Р Е Ш Е Н И Е

№ 526 / 25 Ноември 2016 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на осемнадесети ноември, две хиляди и шестнадесета година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Секретар: Ц.Д.

Прокурор: ИВАН ШАРКОВ

Като разгледа докладваното от съдия Данева касационно административно дело № 871 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 704/06.10.2016г., постановено по НАХД № 1902/2016г. Плевенският районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 16-0938-001706/07.06.2016 г. на Началника на сектор ”Пътна полиция” към ОДМВР-Плевен, с което на Т.Я.Ж. ***, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП / е наложено административно наказание- глоба в размер на 500 лв. на осн. чл. 177,ал. 3,пр. 2 от ЗДвП; за нарушение на чл. 101,ал. 3 т. 9 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. на осн. чл. 179,ал. 1, т. 4 от ЗДвП за това, че на 24.05.2016 г. в 16,28 ч. в община Плевен, на път първи клас № ПП3 ,км. 100+000 до бензиностанция Ромпетрол с посока на движение гр. Плевен управлява влекач с рег. № СТ 3548 ВА с прикачено към него полуремарке СТ 0659 ЕМ , като при допустимо общо тегло 40 000 кг съгласно чл. 6/1/ т.3 б. „А” от Наредба № 11 на МРРБ от 2001 г., същият е с общо тегло 45 160 кг., видно от експедиционна бележка; гуми десни на средна и задна ос на полуремаркето са с разкъсвания и липсващи парчета.

Така постановеното решение се обжалва с касационна жалба от Т.Я.Ж. с доводи за неговата незаконосъобразност поради неправилно приложение на материалния закон в частта досежно наложеното по чл. 177,ал. 3, пр.2 от ЗДвП наказание. Жалбоподателят счита, че по републиканската мрежа е допустимо движение на тежки или извънгабаритни ППС, след съответното разрешение, реда за издаване на което е регламентиран в Наредба № 11/2001г. Нито в акта, нито в НП е посочена тази нарушена правна норма, която изисква движението на ППС с над допустимата маса да става след издадено разрешение по установения ред. Твърди, че „извършеното” от него нарушение е свързано с две кумулативни предпоставки: движение на ППС с над допустимата маса и липса на разрешение. Приложената санкционна разпоредба също съдържа елемент ” без да спазва установения за това ред””. Разрешението се издава на собственика на автомобила, а от фактическата обстановка не е изяснено кой е собственикът. Освен това счита, че проверката е следвало да се извърши в съответствие с чл. 35,ал. 3 от Наредба № 11- със средства за измервания, отговарящи на Закона за измерванията, което в случая не е извършено. Счита, че тежестта на доказване е на наказващия орган и неправилно съдът е разместил в мотивите си тази тежест, като е приел, че жалбоподателят не е доказал, че ППС е с тегло не повече от 40 тона. Това счита за съществено процесуално нарушение при постановяване на решението. Твърди,че позоваването само на експедиционната бележка за установяване на нарушението води до незаконосъобразност на НП, тъй като е оспорил нейното съдържание при съставянето на АУАН и е поискал измерване на масата на ППС, което контролните органи не са сторили. Моли да бъде отменено решението и потвърденото с него наказателно постановление в частта, с която му е наложена глоба от 500 лв. на осн. чл. 177,ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.

Ответникът не изразява становище.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

По същество е основателна.

За да постанови решението си съдът е приел за установена по несъмнен начин фактическата обстановка, описана в АУАН и НП , като е кредитирал изцяло показанията на свидетелите К. и Н. с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените към делото писмени доказателства-експедиционна бележка № 2362/24.05.2016 г., издадена от ЕТ ”С. И.” гр. Кнежа. Въз основа на съвкупната им преценка е приел за установено, че на посочената в АУАН и НП дата и място касаторът е управлявал МПС с прикачено към него полуремарке с общо тегло 45160 кг., надвишаващо нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Приел е също така, че гумите на прикаченото ремарке са с разкъсвания и липсващи парчета.

Настоящата съдебна инстанция намира, че въз основа на правилно установената и съобразена с доказателствата фактическа обстановка Районният съд e постановил незаконосъообразно решение поради неправилно приложение на материалния закон. В НП, както и в АУАН, въз основа на който е издадено НП, нарушението е описано по следния начин: „…управлява влекач с прикачено към него полуремарке, като при допустимо общо тегло 40 000 кг., същият е с общо бруто тегло 45160 кг., видно от кантарна бележка”. Съдът намира, че при така направеното изписване на нарушението в АУАН и НП не е посочен основен елемент от неговия състав. Съвкупността от признаци посредством които нормите от специален закон очертават отделни видове нарушения, съставлява състава на нарушението. Конкретният състав на санкционната норма на чл.177, ал.3 от ЗДвП гласи: ”който управлява ППС с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да спазва установения за това ред, се наказва с глоба.” Съобразно своята формулировка и функция тази норма има така наречения „бланкетен състав”, при който признаците дадени в административнонаказателната норма се допълват и специфицират чрез признаци указани в друг нормативен акт, в случая Наредба № 11 от 2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, в която изчерпателно и конкретно са определени допустимите размери, маса и натоварване на ос на категориите пътни превозни средства и техните ремаркета, съгласно чл.139 от ЗДвП, които не представляват опасност за участниците в движението, и условията и реда за движение на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата отворени за обществено ползване. Това свързване на бланкетната административно-наказателна норма с визираните в нея разпоредби на друг нормативен акт налага извод, че спецификата на признаците на състава, обхванати в рамките на общо формулирания бланкетен състав следва да се съобразят не само с признаците на състава на посочената като нарушена, респ. санкционна норма, но и с признаците съдържащи се във визирания от последната друг акт. В случая признаците на състава, на нормата на чл.177, ал.3 от ЗДвП се допълват с признаците на нормата на чл.6, ал.1 т.3, б.А и чл.8, ал.2 от Наредба № 11 от 2001 г. В последния случай, за да е съставомерно деянието, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, е необходимо освен движещото се по път, отворен за обществено ползване МПС да е с общо тегло над 40 000 кг, движението на това МПС следва да се извършва без разрешително издадено от администрацията управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи(аргумент чл.8, ал.2 от Наредбата).

В издаденото НП не е посочено дали движението на процесното МПС се извършва с или без надлежно разрешително. Непосочването на този елемент от обективната страна на деянието прави последното несъставомерно по посочения в НП текст и е основание за отмяната му. Защото е забранено не изобщо движението на извънгабаритни МПС от вида на описаното, а само това движението, което се извършва в нарушение на установените правила, в случая – без разрешение на стопанина на пътя. Като не е достигнал до аналогични правни изводи районния съд неправилно е приложил закона,поради което в частта, с която НП е потвърдено за наложеното на осн. чл.177,ал. 3,пр. 2 наказание решението следва да бъде отменено, както да бъде отменено и НП в тази част.

В частта, в която Районният съд е потвърдил наказателното постановление за налагане на касатора на глоба от 100,00 лв. за извършено нарушение по чл. 101,ал. 3,т. 9 от ЗДвП, решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 704/06.10.2016г., постановено по НАХД № 1902/2016г. Плевенският районен съд в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 16-0938-001706/07.06.2016 г. на Началника на сектор”Пътна полиция” към ОДМВР-Плевен в частта му, с която на Т.Я.Ж. ***, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП / е наложено административно наказание - глоба в размер на 500 лв. на осн. чл. 177, ал. 3, пр.2 от ЗДвП и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-0938-001706/07.06.2016 г. на Началника на сектор”Пътна полиция” към ОДМВР-Плевен в частта му, с която на Т.Я.Ж. ***, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП / е наложено административно наказание- глоба в размер на 500 лв. на осн. чл. 177,ал. 3, пр.2 от ЗДвП

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 704/06.10.2016г., постановено по НАХД № 1902/2016г. Плевенският районен съд в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.