Р   Е  Ш   Е   Н   И    Е

 

525 / 25 Ноември 2016 г.

гр. Плевен

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

        АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД- гр. Плевен, първи   касационен  състав, в публично заседание на осемнадесети ноември  две хиляди и шестнадесета  година , в състав:

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИЯ ДАНЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:ЕЛКА БРАТОЕВА

                                                                   КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

   Секретар: Ц.Д.

   Прокурор: ИВАН ШАРКОВ

        Като разгледа докладваното от съдия  Юлия Данева  касационно административно дело № 858 по описа за 2016година, за да се произнесе взе предвид следното:

   Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

   С решение № 90 от 15.09.2016 г., постановено по НАХД № 267/2016 г. Районният съд-гр. Левски е потвърдил    Наказателно постановление № 2016-038534 от 20.06.2016 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе съм ГД „Контрол на пазара” към  Комисия за защита на потребителите, с което на „Кристини” ООД гр. Белене, на осн. чл. 232,ал. 2 от Закона за туризма /ЗТ/  е наложена  имуществена санкция в размер на 500 лв.  за това, че при  направена проверка на  12.01.2016 г. в кафе-аперитив „Кристини” гр. Белене, при контролна консумация от служителите на КЗП на 3 броя чай на обща стойност 1,80 лв., не е предоставен ценоразпис при вземане на поръчката и  предоставяне на сметката, с което е нарушен чл. 117,ал. 2 от ЗТ.

   Срещу така  постановеното решение е постъпила  касационна жалба, подадена от К.М. И., в качеството му на управител на „Кристини” ООД гр. Белене с доводи за неговата неправилност. Касаторът излага в подробности  фактическата обстановка,  при която според него е била извършена проверка от контролните органи, като подчертава , че  проверяващите са създали предпоставка  за нарушение, тъй като  не са изчакали сервитьора да им поднесе меню, а  на въпроса дали желаят  нещо, са поръчали три чая.  Твърди, че времето от явяване на сервитьор до масата, вземане на поръчката и  тръгването му е само секунди.  При сервиране на поръчката е представен касов бон. Десет минути след започване на проверката,  проверяващият е  отишъл до бар-плота и е поискал меню. Такова е било  представено от купчина такива на масата на сервитьора.  Твърди, че сервитьорът не е бил извикан  за  приключване на сметката и заплащането й.  Менюто е било през цялото време на масата, поради което е невярно твърдението, че  е нарушен чл. 117 ал. 2 от ЗТ.  Счита, че накова нарушение не е налице. Алтернативно навежда довод за маловажност на  деянието  по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.  Твърди, че няма настъпили щети  за сметка на потребителя и моли да бъде отменено  наказателното постановление. По същество поддържа жалбата. В подадено след приключване на делото „допълнително обяснение”  навежда доводи за  представените по делото снимки, като твърди, че същите са  извадени от диска, върху който е заснета цялата проверка.  Твърди, че  не е налице нарушение в частта:  ” представяне на ценоразпис  при представяне на сметката” , и клиентът с нищо не е ощетен.    

     Ответникът по касационната жалба е представил писмено становище, в което  поддържа , че решението на  Районния съд-Левски съд е  правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Навежда доводи за установено по безспорен начин, че към момента на проверката на проверяващите органи, осъществили контролна консумация, не е  предоставен ценоразпис при вземане на поръчката и  представяне на сметката.  Навежда довод за  логическата обоснованост на изискването  при  приемане на поръчката да се представи  менюто с обявените цени и грамажи, от което клиентът да направи своя конкретен избор, съобразявайки се с  тях, а не да налучква какво точно се предлага в заведението и на каква цена.  След като клиентът се е настанил, менюто следва да му се предостави, което не е сторено. Клиентът няма задължение да обикаля  заведението и да търси къде са обявени цените  и дали има съставени менюта.   Счита за неоснователно  възражението, че е следвало да се санкционира  сервитьорът, а не  дружеството. Твърди, че е ангажирана  отговорността на търговеца съгл. чл. 211 от ЗТ .и чл. 83 от ЗАНН. Навежда доводи, че нарушението не е маловажно, като административният орган е направил   преценка за обществената му опасност.  То е на формално извършване и  липсата на вредоносен резултат  не е елемент от състава на деянието.  Не са представени доказателства, обуславящи по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи. Наложената санкция е в  минималния предвиден в закона размер, като е взето предвид смекчаващо обстоятелство – извършено  за първи път нарушение. Моли да бъде оставена  без уважение касационната жалба.  

        Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище, че решението на  първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.   

       Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, наведените  от жалбоподателя  основания, становищата на страните  и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

       Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

       Разгледана по същество  е неоснователна.

          За  да потвърди наказателното постановление  Районният съд е приел, че обстоятелствата, отразени в АУАН са установени  от  разпитаните по делото свидетели, показанията на които са непротиворечиви и съответни с приложените писмени доказателства. Обсъдил е всички факти и обстоятелства от значение  за случая и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат от настоящата инстанция и не  следва да бъдат дословно преповтаряни. Обжалваното решение се основава на правилна преценка на данните по делото, издадено е в съответствие с приложимите в случая материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвяне на същото са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях.  Въз основа на всички доказателства, преценени в тяхната съвкупност е направен  извод, че при извършената от контролните органи проверка на 12.01.2016 г. в кафе-аперитив „Кристини” гр. Белене, е констатирано , че търговецът  не е предоставил ценоразпис при вземане на поръчката и представяне на сметката при извършената контролна консумация. Решаващият съд е  отговорил мотивирано  на  направените  пред него от нарушителя възражения за това, че заведението е на самообслужване, поради което за търговеца  не съществува задължение да представя ценоразпис при вземане на поръчката и представяне на сметката и настоящият съд  споделя  изводите му.Първоинстанционното решение е основано на доказателствата по делото и касационният съд не намира основание за отмяната му, каквото е искането на касатора. Пред настоящата инстанция касаторът навежда фактически твърдения, свързани с  конкретни действия на  контролните органи при извършване на проверката, но тези твърдения  не се  подкрепят от  събраните по делото доказателства и не се отразяват на  съществения  по делото факт- а именно, че  ценоразпис не е бил представвен при приемане на поръчката и при представяне на сметката. Не са събирани доказателства  за различни от установените с АУАН и потвърдени от свидетелските показания  факти. Представеното пред касационната инстанция доказателство-„обяснителна записка”от К. П.  е с характер на  свидетелско показание. Предвид разпоредбата на чл. 219,ал. 1 от АПК, според която в касационната инстанция са допустими само писмени доказателства, съдът преценява, че  изложените в писмен вид свидетелски показания са недопустими  като доказателство и не могат  да се ценят като такова. При правилно установени факти, решаващият съд е направил законосъобразен извод за извършено от касатора административно нарушение по чл. 117,ал. 2 от ЗТ и правилно наложено съответно на нарушението административно наказание. Изцяло се споделят от настоящата инстанция  и съображенията по отношение на  индивидуализиращите  наказанието обстоятелства и определянето на неговия размер като съответстващ на тежестта на извършеното нарушение. Оплакването на касатора  , че е  налице нарушение на материалния закон , тъй като  не е отчетена  маловажността на случая е неоснователно.  Нарушението засяга значими обществени отношения,регламентиращи правото на  потребителите  на достъп до информация за предоставените им стоки и услуги.  При това се касае  за неограничен брой потребители.  Липсата на  вредни последици е ирелевантно към преценката за маловажност обстоятелство в конкретната хипотеза. Значимостта на  обществените отношения, регулирани с процесната правна норма е  намерила  законодателно отражение в  размера на предвидените  санкции. Конкретно извършеното  административно нарушение не се  отличава с по-ниска степен на общестнвена опасност в сравнение  с други сходни случаи. Извършването на нарушение за първи път безспорно е смекчаващо вината обстоятелство, но  не  може   да обоснове маловажност, а се отразява на  индивидуализацията на наказанието и  определянето му в минимален размер.

        При тези данни по делото, правилно оспореното наказателно постановление е било потвърдено като законосъобразно. Не са налице касационни основания по чл. 209 от АПК за отмяна на обжалваното решение на Районния съд гр. Левски, същото е постановено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон, валидно и допустимо е, и следва да бъде потвърдено.     

            Водим от горното  съдът

                                             Р Е Ш И :

          ОСТАВЯ В СИЛА    решение № 90 от 15.09.2016 г., постановено по НАХД № 267/2016 г. на Районния съд-гр. Левски  

         Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАПТЕЛ:                              

                                                    ЧЛЕНОВЕ:  1.                                 2.