Р E Ш Е Н И Е

№ 529

гр.Плевен, 29 Ноември 2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 848 по описа за 2016 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 692 от 05.10.2016 г. г., постановено по нахд № 2102/2016 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 202189-F122952 от 06.07.2016 г. на Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – Велико Търново, офис Плевен, с което на Р.В.С. ***, представляващ „РУМИ-ВЕСИ 2012” ЕООД, с БУЛСТАТ 201847228, на основание чл.53, във връзка с чл.27 /чл.83/, чл.3 ал.2 от ЗАНН и чл.264 ал.1 от ЗКПО, във връзка с чл.261 ал.1 от ЗКПО, е наложена административна санкция глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.92 ал.2 от ЗКПО затова, че на 09.07.2014 г. в офис Плевен на ТД на НАП Велико Търново, след проверка е установено, че не е подал данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2013 г. в законоустановения срок до 31.03.2014 г. и към датата на съставяне на АУАН – 08.09.2014 г. такава декларация не е подадена.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Р.В.С., като представляващ „Руми-Веси 2012” ЕООД, който твърди, че санкцията е непосилна за него т.к. фирмата не е осъществявала дейност и няма приходи и разходи. Твърди също, че на 14.10.2016 г. е подал заявление в НАП Плевен за спиране дейността на фирмата, т.к. е с влошено здравословно състояние. Заявява, че извършеното от него нарушение е за първи път и е поради незнание. Моли да се отмени решението на районния съд.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и поддържа жалбата си. Твърди, че извършеното нарушение е поради незнание и моли да се отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Териториална дирекция на НАП – Велико Търново, офис гр.Плевен се представлява от юрисконсулт Ц. Г. с редовно пълномощно. Счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт №F122952 от 08.09.2014г за установяване на административно нарушение от който е видно, че в качеството си на представляващ „РУМИ-ВЕСИ 2012“ ЕООД с БУЛСТАТ 201847228 С. не е подал данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2013г в офис Плевен в законоустановения срок - до 31.03.2014г. Към датата на съставяне на АУАН в офис Плевен - 08.09.2014г декларация по чл.92 от ЗКПО за 2013г не е подадена. АУАН е съставен на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН.

Горните обстоятелства съдът установил въз основа на показанията на разпитания актосъставител Ц. и свидетелят М., чиито показания съдът кредитирал изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. От показанията на разпитаните свидетели съдът установил, че след извършена справка в информационната система на НАП-Плевен е установено, че не е подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2013г в законоустановения срок до 31.03.2014г от С. в качеството му на представляващ “РУМИ-ВЕСИ 2012” ЕООД.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът направил извод, че законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел, че жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение по чл.92 ал.2 от ЗКПО и правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл.264 ал.1 от ЗКПО. Определеният размер на наложеното наказание съдът счел за законосъобразен и обоснован на тежестта на извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено и е наложил административно наказание глоба в минималния предвиден в закона размер на 200лв. Съдът изложил мотиви, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото се касае за формално нарушение, при осъществяването на което всякога са застрашени в съответна степен обществените отношения, които конкретната разпоредба от ЗКПО е призвана да регулира. Съдът съобразил и факта, че С. не е изпълнил своето задължение в един изключително дълъг период от време, както и че в административно наказателната преписка не се съдържа информация, че все пак /макар и със закъснение/ дружеството “РУМИ-ВЕСИ 2012” ЕООД е изпълнило своето задължение да депозира годишна данъчна декларация по чл.92 ал.1 от ЗКПО в ТД на НАП-Велико Търново. Съдът изложил мотиви още, че е без значение за административно наказателната отговорност обстоятелството дали санкционираното дружество реално е извършвало търговска дейност за процесния период или не, тъй като независимо от извършването или не на такава дейност дружеството - жалбоподател не би следвало да носи отговорност единствено ако беше заличено по законоустановения ред.

Съдът не констатирал да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство.

На тези основания потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от Районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Мотивите на съда са подробни, ясни и логични, и се споделят напълно от настоящия състав, поради което не следва да се преповтарят.

По делото не са представени доказателства, че дружеството, чийто представляващ е наказан с оспореното НП, е заличено от търговския регистър, поради което и в качеството си на данъчно задължено лице е адресат на задължението по чл.92, 2 от ЗКПО. Безспорно е установено, че данъчната декларация не само не е подадена в установените в ЗКПО срокове, а изобщо не е подадена такава, което не се оспорва и от касатора. Представляваното от касатора дружество подлежи на облагане по реда на ЗКПО, независимо от факта дали развива дейност, тъй като задължение за подаване на декларация е установено и по отношение на лицата, които не извършват стопанска дейност. Такава хипотеза е предвидена единствено по отношение на задължението за подаване на годишен финансов отчет, установено с разпоредбата на чл. 92, ал. 4 от ЗКПО и касае данъчно задължени лица, за които са налице двете кумулативно предвидени предпоставки в т.1 и т.2 на същата разпоредба, но не освобождава ДЗЛ от задължението за подаване на годишна декларация. Наложеното наказание е определено в размер на самия минимум и не може да бъде намалявано, респ. ЗАНН не допуска да се слезе под установения минимален размер. Ето защо при правилна преценка на приобщените по делото доказателства, съдът е достигнал до обоснования и правилен извод за съставомерност на вмененото нарушение и законосъобразност на атакуваното НП, включително и по отношение на наложената санкция.

Неоснователно е и единственото релевирано в касационната жалба оплакване за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Преценката за маловажност на деянието, запретено като административно нарушение, включва в себе си обективните и субективни признаци, обхванати от разпоредбата на чл.93, т.9 от НК. Съгласно цитираната разпоредба, маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От анализа на цитираната правна норма следва извод, че маловажността на случая е поставена в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства, които следва да се преценяват от въззивния съд конкретно и въз основа на събраните по делото доказателства, при всеки случай на административно нарушение. Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства трябва да обуслови във всеки конкретен случай по-ниска степен на обществена опасност на конкретното извършено нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от същия вид. По принцип е възможно и при формалните нарушения да се говори за маловажност, но маловажните случаи на административни нарушения от вида на нарушенията на „просто извършване” следва да се отличават от обикновените , типични нарушения от същия вид. Предмет на нарушението по чл.92 от ЗКПО е неподаването на годишна данъчна декларация по реда на ЗКПО изобщо, респ. неподаването й в срок, като за съставомерността на деянието законът не поставя изискване от това бездействие да са настъпили каквито и да е вредни последици за някой субект или за фиска като цяло. По аргумент от разпоредбата на чл.92, ал.4 от ЗКПО, законодателят третира по еднакъв начин неподаването на ГДД както от субекти, които са извършвали стопанска дейност през отчетната година, така и тези, които не са извършвали дейност, респ. не са отчели приходи или разходи за годината съгласно счетоводното законодателство. Следователно, обикновения, типичен случай на административно нарушение от този вид е свързан с неподаване на декларация, респ. неподаването й в срок, липсата на каквито и да са настъпили вредни последици, независимо от наличието или липсата на извършвана стопанска дейност и отчетени приходи и/или разходи. Ето защо, в конкретния случай на административно нарушение, липсата на настъпили вредни последици е отчетена от законодателя при очертаване на конкретния състав на административно нарушение. Правната теория и съдебната практика е последователна и непротиворечива по въпроса, че обстоятелствата, визирани от състава, очертават в тяхната съвкупност онова именно типично общественоопасно деяние, което нормата запретява като престъпление, респ. нарушение от даден вид. Обусловената от тях типична обществена опасност на деянието е съобразена от Закона при фиксиране на общоустановената в него санкция, ето защо, тези обстоятелства не могат след това да се явят едновременно като такива, които определят и индивидуалната тежест на конкретното престъпление, респ. нарушение от този вид, и следващото се за него индивидуализирано наказание.

Анализирайки съвкупно приложените по делото доказателства, касационната инстанция преценява , че в конкретния случай не може да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Проверката за наличие на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН включва в обсега си обективни и субективните признаци, касаещи: степента на обществена опасност на деянието и дееца и сравнението й с други сходни и типични за деянието хипотези; съдебното минало и административните нарушения, извършени от нарушителя, постигане целите на наказанието, въпреки освобождаването от административно-наказателна отговорност, отношението на извършителя към извършеното и към последиците от извършеното, възрастта и имотното състояние на извършителя. Административният съд, действащ като касационна инстанция, извършвайки служебна проверка за съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, в който обсег се включва и проверката за маловажност на деянието по чл. 28 от ЗАНН, въз основа на събраните пред първата инстанция доказателства, установи следното: Единственият релевантен за приложението на чл.28 от ЗАНН факт е, че управителят на санкционираното дружество е извършило нарушение от посочения вид за първи път и последното би могло да се третира като смекчаващо отговорността обстоятелство. Може да се разсъждава по въпроса, обаче, дали и това обстоятелство има административнонаказателноправно значение за индивидуализация на наказанието или като обстоятелство по смисъла на чл.28 от ЗАНН. От друга страна, засегнатият кръг обществени отношения , регулирани от ЗКПО, обусловени от целта на закона, свързана с определянето на годишния размер на данъка, е изведен като специален, под особена закрила, под особен режим. Един от приложимите критерии за разграничаване на отношенията, поставени под особено засилен режим на защита, е критерият за конституционната закрепеност на защитените блага и косвен признак е тежестта и обременителността на предвидената санкция. Плащането на данъци, установени със закон, е конституционно закрепено благо с разпоредбите на чл.60 от Конституцията на Република България. Фискалните правоотношения са особено значими и нарушенията, които ги засягат, са с относително по-висока степен на обществена опасност от другите административни нарушения. Самото деяние накърнява реда и правната сигурност на данъчното документиране, затруднява дейността на органите по приходите и създава усложнения в отношенията на данъчните субекти от една страна, и между тях и данъчните органи, от друга. В същото време дори минимално предвидения размер на имуществената санкция за неизпълнение на задължението за подаване на декларация (200 лева), сочи, че законодателят е предвидил по- засилен режим на санкциониране с оглед особена защита на съответния кръг отношения. При това положение, съдът приема, че жалбоподателят е нарушил обществени отношения, които се отличават с по-висока степен на обществена опасност. От друга страна, единственото доказателство, имащо значение за преценка приложението на чл.28 от ЗАНН, което касаторът е представил, са два броя епикризи, удостоверяващи наличието на определени заболявания, но те са относими към 2016 год., т.е. значителен период след изтичането на срока за подаване на декларацията и на самостоятелно основание не могат да обосноват обективни причини , препятстващи срочното подаване на декларацията. Други доказателства: за имущественото състояние на наказаното лице-например че не работи и няма доходи от трудови , служебни , граждански правоотношения, доходи от пенсии, наеми, ренти или други, не са представени, за да може на това основание да се направи обоснована преценка дали наложеното наказание е несъразмерно тежко на действителното икономическо състояние на наказания. Не са представени доказателства, нито се твърди, неизпълнението на задължението да се дължи на обективни, извинителни причини, които са обективна пречка за подаване на декларацията. Няма данни управителят на дружеството по собствена инициатива, макар и със закъснение да е предприел действия по подаване на декларацията, напротив, от съдържанието на НП се установява, че ГДД изобщо не е подадена , макар че дружеството е поканено за това от органите по приходите. Касае се за управител на търговско дружество, т.е. за търговец по смисъла на ТЗ, за търговските и счетоводните работи на което управителите следва да полагат по-голяма от обичайната грижа-тази на добрия търговец и винаги своевременно и съответно на нормативните изисквания да изпълняват всички задължения, произтичащи от участието в търговския оборот. А незнанието на закона не е изключващо отговорността обстоятелство. Липсата на доказателства за смекчаващи отговорността на наказаното лице обстоятелства навежда на извода, че не са налице достатъчно аргументи и доказателства за квалифициране на извършеното деяние като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, макар и тази преценка да е такава за законосъобразност съгласно задължителното за съдилищата ТР №1/2007 год. на ВКС.

Ето защо оспореното решение като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 692 от 05.10.2016 г. г., постановено по нахд № 2102/2016 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.