РЕШЕНИЕ

№ 564

гр. Плевен, 19 Декември 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на осми декември две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело № 855 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във вр. с чл. 82 от Закона за водите .

Образувано е по жалба от „”СК” АД със седалище в област „София град”, община Столична, с.Мрамор, п.код 1261, ул „Васил Левски” №67, ЕИК 175029853, представлявано от К.С.П.-Изпълнителен директор, чрез адв.Д.П. ***, против Решение №РО-137/09.08.2016 год. за отнемане на разрешително за водовземане №11530374/16.11.2012 год. от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения, постановено от Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район”.

Жалбоподателят сочи, че е титуляр на разрешително за водовземане, според което правото на водовземане се упражнява след пломбиране на водомери за измерване на ползваните водни обеми. Счита, че правото на водовземане не е възникнало, поради неизвършено пломбиране на водомерите с пломба от страна на БДДР при условията на т.1.7 от Приложенията за условията, при които е разрешено водовземането. Не е съставен протокол за пломбиране на водомерите, въпреки че това е заявено от титуляра в тримесечен срок след издаване на разрешителното. Твърди, че след като правото на водовземане не е възникнало за титуляра, няма изискуемост на задълженията по разрешителното, както е разписано и в т.2.1 от Приложението към разрешителното и съобразно чл.68, ал.1 от Наредбата за мониторинг на водите. Ето защо счита , че оспореното решение е постановено в нарушение на чл.6 от АПК. В заключение моли съда да отмени оспореното решение.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Д.П. *** с пълномощно на л.10 от делото, който моли съда да уважи жалбата по изложените в нея съображения, като отмени атакуваното решение.

По делото е депозирано подробно писмено възражение от Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район”, който счита жалбата за неоснователна и недоказана, моли съда да я отхвърли. В съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт М. с пълномощно на л.56 от делото, която моли съда да потвърди оспореното решение.

Участващият в делото прокурор Иван Шарков от ОП-Плевен дава заключение за основателност на жалбата.

Административен съд - Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от следното:

Жалбоподателят „СК” е вписан в търговския регистър като АД с представляващ К.С.П., видно от УАС на л.35 от делото. Дружеството е титуляр на издадено Разрешително за водовземане №11530374/16.11.2012 год., издадено с цел водовземане за промишлено водоснабдяване, за други цели за воден обект-неогенски водоносен хоризонт, водно тяло- BG1G000000N033 Порови води в Неогена-Софийска котловина. Посочени са в разрешителното параметрите на разрешеното водовземане- разрешения дебит, обект на водоснабдяване, срокът на действие на разрешителното, условията, които следва да се изпълняват по него и т.н. Разрешителното е приложено на л.38-45 от делото.

С Решение № РО-137/09.08.2016 год. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район”, е отнето издаденото Разрешително за водовземане №11530374/16.11.2012 год., на основание чл.79а, ал.1, т.3 и чл.52, ал.1, т.4 от Закона за водите. Прието е, че при разглеждане на документацията по преписката за изпълнение на условията по издаденото разрешително е установено, че след влизането му в сила не е постъпвала никаква информация затова дали е провеждан собствен мониторинг, информация за дължимата такса съгласно чл.194б от ЗВ и за заплащането й, както и доклад за изпълнение на условията на разрешителното за 2013 год., 2014 год. и 2015 год. Описано е в оспореното решение, че съгласно т.2.1 от „Условия за предоставяне на информация за собствен мониторинг” е следвало титулярът на разрешителното да изпраща в БДДР данните от изпълнения ежемесечен мониторинг на черпените и ползвани водни обеми и измерените водни нива към 30 юни и към 31 декември всяка година в срок до 14 дни след посочените дати; в срок до 15 дни от датата на изпитването протоколите от анализ на водните проби за определяне състава на свойствата на подземните води; в срок до 31 януари на следващата година информация за определяне на дължимата такса за водовземане; в срок до 31 март на следващата година доклад за изпълнението на условията в разрешителното. Посочено е в решението, че неизпращането на данните от ежемесечния мониторинг, протоколите от анализ на водните проби, информация за дължимата такса, както и доклада за изпълнението на условията на разрешителното за периода 2013-2015 год. представлява нарушение на условията на разрешителното, поради което е налице системно неизпълнение на определените в т.2.1. от раздел „Условия за предоставяне на информация за собствен мониторинг” от разрешителното от страна на титуляра . Направен е извод, че са налице условията на чл.79а, ал.1, т.3 от Закона за водите за отнемане на издаденото разрешително. Оспореното решение е връчено на жалбоподателя на 23.08.2016 год., видно от обратна разписка на л.31 от делото.

Против постановеното решение дружеството е подало жалба по административен ред до Министъра на околната среда и водите с вх.№Ж ИАА-29/01.09.2016 год. на л.27-29 от делото, по която е постановено Решение №202/30.09.2016 год. от Министъра на ОСВ, приложено на л.20-23 от делото. С това решение е отхвърлена жалбата на дружеството против решението за отнемане на разрешителното за водовземане и последното е потвърдено. За да потвърди оспореното решение за отнемане на разрешителното за водовземане, горестоящият административен орган е приел, че дружеството не е спазило определените в т.2.1. от раздел „Условия за предоставяне на информация за собствен мониторинг” от разрешителното, поради което правилно Директорът на БДДР е приел, че са налице условията на чл.79а, ал.1, т.3 от Закона за водите за отнемане на издаденото разрешително. За неоснователно и недоказано горестоящият орган приел възражението, че правото на водовземане възниква и се упражнява след пломбиране на водомери за измерване и последното не е реализирано поради непломбиране на измервателните устройства с пломба на БДДР. Органът е изложил мотиви, че подаденото от дружеството заявление с искане за пломбиране на водомерите касаят друго разрешително №101427/06.03.2006 год. Посочил е , че началният срок на действие на процесното отнето разрешително е 16.11.2012 год. и това е срокът, от който започва изпълнение на условията по акта. Решението на Министъра на ОСВ е връчено на жалбоподателя чрез упълномощения адвокат на 04.10.2016 год., видно от известие за доставяне на л.18 от делото, а жалбата против решението за отнемане на разрешителното за водовземане е подадена чрез МОСВ и е заведена с вх.№Ж ИАА-30/17.10.2016 год.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Жалбата е неоснователна.

Оспореното решение е постановено от компетентен орган. Съгласно чл. 79а. , ал.1 от ЗВ, органът по чл. 52, ал. 1 може да постанови отнемане на разрешителното за водовземане или ползване на водния обект при наличието на поне едно от конкретно описаните в този текст условия, между които по т.3- нарушаване условията на разрешителното. Както издаденото Разрешително за водовземане №11530374/16.11.2016 год., така и настоящото решение са издадени от Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район”, който е компетентния орган съобразно чл.52, ал.1 от ЗВ.

Решението е писмено и съдържа както фактически, така и правни основания за постановения резултат, а именно неизпълнение на условията по издаденото разрешително за водовземане, като изчерпателно и конкретно са описани кои от тях не са изпълнени. В ЗВ не е разписана специална процедура по отнемане на разрешителни, която административният орган да е длъжен да провежда. Достатъчно е обективно установяване на предпоставките, визирани в правната норма - чл. 79а ЗВ, което е сторено в случая.

Решението е съобразено и с приложимия материален закон и е обосновано на събраните по делото доказателства. Не са събрани по делото доказателства, а и не се твърди от титуляра на издаденото разрешително за водовземане дружеството да е спазило определените в т.2.1. от раздел „Условия за предоставяне на информация за собствен мониторинг” от разрешителното, поради което правилно Директорът на БДДР е приел, че са налице условията на чл.79а, ал.1, т.3 от Закона за водите за отнемане на издаденото разрешително. Основното оплакване на жалбоподателя, релевирано пред горестоящия административен орган в подадената по административен ред жалба и поддържано понастоящем пред съда е свързано с възражението, че правото на водовземане възниква и се упражнява след пломбиране на водомери за измерване и последното не е реализирано поради непломбиране на измервателните устройства с пломба на БДДР. За доказване на тези твърдения, по искане на жалбоподателя пред съда е допуснат и разпитан свидетеля К. Й. Д., който сочи, че работи в дружеството-жалбоподател от неговото основаване и един-два месеца след издаване на разрешителното за водовземане е отишъл лично в Басейнова дирекция и е подал молба за пломбиране на водомерите, за да започнат да отчитат. Сочи, че за подадената молба не му е бил издаден входящ регистрационен номер от административния орган.

Видно е от издаденото разрешително за водовземане №11530374/16.11.2012 год., че е описано следното : Начален срок на действие на разрешителното : 16.11.2012 год., краен срок : 16.11.2018 год.; Начален срок за упражняване правото на водовземане: От началния срок на действие на разрешителното, при монтирани и пломбирани водомери за измерване на ползваните за разрешените цели водни обеми. В приобщеното по делото Приложение към издаденото разрешително за водовземане са описани условията, при които е разрешено водовземането, като по т.1 са вменени задължения за монтиране на водомери за измерване на ползваните за различни цели водни обеми. Разписани са следните задължения за дружеството : по т.1.1-да монтира водомери за измерване на черпените водни обеми за разрешените цели на водовземане, на място, определено в разрешителното за водовземане, не по-късно от 15 дни след влизане в сила на разрешителното за водовземане. Изрично е посочено по т.1.1, че наличието на монтирани и пломбирани водомери е задължително условие, без изпълнението на което не се разрешава реализиране на водовземането; по т.1.2.-водомерите да се пломбират и сертифицират по реда на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на средствата за измерване; по т.1.7 пломбирането на водомерите да се извърши с пломба на Басейнова дирекция, поставена след пломбата по т.1.2, като за пломбирането на водомера се съставя протокол, в който се записват фабричните номера и началните показания на водомерите. От така разписаните задължения по приложението-неразделна част от издаденото разрешително за водовземане, за съда се налага извод, че монтирането на водомери и пломбирането, респективно сертифицирането им , за които е въведено изискване по т.1.1 и т.1.2, е задължение на титуляра на разрешителното за водовземане, и се осъществява по общия ред за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, който е регламентиран с Наредба №4/2004 год. за условията и реда за присъединяване. Аргумент в посока на този извод е вмененото именно по т.1.7 задължение да се пломбира и с пломба на Басейнова дирекция, но КОЯТО е поставена „СЛЕД ПЛОМБАТА по т.1.2”, което налага извод, че допълнително поставяната пломба от БДДР не е условие, без изпълнението на което да не може да започне изпълнение на условията по издаденото разрешително, то е факултативно, вторично и е допълнителна гаранция за качествено изпълнение на задълженията, но не и предпоставка за започване изпълнението н азадълженията по разрешителното. Независимо от това, самото разрешително е поставило изискване по т.3.1. от приложението, титулярът на издаденото разрешително да уведоми писмено Басейнова дирекция за монтирането на водомерите по т.1.1 и готовността същите да бъдат монтирани. Дори съдът да приема за достоверни показанията на разпитания свидетел в тази насока, че се явил в БД и е подал молба за пломбиране на водомерите, не са представени доказателства, че това уведомяване е станало писмено съгласно изискванията на издаденото разрешително. Не е имало пречка с оглед изпълнение от страна на дружеството на вменените задължения, БДДР да бъде уведомена с писмо с обратна разписка, което по недвусмислен начин да удостовери спазването на условията по издаденото разрешително от страна на титуляра. Ако дружеството е считало към онзи момент на уведомяване от свидетеля, че е изпълнило задължението си за уведомяване, разписано в т.3.1, не е имало пречка да започне да изпълнява и останалите условия по него-да изпраща данни от ежемесечния мониторинг, да изпраща протоколи от анализа на водните проби, да заплаща дължимата такса, респективно, ако е счело , че за него не са възникнали задължения по вече издаденото разрешително поради непломбиране на водомерите и с оглед крайния срок на действие на разрешителното, не е имало пречка да бъде извършено ново валидно писмено уведомяване на компетентния орган от тяхна страна. Липсата на доказателства за извършено писмено уведомяване съобразно изискването на т.3.1. от издаденото разрешително при условие, че са изминали 4 години от датата на издаване на разрешителното и крайния срок на неговото действие е до края на 2018 год. налага извод, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило описаните в оспореното решение условия по издаденото разрешително, за което законосъобразно е санкционирано с отнемане на същото.

Ето защо подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „”СК” АД със седалище в област „София град”, община Столична, с.Мрамор, п.код 1261, ул „Васил Левски” №67, ЕИК 175029853, представлявано от К.С.П.-Изпълнителен директор, чрез адв.Д.П. ***, против Решение №РО-137/09.08.2016 год. за отнемане на разрешително за водовземане №11530374/16.11.2012 год. от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения, постановено от Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район”.

Решението подлежи на оспорване пред Върховен Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че е изготвено.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: