Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 525 / 25 Ноември 2016 г.
гр.
Плевен
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на осемнадесети
ноември две хиляди и шестнадесета година , в състав:
Секретар: Ц.Д.
Прокурор: ИВАН
ШАРКОВ
Като разгледа докладваното от съдия
Юлия Данева касационно административно
дело № 858 по описа за 2016година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
С решение № 90
от 15.09.2016 г., постановено по НАХД № 267/2016 г. Районният съд-гр. Левски е
потвърдил Наказателно постановление № 2016-038534 от
20.06.2016 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико
Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе съм ГД „Контрол на пазара”
към Комисия за защита на потребителите,
с което на „Кристини” ООД гр. Белене, на осн. чл. 232,ал. 2 от Закона за
туризма /ЗТ/ е
наложена имуществена санкция в размер на
500 лв. за това, че при направена проверка на 12.01.2016 г. в кафе-аперитив „Кристини” гр.
Белене, при контролна консумация от служителите на КЗП на 3 броя чай на обща
стойност 1,80 лв., не е предоставен ценоразпис при вземане на поръчката и предоставяне на сметката, с което е нарушен
чл. 117,ал. 2 от ЗТ.
Срещу
така постановеното решение е
постъпила касационна жалба, подадена от К.М.
И., в качеството му на управител на „Кристини” ООД гр. Белене с доводи за
неговата неправилност. Касаторът излага в подробности фактическата обстановка, при която според него е била извършена
проверка от контролните органи, като подчертава , че проверяващите са създали предпоставка за нарушение, тъй като не са изчакали сервитьора да им поднесе меню,
а на въпроса дали желаят нещо, са поръчали три чая. Твърди, че времето от явяване на сервитьор до
масата, вземане на поръчката и
тръгването му е само секунди. При
сервиране на поръчката е представен касов бон. Десет минути след започване на
проверката, проверяващият е отишъл до бар-плота и е поискал меню. Такова
е било представено от купчина такива на
масата на сервитьора. Твърди, че
сервитьорът не е бил извикан за приключване на сметката и заплащането й. Менюто е било през цялото време на масата,
поради което е невярно твърдението, че е
нарушен чл. 117 ал. 2 от ЗТ. Счита, че
накова нарушение не е налице. Алтернативно навежда довод за маловажност на деянието
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Твърди, че няма настъпили щети за сметка на потребителя и моли да бъде
отменено наказателното постановление. По
същество поддържа жалбата. В подадено след приключване на делото „допълнително
обяснение” навежда доводи за представените по делото снимки, като твърди,
че същите са извадени от диска, върху
който е заснета цялата проверка. Твърди,
че не е налице нарушение в частта: ” представяне на ценоразпис при представяне на сметката” , и клиентът с
нищо не е ощетен.
Ответникът по
касационната жалба е представил писмено становище, в което поддържа , че решението на Районния съд-Левски съд е правилно и законосъобразно и моли да бъде
потвърдено. Навежда доводи за установено по безспорен начин, че към момента на
проверката на проверяващите органи, осъществили контролна консумация, не е предоставен ценоразпис при вземане на
поръчката и представяне на
сметката. Навежда довод за логическата обоснованост на изискването при
приемане на поръчката да се представи
менюто с обявените цени и грамажи, от което клиентът да направи своя
конкретен избор, съобразявайки се с тях,
а не да налучква какво точно се предлага в заведението и на каква цена. След като клиентът се е настанил, менюто
следва да му се предостави, което не е сторено. Клиентът няма задължение да
обикаля заведението и да търси къде са
обявени цените и дали има съставени
менюта. Счита за неоснователно възражението, че е следвало да се санкционира сервитьорът, а не дружеството. Твърди, че е ангажирана отговорността на търговеца съгл. чл. 211 от
ЗТ .и чл. 83 от ЗАНН. Навежда доводи, че нарушението не е маловажно, като
административният орган е направил
преценка за обществената му опасност.
То е на формално извършване и
липсата на вредоносен резултат не
е елемент от състава на деянието. Не са
представени доказателства, обуславящи по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи. Наложената санкция е в минималния предвиден в закона размер, като е
взето предвид смекчаващо обстоятелство – извършено за първи път нарушение. Моли да бъде
оставена без уважение касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура изразява становище, че решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.
Административен
съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, наведените от жалбоподателя основания, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
За да
потвърди наказателното постановление
Районният съд е приел, че обстоятелствата, отразени в АУАН са
установени от разпитаните по делото свидетели, показанията
на които са непротиворечиви и съответни с приложените писмени доказателства. Обсъдил
е всички факти и обстоятелства от значение
за случая и е извел обосновани изводи, съображенията за които се
възприемат от настоящата инстанция и не
следва да бъдат дословно преповтаряни. Обжалваното решение се основава
на правилна преценка на данните по делото, издадено е в съответствие с
приложимите в случая материалноправни разпоредби, като е постановено при
спазване на съдопроизводствените правила. При изготвяне на същото са взети
предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните
становища по тях. Въз основа на всички
доказателства, преценени в тяхната съвкупност е направен извод, че при извършената от контролните
органи проверка на 12.01.2016 г. в кафе-аперитив „Кристини” гр. Белене, е
констатирано , че търговецът не е
предоставил ценоразпис при вземане на поръчката и представяне на сметката при
извършената контролна консумация. Решаващият съд е отговорил мотивирано на направените пред него от нарушителя възражения за това,
че заведението е на самообслужване, поради което за търговеца не съществува задължение да представя
ценоразпис при вземане на поръчката и представяне на сметката и настоящият съд споделя
изводите му.Първоинстанционното решение е основано на доказателствата по
делото и касационният съд не намира основание за отмяната му, каквото е
искането на касатора. Пред настоящата инстанция касаторът навежда фактически
твърдения, свързани с конкретни действия
на контролните органи при извършване на
проверката, но тези твърдения не се подкрепят от
събраните по делото доказателства и не се отразяват на съществения
по делото факт- а именно, че
ценоразпис не е бил представвен при приемане на поръчката и при представяне
на сметката. Не са събирани доказателства
за различни от установените с АУАН и потвърдени от свидетелските
показания факти. Представеното пред
касационната инстанция доказателство-„обяснителна записка”от К. П. е с характер на свидетелско показание. Предвид разпоредбата
на чл. 219,ал. 1 от АПК, според която в касационната инстанция са допустими
само писмени доказателства, съдът преценява, че
изложените в писмен вид свидетелски показания са недопустими като доказателство и не могат да се ценят като такова. При правилно
установени факти, решаващият съд е направил законосъобразен извод за извършено
от касатора административно нарушение по чл. 117,ал. 2 от ЗТ и правилно
наложено съответно на нарушението административно наказание. Изцяло се споделят
от настоящата инстанция и съображенията
по отношение на индивидуализиращите наказанието обстоятелства и определянето на неговия
размер като съответстващ на тежестта на извършеното нарушение. Оплакването на
касатора , че е налице нарушение на материалния закон , тъй
като не е отчетена маловажността на случая е неоснователно. Нарушението засяга значими обществени
отношения,регламентиращи правото на
потребителите на достъп до
информация за предоставените им стоки и услуги.
При това се касае за неограничен
брой потребители. Липсата на вредни последици е ирелевантно към преценката
за маловажност обстоятелство в конкретната хипотеза. Значимостта на обществените отношения, регулирани с
процесната правна норма е намерила законодателно отражение в размера на предвидените санкции. Конкретно извършеното административно нарушение не се отличава с по-ниска степен на общестнвена
опасност в сравнение с други сходни
случаи. Извършването на нарушение за първи път безспорно е смекчаващо вината
обстоятелство, но не може
да обоснове маловажност, а се отразява на индивидуализацията на наказанието и определянето му в минимален размер.
При тези
данни по делото, правилно оспореното наказателно постановление е било
потвърдено като законосъобразно. Не са налице касационни основания по чл. 209
от АПК за отмяна на обжалваното решение на Районния съд гр. Левски, същото е
постановено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с
материалния закон, валидно и допустимо е, и следва да бъде потвърдено.
Водим
от горното съдът
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 90 от 15.09.2016 г., постановено по
НАХД № 267/2016 г. на Районния съд-гр. Левски
Решението
не подлежи на обжалване.
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.