ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1130

гр.Плевен, 08.11.2016 год.

Административен съд-гр.Плевен, VІ –ти състав, в закрито съдебно заседание на осми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №860 по описа на Административен съд-Плевен за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.88, ал.3 от АПК.

Административното дело е образувано по жалба от Х.П.Б. ***, чрез адв. Ф.П. ***, против Решение №2153-14-87/07.09.2016 год. на Директора на ТП на НОИ-Плевен.

В жалбата се твърди, че Б. е подал заявление за отпускане на пенсия за старост, въз основа на което ръководител „ПО” при ТП на НОИ Плевен е издал Разпореждане №2113-14-1546-13/26.05.2016 год., с което на молителя е отказано отпускане на пенсия поради недоказан стаж от втора категория. Сочи се в жалбата, че в самото разпореждане е посочен срок за неговото оспорване-три месеца от връчването му. Твърди, че е получил разпореждането на 07.06.2016 год. и в рамките на този посочен в разпореждането тримесечен срок е оспорил същото пред Директора на ТП на НОИ-Плевен-на 11.08.2016 год., но с решението си горестоящият административен орган е оставил жалбата на Б. без разглеждане поради това , че е подадена след изтичане на законоустановения срок за обжалване, който , считано от 01.01.2016 год. на основание чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от КСО е два месеца. Сочи, че такъв срок за оспорване не е указан в оспореното разпореждане. Сочи, че жалбоподателят е спазил указания от органа срок за обжалване, а от друга страна администрацията го е въвела в заблуждение, поради което моли съда да постанови определение, с което да отмени оспореното решение на Директора на ТП на НОИ-Плевен и да върне преписката на Директора за ново произнасяне по съществото на искането.

Ответникът-Директорът на ТП на НОИ-Плевен , не е взел становище по подадената жалба.

Съдът, за да се произнесе по жалбата, съобрази следното:

Х.П.Б. е подал заявление рег.№2113-14-1546/02.12.2015 год. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание §4, ал.1 от ПЗР на КСО. С Разпореждане №2113-14-1546-13/26.05.2016 год. на ръководител „ПО” е отказано отпускане на личния пенсия за ОСВ на основание §4, ал.1 от ПЗР на КСО. Против това разпореждане е подадена жалба вх.№1012-14-72/11.08.2016 год. от Б., въз основа на която е постановено Решение №2153-14-87/07.09.2016 год. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което жалба вх.№1012-14-72/11.08.2016 год. е оставена без разглеждане и е прекратено производството по същата. За да постанови този резултат, органът е приел, че съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”а” и ал.2 от КСО в редакцията, публикувана в ДВ, бр.98/2015 год., в сила от 01.01.2016 год., жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне изменяне и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, се обжалват в двумесечен срок от получаването им. Органът е приел, че Разпореждане №2113-14-1546-13/26.05.2016 год. на ръководител „ПО” е получено от Б. на 07.06.2016 год., а жалбата против същото е подадена на 11.08.2016 год., след изтичане на законоустановения двумесечен срок за обжалване, който е изтекъл на 08.08.2016 год. На това основание – като просрочена, жалбата е оставена без разглеждане като недопустима

При тези установени факти, настоящият състав на съда намира подадената жалба против Решение №2153-14-87/07.09.2016 год. на Директора на ТП на НОИ-Плевен за допустима , като подадена в срок и от надлежна страна-адресат на оспореното решение, за която то е неблагоприятно, а по същество-за основателна.

Вярно е , че с промяната в разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, б.”а” във връзка с ал.2 от КСО в редакцията, публикувана в ДВ, бр.98/2015 год., в сила от 01.01.2016 год., жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне изменяне и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, се обжалват в двумесечен срок от получаването им. Действително и видно от приложените по делото обратна разписка на л.16 от делото и жалба вх.№1012-14-72/11.08.2016 год. на л.7 от делото, жалбата против оспореното разпореждане е подадена четири дни след изтичане на законоустановения двумесечен срок за оспорване.

Видно е обаче, че в издаденото и оспорено разпореждане №2113-14-1546-13/26.05.2016 год. на ръководител „ПО” (което е издадено след промяната в закона с ДВ, бр.98/2015 год.), че в същото е указан ТРИМЕСЕЧЕН срок за неговото оспорване. При тези обстоятелства, в нарушение чл.117, ал.1, т.2, б.”а” във връзка с ал.2 от КСО в разпореждането е определен по-дълъг от законния срок за обжалване. В случая е налице поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение, поради което съдът приема, че извършеното след законния срок, но преди изтичане на определения от органа срок, действие не се смята за просрочено. В този смисъл е и разпоредбата на чл.140 от АПК, според която погрешното указание на органа относно сроковете за оспорване на административния акт води до тяхното удължаване, т.е. в случая заблуждаващото поведение на администрацията следва да се тълкува в полза на жалбоподателя, за който следва да се счете, че е подал жалбата си против оспореното разпореждане в срок.

Ето защо оспореното Решение №2153-14-87/07.09.2016 год. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което жалба вх.№1012-14-72/11.08.2016 год. е оставена без разглеждане и е прекратено производството по същата следва да се отмени и делото да се върне като преписка на Директора на ТП на НОИ-Плевен, за произнасяне по съществото на подадената жалба от Х.П.Б. *** против Разпореждане №2113-14-1546-13/26.05.2016 год. на ръководител „ПО”, с което е отказано отпускане на личния пенсия за ОСВ на основание §4, ал.1 от ПЗР на КСО.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ :

ОТМЕНЯ Решение №2153-14-87/07.09.2016 год. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което жалба вх.№1012-14-72/11.08.2016 год. е оставена без разглеждане и е прекратено производството по същата.

ВРЪЩА делото като преписка на Директора на ТП на НОИ-Плевен, за произнасяне по съществото на подадената жалба от Х.П.Б. *** против Разпореждане №2113-14-1546-13/26.05.2016 год. на ръководител „ПО”, с което е отказано отпускане на личния пенсия за ОСВ на основание §4, ал.1 от ПЗР на КСО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на оспорване, на основание чл.88, ал.3 от АПК.

Преписи от определението да се изпратят на страните.

С Ъ Д И Я: