Р Е Ш Е Н И Е

№ 46 / 09 Февруари 2016г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На двадесет и седми януари 2016г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: М.К.

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 836/2015г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на Х.К.Х. *** срещу Решение № 767 по Протокол № 60/30.06.2015г. на Общински съвет – Искър, с което на осн. чл. 21 ал.1 т.8 от ЗМСМА и вр. § 27 ал.1 и ал.2 т.1 от ПЗР към ЗСПЗЗ(ДВ, бр.62 от 2010г.) не е дадено съгласие за предоставяне на Общинска служба „Земеделие” – гр. Кнежа, офис – гр. Искър на земя – частна общинска собственост за настаняване наследниците на Х. П. В. както следва: нива от 7.984 дка, трета категория, находяща се в местността „Орманя” в землището на с. Староселци, съставляващ ПИ № 143066 по КВС, ЕКАТТЕ 69095 и нива от 9.856 дка, четвърта категория, находяща се в местността „През Искъра” в землището на с. Староселци, съставляващ ПИ № 144105 по КВС, ЕКАТТЕ 69095.

Жалбоподателят оспорва решението като незаконосъобразно и немотивирано. Посочва, че собствеността върху земеделските земи – ливади в местността „Чаира” и „Прещипа” общо в размер на 17,504 дка в землището на с. Староселци е била призната за възстановяване на наследниците на Х. П. В. в съществуващи или възстановими стари реални граници с Решение № 256Г/09.11.1999г. на ПК – Искър, влязло в сила. Посочва, че е поискал очертаването на земите в стари реални граници, но било отказано от ОСЗ – Искър, защото ливадите били отдадени под наем от Община Искър за срок от 5 години. Съгласил се да му бъдат възстановени на друго място и затова заплатил услугата за изготвяне на скица-проект, въвеждане на промени в регистъра на собствениците, заснемане, трасиране и координиране. Моли за отмяна на решението и настаняване в полагащите му се ливади в землището на с. Староселци. Оспорва становището на ответника, като заявява, че тези ливади нямат нищо общо с признатите за възстановяване и реално възстановени гори.

Ответникът – Общински съвет – Искър, чрез председателя И. Г. прилага административната преписка и изразява становище за неоснователност на жалбата. Заявява, че при вземането на решението ОС – Искър е предположил, че исканите 17.840 дка ливади се припокриват с възстановените гори и са неоснователни, защото в имотната ведомост, приложена към преписката, няма такава земя на насл. на Х. П. В..

Производството е по чл.145 и следващите от АПК вр. 45 ал.3 от ЗМСМА, вр. чл. 45ж ал.2 от ППЗСПЗЗ и § 27 ал.1 ал.2 т.1 от ПЗР към ЗСПЗЗ(ДВ, бр.62 от 2010г.).

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Решението е било връчено на 08.09.2015г., видно от отбелязването на гърба му (л.5). Жалбата е подадена на 15.09.2015г. в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване до Областен управител – Плевен, откъдето е препратена по компетентност до АС – Плевен. Жалбоподателят изрично е заявил, че поддържа жалбата пред съда и заплатил дължимата държавна такса за разглеждането й. Жалбоподателят е заявител по преписката в качеството си на наследник на Х. П. В. съгласно удостоверение за наследници Изх. № 29/16.01.2014г. на Кмета на с. Староселци, презаверено на 25.11.2014г. (л.43).

Жалбата е подадена в законния срок от активно легитимирана страна срещу подлежащ на оспорване акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Още със заявление Вх. № 182/23.10.2012г. Х.К.Х. поискал реално възстановяване на земеделски земи в землището на с. Староселци съгласно Решение № 256Г по преписка вх. № 20694/21.01.1992г. на Поземлена комисия – Искър.

Впоследствие Х.К.Х. подал Заявление по образец Вх. № 431/27.11.2014г. до Общинска служба земеделие – Искър за изготвяне на скици-проект, заснемане и въвеждане на промени в регистъра на имотите за имот № 143066 от 7,984 дка и имот № 144105 – 9,856 дка в землището на с. Староселци. Приложил удостоверение за наследници и Решение № 256Г/09.11.1999г. на Поземлена комисия – гр. Искър, с което на наследниците на Х. П. В. – бивш жител *** е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на ливади от 6.5200 дка в местността „Чаира” и от 12.800 дка в местността „Прещипа” в землището на с. Староселци или общо 17.504 дка ливади.

Въз основа на заявлението от 27.11.2014г. и на основание Решение № 256Г/09.11.99г. на ПК – Искър за признато право на собственост ОСЗ – Кнежа, офис Искър е постановила възстановяване правото на собственост на наследниците на Х. П. В. на осн. чл. 18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ с Решение по Протокол № 30-С-35/27.11.2014г. върху „нива” от 7.984 дка ІІІ кат. – част от имот № 143066 и „нива” от 9.856 дка ІV кат. – част от имот 144105 в землището на с. Староселци, за които са изготвени скици - проект. Нивите са частна общинска собственост на Община Искър.

ОСЗ – Кнежа, офис Искър е подала искане Вх. № 52-01-24/22.12.2014г. до Кмета на Община Искър за настаняване на наследниците на Х. П. В. по решение № 256Г/09.11.1999г. на ПК Искър съгласно чл. 45ж от ППЗСПЗЗ и във връзка с § 27 ал.1 и ал.2 т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ в проектните имоти. Към искането са приложени цитираното решение на ПК – Искър, скиците-проект и удостоверение за наследници.

Няколко месеца по-късно с молба Вх. № 94Х-139-1/20.04.2015г. Х.Х. е поискал от кмета на общината документите за възстановяване на наследствената му земя да бъдат внесени за разглеждане на сесия на общинския съвет.

Кметът на Община Искър е внесъл предложение Вх. № 127/24.04.2015г. в Общински съвет – Искър за предоставяне на земеделска земя от общинския поземлен фонд за настаняване на признато право на собственост на наследниците на Х. П. В., съобразно предложението на ОСЗ – Кнежа, офис Искър. Предложението е било разгледано и одобрено от всички членове на комисията по „Устройство на територията, благоустройство, промишленост, земеползване и селско стопанство” на 29.06.2015г. преди внасяне за разглеждане в общинския съвет. Мотиви не са изложени от общинската комисия.

Видно от пълния протокол № 60 на заседание от 30.06.2015г. по т.13 Общински съвет – Искър е приел процесното Решение № 767/30.06.2015г., с което не е дал съгласие за предоставяне на ОСЗ – Кнежа, офис Искър на земя - частна общинска собственост за настаняване на наследниците на Х. П. В. в ПИ № 143066 с площ 7.984 дка с начин на трайно ползване „нива”, трета категория в местността „Орманя” и ПИ № 144105 с площ 9.856 дка с начин на трайно ползване „нива”, четвърта категория в местността „През Искъра” в землището на с. Староселци.

Решението е взето с поименно гласуване с мнозинство от 8 общински съветници от всички присъствали общо 13 и при въздържали се – 5.

Въпреки изричните двукратни указания, дадени от съда до ответника да представи пълния протокол от заседанието на ОС с отразените разисквания, такъв протокол не е представен по делото. В приложения пълен протокол от заседанието с всички взети решения, липсват отразени разисквания и мотиви за отхвърляне на предложението и постановения по същество отказ. Такива липсват и при обсъждане на предложението в общинската комисия. В същото време трима от общинските съветници – Ц. Н., А. Д. и М. И., които са подкрепили предложението в комисията, в общински съвет са гласували за отхвърлянето му, а останалите двама членове на комисията – И. К. и Т. В., които също са го подкрепили, впоследствие са се въздържали при гласуването. Не стават ясни мотивите за отхвърляне на предложението в Общински съвет. Съображенията за отхвърляне на предложението не могат да бъдат извлечени и от административната преписка. Недопустимо е мотивите на акта да бъдат изяснявани и допълвани впоследствие след подаване на жалбата. Общинският съвет е колективен орган на местното самоуправление, който формира колективна воля. Неговите актове за отхвърляне или приемане на постъпило за обсъждане предложение следва да се мотивират от вносителя на предложението и съставляват мотиви за приемането му или от съображенията на изразилите мнение „против” при разискванията на заседанието, които обосновават мотивите при отхвърлянето. В случая такива мотиви липсват и не става ясно защо внесеното предложение не е било прието.

Предложението, респективно в решението се сочи като правно основание чл. 21 ал.1 т.8 от ЗМСМА вр. §27 ал.1 и ал.2 т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010г.) и чл. 45ж от ППЗСПЗЗ.

Чл. 21 ал.1 т.8 от ЗМСМА определя общото правомощие на общинския съвет да приема решения за разпореждане с общинска собственост. В случая процесните земи представляват частна общинска собственост по чл. 19 от ЗСПЗЗ, останали след възстановяването на правата на собствениците и след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници.

Възстановените на наследниците на Х. П. В. по решение № 256Г/09.11.1999г. на ПК Искър земеделски земи – ливади от 17.504 дка в местностите „Чаира” и „Прещипа” в землището на с. Староселци, въпреки че собствеността е била призната, не са били реално възстановени в стари реални граници и следователно реституционната процедура не е била приключила.

Съгласно § 27 ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ (ДВ – бр. 62/2010г.) неприключилите производства по обезщетяване със земеделски земи от общинския поземлен фонд се приключват по досегашния ред.

Съгласно ал.2 на същата разпоредба общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на едно от следните условия: т.1. - установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; т. 2. - изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; т.3.- обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена.

Процедурата е разписана в чл. 45ж от ППЗСПЗЗ. Общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по §27 ал.2 т.1,т.2 и т.3 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ (ДВ-бр. 62/2010г.) Към искането за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници с решение по чл. 18ж ал.1 на ОСЗ или със съдебно решение се прилага скица-проект на имота, издадена от ОСЗ или от СГКК. Общинският съвет се произнася на първото си заседание след постъпване на искането по ал.1 с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27 ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ-бр.62/2010г.). Решението се връчва по реда на АПК на заявителя и служебно – на ОСЗ.

Следователно при наличие на някоя от законовите предпоставки по § 27 ал.2 т.1, т.2 или т.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ общинският съвет действа в условията на обвързана компетентност и следва да предостави земи от общинския поземлен фонд за обезщетяване на собствениците с признато право на възстановяване на собствеността върху земеделски земи за довършване на реституционната процедура. При липса на предпоставките по някоя от трите възможни хипотези, общинският съвет следва да постанови отказ. Но няма правомощие да се намесва в компетентността на ПК, респективно ОСЗ и да преценява правилно ли е било възстановено правото на собственост, както се сочи в становището на ответника по делото. Възстановените на жалбоподателя гори в същите местности са предмет на друго решение и видно от приложените по делото скици не се припокриват с възстановените земеделски земи по процесното Решение № 256Г/09.11.1999г. на ПК Искър, нито с предложените по решението по Протокол № 30-С-35/27.11.2014г. на ОСЗ – Кнежа, офис Искър, които единствено са от значение.

Като правно основание се сочи хипотезата по т.1 - за установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници. А когато това не е възможно, приложима е т.3 – обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена.

В случая не е изследвано и няма данни дали признатата за възстановяване в стари или възстановими реални граници земеделска земя може да бъде възстановена в съществуващите (възстановими) стари реални граници – в който случай приложима е хипотезата на т.1. Когато това не е възможно, приложение ще намери т.3 и собствениците ще бъдат обезщетени с друга земя от общинския поземлен фонд. Безспорно на наследниците на Х. П. В. е било възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на земеделски земи в землището на с. Староселци в местността „Чаира” и местността „Прещипа”, представляващи ливади общо в размер на 17.504 дка. Предмет на гласуване в ОС – Искър е било предложение за предоставяне на земеделска земя от общинския поземлен фонд на наследниците на В. в същия размер, но представляващи „ниви” в други местности в землището на с. Староселци – местността „Орманя” и „През Искъра”. Това по същество означава, че земите не се възстановяват в стари реални граници – по т.1 както е мотивирано предложението на ОСЗ, а представляват обезщетяване с други земи – по т.3 съобразно Решение по Протокол № 30-С-35/27.11.2014г. на ОСЗ – Кнежа, офис Искър. И в двете хипотези общинският съвет е обвързан да постанови положително за заявителя решение.

Заявителят с подаване на заявлението си се е съгласил да му бъдат предоставени други земи от общинския поземлен фонд, но в същия размер, както е било процедирано от ОСЗ. Но и в двете възможни хипотези е необходимо ОСЗ да мотивира искане до кмета на общината, каквото по същността си не е налице.

Решението на ОС – Искър е взето от компетентен орган с необходимото мнозинство от повече от половината общински съветници, но липсват фактически основания за постановения отказ. Това е съществено нарушение на формата на акта и абсолютно основание за отмяната му като незаконосъобразен.

В искането на ОСЗ и предложението на кмета на общината не се сочат причините, поради които се предлага възстановяване на земеделските земи на друго място, което сочи на приложението на хипотезата на т.3, а не т.1 от §27 на ПЗР ЗСПЗЗ, която е посочена като правно основание. Затова е допуснато съществено процесуално нарушение в хода на процедурата още с инициирането й от ОСЗ, тъй като законът изисква мотивирано искане.

От данните по преписката съдът не може да установи дали се касае за хипотезата на т.1 или на т.3 от § 27 от ПЗР на ЗСПЗЗ и при липса на обосновка в искането на ОСЗ, в предложението на кмета на общината и мотиви в решението на ОС – Искър не може да се направи извод относно материалната законосъобразност на отказа. Но и в двата случая ОС – Искър е обвързан да постанови положително за заявителя решение.

Затова решението на ОС – Искър следва да се отмени като незаконосъобразно, а преписката да се върне за ново произнасяне от общински съвет, след като се направи ново мотивирано искане от ОСЗ – Кнежа, офис Искър до кмета на общината за внасяне в съвета и гласуването му на първото заседание след постъпване на мотивираното искане.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 вр. чл. 173 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 767 по Протокол № 60/30.06.2015г. на Общински съвет – Искър, с което на осн. чл. 21 ал.1 т.8 от ЗМСМА и вр. § 27 ал.1 и ал.2 т.1 от ПЗР към ЗСПЗЗ(ДВ, бр.62 от 2010г.) не е дадено съгласие за предоставяне на Общинска служба „Земеделие” – гр. Кнежа, офис – гр. Искър на земя – частна общинска собственост за настаняване наследниците на Х. П. В. както следва: нива от 7.984 дка, трета категория, находяща се в местността „Орманя” в землището на с. Староселци, съставляващ ПИ № 143066 по КВС, ЕКАТТЕ 69095 и нива от 9.856 дка, четвърта категория, находяща се в местността „През Искъра” в землището на с. Староселци, съставляващ ПИ № 144105 по КВС, ЕКАТТЕ 69095.

ИЗПРАЩА преписката на Общински съвет – Искър за произнасяне съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я :