Р Е Ш Е Н И Е

№ 577

гр. Плевен, 30 Декември2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на шестнадесети декември две хиляди и шестнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: М.К.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 849/2016г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на „Руми Веси 2012” ЕООД – гр. Гулянци, чрез управителя Р.В.С. срещу Решение № 693/05.10.2016г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2103/2016г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил като законосъобразно НП № 201191-F122951/06.07.2016г. на Директора ТД на НАП- В. Търново, офис Плевен, с което на „РУМИ ВЕСИ 2012” ЕООД – Гулянци, представлявано от Р.В.С. на осн. чл. 261 ал.1 от ЗКПО е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 92 ал.2 от ЗКПО, затова че на 09.07.2014г. в офис Плевен на ТД на НАП – В.Търново след проверка е установено, че не е подадена годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2013г. в офис Плевен в законоустановения срок до 31.03.2014г.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради несправедливост на наказанието – касационно отменително основание по чл. чл. 348 ал.1 т.3 от НПК. Сочи, че наложеният размер на санкцията е непосилен за него. Твърди, че фирмата не е осъществявала дейност, няма приходи и разходи, а на 14.10.2016г. е подал заявление за спиране дейността на фирмата. Болен е и в продължение на втора година се лекува, като с много усилия успял да събере пари, за да плати здравните си осигуровки. Извършеното нарушение е за първи път, не е знаел за подаването на тази декларация, но вече е наясно, че догодина трябва да подаде такава до 31.03.2017г., дори и да не е осъществявал дейност. Моли за отмяна на решението и отмяна на наложената глоба и да бъде предупреден, както позволява чл. 28 от ЗАНН. Към жалбата прилага доказателства за подадено заявление за регистрация на самоосигуряващо се лице, заведено с Вх. № 150431600181022/14.10.2016г. и епикризи за здравословното си състояние от м. май и м. септември 2016г.

Ответникът по касация – ТД на НАП – офис Плевен не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага да се остави в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

За да потвърди НП като законосъобразно правилно районният съд е приел за безспорно доказано посоченото нарушение, за което дружеството обосновано е наказано с предвиденото минимално наказание от 500 лв., при липса на съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и при описание на нарушението и обстоятелствата при извършването му, като не е налице основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Напълно се споделят изложените от първоинстанционния съд съображения, че дружеството е осъществило състава на административно нарушение по чл. 92 ал.2 от ЗКПО и правилно и законосъобразно му е наложено предвиденото минимално административно наказание на осн. чл. 261 ал.1 от ЗКПО. Съобразно разпоредбата на чл. 92 ал.1 от ЗКПО данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация в срок до 31 март на следващата година в ТД на НАП по регистрация на данъчно задълженото лице. По безспорен начин е установено, а и касаторът не възразява, че дружеството не е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2013г. в законоустановения срок до 31.03.2014г., като декларацията не е подадена и към момента на съставянето на АУАН – 08.09.2014г., за което дружеството е надлежно уведомено и поканено. Актът е съставен на осн. чл. 40 ал.2 от ЗАНН в отсъствие на нарушителя. Административно-наказателното производство е било спряно на 08.10.2014г. на осн. чл. 43 ал.6 от ЗАНН, тъй като нарушителят не е бил намерен след щателно издирване за връчване на акта, като това е отбелязано в акта. Затова обосновано съдът не е констатирал да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при издаване на НП, спазени са преклузивните срокове по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП.

Правилен е и изводът на съда за законосъобразно наложена имуществена санкция на осн. чл. 261 ал.1 от ЗКПО в минималния предвиден размер от 500 лв. При определяне размера на наказанието е съобразена тежестта на извършеното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. Споделят се съображенията, че не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото се касае за формално нарушение, при осъществяването на което винаги са застрашени в съответна степен обществените отношения, регулирани от разпоредбата на ЗКПО. В случая жалбоподателят не е изпълнил задължението си за подаване на ГДД в един изключително дълъг период от време, което правилно съдът е преценил, че изключва възможността за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като това поведение следва да се преценява като утежняващо вината обстоятелство. В административно-наказателната преписка не се съдържа информация, че все пак, макар и със закъснение дружеството е подало ГДД за 2013г. Административно-наказателната отговорност не отпада, независимо дали дружеството реално е извършвало търговска дейност и реализирало приходи, защото подаване на годишна данъчна декларация по ЗКПО се дължи при всички случаи, дори и при нулев финансов резултат. Не се дължи подаване единствено в случай, че дружеството е било заличено от търговския регистър или е подало декларация, че няма да осъществява дейност, каквито факти в настоящия случай не са налице. Представените пред касационната инстанция доказателства не променят тези изводи.

Наложеното административно наказание е в минималния, предвиден от закона размер от 500 лв. при първо нарушение, под който съдът не може да слезе и с оглед всички доказателства по делото се явява справедливо, при липса на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. За повторно извършено нарушение е предвиден квалифициран състав по чл. 261 ал.2 от ЗКПО, където минималния размер на санкцията е 1000 лв.

Като е потвърдил НП като законосъобразно, Районен съд – Плевен е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 693/05.10.2016г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2103/2016г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.