ищеца, то М. се е оплаквал от болки в зъбите. Съдът
не кредитира показанията, тъй като са неясни,
противоречиви и по никакъв начин не предоставят информация относно
възникнал проблем със зъбите на ищеца. Съдът не кредитира показанията на
свидетелят относно условията в Затвора Враца, тъй като ищецът и свидетеля са
били на различни етажи и същият няма възприятия относно преживяванията на ищеца
и условията, при които е живял.
Съдът като съобрази
фактите, намира от правна страна следното:
За да е налице
основание за ангажиране отговорността на държавата или общините е необходимо да
са осъществени елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ - наличие на незаконни актове, действия или бездействия, извършени от
длъжностно лице при ответника, претърпяна вреда от ищеца и причинна връзка
между тях. Правната норма на чл. 204, ал. 4 от АПК установява, че
незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда,
пред който е предявен искът за обезщетение.
Съгласно чл. 1 от ЗОДОВ държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Според чл. 4 от
ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Пряка последица
означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е.
увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния
административен акт, и ако административният орган или длъжностните лица бяха
действали съобразно закона. Под преки вреди следва да се разбират само тези,
които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния
резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са
настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.
Вредите от своя
страна са имуществени, представляващи претърпени загуби и пропуснати ползи и
неимуществени, изразяващи се в негативни психически преживявания. На доказване
подлежат основанието и размера на претендираните вреди, като тежестта на доказване
е възложена на ищеца по арг. от чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр с чл. 144 от АПК.
Претенцията на М. за изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди е в размер на 50 000 лева за периода от 2002 година до 2014 година,
съдът приема, че това е периода от 15.03.2002 година –датата на постъпване в
Затвора Враца до датата на подаване на исковата молба – 30.10.2014 година, като
вредите -изваждане на * зъба, са
настъпили от бездействието на началника в Затвора Враца и бездействието на
администрацията в Затвора Белене и неосигуряване на необходимите здравословни
условия за живот. От исковата молба и последващите уточнения се установява, че
искът е насочен срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”. Същото е прието
и в определение № 1361/09.02.2015г. по адм. дело №
343/2015г. на ВАС, с което е отменено Определение № 1349/19.11.2014г.
по адм. дело № 873/2014г. на
Административен съд Плевен. Съдът намира, че така предявеният иск срещу ГД
„Изпълнение на наказанията”, гр. София като ответник за периода от 15.03.2002
година до 01.06.2009 година е недопустим, тъй като за този период ГДИН не е ЮЛ
и не може да бъде надлежен ответник. До 01.06.2009 г. в действие е Закона за
изпълнение на наказанията /обн. ДВ бр.30 от 1969г./, както и Правилникът за
прилагането му, издаден от Министерство на правосъдието /обн. ДВ бр.
97/1990г./. Съгласно чл. 19а, ал. 2 от ЗИН (отм.) в редакцията ДВ, бр. 61 от
2004г., приложима за исковия период, Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" е административно звено в Министерството на правосъдието т.е.
не е пасивно легитимирана да отговаря по искове за обезщетение за вреди по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ исковете за обезщетение се
предявяват срещу органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия,
са причинени вреди. Разпоредбата на чл. 205 от АПК разпорежда, че исковете се предявяват срещу юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие, са последвали вреди. ГДИН е обособена като самостоятелно
юридическо лице, считано от 01.06.2009г. с влизането в сила на ЗИНЗС.
Обстоятелството, че към момента на предявяване на иска за обезщетение за вреди -30.10.2014
г дирекцията вече е със статут на юридическо лице, не обуславя легитимацията й
на ответник по делото при положение, че длъжностните лица, чиито действия и
бездействия са причинили вредите, са били в служебно правоотношение с друга,
съществуваща и в момента институция, със статут на юридическо лице. Оттук
произтича недопустимостта на исковата претенция в частта й за цитирания период.
Съдът намира за основателно възражението на
процесуалния представител на ответника,
че в случай, че исковата молба за периода – 12.03.2002 г – 01.06.2009 година бе
допустима, че претендираното вземане от ищеца е погасено по давност, тъй като
при липса на изрична уредба за погасителната давност в разпоредбите на ЗОДОВ,
то следва да се прилага разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, съгласно която давността е пет години от
изискуемостта на вземането. Независимо от недопустимостта за разглеждане на
претенцията по отношение на периода от 12.03.2002г. до 01.06.2009г., с оглед представените
доказателства съдът намира, че не се установява незаконосъобразно бездействия
на администрацията, тъй като при наличие на здравословни проблеми, А.М. е приет
в специализирано заведение за лечение на 08.09.2006 г в гр.София и е изписан на
16.10.2006г. в добро състояние с лек моторен дефицит в лявата лицева половина и
мнение, че не се нуждае от продължаване на лечението.
По отношение на исковата претенция на М. срещу ГДИН
гр.София от 01.06.2009 г., когато пасивно легитимиран по иска е дирекцията
съдът намира, че за периода от
01.06.2009 г – до 21.12.2009 г., през който М. е бил в Затвора Враца исковата претенция е
неоснователна, тъй като не бяха доказани вреди от ищеца и липсват доказателства
относно изваждане на зъби, неоказване на стоматологична помощ и претърпени
вреди –болки и страдания и незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвора
Враца. Като конкретна незаконосъобразност в исковата молба се сочи
бездействие на началника на Затвора Враца, доколкото същият не е предприел
мерки за подобряване условията за живот на лишените от свобода, съобразно
нормативните актове. Конкретно такива се сочат липса на санитарни възли в
спалните помещения, липса на течаща вода, липса на отопление през зимата, лоша
храна. От представените на л. 72 и 73 по делото справки се установява, че от
29.05.2009г. л. св. М. е настанен в ремонтирана част на Затвора Враца, в спално
помещение № 207 с още един лишен от свобода, с постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода. Предвид процесния период на
разглеждане престоя на М. в Затвора Враца от 01.06.2009г. до 21.12.2009г. се
налага извода, че не е налице твърдяното бездействия на началника на Затвора, доказа
се от ответника осигуряване на добри условия за пребиваване на лишените от
свобода. Съдът намира, че не е налице първата предпоставка за ангажиране на
отговорността на ответника – незаконосъобразно бездействие и искът както, бе
посочено по-горе е неоснователен.
С оглед доказателствата
по адм. дело 11 по описа за 2015 година,
присъединено към настоящото, М. е бил в ЗО „Атлант” –гр.Троян от 03.10.2011 до 18.07.2012
година и освободен на 18.07.2012 година – т.е. за този период не исковата
претенция е също неоснователна, тъй като ищецът не доказва вреди, а и в
исковата молба се твърди незаконосъобразно бездействие на администрацията в
Затвора Белене, а в горепосочения период, М. не е пребивавал в Затвора Белене и
не доказва твърденията си.
В периода от
18.07.2012 г . до 08.10.2013г. датата на която отново е постъпил в Затвора
Белене , исковата претенция е също неоснователна, тъй като през този период
ищецът не е бил в Затвора Белене и по никакъв начин не може да докаже, че са му
причинени вреди от бездействие на администрацията.
Исковата претенция
за периода от 08.10.2013 година до 30.10.2014 година – датата на подаване на
иска, съдът намира също за неоснователна, тъй като, за да бъде уважен иск по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да е налице незаконосъобразно действие или
бездействие, извършени от длъжностно лице при ответника, претърпяна вреда от
ищеца и причинна връзка между тях. Като
конкретна незаконосъобразност в жалбата
се сочи бездействие на Началника на Затвора Белене доколкото същият не е
предприел мерки за подобряване условията за живот на лишените от свобода,
съобразно нормативните актове. В
настоящото съдебно производство не са събрани доказателства за незаконосъобразни действия
или бездействия на лица от администрацията на Затвора Белене, като съдът отчита
и заявеното от ищеца, че изваждането на * бр. зъби, за които се претендира
обезщетение, са настъпили преди периода, когато
ищецът е постъпил в Затвора Белене - 08.10.2013г.. С определения от
о.с.з. от 11.06.2015г. и 03.09.2015г. е указана доказателствената тежест на
ищеца, да докаже твърдението си, че лошите битови условия в Затвора Враца и
Затвора Белене са довели до стрес и причинили вадене на зъби. Такива
доказателства не са ангажирани, поради което искът е недоказан и неоснователен. От събраните по делото
гласни доказателства не се установи, кога са извадени коментираните * бр. зъби,
като твърдението на ищеца е, че те са премахнати по време на престоя му в Затвора
Враца т.е. исковата претенция за вреди, претърпени в Затвора Белене е
неоснователна, но и както експертът, изготвил съдебно-стоматологична експертиза,
посочва, че не е възможно да установи, кога са паднали или извадени зъбите, доколкото
липсва документиране на това обстоятелство.
Предвид гореизложеното, както и с оглед
обстоятелството, че не бе доказано наличието на предпоставките на фактическия
състав за ангажиране отговорността на административния орган, а именно
наличието на нанесена неимуществена вреда и причинна връзка, между състоянието
на ищеца и действията на администрацията на Затвора Враца и Белене, съдът
намира, че претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е
неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
При този изход на делото, с оглед искането на
пълномощника на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на
основание чл. 8 ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните
адвокатски възнаграждения, заявено в становище на л.36 по делото, в размер на
2030 лева, ищецът следва да заплати на ГД „Изпълнения на наказанията” разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на
2030 лева.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 203, ал. 1 вр. чл. 204, ал. 4 от АПК, Административен
съд - Плевен, пети състав,
РЕШИ:
Оставя без разглеждане исковата молба на А.К.М.,***, VІІ-ма група срещу ГД „Изпълнение на наказанията” за изплащане на обезщетение размер на 50 000
лева за претърпени неимуществени вреди за периода от 15.03.2002 година до 01.06.2009 година, изразяващи се в
изваждане на * зъба поради незаконосъобразно бездействие на началника на
Затвора Враца - непредприемане на необходимото за подобряване на условията на
живот в Затвора Враца и неуказване на мед. помощ, като недопустима – подадена
срещу ненадлежен ответник.
Прекратява
съдебното производството по и.адм.дело № 873/2014г. в тази част.
Отхвърля исковата молба на А.К.М.,***, VІІ-ма група срещу ГД „Изпълнение на наказанията” за изплащане на обезщетение размер на 50 000
лева за претърпени неимуществени вреди за периода от 01.06.2009 г – 30.10.2014
година , изразяващи се в изваждане на *
зъба поради незаконосъобразно бездействие на началника на Затвора Враца и
Затвора Белене - непредприемане на необходимото за подобряване на условията на
живот в Затвора Враца и Затвора Белене, като неоснователна.
Осъжда А.К.М.,***, VІІ-ма група да заплати на ГД „Изпълнение на наказанията”, гр. София разноски в размер на 2030
лева.
Решението, в частта, в която е оставена без
разглеждане исковата молба като
недопустима, може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението за изготвянето му
Решението подлежи
на оспорване с касационна жалба/протест пред Върховен административен съд в
срок от 14 дни от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: