ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1288

гр.Плевен, 19.12.2016 г.

Административен съд - гр. Плевен, Втори състав, в открито заседание на тринадесети декември, две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

СЕКРЕТАР: Д.Д.

Като изслуша докладваното от съдия Юлия Данева административно дело № 861 по описа на съда за 2016год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл.40 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.

Образувано е по жалбата на В.Н.М. *** против МЪЛЧАЛИВ ОТКАЗ по заявления с вх. № 1664 и вх. № 1665- всички от 19.09.2016 г. на Директора на ОУ”Хр. Ботев” с. Глава, обл. Плевен с изх. № 1181/30.09.2016 г.

Жалбоподателят твърди, че с горепосочените заявления е поискал от Директора на ОУ”Хр. Ботев” с. Глава достъп до обществена информация, създавана и съхранявана от училището по повод на неговата дейност. Твърди, че до момента не е получил решение по своите две заявления, което обосновава правния му интерес да обжалва мълчалив отказ от предоставяне на исканата информация. По-нататък в жалбата си прави теоретичен анализ на нормите на ЗДОИ. Във връзка с изложеното моли да бъде отменен мълчаливия отказ като незаконосъобразен с материалния и процесуалния закон и преписката да бъде върната на органа за произнасяне. Прави искане за присъждане на разноски.

Ответникът, в подадено писмено становище чрез процесуалния си представител адв. А.Д. ***, и по същество, чрез същия адвокат оспорва жалбата. Счита, на първо място, че същата е недопустима като просрочена. На второ място счита същата недопустима поради липса на предмет, тъй като на 04.10.2016 г. е изпратил по пощата копия от съответните документи, съдържащи исканата информация. Счита, че не е налице мълчалив отказ, тъй като информацията, поискана с двете заявления е предоставена на заявителя. Анализира целите, които, според него преследва жалбоподателят с многобройните си заявления – а именно- повод за поредно дело срещу училището. В случая, тъй като информацията е предоставена, не е налице „ мълчалив отказ от предоставяне на достъп до обществена информация”, липсва предмет на обжалване и жалбата е недопустима. По същество навежда довод за липса на правен интерес за водене на производството. Моли да бъде оставена без разглеждане жалбата като недопустима, алтернативно- да бъде отхвърлена, с присъждане на разноски по представен списък.

Съдът, след като съобрази изразените от страните становища и изискванията на закона, намира за установено следното :

Съгласно чл. 149, ал. 2 от АПК мълчаливият отказ може да се оспорва в едномесечен срок от изтичане на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Срокът за произнасяне на административния орган по искания за достъп до обществена информация е 14-дневен от регистриране на искането. При подадени на 19.09.2016 г. заявления за достъп, административният орган следва да се произнесе до 03.10.2016 г. Едномесечният срок за обжалване на мълчалив отказ / ако е налице такъв/ е започнал да тече на 04.10.2016 г. и е изтекъл на 04.11.2016 г. Жалбата е подадена на 31.10.2016 г., в предвидения от закона срок за обжалване на мълчалив отказ, поради което не е налице недопустимост на жалбата поради подаване на същата след законоустановения срок.

Съгасно чл. 58, ал. 1 от АПК , непроизнасянето в срок по направено искане за издаване на индивидуален административен акт се определя като мълчалив отказ да се издаде актът. От така посочената правна норма следва извод, че за да е налице мълчалив отказ е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки: 1. Искане за издаване на административен акт и 2. Непроизнасяне на органа, към който е отправено искането в законоустановения срок. От представените от жалбоподателя и от ответника по жалбата писмени доказателства се установява, че със заявление вх. № 1664/19.09.2016 г. и със заявление вх. № 1665 от същата дата жалбоподателят е отправил искания до ответника Директор на ОУ”Х.Ботев” с. Глава обл. Плевен за предоставяне на достъп до информация по реда на Закона за достъп до обществена информация, по конкретно поставени въпроси. С първото заявление е поискан отговор на въпроса : „Има ли раздадена сума под формата на „Допълнително трудово възнаграждение” за началото на учебната година 2016/2017г. на учителите и на помощния персонал и по колко лева е раздадена на всеки един”. С второто заявление е поискан отговор на въпроса: ”Кой финансира ремонта на покрива на училището, за каква сума, кой е сключил договора за ремонтни дейности в училището по време на учебния процес”.

С ПРИДРУЖИТЕЛНО ПИСМО изх. № 1181/30.09.2016г. ответникът е изпратил на жалбоподателя два документа. Първият документ е определен от органа като: „ Информация за ремонтната дейност на покрива”. В същия заявителят е уведомен за начина на финансиране на ремонтните дейности, стойността на ремонта и органът, подписал договора за ремонта от страна на училището. Вторият, изпратен с придружителното писмо документ е Заповед № 15-559/12.09.2016 г. на Директора на ОУ”Хр. Ботев” с. Глава, обл. Плевен. От съдържанието на същата става ясно, че е наредено да бъдат изплатени на всички учители и служители в училището, които са в трудови правоотношения със същото към 07.09.2016 г. по 200 лв. еднократно във връзка с 15 септември- началото на учебната година.

От така установеното от фактическа страна, съдът намира, че е налице е произнасяне по искането за предоставяне на информация, от което следва, че не е налице хипотезата на мълчалив отказ. След като на 30.09.2016 г., в законоустановения 14-днедвен срок от постъпване на исканията органът се е произнесъл с акт, същият би могъл да бъде оспорван с оглед неговата незаконосъобразност на всички основания по чл.146 от АПК, но този акт не е и не може да бъде квалифициран като мълчалив отказ. Хипотетично / но не и в настоящия случай/ информацията може да е непълна, неточна, неясна, но произнасяне по искането е налице. Произнасянето по искането, независимо от неговото съдържание изключва хипотезата „ мълчалив отказ”. Самият жалбоподател, в титулната част на жалбата си посочва , че обжалва „мълчалив отказ”, но сочи и изх. номер на писмото, с което са му изпратени горните документи, т.е. не оспорва получаването на същите. Вярно е, че при срок за произнасяне от административния орган до 03.10. 2016 г. писмото с исканата информация е изпратено на 04.10.2016 г., но този факт не обуславя извод за наличие на мълчалив отказ. На първо място поради факта, че органът се е произнесъл на 30.09.2016г.-видно от изходящия номер на придружителното писмо, с което е изпратена информацията, прието от съда като доказателство и неоспорено от страната. От друга страна законът- чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ поставя 14-дневният срок като срок за разглеждане на заявлението,вземане на решение по същото и уведомяване на заявителя. Просрочването с един ден на уведомяването на заявителя за взетото в срок решение, с което е уважено искането за предоставяне на достъп до информация не обосновава извод за постановен „мълчалив отказ”. Налице е произнасяне, и това произнасяне е пълно и изчерпателно по поставените въпроси. Още повече, че жалбата е подадена след получаване на придружителното писмо, съдържащо описаните документи, при фактическа липса на какъвто и да било правен интерес, с оглед съдържащата се в отговора информация. Хипотетично, ако органът постанови изричен отказ, последвал мълчаливия, правният интерес за обжалване би бил налице. В случая обаче е последвало произнасяне по заявените въпроси , което лишава заявителя от правен интерес да обжалва „ мълчалив отказ”, тъй като такъв , подлежащ на оспорване по реда на чл. 149, ал. 2 от АПК липсва.

Съгласно чл. 159, т. 4 от АПК когато няма правен интерес от оспорването, жалбата се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, същото се прекратява. Жалбоподателят няма правен интерес да обжалва несъществуващ акт – мълчалив отказ. В случая е налице тази предпоставка, поради което жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а образуването дело-прекратено.

При този изход на делото своевременно направеното от ответника искане да присъждане на разноски е основателно и следва да бъде уважено в размер на 300,00/триста /лв.-заплатено възнаграждение за един адвокат.

Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 159, т. 4 от АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Отменя определението от 13.12.2016г. за приключване на съдебното дирене и даване ход на делото по същество

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.Н.М. *** против МЪЛЧАЛИВ ОТКАЗ по заявления с вх. № 1664 и вх. № 1665- всички от 19.09.2016 г. на Директора на ОУ”Хр. Ботев” с. Глава, обл. Плевен с изх. № 1181/30.09.2016 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 861/2016 г. на Административен съд-Плевен.

ОСЪЖДА В. Н.М. ***, ЕГН ********** да заплати на ОУ”Христо Ботев” с. Глава, Плевенска обл. 300,00/триста/ лв. разноски по делото.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-мо дневен срок от съобщението.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: