РЕШЕНИЕ

№ 329

гр.Плевен,06.07.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                          Председател: Снежина Иванова

 

при секретаря Д.Д. и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура -Плевен Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Иванова исково административно дело № 841 по описа за 2015година на Административен съд – Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 204, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 203, ал.1 от АПК вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Административното дело е образувано е жалба на С.С.Н.,  настоящ адрес *** срещу ГД „Изпълнение на наказанията” -София  и администрацията на Затвора –Плевен и срещу Медицински център към Затвора –Плевен, срещу фелдшер М. Т., д-р М. за действия  и бездействия.В жалбата се посочва, че същата е за времето от постъпване в Затвора – 06.05.2013 година и по точно от юли 2013 година.

Съдът е указал на Н. , че следва в 7-дневен срок от получаване на определението да отстрани нередовностите, като посочи какво е искането му до съда, като в случай, че се иска присъждане на обезщетение , то следва да се посочи, период, за който претендира вредите, размер на обезщетението, да посочи характер на претърпените вреди, да посочи от какви действия/бездействия са настъпили неимуществените/имуществените вреди и прави ли искане за установяване на незаконосъобразността на действията /бездействията.

Със заявление от 26.10.2015 година (л. 55) Н. посочва, че периодът е от юли 2013 година до 15.10.2015година-денят на получаване на жалбата и посочва, че претендира заплащане на обезщетение в размер на 15 000 лева за претърпени неимуществени вреди – влошаване на здравословното състояние , изпитване на страдания и болки поради бездействие на докторите в Затвора -Плевен и неоказване на необходимото лечение, като насочва претенцията си срещу ответник –ГД”Изпълнение на наказанията” София и медицинска служба към Затвора Плевен. Посочва,  че е получил алергия през юли 2013 година, но не са предприети действия въпреки многократното настояване пред лекарите към Затвора Плевен. Посочва, че след излекуването от туберкулоза има хроничен бронхит и се чувства зле  и въпреки оплакванията от кръвоизливи в очите  и алергията, не са предприети действия за лекуването му. Посочва, че е имал недостиг на въздух и е изпратен спешен екип, който успява да преодолее пристъпа. Посочва, че му е предписан нов препарат „ултибро”. Намира, че влошеното му здравословно състояние се дължи и на лошите битови условия, като твърди, че до 19.09.2015 година килията е от цимент, който се праши, има влага, лоша миризма и от месец юли 2013 година е в килия 120, която е около 35 кв.м и в същата са настанени и до 16 лишени от свобода. Намира, че и храната не е достатъчно добра. Моли за уважаване на исковата претенция.

По делото е постъпил отговор от процесуален представител на ГД”ИН” -София л. 81, в който се посочва, че исковата молба  неоснователна и се оспорва по основание и размер. Намира, че така предявеният размер  е прекомерно голям с оглед европейската практика и практиката на българските съдилища, относно неимуществени вреди, в резултат от дейността  на местата за лишаване от свобода. Наведени са доводи, че не са ангажирани  доказателства от ищеца, че са налице болки и страдания, които да водят до присъждането на обезщетение  и причинна връзка между твърденията и недоказаните  болки и страдания. Счита се, че не  е налице  и не е доказано действие или бездействие  на длъжностните лица от Затвора-Плевен, като се посочва, че поддържането на хигиената в местата за лишаване от свобода не е административна дейност и не може да се претендират вреди по ЗОДОВ, тъй като грижата по аргумент от чл. 21, ал. 2 от ППЗИНЗС грижата за хигиената на помещенията се възлага на лишените от свобода, т.е. не е пряко задължение на администрацията на затвора, която има задължение единствено да осигури условия за полагането на тази грижа.  По отношение на претенцията на ищеца, че площта на килиите не отговаря на нормативните изисквания следва да се има предвид разпоредбата на § 13 от ПЗР на ЗИНЗС, с която се предвижда, че разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС, съгласно която минималната жилищна площ на един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м., влиза в сила от 01.01.2019 г. Посочва се, че по отношение на ищеца са предприети необходимите медицински грижи, доказателство за това е приложената медицинска справка. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1280 лева съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК.

На л. 388 по делото е приложено второ становище на процесуалния представител на ответника, в което се излагат отново доводи за неоснователност на исковата претенция, като се счита, че на ищеца е оказана съответна медицинска помощ и не е налице твърдяната вреда и се прави искане за отхвърляне на иска и присъждане на юрисконсутско възнаграждение в размер на 980 лева според материалния интерес или в минимален размер от 300 лева, като е приложен списък на разноските.

С протоколно определение в с.з. на 03.12.2015 година съдът , с оглед заявеното в съдебно заседание от ищеца, че ответник следва да бъде само ГДИН-София, е оставил без разглеждане исковата молба на С.С.Н. с настоящ адрес: *** срещу администрацията на Затвора-Плевен и срещу Медицински център към Затвора-Плевен, както и срещу фелдшер М. Т. и  д-р М. и е прекратил съдебното производство  в частта по отношение на администрацията на Затвора-Плевен и срещу Медицински център към Затвора-Плевен, както и срещу фелдшер М. Т. и  д-р М.. Определението не е обжалвано и е влязло в сила.

С протоколно определение от 28.04.2016 година съдът  е присъединил за разглеждане към настоящото дели  и искова претенция по исково адм. дело № 1095 по описа за 2015 г на АС –Плевен, тъй като по това дело е претендирано обезщетение за периода от 26.11.2013 г. до 15.10.2015 г. с искане за присъждане на обезщетение в размер на 15 000 лв.  за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в неоказване на своевременно медицинско обслужване, което е довело до влошаване на здравословното състояние на ищеца, какъвто е предметът на настоящото дело и същото се явява по-рано образувано, със същия ответник и за неимуществени вреди от същите факти – неоказана своевременна медицинска помощ .

В съдебно заседание ищецът – С.С.Н. се явява лично и с адв. Ч. от ПлАК, която подържа исковата молба на заявените основания. Счита, че от доказателствата по делото се установява, че искът е основателен и доказан. Сочи, че условията в Затвора Плевен са способствали за развитието на болестта, като и макар излекуван, с оглед заключението на вещото лице, то именно поради лошите условия ищецът се е разболял от туберкулоза . Намира, че макар и в ремисия към момента, то това заболяване”туберкулоза” може да бъде отключено от лошите условия в Затвора-Плевен.

За ответника – ГД „ИН” -София  не се явява представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава мотивирано заключение за неоснователност на иска, като претенцията, че  е лишен от лекарството „улитибро”,  намира за неотносима към делото.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на закона, намира за установено следното:

Исковата молба е частично допустима, като в тази част , разгледана по същество е неоснователна.

 

Исковата претенция е за периода от 01.07.2013 година до 15.10.2015 година.

С решение № 77/18.02.2014 година Административен съд –Плевен, пети състав  е отхвърлил иска на С.С.Н. ***  против Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” –София в размер на 60 000 лева за обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 19.02.2009г. - 25.11.2013 г. причинени от бездействие на администрацията на Затвора –Плевен и завеждащия Медицински център при Затвора Плевен, водещи до определена му 80 процента трайно намалена работоспособност поради заболяване „туберкулоза на дихателните органи”.  Съдът намира, че е налице влязло в сила решение по отношение на исковата претенция за периода от 01.07.2013 – 25.11.2013  година за присъждане на обезщетение поради неуказване на медицинска помощ и е недопустимо разглеждане на иск, по който има влязло в сила съдебно решение, тъй като съгласно чл.299, ал. 1 от ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван.

Предвид горепосоченото следва исковата молба на Н. срещу ГДИН гр. София в частта относно искане за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди – влошаване на здравословното състояние , изпитване на страдания и болки поради бездействие на докторите в Затвора -Плевен и неоказване на необходимото лечение за периода от 01.07.2013 г – 25.11.2013 г. да бъде оставена без разглеждане като недопустима и да бъде прекратено съдебното производство в тази част.

Предмет на настоящото исково производство е исковата молба на Н.  срещу ответник –ГД”Изпълнение на наказанията” София в частта за присъждане на обезщетение за периода от 26.11.2013 г. -15.10.2015 година за претърпени  неимуществени вреди – влошаване на здравословното състояние , изпитване на страдания и болки поради бездействие на докторите в Затвора -Плевен и неуказване на необходимото лечение и лоши битови условия.

Исковата молба, предмет на разглеждане в това производство съдът намира за неоснователна и за да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

В производствата по ЗОДОВ, родово подсъдни за разглеждане от административните съдилища по процесуалния ред на АПК /арг. чл. 128, т. 5 от АПК/ са искания за обезщетения за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжности лица. Последните се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от АПК и по същността си представляват исково производство, за процесуалния ред на което субсидиарно /извън глава ХІ-та на АПК/ се прилага ГПК. Предмет на дело от такъв характер са обективно съединени искове за установяване на незаконосъобразността на административен акт, респ. действието или бездействието на административен орган или длъжностно лице и предизвиканите от същите вреди /имуществени или неимуществени/, настъпили в правната сфера на ищеца, което предпоставя доказване и на причинната връзка между тях.

За да е налице основание за ангажиране отговорността на държавата или общините е необходимо да са осъществени елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличие на незаконни актове, действия или бездействия, извършени от длъжностно лице при или по повод осъществяване на административна дейност, претърпяна вреда от ищеца и причинна връзка между тях. Доколкото производството е исково, в тежест на ищеца е да докаже фактите и обстоятелствата, които са предпоставка за ангажиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Фактическото основание, въз основа на което е предявен искът на С.Н. е бездействие на затворническата администрация на Затвора-Плевен във връзка със задължението на последната да осигури медицински грижи по повод заболявания на ищеца, задължение съгласно чл.129 от ЗИНЗС.

Предмет на делото е установяване на противоправно поведение /действия или бездействия/ от страна на завеждащия медицинска служба на затвора в горепосочения период -неоказана медицинска помощ, от които за лицето да са настъпили претендираните вреди - болки и страдания. Съдът намира, че в настоящото производство не се доказва неправомерно бездействие на завеждащия "Медицински център" при Затвора Плевен по отношение на Н.. С оглед разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, препращащ към чл. 5 от Закона за лечебните заведения, както и от установената трайната съдебна практика в тези случаи, дейността, свързана с упражняване на лекарска практика, не съставлява " административна дейност" по см. на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

От справка № 2237/20.05.2016 г (л. 464) се установява, че ищецът л.св. Н. изтърпява наказание от 4 г. лишаване от свобода по НОХД № 128/2011г. на РС Омуртаг за престъпление по чл. 194, 195 и 29 от НК, с начало на изтърпяване на наказанието 26.04.2013г, когато е постъпил в Затвора Плевен.  Посочва се , че на 26.07.2006 година е освободен от затвора Плевен, на 28.07.2008 година е постъпил  отново в затвора Плевен, на 05.03.2009  г. е приведен за лечение в Затвора Ловеч, като на 01.06.2009 г. е върнат отново след проведено лечение в Затвора Плевен и на 19.11.2010 година е освободен от Затвор Плевен.

От медицинска справка на л. 40 от делото се установява, че Н. е диспансеризиран на 28.05.2013г. с диагноза “личностно разстройство – емоционално нестабилен. Алкохолна злоупотреба. състояние след ТБК на бял дроб. ХОББ”, като не е представил мед. документация за провеждано лечение.. Посочено, че при постъпването му е проведено скринингово изследване за туберкулоза и са извършени микробиологични изследвания. Отразени са и посещаванията на Н. в Медицински център от 27.06.2013г. до 30.09.2015 г. Отразени са посещения при психиатър,  проведено лечение за алергия с „Ксизал” , контролен преглед при пулмолог на 02.07.2013 т. , на 10.07.2013 г. – проведено лечение  с капки „Тобрадекс” за конюктивит, преглед при офталмолог на 25.07.2013 година, на 02.08.2013 година – преглед при психиатър, на 06.08.2013 година преглед за конвоиране и назначено лечение, като за процесния период от 26.11.2013 г. – 15.10.2015 г – ищецът   е прегледан от психиатър  на 12.02.2014 г. , 17.02.2014 г., 26.02.2014 г., 13.03.2014 и на 17.04.2014 г. , а на 04.06.2014 г. е назначено лечение за хроничния бронхит, като на 15.10.2004 г. е проведено лечение и  са взети храчки за микробиологично изследване, които са отрицателни и е проведен преглед при пулмолог с отбелязване, че има късни последици от ТБК – увеличен бял дроб. Подготвени са документи на 16.10.2014 г. за ТЕЛК, като на 26.11.2014 г. с оплаквания главоболие, ренитис хроника е назначено лечение, а на 05.12.2014 година е назначена терапия със „салбутамол инх, новфилин, неуролакс, а през януари 2015 г. е извършено флуорографско изследване и не са установи данни за рецидив на белодробното заболяване. С ЕР на ТЕЛК на 17.02.2015 г е определена 20 процента намалена работоспособност на ищеца, като на 15.04.2015 г. с оплаквания от болки в гърлото, сълзене от очите, главоболие е осъществена консултация с ото-рино-ларинголог – поставена е диагноза алергичен ринит и е назначена терапия.В периода от май – октомври 2015 г. е проведена консултация с очен лекар, кардиолог, алерголог и контролни прегледи  и три прегледа при психиатър. Съдът намира с оглед данните в мед. справка и представени амбулаторни листове, че в процесния период ищецът, при заявени оплаквания, е своевременно консултиран със съответния специалист  и всеки месец е осъществяван преглед, а периодично и изследвания.

По делото по искане на Н. съдът допусна и изслуша съдебно-медицинска експертиза, която бе извършена от специалист по пневмология и фтизиатрия към Клиника по пневмология и фтизиатрия на УМБАЛ „Д-р Г. Странски” гр. Плевен. Вещото лице установи, с оглед наличната медицинска документация , че ищецът е диагностициран с „туберкулоза” за първи път на 26.02.2009 година и настанен за лечение, като при влизането му в затвора Плевен на 28.05.2013 година е направен скриниг за ТБК и не са открити данни за активност на специфичния процес, като при извършените прегледи през 2014 г. и 2015 г. с оглед различните оплаквания на Н., не се открити данни за рецидив на специфичния процес, а в началото на 2015 г. по назначение на пулмолог –д-р Н. е проведоно химиопрофилактика с „изонид”, за да се предотврати рецидив на заболяването, като тази профилактика е необходима именно поради наличие на стари изменения и средата, в която пребивава като лишен от свобода. Според експертното заключение пребиваването в място за лишаване от свобода се свързва с повишен риск от заболяване от туберкулоза, като с оглед характера на заболяването то следва да е налице бацило носител и възприемчив организъм , като периодът между заразяване и развитие на болестта може да от няколко месеца до няколко години и развитието може да провокирано от комплексни фактори – непълноценно хранене, психически и физически стрес, съпътстващи заболявания – алкохолизъм, захарен диабет, хигиената и други, но в конкретния случай при постъпването през май 2013 г. в Затвора Плевен ищецът не е приет със заболяване „туберкулоза”. Установено е, че на ищеца е предоставяна от м. август 2013 г. – до декември 2015 г. респ в процесния периода от 26.11.2013 г – 15.10.2015 г ),  диетична храна с оглед претърпяното през 2009 година заболяване „туберкулоза” като средата, в която Н. *** е специфична и има вероятност за ново развитие на болестта, но такова не е установено. Установено е , че хроничният бронхит на ищеца е диагностициран преди развитието на туберкулозната инфекция – 26.02.2009 година , като обострянето му се дължи на комплексни фактори – тютюнопушене, дихателни инфекции, замърсена околна среда, полени, гъбички и нарушения на имунната защита. Вещото лице с оглед медицинските документи установява, че обостряния на хроничния бронхит са отбелязани на 17.04.2014 г, 04.06.2014 г, 13.10.2014 г , 3.11.2014 г и 05.12.2014 г. ,като само влошаването на 13.10.2014 г  е довело до антибиотично лечение, като в другите случаи състоянието е овладяно с бронходилататори и според съвременната медицински схващания хроничният бронхит е част от хроничната обструктивна белодробна болест., с каквато болест на 12.12.2014 г е диагностициран Н. от д-р Н. и бронхиектазна болест и му е назначено лечение с „ултибро”, медикамент, който разширява бронхите и подобрява дишането. Според заключението на експерта проведеното лечение е правилно, адекватно, съобразено с изискванията на добрата медицинска практика. Вещото лице посочва, че ищецът страда от алергичен ринит –сенна хрема и подобни оплаквания са отбелязани на 12.11.2008 г., като на 27.04.2015 г. след консултация със специалист уши, нос , гърло – д-р П. М. е потвърдена диагнозата, като характеристиката на това заболяване е с периоди на подобряване, влошаване и  от медицинските документи се констатира, че е проведено своевременно лечение с различни медикаменти – ксизал, клемастин, аериус и това отговаря на съвременните стандарти за лечение. Съдът кредитира експертното заключение като обективно, съобразено с представените медицински документи по делото, обективно и изчерпателно и намира, че с оглед данните по отношение на ищеца са предприети в процесния период всички необходими мерки за оказване на своевременна медицинска помощ за всеки отделен негов здравословен проблем

С оглед изложеното, съдът намира, че не е налице първата предпоставка за основателност на претенцията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличие на незаконосъобразни действия, или бездействия, извършени от длъжностно лице при ответника. От събраните доказателства (съдебно-медицинска експертиза, експертно  решение на ТЕЛК, медицински документи) се установява, че медицинската помощ е била своевременна и адекватна. Хроничния бронхит е регистриран много преди процесния период – през 2009 година и с оглед посоченото от вещото лице той е част от ХОББ т.е. развитието на болестта е следствие именно от този хроничен бронхит, а при посещенията, свързани с оплаквания с прояви на алергичния ринит, също диагностициран през 2008 година т.е. преди процесния период, от доказателствата по делото се установява, че са предприети мерки и е назначено лечение със съвременни медикаменти. Проблемите с очите също са свързани с посещение при лекар и назначаване на съответно лечение и е своевременно , което е довело до оздравяване на Н.. Съдът намира, с оглед медицинската справка и издадени амбулаторни листи за посещение при съответен лекар, че ищецът в процесния период ежемесечно е консултиран със съответен специалист при заявено от негова страна оплакване от алергия, очен проблем, психично състояние и са провеждани съответните изследвания и периодични прегледи с оглед претърпяното туберкулозно заболяване, като е приложено превантивно лечение за предотвратяване на възникването му отново  и счита, че твърденията за влошено здравословно състояние поради неоказана своевременно медицинска помощ не са доказват. Н. е имал много заболявания, установени преди процесния период – туберкулоза, алергичен ринит, хроничен бронхит, алкохолизъм и както самият посочи и в момента е пушач т.е. здравословното му състояние е нестабилно, но причините за обострянето му не се дължат на липса или несвоевременност на медицинската помощ, оказана му в затвора Плевен , а при нужда и от спешен екип. В случая се установя, че именно поради оказано медицинско лечение същият не е развил симптоми на туберкулозната болест, от която е излекуван, а по отношение на оплакванията му, свързани с негови хронични заболявания – са предприети всички необходими мерки, съобразени със съвременната добра медицинско практика.

Съдът намира, че не се доказа и наличие на вреда, тъй като не са налице доказани конкретно и обективно настъпили обстоятелства, които да са пряка и непосредствена последица от увреждането, неоказване на необходимото лечение, напротив видно от доказателствата по делото за ищеца е прилагано необходимото лечение, изследвания, медикаментозно лечение. Ищецът не доказа неблагоприятни последици-болки и страдания, причинени от бездействие на администрацията на Затвора-Плевен, а напротив доказва своевременна медицинска намеса, която е довела до подобряване на състоянието му, като не следва да се пренебрегваи обстоятелството, че ищецът пуши.

Съдът намира с оглед представените доказателства – справки за лицата, получаващи диетична храна, справки и списъци на препаратите за почистване и дезинфекция, че своевременно са предоставени необходимите препарати за почистване на спалните помещения и поддържането на хигиената се осъществява от лишените от свобода, като са осигурени необходимите средства. С оглед справка на л. 83 по делото  ищецът е настанен в 120 килия, която е с размери 35 кв.м , има самостоятелен санитарен възел с течаща вода и към ноември 2015 г в нея са настанени 14 лишени от свобода т.е. условията според съда са съобразени с приети  и действащи към момента стандарти. По делото като свидетели на 26.05.2016 г.  са разпитани И.А.  М. за периода от юни 2013 г до септември 2014 г. и А.Б.Х. за периода от август 2014 г. до 15.10.2015 година. Свидетелят М. посочва, че условията в килията са лоши, влага, мръсно и пушек, като ищецът многократно е припадал и се е влошил . Свидетелят  Х. посочва, че в килията са били 16-17 човека, има влага, пуши се и ищецът е припадал. Съдът кредитира показанията относно обстоятелството, че в килия 120 в процесния период са настанени значителен брой лишени от свобода и с оглед размерът й не е налице достатъчно пространство, но с оглед лошата хигиена, намира, че поддържането на същата зависи от лишените от свобода, на които са предоставяни съответни препарати, а относно запушеност на помещението, то същото не е за непушачи, а и ищецът не отрича, че е пушач, независимо от диагностицираните заболявания .В случая съдът намира, че не се доказа от ищеца битовите условия да са основна причина за здравословното му състояние, тъй като с оглед характера на заболяванията му, същият по негово желание е настанен в помещение за пушачи т.е. същият е със знанието за характера на  средата, в която изтърпява наказанието си, а предвид обстоятелството, че се пуши, то са налице и неблагоприятни от това последици, които Н. е приел, че може да издържи.

Предвид горепосоченото съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

При този изход на делото, с оглед искането на пълномощника на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 8 , ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните адвокатски възнаграждения, ищецът следва да заплати на ГД „Изпълнения на наказанията” разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на  980 лева (при интерес от 10 000 до 100 000 лева – 830 лева плюс 3% за горницата над 10 000 лева или 830 лева плюс 150 лева или 980 лева, тъй като исковата претенция е за присъждане на обезещетение в размер на 15 000 лева.).

Мотивиран от горното и на основание чл. 203, ал. 1 от АПК, Административен съд  - Плевен, пети състав,

РЕШИ:

Оставя без разглеждане искова молба на С.С.Н.,*** в частта относно искане за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди – влошаване на здравословното състояние , изпитване на страдания и болки поради бездействие на докторите в Затвора -Плевен и неоказване на необходимото лечение за периода от 01.07.2013 г – 25.11.2013 г.

Прекратява съдебното производство по и.адм. дело № 841 по описа за 2015 г на АС –Плевен в тази част.

 Отхвърля исковата молба на С.С.Н. ***  против Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” –София  за присъждане на обезщетение в размер на 15 000 лева за претърпени неимуществени вреди за периода 26.11.2013 г. – 15.10.2015г г. – влошаване на здравословното състояние , изпитване на страдания и болки поради бездействие на докторите в Затвора -Плевен и неоказване на необходимото лечение и лоши битови условия.

Осъжда С.С.Н.,*** да заплати на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” гр. София юрисконсултско възнаграждение в размер на 980 лева.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба/протест пред Върховен административен съд в срок от 14 дни от съобщаването му, а в частта с характер на определение – в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: