Р Е Ш Е Н И Е

№ 380 / 20 Септември 2016г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На четиринадесети септември 2016г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: М.К.

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 855/2015г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Административното дело е образувано по жалба на Н.М.А. *** срещу Заповед № РД-11-188/10.09.2015г. на Кмета на Община – Плевен, с която на осн. чл. 43 т.1 от Закона за общинската собственост вр. чл. 20, ал.2 и чл. 17, ал.1, ал.2 от Наредба № 18 на Общински съвет – Плевен и протокол № 31, т.14 от 02.09.2015г. на КРЖНГ при Общински съвет е отменена Заповед № РД-11-41/19.03.2012г. и жалбоподателката е настанена под наем в общинско жилище със застроена площ от 23.50 кв.м., находящо се в гр. Плевен, ул. *** за срок от 5 г., считано от датата на сключване на договора за наем.

Жалбоподателката оспорва заповедта като незаконосъобразна и иска отмяната й. Твърди, че квадратурата на жилището, което й се предоставя, както и състоянието на общинското жилище, в което е настанена в момента не отговарят на специфичните й жилищни нужди и потребности на човек с увреждане на достоен живот в достъпна жизнена среда.

Ответникът – Кмета на Община – Плевен, чрез юрисконсулт Б. изразява подробно и аргументирано становище за неоснователност на жалбата. Счита, че предоставеното жилище отговаря по площ на нормативно установените параметри за едночленно семейство и е в много добро техническо състояние, докато настоящото жилище на жалбоподателката трикратно надвишава нормативно установената площ, в лошо състояние е и се нуждае от ремонт.

Производството е по чл.145 и следващите от АПК вр. 46 ал.5 от Закона за общинската собственост.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Заповедта е връчена на 16.09.2015г. Жалбата е подадена на 28.09.2016 г. от активно легитимирана страна, в рамките на законния 14-дневен срок за съдебно обжалване срещу подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Петчленното семейство на Н.М.А. е било настанено под наем в общинско жилище – къща в гр. Плевен, на ул. XXX, втори етаж, състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения с площ 44 кв.м. със Заповед № 56/19.02.82г. на Нач.служба „Жилищно настаняване” при ОНС – Плевен.

Впоследствие със заповеди от 2002г.,2005г., 2006г., 2009г., 2011г. на кмета на общината жалбоподателката е продължила да ползва жилището сама като срокът на договора за наем е бил периодично подновяван за срок от една, съответно три години.

Със Заповед № РД-11-41/19.03.2012г. на кмета на общината срокът на договора за отдаване под наем на Н.А. на общинското жилище е продължен за нови пет години, считано от датата на подписване на договора – 23.03.2012г. т.е. срокът изтича на 23.03.2017г. Според тази заповед застроената площ на жилището е 74 кв.м.

Впоследствие Н.А. е подала молба Вх. № 2053/27.07.2015г. , с която иска семейството на внука й А. Н. Н., което е картотекирано като нуждаещо се, да бъде настанено в същото жилище. Като причина А. посочва, че с ЕР от 08.01.2014г. на ТЕЛК й е определена 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ след прекаран мозъчен инфаркт. Заболяването й изисква постоянни и неотложни грижи, които внукът й и семейството му полагат за нея. Приложено е ЕР , заявление от А. Н. Н. от 17.04.2015г. и нотариално заверено съгласие на двамата от 16.04.2015г. за съвместно съжителство на двете семейства в общинското жилище в гр. Плевен, на ул. XXX.

Със Заповед № РД -11-185/06.08.2015г. Кмета на Община Плевен е отменил Заповед № РД 11-41/19.03.2012г. и настанил под наем в общинското жилище на ул. XXX , гр. Плевен Н.А. и А. Н. Н. и четиричленното му семейство – съпруга и две деца за срок от 5 години. Въпреки отправените покани, А. Н. и Н.А. не са се явили за получаване на издадената настанителна заповед. Съгласно чл. 18 ал.4 от Наредба № 18 за реда за управление, ползване и разпореждане с общински жилищни имоти на ОС – Плевен отказът за получаване на заповедта води до загуба на правата, създадени със заповедта за настаняване, а сключения договор се прекратява. Комисията за решаване жилищните нужди на гражданите е взела решение по протокол № 31/02.09.2015г. по т. 6 със следното съдържание: наемателите отказват да подпишат настанителна заповед № РД-11-185/06.08.2015г. за посоченото общинско жилище, поради което А. Н. губи настанителни права за ползване на общинско жилище, а Н.А. остава да ползва общинско жилище с голяма жилищна площ на ул. XXX. Комисията предлага на кмета на общината да отмени заповедта си , тъй като комисията отменя свое решение прието с протокол № 30/29.07.2015г. т.31. С друго решение по т.14 от същото заседание комисията е приела, че съгласно приложена справка от ОП „Жилфонд” наемателката Н.А. живее в общинско жилище с по-голяма жилищна площ от полагаемата й се съгласно чл. 16 ал.1 т.1 и предлага на кмета на общината наемателката да бъде преместена на ул. ***, ап. 206 за срок от 5 години.

Със Заповед № РД-11-207/10.09.2015г. Кмета на Община Плевен отменя своя Заповед № РД-11-185/06.08.2015г., издадена на Н.А. и А. Н. за настаняване в общинско жилище. Заповедта е обявена на 14.09.2015г.

С процесната Заповед № РД-11-188/10.09.2015г. на осн. чл. 43 т.1 от Закона за общинската собственост във връзка с чл. 20 ал.2 и чл. 17 ал.1, ал.2 от Наредба № 18 на ОС – Плевен и протокол № 31, т.14 от 02.09.2015г. на КРЖНГ при ОС – Плевен Кметът на Община Плевен е отменил своя Заповед № РД-11-41/19.03.2012г. и настанил Н.А. под наем за срок от 5 години в общинско жилище, находящо се в гр. Плевен, ул. ***, състоящо се от една стая и сервизни помещения със застроена площ 23.50 кв.м.

По същество с оспорената заповед жалбоподателката е преместена в друго общинско жилище с по-малка застроена площ от ползваната до момента.

Според чл. 20 ал.2 от Наредбата органът по настаняване може служебно да издаде настанителна заповед за преместване в друго жилище, при изменение на данните и условията по чл. 5 и чл. 7, които водят до промяна на жилищната нужда, определена с нормите по чл. 16.

В чл. 16 ал.1 т.1 за задоволяване на жилищните нужди на едночленно семейство се предвижда настаняване в жилище със застроена площ до 25 кв.м. А съгласно ал.3 по преценка на комисията по жилищно настаняване, лицата и семействата могат да бъдат настанявани в по-малко или по-голямо от нормите на ал.1 жилище – в зависимост от спецификата на конкретния случай или при липса на жилище, отговарящо на нормите за задоволяване на жилищните им нужди, към момента на разглеждане на съответната молба. Чл. 16 ал.5 от Наредбата предвижда, че за задоволяване на специфични нужди може да се предостави допълнителна застроена площ (стая) до 15 кв.м., когато член от семейството страда от болест и за нормалното самообслужване се нуждае от помощта на друго лице.

Жалбоподателката е освидетелствана със 100 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ след прекаран мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на церебрални артерии и придружаващи заболявания, видно от ЕР № 42/08.01.2014г. на ТЕЛК със срок – пожизнен. ЕР е приложено към молбата на жалбоподателката от 27.07.2015г. във връзка с настаняване на четиричленното семейство на внука й – А. Н. в същото жилище на ул. XXX, които да полагат необходимите грижи за нея. ЕР е било известно на КРЖНГ и този помощен колективен орган е бил запознат със здравословното състояние на наемателката и е бил длъжен да го съобрази при определяне на жилищната площ, с оглед специфичните й нужди като лице със 100 % увреждане, което за нормално самообслужване се нуждае от чужда помощ.

Нормите за жилищна площ, установени в чл. 16 ал.1 от Наредбата се отнасят за здрави лица. За едночленно семейство необходимата жилищна площ е до 25 кв.м. застроена площ. За задоволяване на специфични нужди може да се предостави допълнителна застроена площ (стая) до 15 кв.м. , каквато е необходима, когато наемателят е лице с увреждане и за нормалното самообслужване се нуждае от чужда помощ. Това предполага, че денонощно в жилището ще присъства и второ лице, което да се грижи за настанения наемател и следователно необходимата застроена жилищна площ в този случай е до 40 кв.м.

Според заключението на назначената комплексна съдено-техническа и съдебно-медицинска екпертиза обитаваното в момента от наемателката жилище на ул. XXX е със застроена площ 74,16 кв.м., а светлата полезна площ е 43,14 кв.м. Жилището се състои от две стаи, кухня, сервизни помещения и въпреки лошото техническо състояние е по-пригодено за нуждите на болната, защото осигурява достатъчно пространство за движение на инвалидната количка и сравнително лесно преодоляване на праговете в помещенията, както и необходимата жилищна площ за лицето, полагащо грижи за нея. Жилището се намира на 2 ет. в къща с двор, достъпът до него е чрез 8 бр. стъпала откъм двора, което позволява жалбоподателката да бъде извеждана. Грижите, полагани за нея към момента са много добри. Жилището разполага с бойлер с топла вода, нуждае се от ремонт на тавани, боядисване на стени, смяна на тапети, измазване на частично паднала мазилка на фасадни стени. Според сключения договор за наем, задължение на наемодателя като собственик на жилищния имот е да извърши за своя сметка необходимите основни ремонти, включващи: ремонт на покривна конструкция; на носещи конструктивни елементи – основи, колони, междуетажни плочи, фасадни стени; цялостна или частична подмяна на отводнителната система на сградата; на водопроводната и канализационна инсталация – тръби; на вътрешна ел.инсталация на жилищната сграда, без обкичване. Текущите ремонти са задължение на наемателя и се извършват за негова сметка, в т.ч. се включват : боядисване на под, стени, тавани, шпакловка, смяна на тапети.

Жилището на ул. *** е със застроена площ от 22.74 кв.м. и се състои от стая, антре и баня, без монтиран бойлер и топла вода, разполага със светла полезна площ – 19,56 кв.м. Тази площ е недостатъчна за лице с увреждане, което ползва инвалидна количка и за самообслужването си се нуждае от чужда помощ. На практика за придружителя не е предвидена допълнителна площ от 15 кв.м. (стая) в разрез с изискването на чл. 16 ал.5 от Наредбата, защото жилището се състои само от една стая, липсва и топла вода. Жилището е в много добро състояние – боядисано с латекс, под - паркет, коридор – мозайка. Но е по-трудно достъпно, защото е разположено на втори жилищен етаж. Достъпът до него е чрез 30 бр. стъпала, което прави придвижването на жалбоподателката с инвалидна количка до улицата и обратно много трудно. Полаганите в момента грижи за жалбоподателката са много добри, но преместването в по-малко и по-трудно достъпно жилище може да се отрази косвено върху нейното качество на живот и здравословно състояние, ако нивото на грижи се понижи, поради липсата на достатъчно пространство и достъпна жизнена среда.

Нито едно от двете жилища не отговаря в пълна степен на нуждите на жалбоподателката според изискванията към жилищните помещения за лице с увреждания.

Но предвид напредналата й възраст – 84г. и факта, че повече от 30 години е обитавала жилището но ул. XXX, както и предвид здравословно й състояние, налагащо ползване на помощни средства и чужда помощ, според изискванията на чл. 16 ал.1 т.1 и ал.5 т.1 от Наредбата налага необходимост от по-голяма жилищна площ от около 40 кв.м.

Поради това предоставеното със заповедта жилище на ул. *** със застроена площ от 22.74 кв., състоящо се само от една стая и без топла вода и по-трудно достъпно, въпреки по-доброто си техническо състояние, не отговаря на специфичните жилищни нужди на жалбоподателката и е по-неподходящо, в сравнение с ползваното в момента. Предоставеното жилище е с недостатъчна жилищна площ и не отговаря на жилищната нужда на жалбоподателката от жилищна площ и достъпна жилищна среда като лице със специфични нужди.

Заповедта е издадена от Кмета на Община Плевен като орган по настаняването, в необходимата писмена форма съдържаща посочване на правните и фактически основания. В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Но заповедта противоречи на материалния закон и целта му, защото не е съобразена с изискванията на чл. 16 ал.1 т.1 и ал.5 т.1 от Наредба № 18 / 2010г. за реда за управление, ползване и разпореждане с общински жилищни имоти на ОС – Плевен, приета на осн. чл. 45а от Закона за общинската собственост.

Поради това заповедта е незаконосъобразна и следва да се отмени.

При този изход на делото на осн. чл. 78 ал.6 от ГПК ответника следва да заплати от бюджета на общината направените разноски за в.л. в размер на 300лв., които са платени от бюджета на съда на осн. чл. 83 ал.3 от ГПК.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № РД-11-188/10.09.2015г. на Кмета на Община – Плевен, с която на осн. чл. 43 т.1 от Закона за общинската собственост вр. чл. 20, ал.2 и чл. 17, ал.1, ал.2 от Наредба № 18 на Общински съвет – Плевен и протокол № 31, т.14 от 02.09.2015г. на КРЖНГ при Общински съвет е отменена Заповед № РД-11-41/19.03.2012г. и Н.М.А. *** е настанена под наем в общинско жилище със застроена площ от 23.50 кв.м., находящо се в гр. Плевен, ул. *** за срок от 5 г., считано от датата на сключване на договора за наем.

ОСЪЖДА Община Плевен да заплати на Административен съд – Плевен направените разноски за в.л. в размер на 300 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я :