РЕШЕНИЕ

№154

гр.Плевен, 5 Април 2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, IV-ти състав, в открито съдебно заседание на седми март две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

При секретаря В.М. и с участието на прокурор от ОП Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 865 по описа за 2015г. на Административен съд – Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 204, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 203, ал.1 от АПК вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба /ИМ/ с вх. № 3529/15.10.2015г. при Административен съд Плевен от И.Х.И., изтърпяващ наказание по НК в Затвора-Белене. В ИМ е посочен като ответник - Главна дирекция “Изпълнение на наказаният” /ГДИН/, като е формулирано искане за производство по чл. 1 от ЗОДОВ. Определен е размера на иска 5000 лева, ведно със законната лихва. Периода на претенцията е от 12.10.2010г. до 12.10.2015г., като е посочено, че през същия са били нанесени морални вреди, изразяващи се в причинено физическо страдание. Твърденията са, че през посочения период не е било осигурено полагащото се по чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС помещение за поддържане на физическото и психическото здраве. По същество се твърди, че е следвало да бъде осигурено помещение на закрито, в което да може да се практикуват спортни дейности, когато са налице неблагоприятни атмосферни условия за провеждане на престой на открито.

С уточняваща молба от 10.11.2015г. се сочи, че по време на престоя си в Затвора Белене, ищецът имал право в рамките на един час на ден на престой на открито, през който да се занимава със спортни дейности. Когато времето на вън било лошо, не бил осигуряван престой на открито. В същото време се твърди, че в Затвора Белене е имало закрити помещения за престой, където би могло да бъде проведен въпросният един час, но това не е осигурявано, с което била нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС, която предвиждала на лишените от свобода да бъде осигурени условия за подържане на физическото и психическото здраве. Сочи още, че невъзможността да упражнява спортни дейности довела до схващания на мускулите на краката му.

По делото е постъпил отговор от процесуален представител на ГДИН с пълномощно на л. 45 от делото, в който е застъпено становище за неоснователност на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Твърди се, че не са настъпили вреди за ищеца следствие на незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица от Затвора Белене, както и че не е налице незаконосъобразна административна дейност. По повод конкретните оплаквания се сочи, че разпоредбата на чл. 164, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда по възможност да се осигурява в рамките на 1 час на ден, извън определеното време за престой на открито, на всеки лишен от свобода да упражнява спортни дейности. Последното обаче би могло да се осъществи само ако е налице възможност за това. Моли за отхвърляне на иска и претендира юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание, ищецът се явява лично и подържа иска на заявените основания.

Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на иска. Сочи, че липсва причинно-следствена връзка между претърпените вреди и поведението на администрацията на затвора.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на Закона, намира за установено следното:

Исковата молба е допустима за разглеждане, подадена от надлежна страна, срещу пасивно легитимиран ответник – Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”.

Разгледан по същество, искът е неоснователен.

За да е налице основание за ангажиране отговорността на държавата или общините е необходимо да са осъществени елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличие на незаконни актове, действия или бездействия, извършени от длъжностно лице при ответника, претърпяна вреда от ищеца и причинна връзка между тях. Правната норма на чл. 204, ал. 4 от АПК установява, че незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.

Съгласно чл. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Според чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт, и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.

Вредите от своя страна са имуществени, представляващи претърпени загуби и пропуснати ползи и неимуществени, изразяващи се в негативни психически преживявания. На доказване подлежат основанието и размера на претендираните вреди, като тежестта на доказване е възложена на ищеца по арг. от чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр с чл. 144 от АПК.

Като конкретна незаконосъобразност, от ИМ и уточненията към нея, се сочи бездействие на ГДИН - не са предприети мерки за осигуряване на “престой на закрито” в рамките на задължителния едночасов престой на открито, когато атмосферните условия на открито са неблагоприятни – вали дъжд, студено е или е много горещо. Конкретно се твърди, че не е било осигурено полагащо се помещение по чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, като се сочи, че в Затвора Белене е имало свободни помещения, но не се ползват за „престой на закрито”.

От справка на л. 20 по делото се установява, че И.Х.И. изтърпява наказание, наложено с присъда по нохд № 163/01 на ОС Шумен - доживотен затвор без право на замяна, с начало от 08.04.2002г. при усилено строг режим. От 09.07.2002г. режимът е заменен на специален. За периода на претенцията си - 12.10.2010г. до 12.10. 2015г. ищецът изтърпява наказанието си в Затвора Белене.

Правният режим на лишените от свобода и в частност на тези с наложено наказание доживотен затвор без право на замяна се определя от ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗИНЗС - съдът определя режима и типа на затворническото заведение, в което осъденият трябва да се настани, като съгласно чл. 61, т. 1 от с.з. на осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна, съдът определя като първоначален режим за изтърпяване на наказанието - специален режим. Чл. 197, ал. 1 от ЗИНЗС определя, че наказанието доживотен затвор и доживотен затвор без замяна се изпълнява в отделни затвори или в обособени отделения към другите затвори, като чл. 213 и сл. от ППЗИНЗС детайлизират особеностите на режима за изтърпяване на наложеното наказание – изолиране от останалите лишени от свобода, постоянно заключени помещения, в които пребивават, участие в колективни мероприятия само с осъдени от същата категория, работа само в помещенията, в които са настанени или специално пригодени места и пр.

Разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС обаче предвижда за лишените от свобода престой на открито не по-малко от един час на ден, което по арг. от чл. 197, ал. 2 от ЗИНЗС е валидно и по отношение на лицата с наложени наказания доживотен затвор без право на замяна.

От справка рег. № 5171/30.11.2015г. (л. 53) се установява, че в Затвора Белене се провежда мероприятие “престой на открито /каре/”, който се провежда всеки ден по един час в оградено за целта място, където има лежанка и към нея тежести за вдигане. Престоя на открито се провежда съгласно заповед № 1160/19.11.2015г.

От приложените на л. 78-85 по делото Заповеди с № № 1160/19.11.2015г., 928/11.07.2014г., 730/03.06.2014г., 339/14.03.2014г. се установява, че по отношение на ищецът е определен ред за провеждане на престой на открито, като е предвидено престоя да се провежда в различни заграждения спрямо другите лишени от свобода, престояващи на открито към този момент. Следователно по отношение на ищеца задлъженито, за осигуряване престой на открито, е изпълнявано от затворната администрация на затвора Белене съобразно изискванията на закона.

В справка рег. № 5171/30.11.2015г. е посочено още, че в Затвора Белене не се провежда мероприятие “престой на закрито”, което следва и по аргумент на обратното основание от чл. 61, т. 1 , чл. 197, ал. 1 от ЗИНЗС и Глава 8 от ППЗИНЗС. С други думи казано, логично е, след като, лицата изтърпяващи наказание по НК пребивават в затворено помещение по 23 часа на ден, да бъде предвидено минимално време - един час да пребивава на открито. Този престой е изключително важен са поддържането на физическото и психическото равновесие на тези лица.

Именно последното е вложено като смисъл в чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС от законодателя. Вярно е, чисто житейски, че след като вали дъжд не е разумно човек да се разхожда на открито, но последното не дава основание да се претендира “престой” или “каре” на закрито. Такова мероприятие не е предвидено нито в закона, нито в правилника за прилагането му, от което следва и неоснователността на претенцията на ищеца. Не е налице незаконосъобразно поведение от страна на ответника, свързано с прилагане изискването на закона по отношение на задължителния едночасов престой извън помещението, в което се изтърпява наложеното наказание.

Нещо повече, от събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля З. П. се установява, че в затвора Белене е бил поставен навес, така, че когато вали да може да бъде провеждано мероприятието “престой на открито”. Налага се извода, че ответникът е предприел мерки, та макар и по повод осъдително съдебно решение, за подобряване средата, в която пребивават лишените от свобода.

Неоснователно е позоваването на ищеца на разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС. Същата повелява всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

От справка ретг. № 4632/09.12.2015г. (л. 48) се установява, че ищецът е настанен в килия № 7 в Затвора Белене, в Зона с повишена сигурност /ЗПС/, в която има легло, шкафче и масичка и е с площ от 6,81 кв.м. Има зона, в която да се провежда престой на открито и спортни дейности. Следователно може да се приеме, че минималните изисквания на закона са изпълнени от ответника. Законът не въвежда задължение за ответника /администрацията на затвора/ да осигуряват „престой на закрито”.

Съгласно чл. 164, ал.1 от ЗИНЗС - По възможност на всеки лишен от свобода се осигуряват условия за участие в спортни игри и упражнения по един час на ден извън времето, определено за престой на открито. Ал. 2 на същата разпоредба добавя, че „при неблагоприятни условия спортните игри и упражнения се провеждат на закрито.” Това задължение не е безусловно. Действия за изпълнението му се предприемат само ако конкретното място за лишаване от свобода има възможност и то се отнася само до осигуряването на възможност за практикуване на спортни игри и упражнения при неблагоприятни условия, а не обхваща обичайния престой на открито. Ищецът не е изявил претенция за участие в спортни игри и упражнения, претенцията му е насочена само към алтернатива на престоя на открито при неблагоприятни услония.

Както бе посочено по-горе, регламентиран от закона е престой на открито. По делото се установи, че са взети мерки срещу лошите метеорологични условия за провеждане на това мероприятие – изграден е навес. С оглед правния статус на ищеца – изтърпяващ наказание доживотна присъда без право на замяна при специален режим и по аргумент от чл. 197 от ЗИНЗС и чл. 213 от ППЗИНЗС, то не е възможно същият да бъде ведно с лишени от свобода с наложени срочни наказания и да бъде включен в техните мероприятия.

Не се събраха доказателства за незаконосъобразни действия или бездействия на лица от администрацията на Затвора Белене. Не е налице първата предпоставка на фактическия състав за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При липса на същата, то безпредметно е да се изследва наличието на нанесена неимуществена вреда и причинна връзка, между действията на администрацията и състоянието на ищеца. Последното следва да се разглежда и с оглед наложените му ограничения с присъда по нохд № 163/01 на ОС Шумен. Налага се извод за недоказаност и неоснователнот на ИМ, поради което същата следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото основателна е претенцията на процесуалния представител на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждения, като е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК /л.164 от делото/. Същата следва да бъде уважена в размер от 300 лева.

С ИМ не са въведени други претенции, в хода на съдебното дирене ищецът е посочил като допълнително нарушение на ответника неосигуряването на инспектор социални дейности и възпитателна работа, който да работи постоянно с лицата, изтърпяващи тежки присъди. Доколкото тази претенция не е въведена с ИМ, то съдът не дължи произнасяне по нея.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, четвърти състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на И.Х.И., изтърпяващ наказание по НК в Затвора Белене срещу ГД ‘Изпълнение на наказанията”, в размер на 5000 лева за причинени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора Белене – неосигуряване „престой на закрито”, претърпени в процеса на изтърпяване на наказанието, като неоснователен.

ОСЪЖДА И.Х.И., изтърпяващ наказание по НК в Затвора Белене да заплати в полза на ГД ‘Изпълнение на наказанията”, гр. София сумата от 300 лева като разноски по административно дело № 865 по описа на Административен съд – Плевен за 2015 година.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

СЪДИЯ: /п/