Р Е Ш Е Н И Е
№ 547
гр.Плевен, 7 Декември
2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Плевен, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на първи декември две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №839
по описа на Административен съд-Плевен за 2016 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба
от Н.Т.Ц. ***, против Заповед №ЗСП/Д – ЕН/1912/29.08.2016 год. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане”-Плевен, с която е отказано отпускането на
целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2016/2017 год.
Жалбоподателят твърди,
че притежаваната от нея вила, с оглед на която й е отказано отпускане на целева
помощ за отопление, се намира в полето,
в двор с 0,6 дка лозе, без ток, без вода и живущи съседи, с много оси. Често в
имота има набези на самонастанили
се в изоставените вили лица от ромски
произход. Съседните изоставени парцели
са обрасли в храсти и поради шоковата й алергия към оси изобщо не посещава
лозето. Твърди, че имотът не става за живеене. Твърди, че има доход в размер на
30 лева месечно, който е под диференцирания минимален доход. Моли съда да реши
полага ли й се целева помощ за
отопление.
В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и
поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени
заповедта , с която й е отказано отпускане на целева помощ за отопление.
Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” Плевен е
депозирал писмено становище на л.67, в което е изложил подробни съображения за
неоснователност на жалбата, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Венкова,
която оспорва жалбата, излага съображения за нейната неоснователност.
Административен
съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка
с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:
Жалбоподателката е
подала заявление-декларация за отпускане
на целева помощ за отопление вх.№ЗСП/З-ЕН/08.08.2016 год. По повод заявлението
на 25.08.2016 год. в дома на молителката е направена социална анкета от
социален работник, при която е установено, че Ц. обитава двустайно собствено
жилище, т.е. по-голямо от изискванията за едночленно семейство съобразно чл.10,
ал.1, б.а от ППЗСП, но същото, поради лошото си техническо състояние, не може
да бъде отдавано под наем. Извършена е справка в Дирекция „Приходи от местни данъци и такси” при община
Плевен и от същата с №1542/19.08.2016 год. е установено, че Ц. е собственик
освен на жилището в гр.Плевен, жк „Мара Денчева”, още на второ жилище-вила с
РЗП 25 кв.м. в местността „Табаковата чешма”. Въз основа на подаденото
заявление и с оглед констатациите в социалния доклад, Директорът на Дирекция
„Социално подпомагане” Плевен е издал Заповед №ЗСП/Д-ЕН/1912/29.08.2016 год., с
която е постановен отказ за отпускане на целева помощ за отопление по реда на
Наредба №РД-07-5/16.05.2008 год. за отоплителен сезон 2016/2017 год. Заповедта
е връчена на жалбоподателката на 02.09.2016 год., видно от обратна разписка на
гърба на л.16 от делото. Против тази заповед Ц. е подала жалба с вх.№15-94Н-00-0321/07.09.2016
год., по повод на която Директорът на Регионална дирекция за социално подпомагане гр.Плевен е
постановил Решение №15-РД06-0023/26.09.2016 год., с което е отхвърлил
подадената от Ц. жалба против Заповед №ЗСП/Д-ЕН/1912/29.08.2016 год. За да
постанови този резултат, органът е приел, че съгласно чл.2, ал.1 от Наредба
№РД-07-5/16.05.2008 год. право на целева помощ за отопление имат лицата и
семействата, чийто средномесечен доход
за предходните шест месеца преди подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен на диференцирания
минимален доход за отопление и отговарят на условията на чл.10 и чл.11 от
ППЗСП. В последните разпоредби се съдържа изискване обитаваното от заявителя жилище да е единствено, т.е. да не притежава
повече от един жилищен имот. Посочено е , че в конкретния случай от приобщените
писмени доказателства е установено, че Ц. е собственик на жилище в гр.Плевен,
жк „Мара Денчева” и на второ жилище-вила с РЗП 25 кв.м. в местността
„Табаковата чешма”. Направен е извод, че притежаването на повече от един
жилищен имот е абсолютна отрицателна предпоставка за отпускане на социална
помощ.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Постановеното при обжалването по административен ред
(изчерпването на който е процесуална предпоставка за подаване на жалба пред съда)
е връчено на Ц. с писмо с обратна разписка на 05.10.2016 год., а жалбата против
Заповед №ЗСП/Д-ЕН/1912/29.08.2016 год. на Директора на ДСП Плевен е подадена на
14.10.2016 год.- в установения 14 дневен срок от получаването й, от активно
легитимирана страна-неин адресат, за която тя е неблагоприятна, пред надлежния
съд, поради което е процесуално допустима за разглеждане по същество.
По същество жалбата е неоснователна.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.4, ал.4 от
Наредба №РД-07-5/16.05.2008 год., съгласно който текст в 7-дневен срок от
изготвянето на социалния доклад директорът на дирекция "Социално
подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за
отпускане или отказ на помощта.Видно е , че приложената на л.16 от делото и
оспорена в настоящото производство заповед е издадена от М. С. М., подписала заповедта „за директор”, която е била
оправомощена да изпълнява функциите на
директор на ДСП гр.Плевен със Заповед
№1506-РД01-0008/11.07.2016 год. на л.17 при отсъствие на титуляра на
длъжността. Видно от Заповед №ЧР-7 2108/17.08.2016 год. на л.30, на датата на
издаване на оспорената заповед-29.08.2016 год. титулярът на длъжността е отсъствала поради ползване на отпуск.
Оспорената заповед съдържа всички предвидени в закона
реквизити, в т.ч. фактически и правни основания за издаването си, такива се
съдържат и в потвърдителното заповедта решение на горестоящия административен
орган. Спазена е процедурата по издаване на заповедта, разписана в чл.4 от
Наредбата- в срок до 20 дни от подаване на заявлението социален работник е
извършил социална анкета и изготвил социален доклад по чл. 27 ППЗСП, съдържащ мотивирано
предложение за отказ за отпускане на целева помощ. В 7-дневен срок от
изготвянето на социалния доклад е издадена заповед за отказ на помощта, връчена на лицето
в 14 дневен срок от издаването й съобразно чл.4, ал.5 от Наредбата.
При издаване на оспорената заповед не са нарушени
материалноправните разпоредби на закона.
Съгласно чл. 2, ал.1 от Наредба РД 07-5, право на
целева помощ за отопление имат лицата, които освен другите изисквания е
необходимо да отговарят на условията по чл. 10
и 11 от ППЗСП.
От своя страна чл. 10, ал.1,
т.1 от ППЗСП поставя като условие за отпускане на целева помощ
обитаваното от молителя собствено жилище да е единствено и да не надвишава
определени нормативи, което в случая за едно лице, не трябва да надвишава
едностайно такова.
Правилно и законосъобразно административният орган е
приел, че притежаваният от Ц. втори недвижим имот, дори същият да е вилен
такъв и в момента на изготвяне на социалния доклад да е негоден за задоволяване
на жилищни нужди, е пречка за отпускане на целева помощ за отопление. Няма
значение дали този втори жилищен имот може или не да бъде източник на
допълнителни доходи поради невъзможност за отдаване под наем, лошо техническо
състояние, здравни, хигиенни, социални или други причини. Този коректив на чл.
10, ал.1, т.1 се съдържа в чл. 10, ал.2
от ППЗСП, но той се отнася само и единствено за основното жилище. С
цел да не бъдат ограничавани излишно правата на гражданите законодателят е
приел, че дори основното жилище да надвишава нормативите по чл. 10, ал.1,
т.1 букви "а"–"д"
от ППЗСП, молителят би имал право на помощ, ако жилището е
единствено и в него живее лице с трайно намалена работоспособност 50 на сто или
над 50 на сто или тежко болен член на семейството, както и когато жилището не е
и не може да бъде източник на допълнителни доходи поради невъзможност за
отдаване под наем, лошо техническо състояние, здравни, хигиенни, социални или
други причини.
За втория имот, обаче законодателят не е предвидил
подобен коректив. Няма никакво значение дали този втори имот е обитаем, дали е възможно да бъде източник на доходи, дали е в
добро или лошо техническо състояние. Достатъчно е притежанието на такъв имот,
за да не е възможно отпускане на целева помощ. А от разказа на жалбоподателката в проведеното съдебно
заседание става ясно, че вилният имот в местността „Табаковата чешма” има самостоятелен вход, едно жилищно
помещение, в което е обособен кухненски кът, коридор, външна тоалетна и
складово помещение-мазе, като имотът е
служил за задоволяване на жилищни нужди, тъй като според разказа на самата
жалбоподателка в този имот са живели родителите й. Поради което съдът прави
извод, че вилният имот съставлява жилище
по смисъла на чл.40 от Закона за устройство на територията и §5, т.30 от ДР на
същия закон във връзка с изискването на чл.10, ал.1, т.1, б.а от ППЗСП. По
делото не се твърди и не са представени доказателства да е налице изключението
по чл.10, ал.2 от ППЗСП. Разпоредбата, регламентираща отрицателна материална
предпоставка за отпускането на социална помощ, не изисква второто жилище да
бъде реално обитавано или от него да се придобиват доходи, достатъчно е такова
да е налице по отношение на субекта, подал молба за отпускане на социална помощ, за да не възникне за него правото на такава
помощ.
Като се е съобразил със събраните пред него
доказателства, Директорът на Дирекция социално подпомагане – Плевен в рамките
на притежаваната от него компетентност и при спазване на установената форма, е
издал административен акт, съобразен с материално правните разпоредби и с целта на закона, поради което оспорването
следва да бъде отхвърлено.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172 от АПК,
Административен съд-Плевен, VI-ти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от Н.Т.Ц. ***, против
Заповед №ЗСП/Д – ЕН/1912/29.08.2016 год. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане”-Плевен, с която е отказано отпускането на целева помощ за
отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2016/2017 год.
Решението може да се оспори с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: