Р E Ш Е Н И Е

531

гр.Плевен, 29 Ноември 2016 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:                                                        Председател: Юлия Данева

                                                                       Членове:  Елка Братоева

                                                                                              Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 853 по описа за 2016 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 663 от 27.09.2016 г. г., постановено по нахд № 1507/2016 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 16-0938-001109 от 24.04.2016 г. на Началника на сектор ПП към ОД на МВР – Плевен, с което на П.Л.Д. ***, с ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП; чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП и чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, са наложени две глоби в размер по 50 лв., глоба в размер на 10 лв. и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети общо 12 точки, за нарушение на чл.104А, чл.137А ал.1 и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, за това, че на 13.04.2016 г. около 15,00 часа в гр.Плевен на ул. Иван Вазов до МОЛ – Централ, управлява лек автомобил- Ауди 80 с рег.№ ЕН***АМ, като използва мобилен телефон без устройство „свободни ръце”; управлява без поставен обезопасителен колан; не е заплатила в законоустановения срок глоба по фиш; не представя контролен талон към СУМПС.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от П.Л.Д. чрез адвокат С.С. ***, който счита същото за постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че в АУАН и НП не са описани подробно нарушенията, както и обстоятелствата, при които са извършени, както и че фактическата обстановка, описана в НП, е неясна и посочена крайно лаконично, което накърнява правото на защита. Навежда доводи, че от събраните по първоинстанционното дело гласни и писмени доказателства не се установяват по безсъмнен начин нарушенията, поради което същите следва да се считат за недоказани. Счита, че районният съд неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че са налице достатъчно доказателства за извършените нарушения. Счита, че в тежест на административно наказващия орган е било да докаже наличието на всички обстоятелства, описани в АУАН и НП, които са послужили като основание за санкционирането му. Според касатора преценката на районния съд е извършена при спорни обстоятелства, за установяването на които въззиваемата страна не е ангажирала достатъчно доказателства. Посочва, че разпоредбата на чл.157 ал.8 от ЗДвП не съдържа правило за поведение, поради което същата няма как да бъде нарушена. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – гр.Плевен не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт №1109 от 13.04.2016г за установяване на административно нарушение от който е видно, че на същата дата около 15,00часа в гр.Плевен, ул.Иван Вазов до МОЛ-„Централ“, жалбоподателят управлявала лек автомобил „Ауди 80” с рег.№ЕН *** АМ, като извършила следните нарушения: използвала мобилен телефон по време на движение на автомобила, без наличие на устройство позволяващо използването на телефона без участието на ръцете; без предпазен колан по време на движение, с който е оборудван автомобила; не изпълнила задължението си да заплати глоба с фиш серия „В“ №515362/10.09.2015г; не представила контролен талон към СУМПС.   

Горните обстоятелства съдът установил от показанията на разпитания актосъставител Н. и свидетеля  К., чиито показания съдът кредитирал изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. Съдът изложил мотиви, че и актосъставителят , и свидетелят депозират показания, че лично и непосредствено са възприели обстоятелствата, че по време на управление на лек автомобил жалбоподателката е използвала мобилен телефон и не е била поставила предпазен колан, с който е оборудван автомобила.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът направил изводи, че законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си Д. е извършила нарушение по чл.104А от ЗДвП, чл.137А ал.1 от ЗДвП и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и правилно и законосъобразно са й  наложени административни наказания на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП; чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП и чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП.  

Съдът не констатирал да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. От представената към административно наказателната преписка Заповед №8121з-748/24.06.2015г на Министъра на вътрешните работи съдът установил, че актосъставителят е оправомощен да съставя АУАН, както и че на Началника на сектор ПП към ОДМВР-Плевен са делегирани правомощия да издава НП. 

            На тези основания потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция споделя правните изводи на съда за съставомерност на вменените нарушения. Както актосъставителят, така и свидетелят-очевидец по установяване на нарушението са категорични, че на процесните дата и място Д. е управлявала МПС без поставен обезопасителен колан  и е използвала  мобилен телефон без устройство „свободни ръце”. Доказателства в обратна насока не са представени от касатора, дори в акта за нарушение вписаните възражения не опровергават вменените деяния. Като възражение е посочено, че телефонът е бил в скута на Д. на високоговорител (за което не е представено нито едно доказателство, напротив-категорично се оборва от показанията на контролните органи), а относно колана е посочено-„току що се качвам в колата”, което по същество съставлява признание, че е управлявала без колан. Оплакването в касационната жалба, че разпоредбата на чл.157, ал.8 от ЗДвП не съдържа правило за поведение и няма как да бъде нарушена, е неотносимо към отговорността на касатора, тъй като видно от самото НП, за констатираното нарушение по т.3 (че не е заплатила в срок глоба по конкретно посочен фиш), посочено като такова на разпоредбата на чл.157, ал.8 от ЗДвП, глоба на водача не е наложена (т.3 от диспозитива на НП разпорежда заплащане на глоба на основание чл.185 от ЗДвП в размер на 0 лева). Други оплаквания  не са релевирани с жалбата, не са представени доказателства, оборващи изводите на АНО и сочещи неправилност на  изводите на решаващия съд, поради което оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. 

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 663 от 27.09.2016 г. г., постановено по нахд № 1507/2016 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                 

                                                                                       2.