Р Е Ш Е Н И Е

№ 56

гр.Плевен, 10 Февруари 2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря В.М., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №858 по описа на съда за 2015 год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс.

Образувано е по молба от С.С.А. ***. В молбата се изразява недоволство против Заповед №РД-12-467/24.08.2015 год. на заместник кмета на община Плевен, с която е разпоредено премахване на строеж, представляващ плътна временна ограда, като молбата е насочена до Кмета на община Плевен и по същността си съставлява жалба. Същата е била препратена до областен управител на област Плевен, който е върнал молбата с преписката на издалия я орган с указания, че същата може да се обжалва пред съда. С придружително писмо с вх.№3491/13.10.2015 год. молбата и преписката са препратени в съда, където е образувано настоящото дело. В изпълнение на съдебно определение жалбоподателката е внесла дължимата държавна такса за образуване на делото и е представила платежен документ, заявила е с молба на л.47 от делото, че поддържа молбата до кмета на община Плевен и пред съда и уточнява, че същата има характера на жалба, посочила е в какво се състои незаконосъобразността на оспорената заповед и искането й до съда.

В първоначалната молба А. претендира да й бъде възстановен поземления имот на ул ***, както е бил по стария план. Твърди, че за новия план тя не е уведомявана и обезщетявана и изразява несъгласие с издадената заповед за премахване. Твърди, че откакто помни, още от нейното детство ограда е имало и пред нея-място за тротоар и след това е улицата. Твърди, че съседите им оказват тормоз , рушат оградата им към пътя и пускат жалби за премахването й. Сочи, че живее сама с тежко болния си съпруг-инвалид 95% с чужда помощ, а децата им не могат да им помагат. Сочи, че тя е безработна и няма средства за нищо, още по-малко средства за местене на оградата. Твърди, че от много години е била оградата в плана, а фактът, че сега не е , е поради грешка на специалистите и настоява да се оправи и да бъдат обезщетени. Сочи, че тя и съпругът й са болни и стари хора и нямат нито сили, нито средства за премахване на оградата и за построяване на нова ограда. Сочи , че къщата им се намира срещу гробището и ако оградата бъде премахната, се виждат гробове и запалени кандила.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява и не ангажира становище по съществото на спора.

Ответникът по жалбата- заместник кмет на община Плевен в съдебно заседание не се явява и не се представлява и не взема становище по спора.

Заинтересованата страна И.Х.И. в съдебно заседание не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

Административният съд, шести състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Във връзка с постъпила жалба на л.27-28 от делото до община Плевен , до жалбоподателката е изпратено писмо №ТСУ и С 94П-2417-1/15.06.2015 год., с което е изискано от нея да представи в община Плевен документи за собственост на собствения й имот с цел определяне местоположението и материализиране границата на ползвания имот.

Извършена е проверка и е съставен Констативен акт №9/27.07.2015 год. от длъжностни лица при община Плевен за извършване на проверка на строеж : ограда, намираща се пред УПИ ХХIV-978, кв.835 по плана на гр.Плевен в присъствието на жалбоподателката. Констатирано е, че строежът е изграден в имот : публична общинска собственост на община Плевен, като строежът е собственост на С.С. И.. Констативният протокол е връчен лично срещу подпис на И.. Против същия И. е подала възражение №ТСУ и С-94С-621-4/14.08.2015 год. на л.15-18 от делото с твърдения, че оградата съществува отдавна, още когато самата тя е била дете, първо е била каменна, впоследствие-изградена от ламарина. Счита, че оградата е построена в собствения й имот. Сочи във възражението, че живее със съпруга си и единственият им доход е неговата инвалидна пенсия в размер на 296 лева.

Издадена е Заповед №РД-12-467/24.08.2015 год. от заместник-кмета на община Плевен, с която на основание чл.225а, ал.1, ал.2 от ЗУТ е разпоредено на жалбоподателката в срок до 29.09.2015 год. да премахне доброволно строеж : плътна временна ограда, изградена с метални тръби от инвентарно тръбно скеле и ЛТ ламарина с височина 2.00 м., с която е приобщила общински недвижим имот-публична общинска собственост, представляващ част от улица, от ок.4097 до ок.4117 на ул.”Майска”, гр.Плевен към УПИ ХХIV-978, кв.835 по плана на гр.Плевен. Разпоредено е още със заповедта при неизпълнение на заповедта в посочения в нея срок, община Плевен да пристъпи на 30.09.2015 год. от 11.00 часа към принудително премахване на описания строеж. Тази заповед се оспорва в настоящото производство. Против нея е подадена жалба на 27.08.2015 год.-три дни след нейното издаване.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена в срок, от надлежна страна-адресат на оспорената заповед, имаща право и интерес от оспорването, пред надлежния съд и против индивидуален административен акт-годен предмет на оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по см на чл. 225а, ал.1 от ЗУТ – от зам.кмета на Община Плевен, на когото със заповед № РД-10-1757/12.12.2012 г. на кмета на Община Плевен/54/, на основание параграф §1, ал. 3 от ЗУТ са делегирани правомощия и предоставени функции по ЗУТ, в т.ч. правото да издава и подписва всякакви актове, предвидени в ЗУТ. Предвид, че заместник-кметът е издал оспорената заповед при условията на делегиране на правомощия (ТР №4/2004, ОС на съдиите от ВАС), той е бил конституиран и като надлежна страна в настоящото съдебно производство. Установено е посредством заключението на ВЛ по изслушаната съдебно-техническа експертиза, че обектът на премахване-плътна временна ограда, съставлява строеж от шеста категория, а категорията на строежа се установява и по аргумент от разпоредбите на чл.12 от Наредба №1/30.06.2003 год. за номенклатурата на видовете строежи във връзка с чл.147, ал.1, т.7 от ЗУТ. Ето защо и с оглед категорията на строежа, компетентността за издаване на заповед за премахване е възложена на кмета на общината или на упълномощено от него лице.

При постановяването на заповедта са спазени изискванията за писмена форма и реквизити на административния акт, като , макар и лаконично, е описано, че процесната плътна временна ограда е изградена в имот-улица, съставляваща публична общинска собственост, без наличието на необходимото по закон разрешение за строеж. В диспозитива на заповедта се съдържа разпореждане за премахване на незаконно изградения строеж, което по съдържание съответства на посочената правна норма на чл.225а от ЗУТ.

Спазени са и административнопроизводствените правила при издаването на заповедта. Последната е издадена въз основа на съставен констативен акт от длъжностни лица по чл.223, ал.2 от ЗУТ, оправомощени затова със Заповеди №№РД10-1343/03.09.2013 год. на л.51-52 и РД-12-381/22.07.2015 год. на л.53 от делото. С констативния акт, приложен на л.22-24 от делото е констатирано изграждането на плътна временна ограда, подробно описана в акта, без наличието на строителни книжа. Актът е връчен надлежно на И., за което се съдържа отбелязване в него, с което е спазено изискването на чл.225а, ал.2 от ЗУТ.

Разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ разпорежда премахване на строеж от четвърта до шеста категория в случаите, когато последните или части от тях са незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ. Съдът цени като обективно , безпристрастно, компетентно и съответно на събраните по делото доказателства заключението на вещото лице, от което се установява на първо място, че описаната в оспорената заповед плътна временна ограда, изградена с метални тръби от инвентарно тръбно скеле и ЛТ ламарина с височина 2.00 м., съставлява строеж (който не е трайно прикрепен към земята и може да бъде демонтиран и преместен) по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, поради което попада в предметния обхват на чл.225а от ЗУТ. За същата съгласно чл.147, ал.1, т.7 от ЗУТ не се изисква одобряване на инвестиционни проекти, но се изисква издаване на разрешение за строеж, както и – становище на инженер-конструктор с указания за изпълнението на строежа. В този случай и на основание чл.153, ал.1 от ЗУТ, разрешението за строеж се издава само въз основа на искане за разрешение и документ за собственост, за учредено право на строеж или за право да се строи в чужд имот по силата на специален закон. В разрешението за строеж следва да се впишат видовете строителни и монтажни работи, които ще бъдат изпълнени. За постройки и съоръжения по чл.147, ал.1 от ЗУТ, каквато е и оградата, към разрешението за строеж се прилага и ситуационна скица с обозначени линии на застрояване, разстояния и височини. Не се спори и се установява от всички приобщени по делото писмени доказателства, че за построената процесна ограда, жалбоподателката и з.стр. не са се снабдили нито с разрешение за строеж, нито разполагат със ситуационна скица с обозначени линии на застрояване, разстояния и височини и становище на инженер-конструктор с указания за изпълнението. Съдът цени двете представени по делото удостоверения №№968 и 969, от които е видно, че въз основа на отстъпено право на строеж на жалбоподателката, в собствения й имот са построени две жилищни сгради, както и заключението на ВЛ по допълнително поставената задача, от което се установява, че представените от жалбоподателката в оригинал строителни книжа не касаят изграждането на процесната ограда, а гаражни клетки. Тези констатации налагат извод за осъществяване на незаконно строителство на оградата, за постояването на която липсват строителни книжа, в хипотезата на чл.225а, ал.1 във връзка с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

Съдът намира, че приобщените по делото доказателства сочат на осъществяване на хипотезата и на чл.225а, ал.1 във връзка с чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ. Установява се от заключението на ВЛ, че границата на имот с идентификатор 56722.659.19 по кадастралната карта и кадастралните регистри , одобрени със Заповед №РД-18-71/06.06.2008 год. (УПИ ХХIV-978, кв.835 по плана на гр.Плевен) откъм ул „Майска” съвпада с началото на изградените постройки в същия имот и края на гаража в съседния имот с идентификатор 56722.659.20. Следователно, към имот с идентификатор 56722.659.19 е приобщена част от имот-публична общинска собственост, отреден за улица по застроително-регулационен план, одобрен със Заповед №РД-12-578/30.11.2001 год. за микрорайон „Бейски баир”, в който район попада процесния имот. В този смисъл е направен изводът на ВЛ по т.4 от заключението, че изградената ограда не съответства на предвижданията на ПУП, тъй като изцяло попада в имот, който по действащия застроително-регулационен план, одобрен със Заповед №РД-12-578/30.11.2001 год. е предвиден за улица и съставлява публична общинска собственост. Изградената ограда според заключението на ВЛ не съответства и на изискванията на чл.48, ал.7 от ЗУТ, съгласно която разпоредба към улицата височината на плътната част на оградата трябва да бъде до 0,6 м, а не 2.00м, каквато е в момента.

По делото са разпитани свидетелите Г. Д. и И. Б., чиито показания съдът цени като достоверни и обективни. От показанията на св.Д. се установява, че имотът, собственост на жалбоподателката е бил ограден с ограда, изградена от камъни, която помни отпреди 50 години, тъй като тогава, преди 50 години е живял в имота, съседен на този на И.. Съобщава, че впоследствие, но не уточнява кога, дворното място е заградено с ламарини. Св.Б. съобщава, че около 1980 год. е ходил на гости у жалбоподателката и помни, че оградата е била каменна, не помни докога е съществувала каменната ограда, знае, че сега оградата е от ламарини, но не знае кога е изградена ламаринената ограда. Следователно, предмет на премахване с оспорената заповед е изградената нова т.нар. от жалбоподателката и свидетелите „ламаринена ограда”, а не старата каменна ограда, на мястото на която е изградена процесната. За настоящата плътна временна ограда, изградена с метални тръби от инвентарно тръбно скеле и ЛТ ламарина, нито свидетелите съобщават, нито от другите доказателства по делото може да се установи през коя година е построена с оглед преценка за приложимостта на § 16 от ПР на ЗУТ, респ. § 127 от ЗР на ЗУТ. Настоящият състав на съда намира обаче, че дори по безспорен начин да беше установено през коя година е изградена ламаринената ограда и дори същата да е през времевия период, посочен в § 16 от ПР на ЗУТ или § 127 от ЗР на ЗУТ, то строежът не е търпим и подлежи на премахване, тъй като не съответства на действащия подробен градоустройствен план и на правилата и нормативите, действали по време на извършването на строежа или съгласно ЗУТ. Според т.5 от заключението на ВЛ, няма данни кога е построена оградата, но и през 1982 год., и по сега действящия застроително-регулационен план, както и към датата на издаване на процесната заповед, оградата не отговаря на техническите правила и норми за строителство-не съответства на предвижданията на ПУП, тъй като изцяло попада в имот, който по действащия застроително-регулационен план е предвиден за улица и съставлява публична общинска собственост, и не отговаря на изискванията на чл.48, ал.7 от ЗУТ, т.к. оградата е плътна с височина 2,00 метра.

На тези основания оспорената заповед е съобразена и с материалния закон, поради което жалбата против същата следва да бъде отхвърлена.

Воден от изложените мотиви и на основание чл. 172 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.С.А. ***, против Заповед №РД-12-467/24.08.2015 год. на заместник кмета на община Плевен, с която е разпоредено премахване на строеж, представляващ плътна временна ограда, изградена с метални тръби от инвентарно тръбно скеле и ЛТ ламарина с височина 2.00 м.

Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от четиринадесет дни от съобщаването на страните, по аргумент от разпоредбите на чл.215, ал.7 от ЗУТ (Нова - ДВ, бр. 87 от 2010 г., изм., бр. 101 от 2015 г. ) и § 149 (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2015 г.)

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: