РЕШЕНИЕ № 537

гр. Плевен, 30 Ноември 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на осми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Ц.Д. и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 850 по описа на съда за 2016 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна дирекция на министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Плевен, чрез ст. юрисконсулт Н. П., срещу решение № 658/26.09.2016 г. на Районен съд /РС/ – гр. Плевен, постановено по н.а.х.д № 1372/2016 г., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 15-0938-000050/20.01.2015 г. на Началник отдел към ОД на МВР – Плевен, отдел „ОП”, с което на К.А.Х. *** на основание чл. 315, ал. 2, пр. І-во във връзка с чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ е наложено административно наказание – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева за това, че на 04.01.2015 г. в 09:15 часа на ПП-3, км. 100+200 посока гр. София до бензиностанция „Ромпетрол”, като водач управлявал лек автомобил марка „Пежо 406 ХДИ” с рег. № ЕН *** ВХ, регистриран в Р. България, във връзка с чието притежание и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите – нарушение на чл. 315, ал. 1 от КЗ.

С касационната жалба се иска отмяна на оспорваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че извършеното от К.А.Х. административно нарушение е безспорно доказано, като описаното нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН, НП и АУАН са издадени от компетентни органи в сроковете предвидени в ЗАНН. Счита, че за неправилно заключението на първоинстанционния съд, че в хода на административно-наказателното производство пред наказващия орган е допуснато нарушение на процесуалните правила, което е съществено, тъй като препятства възможността на жалбоподателя да узнае за какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност и адекватно да организира защитата си. Посочва, че К.А.Х. е запознат с факта, че вече му е съставен акт за същото нарушение, в резултат на което той не само не поправя противоправното си поведение, но допуска ново нарушение, което оспорва с „незнание”, че е наказан за управление на автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Моли решенето на РС – Плевен да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено издаденото НП.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща представител.

Ответникът – К.А.Х., редовно призован, не се явява, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Решаващият съд е отменил спорното НП поради това, че при описание на фактическата обстановка няма посочване, че деянието е осъществено при условията на повторност, поради което липсва съответствие между словесното описание на нарушението и правната норма въз основа, на която е наложено административното наказание –чл.315, ал. 2, пр. 1 вр 315, ал.1, т.1 от КЗ /отменен, но действащ към момента на извършване на нарушението/, която е за повторно нарушение.

Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съгласно чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН определя като задължителен реквизит от съдържанието на НП, описание на нарушението, дата и мястото, където е извършено, обстоятелства при които е извършено, както и доказателства, които го потвърждават. Обстоятелство, което квалифицира деянието, като такова, което е по-тежко наказуемо, е извършването му при условията на повторност. В случая КЗ /отменен/ в § 1, т.37 дава дефениция какво е по него - "Повторно нарушение" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение. Следователно при описанието на нарушението следва да се посочи, с което НП, индивидуализирано с номер и дата на издаване/ и за какво нарушение е наложено наказание, следва да е посочена и датата на влизането му в сила, за да може да се прецени едногодишния срок. Самото НП, което обуславя повторността следва да бъде приложено като доказателство, което потвърждава извършването на нарушението при тези обстоятелства. В конкретния случай както правилно е установил решаващият съд в описанието на фактическата обстановка в НП липсва посочване на обстоятелството повторно нарушение, липсват и доказателства за това, което е съществено процесуално нарушение и е довело до неправилно приложение на закона. Изводът на съда е правилен, съответен на приложените по делото доказателства и изискванията на закона.

Действително към касационната жалба е приложено НП №3689/27.11.2013 г., с което на настоящия ответник по касация е наложено наказание по чл. 135, ал.1, т.1 от КЗ /Отменен/. Това НП действително е за същото по вид нарушение, но няма отбелязване кога същото е влязло в законна сила. Но дори да имаше тава, то допусната съществено процесуално нарушение при издаването на спорното по делото НП не може да бъде санирано с допълнително изложени мотиви в касационната жалба и представяне на доказателства едва в този етап на процеса.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 658/26.09.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 1372 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2016 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.