Р Е Ш Е Н И Е

№ 578

гр. Плевен, 30 Декември 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на шестнадесети декември две хиляди и шестнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: М.К.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 869/2016г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на потребителите - Регионална дирекция – Русе, чрез юрисконсулт Л. срещу Решение № 674/29.09.2016г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1442/2016г. по описа на съда.

С решението си съдът е отменил като незаконосъобразно НП № 2016-037209/18.05.2016г. на Директора на КЗП - РД – Русе, с което на ЕТ „М.Г. *** на осн. чл. 214 от Закона за туризма е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 132 ал.1 от Закона за туризма, затова че на 19.11.2015г. извършва туристическа дейност „ресторантьорство” в обект „кафе-сладкарница” в гр. Пордим, ул. „Иван Божинов” № 14, за който има издадено удостоверение за категоризация № 00009/20.10.2006г. от Кмета на Община – Пордим за утвърдена категория „две звезди” с капацитет 20 места, но удостоверението за категоризация не е поставено на видно място в обекта, се намира в кутия с документи, която е извадена зад щанда.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Счита, че съдът е достигнал до правилен извод за извършено нарушение по чл. 132 ал.1 от Закона за туризма, но неправилно е преценил, че случаят се явява маловажен. Излага доводи, че с извършеното деяние е нарушено правото на информация на потребителя да разбере какви са видът и категорията на посетения обект, а също и кой търговец го стопанисва и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други деяния от тази категория. Нарушението не е резултатно, а на просто извършване, с което законът не свързва настъпването на определени неблагоприятни правни последици, в състава му не е предвиден вредоносен резултат, който е основен при преценката на обществената опасност на деянието. От друга страна не са представени доказателства, които да установяват обстоятелства, обуславящи по-ниска обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение в сравнение с обикновените случаи. Единственото смекчаващо вината обстоятелство, че нарушението е извършено за първи път е взето предвид при определяне на минималния размер на наказанието, предвидено в закона, съобразен е и чл. 28 от ЗАНН, че случаят не е маловажен. Противното би означавало да се обезсмислят въведените от законодателя по-високи изисквания за туристическите обекти, а именно освен да е категоризиран и удостоверението да е поставено на видно място в обекта. Моли да се отмени решението, по същество – да се потвърди НП.

Ответникът по касация – ЕТ „М.Г. *** изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи, че изводите на съда за малозначителност на деянието са правилни. Сочи, че от доказателствата по делото е установено, че на входа на обекта е имало поставена табела с категорийна символика „две звезди”, а удостоверението по стечение на обстоятелствата за кратък период и по обективни причини е съхранено на място, което не е достатъчно видно, но е било в обекта в деня на проверката и е било валидно. Счита, че по този начин не е осъществен и целият фактически състав на разпоредбата на чл. 132 ал.1 от ЗТ, който изисква едновременно табелата и удостоверението за категоризация да бъдат поставени на видно място. Затова счита, че правата на потребителите не са били нарушени, а деянието не е обществено опасно, извършено е за първи път. Тези факти и обстоятелства, макар и да не са съставомерни признаци на нарушението, са правнорелеванти за окачествяването му като маловажно и са предпоставка за освобождаването от административно-наказателна отговорност. Затова наказанието, дори и в предвидения минимален размер от 1000 лв. не съответства на извършеното. Това правилно е отчетено от съда с прилагането на чл. 28 от ЗАНН, поради което моли да се остави в сила решението.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага да се остави в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно и допустимо, но неправилно с оглед доказателствата по делото и закона.

Обосновано, въз основа на съпоставка и анализ на всички доказателства по делото, съдът е приел за безспорно доказано, че на 19.11.2015г. при проверката в обекта „кафе –сладкарница”, стопанисващият обекта търговец – ЕТ „М.Г. *** не е поставил на видно място в обекта издаденото удостоверение за категоризация. С деянието е осъществен състава на соченото нарушение – чл. 132 ал.1 от Закона за туризма, който изисква кумулативно да са налице и двете условия – самостоятелните заведения за хранене да поставят на видно място в обекта категорийната символика – табела и удостоверение за категоризация. В случая безспорно е установено, че удостоверението за категоризация не е било поставено на видно място в обекта, а е извадено от кутия в папка за документи, съхранявана зад бара.

Наложеното наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лв. е минималното, предвидено в чл. 214 от ЗТ за това нарушение. Размерът на наказанието е съобразен със смекчаващите вината обстоятелства, че нарушението е извършено за първи път и удостоверението за категоризация се е намирало в обекта, както и че табелата с категорийната символика е била поставена на входа и при проверката всички други законови изисквания са били спазени.

Но с поставянето на табелата не са изпълнени всички изисквания на разпоредбата, чиято цел е да информира клиентите за качеството, вида и обхвата на предлаганите в обекта услуги. Поставянето на категорийната символика на входа на обекта цели да информира потребителите, за да направят своя избор да посетят обекта, а поставянето на удостоверението на видно място в обекта цели да удостовери тази информация, както и да я допълни. Ето защо неизпълнението на двете или кое да е от тези изисквания за поставяне на категорийната символика осъществява хипотезиса на правната норма и представлява нарушение по чл. 214 от ЗТ.

За да е налице маловажен случай на нарушение, то следва извършеното деяние с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

В случая съображенията на съда, че целта на закона е изпълнена с поставянето на табелата за категоризация, че се касае за малък търговски обект в населено място от 2000 души, където не се извършва порочна търговска практика, в резултат на която да са нарушени правата на потребителите – правото на информация, а до пропуск и че нарушението се явява изолирано за жалбоподателя, като от него не са настъпили никакви вредни последици, поради което случаят се явява маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, не могат да бъдат споделени от настоящия касационен състав.

В случая нарушението е формално, на просто извършване, не изисква настъпването на вредоносен резултат и представлява типичен случай на нарушение от този вид, защото не са налице множество или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да разкриват по-ниска обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид и спрямо което наложеното минимално наказание да се явява несъразмерно тежко.

Законодателят е въвел кумулативно две изисквания за търговските обекти – заведения за хранене: категорийната символика – табела и удостоверение за категоризация да бъдат поставени на видно място в обекта, които следва да са едновременно налице. При липсата на кое да е от тях се предвижда наказание имуществена санкция, чийто минимален размер за едноличните търговци и юридически лица, с оглед охранявания обществен интерес, законодателят е предвидил да е 1000 лв. Ето защо не може да бъде споделена тезата, че се касае за малък обект в малко населено място и тази санкция се явява несъразмерно тежка. Първо, защото се касае за обект с 20 места, предлагащ храни. Второ, защото, за да се явява несъразмерно тежка санкцията за извършеното деяние, следва да са налице и множество или изключителност на смекчаващите вината обстоятелства, което да отграничи случая от другите обичайни случаи на нарушение от този вид.

Тази изключителност на случая не е налице, поради което неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Решението на Районен съд – Плевен е неправилно и следва да се отмени, а вместо него да се потвърди НП като законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 674/29.09.2016г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1442/2016г. по описа на съда и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 2016-037209/18.05.2016г. на Директора на КЗП - РД – Русе, с което на ЕТ „М.Г. *** на осн. чл. 214 от Закона за туризма е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 132 ал.1 от Закона за туризма.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.