Р Е Ш Е Н И Е

№ 63

гр.Плевен, 16 Февруари 2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на десети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

 

При секретаря В.М., като разгледа докладваното  от съдия Кънева адм.дело №834 по описа за 2015г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118 ал.1 от КСО.

Производството по делото е образувано по жалба от „Плевенагрохимсервиз” ООД гр.Плевен, представлявано от управителя А.Г., чрез адвокат Н. *** с надлежно пълномощно, срещу Решение №2153-14-18/10.09.2015г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалба вх.№1054-14-2/18.08.2015г. на дружеството и са потвърдени Задължителни предписания изх.№ЗД-1-14-00052635/10.08.2015г., като правилни и законосъобразни.

            В жалбата са изложени съображения, че мотивите на административния орган в оспореното решение са незаконосъобразни и необосновани. Счита се, че по категоричен начин, от събраните в хода на административната процедура писмени доказателства, се установява, че лицето Х. Б. Х. е бил в трудово-правни отношения за периода 01.04.1995г.-31.12.1996г. с осигурителя „Плевенагрохимсервиз” ООД.Твърди се още, че са налице и други доказателства установяващи качеството на работник на Х., а именно доказателства, че последният е участвал в приватизацията на обособена част от имуществото на дружеството. В заключение се моли за отмяна на решението на Директора на ТП на НОИ-Плевен и потвърдените с него задължителни предписания. Претендира се присъждане на разноски.

            От ответника - Директора на ТП на НОИ-Плевен не е депозиран писмен отговор по жалбата.

            В съдебно заседание оспорващото дружество се представлява от адв.Н., който поддържа депозирана жалба. Счита за доказано, чрез писмени и гласни доказателства, че Х. Б. Х. е бил в трудови отношения с „Плевенагрохимсервиз” ООД за спорния период като е работил на длъжност „шофьор на ИФА” и за него са правени осигурителни вноски за втора категория труд. Моли за отмяна на оспореното решение със законните от това последици.

            Ответникът по делото-Директорът на ТП на НОИ-Плевен, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Т. с надлежно пълномощно, която счита жалбата за неоснователна.  Сочи, че събраните в хода на съдебното производство доказателства не противоречат на приетото в обжалваното решение. Твърди, че като самоосигуряващо се лице Х. не може да се ползва от разпоредбите на ПКТП (отм.) и трудовият му стаж да бъде зачетен като втора категория. Моли жалбата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 350лв. съгласно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

            Административен съд-Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и  извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

            Оспореното Решение №2153-14-18/10.09.2015г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен е изпратено с писмо с обратна разписка до представляващия „Плевенагрохимсервиз” ООД и е получено от управителя А.Г. на 13.09.2015г. (л.47-52). Съгласно разпоредбата на чл.118 от КСО, срокът за обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ е 14-дневен от момента на получаване му. Жалбата на оспорващото дружество е подадена по пощата до Административен съд - Плевен чрез Директора на ТП на НОИ-Плевен на 28.09.2015г. и е заведена с рег. № 1054-14-2#3 от 29.09.2015г. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване (който се изчислява в хипотезата на чл.60 ал.6 от ГПК вр. чл.144 от АПК) пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

             Разгледана по същество, жалбата е основателна.

            От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

            Във връзка с подадено от лицето Х. Б. Х. заявление за отпускане на лична пенсия, от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ-Плевен, на основание чл.108 ал.1 от КСО, е извършена проверка по разходите на ДОО на „Плевенагрохимсервиз” ООД, за което е съставен Констативен протокол №КП-5-14-00052627/10.08.2015г. Видно от последния, проверката е обхващала период 01.04.1995г. – 31.12.1996г. Установено е, че в дружеството не се съхраняват служебни досието на работещите по трудови правоотношения, а в разплащателните ведомости в м.януари 1995г. лицето Х. Б. Х. не фигурира, като за м.февруари 1995г. същият е отразен с обезщетение при съкращаване по чл.222 ал.1 от КТ в размер на 4966.00лева. В констативния протокол е отразено още, че за периода от 01.04.1995г. до 31.12.1996г. в разплащателните ведомости на дружеството Х. Б. Х. не съществува. Посочено е, че следва да се изготви обр.УП-3 от осигурителя „Плевенагрохимсервиз” гр.Плевен като се изключи периода 01.04.1995г.-31.12.1996г. и да се анулира изготвения обр.УП-3 №22 от 28.07.2011г. издаден от дружеството.

            Във връзка с резултатите от извършената проверка на основание чл.108 ал.1 т.3 от КСО от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ-Плевен са издадени Задължителни предписания №ЗД-1-14-00052635/10.08.2015г. (л.29), с които е предписано осигурителят „Плевенагрохимсервиз” ООД гр.Плевен да изготви Удостоверение-образец УП-3 като се изключи периода от 01.04.1995г. до 31.12.1996г. и да се анулира изготвения образец УП-3№22 от 28.07.2011г., в срок от пет работни дни от получаването. Предписанията са връчени на 10.08.2015г. на управителя на дружеството.

            В законоустановения срок за обжалване от „Плевенагрохимсервиз” ООД е подадена жалба вх.№1054-14-2/18.08.2015г. против задължителните предписания с доводи за тяхната неправилност.

            С Решение №2153-14-18/10.09.2015г. Директорът на ТП на НОИ-Плевен е отхвърлил жалбата на „Плевенагрохимсервиз” ООД гр.Плевен и е потвърдил Задължителни предписания №ЗД-1-14-00052635/10.08.2015г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ-Плевен. След установяване на фактическата обстановка, административният орган е приел, че за периода 01.04.1995г.-31.12.1996г. по УП-3 от осигурителя за Х. Б. Х. е посочена длъжност „шофьор на ИФА селскостопански вариант”, но също така е установено, че за това време лицето е било арендатор, за което има издадена осигурителна книжка. Приел е, че в разплащателните ведомости за въпросния период Х. не съществува, като в осигурителя не се съхраняват служебни досиета на работещи по трудови правоотношения лица. Посочил е, че след като Х. е работил по допълнителен договор за вътрешна арендна форма за заплащане на труда, той е самоосигуряващо се лице съгласно чл.1 ал.1 от Наредбата за общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия или работещи без трудово правоотношение (действаща до 01.01.2000г.), за което има издадена осигурителна книжка. Посочил е още, че при липса на служебни досието при осигурителя, и липса на данни за Х. Х. в разплащателните ведомости, представените справки за внесените суми от осигурените лица, работещи на вътрешна аренда не могат да се ползват като източник доказващ определена категория труд, както и не може да се направи извод, че лицето е осигурявано за втора категория труд. В заключение е прието, че в качеството си на самоосигуряващо лице-арендатор  Х. не може да се ползва от разпоредбите на ПКТП (отм.) и съответно трудът да бъде зачетен като такъв от втора категория, още повече, че не може да бъде установен и характерът на извършваната от лицето работа.

            Именно това Решение на Директора на ТП на НОИ-Плевен е предмет на настоящето съдебно производство.

            От фактическа страна по делото се установява още, че според отбелязването в  трудова книжка №138/05.11.1975г. (л.35-36) за периода 01.04.1995г. до  31.12.1996г. Х. е изпълнявал длъжността „шофьор на ИФА W-50” в „Плевенагрохимсервиз” ООД, като за вид дейност е записано „селско стопанство”, а според осигурителна книжка №440/15.11.1996г. (л.38-42) за този период е отразен осигурителен стаж като арендатор.

            Установява се още, че на Х. е издадено удостоверение обр.УП-3 изх.№22/28.07.2011г.  (л.37) от осигурителя „Плевенагрохимсервиз” ООД в което е отразено, че през периода 02.12.1980 до 31.12.1994г. лицето е заемало длъжността „шофьор ИФА селско-стопански вариант”, за периода 01.01.1995г до 31.01.1995г. е по чл.222 от КТ, а за периода 01.04.1995г. до 31.121996г. е заемал длъжността „шофьор ИФА селско-стопански вариант”. Отразено е още, че общият осигурителен стаж е 15г.10м.30дни, а като забележка е посочено, че лицето е осигурявано за всички осигурителни случаи, както и че длъжността е втора категория съгласно чл.52 б.”б” от ПКТП (отм.).

            От представените с административната преписка и с жалбата доказателства се установява също, че Х. е бил участник в приватизацията на обособена част „Растително-защитна база с.Коиловци”-част от имуществото на „Плевенагрохимсервиз” ООД, съгласно чл.5 ал.2 от ЗППДОбП(отм.)

            По делото е назначена и съдебно-икономическа експертиза, чието заключение като неоспорено от страните, съдът приема за безпристрастно и компетентно изготвено. Съгласно последното наличните документи, респ данни, че за периода 01.04.1995г. до 31.12.1996г. Х. е работил по трудови правоотношения в „Плевенагрохимсервиз” ООД като шофьор на „ИФА W-50” селскостопански вариант е само трудова книжка №138/05.11.1975г., като във ведомостите за заплати за този период лицето не съществува, а не са намерени трудово досие, длъжностна характеристика, заповеди за спорния период, пътни листи или др. документи, от които да бъде установен характерът на извършваната работа. Според вещото лице и чл.52б на ПКТП (отм.), но действащ за процесния период, за втора категория труд се зачита труда на работещите непосредствено в селскостопанското производство като механизатори и бригадни механици, като в този кръг лица се включват „водач (шофьор) на автомобил ИФА-селскостопански вариант”. Вещото лице е посочило, че съгласно данните по делото за периода 01.04.1995г. до 31.12.1996г. Х. е внесъл сума за ДОО по осигурителна вноска за втора категория труд, като осигурителният доход за този период е в размер на 5000лв., колкото е работната заплата по трудовата книжка.

            По делото са разпитани в качеството на свидетели и лицата В. И. – касиер за процесния период в „Плевенагрохимсервиз, и А.Г.- главен счетоводител в дружеството за процесния период. Св.И. заявява, че Х. Б. Х. е работил като шофьор на ИФА, че по време на приватизацията на дружеството е участвал в този процес и от 1997г. е започнал да работи самостоятелно. Свидетелят сочи, че от м.януари 1995г. Х. е освободен, а от 01.04.1995г. е назначен отново с трудов договор в предприятието, но с вътрешно арендно заплащане за стимул на работа. Заявява, че е осигуряван до края на 1996г. и са му внасяни осигуровки за втора категория труд. Св.Г. сочи, че Х. е работил за спорния период като шофьор на ИФА по трудов договор и е напуснал на 31.12.1996г. Заявява, че са му внасяни осигурителни вноски за втора категория труд. Посочва още, че неправилно са издали на Х. осигурителна книжка, тъй като е била издадена като основната му трудова книжка.

            Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

            Съгласно чл.117 ал.1 т.3 от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу задължителни предписания на контролните органи по чл. 108, ал.1 т.3., като ал. 3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Задължителни предписания №ЗД-1-14-00052635/10.08.2015г. са такива по чл.108 ал.1 т.3 от КСО издадени от контролен орган при ТП на НОИ-Плевен, а Решение №2153-14-18/10.09.2015г. е издадено от Директора на ТП на НОИ-Плевен. Ето защо съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО, а потвърдените с него  задължителни предписания също са издадени от компетентен по материя, време и място орган.

            Оспореното Решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити, включително фактическо и правно основание за издаване на акта, т.е. решението е мотивирано, така както изисква чл.117, ал.3 от КСО. При неговото издаване са спазени административно производствените правила, като същото е издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО.

Относно спазване на материалноправните разпоредби на закона, настоящият състав съобрази следното:

Според чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Тези документи се издават въз основа на изплащателни ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд (чл.40 ал.3 от НПОС). В случаите, когато документите по ал.3 липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издадат удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителен стаж и за осигурителен доход (чл.40 ал.5 от НПОС). Съгласно чл.347 от КТ, трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Редовно издадена трудова книжка, която не съдържа зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци е доказателство за тези обстоятелства с присъщата на официалните документи материална доказателствена сила.

В контекста на горното и предвид установеното от фактическа страна съдът намира, че административният орган неправилно не е ценил записа в трудовата книжка, както и всички други доказателства, свързани с участието на Х. в качеството му на работник в „Плевенагрохимсервиз” в започналата приватизация на дружеството, които косвено установяват  наличието на трудово правоотношение с осигурителя,  длъжността, която Х. Б. Х. е заемал през периода 01.04.1995г. до 31.12.1996г., както и съдържат достатъчно данни за категорията труд-втора съобразно чл.52б от ПКТП (отм.), осигурителен стаж и осигурителен доход. Законовите разпоредби на чл.40 ал.3 и ал.5 от НПОС дават възможност да се ползват и други автентични документи, които съдържат достатъчно данни за осигурителен стаж и осигурителен доход. При неоспорена по реда на чл.193 от ГПК доказателствена сила на редовно издадената трудова книжка, както и предвид установеното от събраните гласни доказателства, че издаването на осигурителната книжка е било погрешка и поради незнание и неразбиране на материята в сферата на осигуряването, съдът приема, че неправилно са дадени задължителните предписания да се изготви ново удостоверение обр.УП-3 като се изключи периода 01.04.1995г до 31.12.1996г. и да се анулира изготвения от „Плевенагрохимсервиз” ООД обр. УП-3 изх.№22/28.07.2011г.  за лицето Х. Б. Х.. Нещо повече, липсата на документация при осигурителя относно изпълняваната от Х. трудова дейност за периода 01.04.1995г. до 31.12.1996г. не следва да ангажира неблагоприятни правни последици за добросъвестно осигуреното лице. Ето защо оспореното решение и потвърдените с него задължителни предписания следва да бъдат отменени, като издадени в противоречие с материалния закон и при липса на предпоставките по чл.108 ал.1 т.3 от КСО.

При този изход на делото и направено своевременно искане за присъждане на разноски от пълномощника на оспорващото дружество, следва ответникът да бъде осъден да заплати в полза на „Плевенагрохимсервиз” ООД гр.Плевен направените по делото разноски в общ размер на 625лв., от които 500лв. възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна помощ (л.6), 50лв. внесена държавна такса и 75лв. внесен депозит за вещо лице.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172 ал.2 предл. второ от АПК, Административен съд-Плевен, VII-ми състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ  Решение №2153-14-18/10.09.2015г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен и потвърдените с него Задължителни предписания изх.№ЗД-1-14-00052635/10.08.2015г., издадени от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ-Плевен.

ОСЪЖДА ТП на НОИ-Плевен да заплати в полза на „Плевенагрохимсервиз” ООД гр.Плевен, ЕИК:114076169, представлявано от управителя А.Н.Г., направените по делото разноски в размер на 650лв. (шестстотин и петдесет лева).

Решението може да се оспори пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

                                                                                             

 

 

                                                                                              СЪДИЯ: