РЕШЕНИЕ № 566

гр. Плевен, 20 Декември 2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд гр. Плевен – четвърти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

 

при секретар В.М., и с участието на Йорданка Антонова – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 833/2015 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145, ал.2, т.1 от АПК във връзка с чл.20, ал.1, т.4 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, във вр. с чл.96, ал.2, т.1 от Национален рамков договор за медицинските дейности за 2015 г. /по-долу НРД/.

Образувано е по жалба на „Диагностично консултативен център 1 Плевен” ЕООД, гр. Плевен с ЕИК 000411934 /по-долу ДКЦ№1/, представлявано към датата на подаване на жалбата от С.И. – прокурист, срещу Заповед № РД-08-1046/09.09.2015 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ – Плевен относно частично прекратяване /за посочени определени пакети медицински дейности/ на договор № 150422/18.02.2015 г. за извършване на специализирана извън болнична медицинска помощ /СИМП/, считано от датата на влизане в сила на заповедта. Договорът е прекратен частично по пакети „Детски болести“ по специалност „Педиатрия“, „Нервни болести, детска неврология“ по специалност „Нервни болести“, пакет „Кожни и венерически болести“ по специалност „Кожни и венерически болести“, по пакет „Физикална и рехабилитационна медицина“ по специалност „Физикална и рехабилитационна медицина“, медико-диагностични изследвания по пакет „Образна диагностика“ по специалност „Образна диагностика“, високоспециализирани медицински дейности по пакет „Кожни и венерически болести“ по специалност „Кожни и венерически болести“ и високоспециализирани медицински дейности по пакет „Физикална и рехабилитационна медицина“ по специалност „Физикална и рехабилитационна медицина“.

Жалбоподателят иска оспорената заповед да бъде отменена изцяло като неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че оспорената заповед е издадена при неспазване на административнопроизводствените правила, в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Сочи, че в заповедта за проверка, в нарушение на чл. 73, ал. 1 от ЗЗО, на контролните органи – финансови инспектори не е възложена задача, съответстваща на техните законоустановени правомощия, а е възложена задача общо и бланкетно формулирана, в резултат на което финансовите инспектори са осъществили контролна дейност върху оказването на медицинска помощ, каквото правомощие те нямат установено в ЗЗО. Сочи, че фактите и обстоятелствата относно обективното извършване, респ. относно неизвършване на дължима по договор с НЗОК медицинска дейност по закон могат да установяват не финансови инспектори, а само и единствено лекари контрольори съгласно чл. 74, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗЗО. Посочва, че в констативния протокол от 28.08.2015 г. /съгласно посоченото в т. ІІІ и т. ІV от същия/ финансовите инспектори са описали фактически обстоятелства излизайки извън рамките на законоустановените си правомощия, като квалификациите относно дейността, отразена в медицинската документация като „неизвършена” са основани единствено на декларации от здравноосигурени лица, с които същите декларират, че прегледи от съответните специалисти през съответния проверяван период не са им извършвани. Сочи, че в констативния протокол не се посочва по какъв ред са събрани тези декларации. Посочва, че на база на констативния протокол от 28.08.2015 г. директорът на РЗОК – Плевен е издал оспорваната заповед като в същата буквално е възпроизвел съдържанието на т. ІІІ и т. ІV от протокола като по този начин порокът, заложен още в заповедите за проверка относно обхвата на проверката и правомощията на финансовите инспектори, е довел до незаконосъобразност на констативния протокол в частта му относно констатиране на неизвършена медицинска дейност, а от там и до незаконосъобразност на издадения административен акт. Счита, че административният орган е бил длъжен преди постановяването на оспорената заповед да установи по безспорен начин дали са налице абсолютните предпоставки за нейното постановяване съгласно чл. 96, ал. 2, т. 1 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2015 г. Сочи, че в случая твърденията за неизвършена дейност, основаващи се единствено на декларации на лица, са абсолютно недоказани. Счита, че същите не могат да бъдат годно доказателство, на което да се основава оспореният акт и не могат да заместят и подменят императивно установените от закона съгл. чл. 74, ал. 1 от ЗЗО предпоставки, а именно констатации от медицинска проверка извършена от лекари контрольори и тъй като други доказателства не са събрани в хода на административната преписка счита, че оспореният акт е постановен при абсолютна липса на такива, което води до неговата нищожност, както и че същият е недоказан, което само по себе си е основание за неговата отмяна. Сочи, че в производството по издаване на акта няма констатации и доказателства, че медицинските документи не съдържат всички изискуеми реквизити, включително и подписи на лицата, не е изследвано и обстоятелството чии са положените в първичната медицинска документация подписи – на деклараторите или на други лица, явили се и получили медицинска помощ. Жалбоподателят оспорва изцяло и констатациите на административния орган, обективирани в констативния протокол от 28.08.2015 г. и твърденията в процесуално недопустимите доказателствени средства – „декларации” използвани в хода на проверката, оспорва истинността им като твърди, че прегледите са извършени на посочените в медицинските документи лица. Същевременно твърди, че ЗОЛ е длъжно да представи документ за самоличност съгласно чл.50 от ЗЗО, но при неизпълнение на това задължение лекарят няма право да го принуди, нито да откаже изпълнението на медицинската помощ. Счита, че е при издаване на заповедта е нарушена общата разпоредба на чл. 35 от АПК, установяваща задължение за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъждане възраженията на заинтересованите лица. Сочи, че оспорената заповед съдържа противоречиви от фактическа и правна страна мотиви, които поради своята неяснота следва да се приравнят въобще на липсващи такива. Посочва, че в заповедта се съдържа противоречива правна квалификация на деянието – „неверни данни, представени от лечебното заведение в отчетите за съответните месеци, касаещи отчетена, но неизвършена дейност за СИМП”. Счита, че е налице неяснота в словесното описание както в констативния протокол, така и в оспорената заповед на деянието, представляващо прекратително основание, като от една страна оспореният акт не съдържа ясна и мотивирана формулировка, че лечебното заведение е отчело неизвършена дейност за периода 01.01.2015 г.-30.06.2015 г., от друга страна в оспорвания акт е изложено, че лечебното заведение е представило неверни данни в отчетните документи на лекарите специалисти, като за такава квалификация предоставяне на „неверни данни” няма предвидена административна отговорност и в този случай е следвало да се развие друго административнонаказателно производство за установено административно нарушение, а не да се издава оспорената заповед за частично прекратяване на договора. За нарушение на документацията и документооборота е следвало да се наложи административно наказание по чл.105в, ал.1 от ЗЗО, докато за „неверни данни“ не е предвидена административна отговорност. Посочва, че цялото административно производство, от самото му начало до връчването на заповедта, се е развило в отсъствието на прокуриста, който е единственият законен представител на дружеството и която в този период се е намирала в законоустановен отпуск извън пределите на страната и не е надлежно уведомена, за да ангажира участие и доказателства в хода на проверката. Сочи, че посоченото за заместник лице – М. Ц. няма качеството на прокурист и не може да представлява дружеството. Посочва още, че прокуриста г-жа И. не потвърждава действията на пълномощника и заявява, че те не са извършени от името и сметка на дружеството, още повече че упълномощеното лице е подписало под натиск приемането и констатациите на проверката. Моли да бъде отменена процесната заповед като нищожна или незаконосъобразна, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.   

Жалбоподателят е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, представлява се от адв. В.Я. от САК с пълномощно на л. 289 от делото и с адв. М.С. с пълномощно на л. 279 от делото. Адв.Я. счита, че по делото е безспорно установено, че дори и да се приемат сочените факти и обстоятелства, те са били извършени от определени длъжностни лица и по съществото си не представляват административни нарушения, а престъпления, поради което именно са били приети като такива от страна на прокуратурата, поради което е образувано и тече разследване и досъдебно производство. Сочи, че за тези действия, които не са били извършени от ръководството на ДКЦ № 1, за които не се е знаело от ръководството на ДКЦ № 1 като юридическо лице, че се извършват и останалият персонал на ДКЦ № 1 не са знаели, че се извършват, не следва юридическото лице да носи каквато и да е отговорност и вина. Счита, че в случая самият административен акт се явява незаконосъобразен, тъй като още при идването на длъжностните лица – контрольори с предполагащо се знание на законите би следвало веднага, още при първата констатация, да сезират полицията и прокуратурата в гр. Плевен, те не са спазили това си служебно задължение и вместо да бъдат сезирани полицията и прокуратурата е продължило незаконосъобразно административно производство, завършило с опорочен административен акт. Счита, че при законосъобразно развитие на случая би следвало при първата констатация проверката да спре и да започне досъдебно производство, каквото е започнало, но незаконосъобразно е забавено по вина на проверяващите. Счита, че при нормално развитие на случая би следвало административните органи да преустановят своята проверка и да изчакат завършването на досъдебното производство и да съобразят своите действия с крайния акт на прокуратурата, като това също не е направено. Излага подробни съображения за твърденията си и моли да бъде уважена жалбата, както и на доверителят му да бъдат присъдени съдебните и деловодни разноски.   Адв. С. поддържа становището на адв. Я..

Ответникът – Директорът на РЗОК - Плевен, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт Д.Г. с пълномощно на л. 499 от делото. Счита така подадената жалба от страна на ДКЦ № 1 за допустима, но неоснователна и недоказана. Моли да му бъдат присъдени направените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. В представена в срок писмена защита твърди, че финансовите инспектори, извършили проверката в ДКЦ №1, са действали в рамките на правомощията си по чл.73, ал.1, т.2 от ЗЗО, медицинските документи са проверени само като отчетни документи - с оглед задължителните им реквизити, контролът не е свързан с оказването на медицинска помощ по нейния вид и обем и съответствието на оказаната и заплатена такава. Съпоставянето на амбулаторните листове /АЛ/ и представените от лицата декларации, че не са ползвали медицинска помощ, е просто съпоставяне между два документа, за което не се изискват специални знания. В този смисъл сочи практика на ВАС. По време на административното производство не могат да се събират доказателства по реда на НПК, а на основание чл.77 ЗЗО са изискани декларации. Причина за проверката са сериозни отклонения в размера на отчетените от лекарите и заплатените от РЗОК суми, посочено в докладна записка вх.№ 09-73/08.07.2015 г. на лекар – контрольор д-р Т., приложена по делото. Липсва тенденциозност и необективност при извършване на проверката. Относно твърденията за оттегляне на пълномощията на пълномощника от прокуриста, развива подробни съображения, че пълномощникът е надлежно упълномощен, липсва оттегляне на упълномощаването, такова оттегляне не е съобщено на РЗОК, поради което липсва процесуално нарушение. Свидетелите заявяват, че не са се разделяли с личната си карта, поради което не може да се приеме, че други лица вместо тях са се явили и ползвали медицинска помощ. Неизвършването на отчетената дейност е видно от показанията на свидетелите, като същите заявяват, че не са им извършвани съответните медицински дейности. По отношение на лицата, които не са се явили като свидетели, и за лица, които не са могли да дадат отговори дали положените подписи са техни, съдът е назначил втора съдебно графологична експертиза /СГЕ/, съгласно която за всяко от тези лица е налице поне един подпис върху АЛ, който не е негов. За да е налице хипотезата на чл.96, ал.2, т.1 от НРД, е достатъчно наличието на поне един отчетен, но неизвършен преглед по съответния пакет.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че са били събрани множество доказателства в хода на производството, които сочат, че ДКЦ № 1 не е осъществил съответния контрол, което е довело до допускане на съществени нарушения, които са предмет и на досъдебно производство относно извършено престъпление от определени длъжностни лица. Счита, че следва жалбата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена на 18.09.2015 г., видно от поставения номер от деловодството на административния орган /л.2/, а заповедта е получена на 10.09.2015 г., видно от отбелязването на самата нея /л.32/. Поради това съдът счита, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и редовна и подлежи на разглеждане.

Административен съд на гр. Плевен, четвърти състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за неоснователна.

Съдът приема за установено от фактическа страна:

До Директора на РЗОК е постъпила докладна записка вх.№ 09-73/08.07.2015 г. на лекар – контрольор д-р Т. /л.л.560-561/. В същата се сочи, че при извършване на предварителен преглед върху плащанията за осъществена СИМП в отчета на ДКЦ № 1 е установено, че е налице значително увеличение на отчетените направления, издадени от ОПЛ д-р Й., както и сериозен ръст на отчетените суми на специалистите по „Физикална и рехабилитационна медицина“. Със заповед № РД-09-163/15.07.2015 г. /л.564/ на директора на РЗОК е наредено да се извършат анкети със ЗОЛ /здравно осигурени лица/, съгласно приложена справка /л.л.565-572/, по отношение на извънболнична медицинска помощ, отчетена и заплатена на ДКЦ № 1. Във връзка със заповедта натоварените да извършат анкети служители са командировани, за което са събрани копия от командировъчните заповеди, както и копия от пътните книжки на служебните автомобили /л.л.573-588/. Със заповед № РД-08-865/20.07.2015 г. на Директора на РЗОК-Плевен е наредена планова, пълна, първична, самостоятелна проверка на ДКЦ № 1 по изпълнение на ИД /индивидуален договор/ № 150422/18.02.2015 г. /л.35/. Същата заповед е изменяна по отношение срока на проверката, участващите в нея длъжностни лица и предмета й с последващи заповеди на директора на РЗОК, приобщени на л.л.36-38, като всички тези заповеди са връчени на С.И. – по това време прокурист на ДКЦ № 1, видно от отбелязването на съответните екземпляри, приобщени по делото. За извършената проверка е съставен констативен протокол /КП/, приложен на л.л. 39-68, връчен на пълномощник на дружеството, упълномощен с пълномощно, приложено на л.69. Съставена е и докладна записка /л.л.33,34/ до директора на РЗОК, с която същият е информиран /т.III, т.IV от записката/, че са установени неверни данни, посочени в месечната отчетна документация на лекарите специалисти, отчетени в РЗОК-Плевен за периода 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г. – неизвършени дейности съгласно представени от ЗОЛ декларации, а също неверни данни, посочени в месечната отчетна документация на д-р Д. С. със специалност „Образна диагностика“, за периода 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г. за неизвършена медико-диагностична дейност, назначена на базата на неизвършени прегледи, във връзка с представени от ЗОЛ декларации. Част от преписката и делото са приложени амбулаторни листи /АЛ/ за извършени прегледи от съответните дати, които съгласно чл.139, ал.3 от НРД отразяват оказаната медицинска помощ, а отчетени в РЗОК са основание за плащане, направления за медико-диагностична дейност /МДД/, декларации на ЗОЛ или на техни близки /л.л.70-251/.

Доколкото ЗОЛ са много, а за значителна част от тях е посочено, че неизвършената дейност попада в различни пакети и по отношение на различни лекари, съдът счита, че за прегледност при излагане на фактите следва да посочи по отношение на всяко ЗОЛ какви прегледи/изследвания се твърдят в заповедта, че не са извършени, показанията на лицето при разпита му като свидетел /ако е разпитано/, респективно от разпита на неговите близки, направили декларация през РЗОК, заявеното от лицата по отношение на съответните АЛ/направления за МДД, заключението на втората съдебно СГЕ по отношение на подписите в декларациите и медицинската документация. Съгласно заключението на първата СГЕ /по-специално посочено на л.л.360-362/, подписите в декларациите, подадени пред органа, приобщени в преписката и по делото, са положени от съответното лице, посочено в декларацията като неин автор. Съдът за краткост сумарно отбелязва, че при разпита всички свидетели заявяват, че не са губили личните си карти, държат ги в себе си или в домовете си.

Т.Г.Г. е посочена в част IV.1, т.3 от заповедта, като е посочено, че за нея са отчетени два прегледа с два АЛ при д-р П. за проведени физиотерапевтични процедури, а съгласно подадена декларация не са и извършвани физиотерапевтични процедури. При разпит заявява, че е посещавала ДКЦ № 1 при д-р В. - кожен лекар през 2015 г., защото е имала мазоли по стъпалата на краката и са и ги горили с течен азот, и във Втора градска поликлиника е ходила при д-р Н.. Относно декларация на лист 133 от делото потвърждава, че  е подписана от нея. Относно амбулаторен лист № 000848/05.03.2015 г. на лист 134 от делото, положеният подпис не е нейният. Относно амбулаторен лист № 000933/13.03.2015 г. на лист 135 от делото, положеният подпис не е нейният. Не ходила при доктор П.. 

А.Г.М. е посочена в част II.1 т.3, част III т.5, част IV.2 т.2 и част V.4 от заповедта. Отчетени са един преглед при  д-р З., един преглед при д-р В., два прегледа при д-р И., едно направление за МДД, извършена при д-р С.. При разпит заявява, че за пръв път е посетила ДКЦ № 1 през месец октомври 2015 г., не си спомня точната дата, ходила е за най-различни прегледи при всякакви специалисти. Дотогава не е знаела къде се намира тази поликлиника. Относно декларация на лист 228 от делото посочва, че нейният подпис е на декларацията.  Заявява, че от началото на 2015 г. до месец юли не е ползвала направление от д-р Й.. Относно АЛ № 000390/12.05.2015 г. на л. 230 от делото свидетелката не гарантира, че не е ползвала това направление. Относно АЛ № 001204/04.05.2015 г. на л. 231 от делото заявява, че има съмнение относно подписа, че донякъде отговаря на нейния подпис, но на тази дата не е ходила на лекар. Относно АЛ № 000024/02.06.2015 г. на л. 232 от делото заявява, че това не е нейният подпис. Относно АЛ № 000107/08.06.2015 г. на л. 233 от делото заявява, че категорично не е нейният подпис. Относно направление за медико-диагностична дейност № 000129/12.05.2015 г. на л. 229 от делото заявява, че не е ползвала такова направление. Относно нотариално заверена декларация от 09.10.2015 г. заявява, че  през октомври е ходила в ДКЦ № 1 на профилактични прегледи и във връзка с това са я помолили, тъй като преди това е писала декларация, че не е посещавала личния си лекар, да пусне друга декларация. Накарали са я да я подпише, не знае директор или отговорник в ДКЦ1 я е накарал. След като са минали прегледите, не само тя, и други са писали декларации. Не ходила в кантората на нотариус С. И. на 09.10.2015 г. Не е имало нотариус в ДКЦ № 1. Само по имена познава другите лица, които са пускали декларации. Подписала е декларацията на първия етаж вляво, не може да се спомни в кой кабинет. Била е изпратена в него от жена, която я е помолила да напише опровержение, освен нея още три жени са били извикани за тези декларации.  Заявява, че декларацията на л. 228 от делото е подписана в дома й. Относно Д-р Д. С. не знае къде работи, не знае какъв специалист е. Съгласно заключението на втората СГЕ /л.л.663,664,687/, подписът в декларацията, дадена пред органа е положен от М., като по отношение на подписите, положени в АЛ, не може да се отговори дали са положени от нея.

И.Т.Г. е посочена в част II, т.7, част IV.1, т.21, част IV.2, т.6. и част V, т.5 от заповедта. Отчетени са с АЛ един преглед при д-р А. Н. З., два прегледа при д-р П., два прегледа при д-р И., и едно изпълнено направление за МДД на д-р С.. При разпита свидетелката заявява, че боледува от миастения гравис. Не посещава никое ДКЦ. Доктор Й. от 15 години и е личен лекар и миналата година за пръв път е викана на профилактичен преглед. Около ноември месец 2015 година, не може да си спомни дата. Преди това никога не е посещавала  ДКЦ№1. През месец април, май и юни 2015 г. не е ходила там. Мисли, че в ДКЦ № 1 са я карали нещо да подписва, но не може да си спомни точно какво, защото недовижда. Чела е това, което е подписала, тогава са накарали всички жени, които са били там да се подпишат. Това са жени от село Чомаковци, от село Сухаче, те са тук /свидетели/, половина от тях по физиономия ги е запомнила. Относно декларация на л. 203 от делото заявява, че това е нейният подпис, тя е писала декларацията. Относно направление за медико-диагностична дейност № 000147/13.05.2015 г. на л. 204 от делото заявява, че е вземала често направление за невролог, но миналата година /2015/ не е вземала, тази година /2016/и се е наложило. Относно АЛ № 000408/13.05.2015 г. на л. 205, АЛ № 001720/21.04.2015 г. на л. 206, АЛ № 001863/27.04.2015 г. на л. 207,  АЛ № 000043/03.06.2015 г. на л. 208,  АЛ № 000163/10.06.2015 г. на л. 209 свидетелката е категорична, че подписите не са положени от нея. Относно декларация на л. 369 от делото, свидетелката заявява, че писала текста, съставена е в селото и – Лепица и подписа е неин. На 09.10.2015 г. не е ходила при нотариус. Не знае къде е кантората на С. И.. През лятото на миналата година не е посещавала ДКЦ № 1. Не я познава д-р Ц. П. – физиотерапевт, никога не е ходила на физиотерапевт. Д-р А. Н. - невролог не я познава, не е ходила ли при нея. При д-р М. И. не е ходила, не го познава. За пръв път е била в ДКЦ № 1 през есента, месец ноември някъде – на профилактични прегледи. Минали са на профилактичните прегледи, взели са им кръв, минали са много бързо. Дали са им нещо напечатано и само са се подписали - всички жени, които са били на профилактични прегледи. Извикала ги е една лекарка, пълна жена, не я познава. Сигурна е, че това е било през есента на 2015 г.  и не е имало нотариус, когато са подписвали декларациите.

Р.Т.В. е посочен в част IV.1, т.7 от заповедта. Отчетени са с АЛ два прегледа при д-р П.. При разпита заявява, че е посещавал ДКЦ № 1 във връзка с кожен проблем, но не може да каже точната дата. Не е имал проблеми с ходилата. Относно декларация на л. 249 от делото заявява, че той я е писал и това е неговият подпис. Относно АЛ № 000564/18.02.2015 г. на л. 250 от делото, АЛ № 000748/26.02.2015 г. на л. 251 от делото заявява, че положените подписи не са негови. Не може да каже кога е подписал декларацията. Не познава доктор П. и не е ходил при нея.

П.Е.С. е посочена в част II, т.9, част IV.2, т.8 и част V, т.6 от заповедта. Отчетени са с АЛ един преглед при д-р А. Н. З., два прегледа при д-р И., и едно изпълнено направление за МДД на д-р С.. При разпита заявява, че през 2015 г. не е вземала направление от личния си лекар. През месец май или месец юни на 2015 г. не е посещавала ДКЦ №  1. Не познава д-р С.. Относно декларация на л. 244 от делото заявява, че това е нейният подпис, тя е писала тази декларация. Относно предявеното и направление за медико-диагностична дейност № 000144/13.05.2015 г. на л. 245 от делото казва, че не е виждала това направление, не и е познато. Относно АЛ № 000034/03.06.2015 г. на л. 247 от делото,  АЛ № 000133/09.06.2015 г. на лист 248 от делото заявява, че подписите върху тях не са нейни. Не е имала болки в лявата ръка и рамо, нито болки при движение на пръстите. Не е посещавала в средата на 2015 година д-р А. Н., нито д-р М. И.. Не е ползвала услугите на физиотерапевт в ДКЦ № 1. Никога не е ходила в ДКЦ № 1.

В.А. Ц. е посочен в част II, т.10, част IV.2, т.9 и част V, т.7 от заповедта. Отчетени са с АЛ един преглед при д-р А. З., два прегледа при д-р И., и едно изпълнено направление за МДД на д-р С.. При разпита свидетелят заявява, че през 2015 г. не е посещавал въобще личния си лекар д-р Й., не е посещавал ДКЦ №1 през месец май или юни 2015 година. Относно предявената му декларация на л. 239 от делото заявява, че тази декларация я е писал той и подписът е негов. Относно направление за медико-диагностична дейност № 000145/13.05.2015 г. на л. 240 от делото заявява, че не му е издавано такова направление. Относно АЛ № 000406/13.05.2015 г. на л. 241, АЛ № 000045/03.06.2015 г. на л. 242, АЛ № 000162/10.06.2015 г. на л. 243 от делото заявява, че подписите върху тях не са негови. Никога не е ходил при д-р А. З.. Никога не е ходил на невролог.  Не познава д-р М. И..

Г.И.В. е посочена в част II, т.2, част III, т.4,  част IV.1, т.18, част IV.2, т.11 и част V, т.9 от заповедта. Отчетени са с АЛ три прегледа при д-р З., три прегледа при д-р В., два прегледа при д-р П., два прегледа при д-р И., и едно изпълнено направление за МДД на д-р С.. При разпита свидетелката заявява, че е неграмотна, с мозъчен инсулт и два инфаркта. Не може да чете и да пише. Има подпис с буквите “Г” и “В”, само тези букви знае и така се подписва. Когато трябва да подпише нещо, и помагат нейните децата, а когато не са с нея, кара някой да и чете какво пише и тогава се подписва. Относно предявената и декларация на л. 210 от делото подписът може да е и неин, не може да каже нищо. Не помни на 17.07.2015 г. да е подписвала тази декларация. Относно предявеното и направление за медико-диагностична дейност № 000164/25.05.2015 г. на л. 211 от делото твърди, че не знае за какво е това. Относно АЛ № 000049/24.01.2015 г. на л. 212, АЛ № 000059/28.01.2015 г. на л. 213, АЛ № 000461/25.05.2015 г. на л. 214, АЛ № 000214/21.01.2015 г. на л. 215, АЛ № 001289/13.05.2015 г. на л. 216, АЛ № 001303/14.05.2015 г. на л. 217, АЛ № 000239/24.01.2015 г. на л. 218, АЛ № 000386/30.01.2015 г. на л. 219,  АЛ № 000118/08.06.2015 г. на л. 220, АЛ № 000258/15.06.2015 г. на л. 221 от делото, свидетелката  заявява, че подписът не неин и не може да прави такива букви. Съгласно заключението на втората СГЕ /л.л.663,687/, подписът на АЛ №000461/25.05.2015 г. не е положен от свиделката. Подписите на АЛ №№ 000049/24.01.2015 г., 000059/28.01.2015 г., 000214/21.01.2015 г., 001289/13.05.2015 г. 001303/14.05.2015 г., 000386/30.01.2015 г., 000118/08.06.2015 г. 000258/15.06.2015 г., 000239/24.01.2015 г. вероятно не са положени от В.. От нея е положен подписът на подадената пред органа декларация.

В.А.Б. е посочен в част IV.1, т.24 от заповедта. Отчетени са с АЛ два прегледа при д-р П.. При разпита свидетеля заявява, че не може да се сети кое е ДКЦ № 1. Не помни през месец април 2015 година да е ходил на прегледи. Има мигрена от малък. Има и дискова херния, до преди три дни е бил в болница „Свети Панталеймон”. Относно предявената му декларация на л. 200 от делото заявява, че това е неговият подпис и той я е писал. Относно АЛ № 001599/15.04.2015 г. на л. 201 от делото му сочи, че това не е неговия подпис, защото лисва подчертаване на буква А, каквото винаги прави. Относно другите предявени му АЛ счита, че подписите не са негови. Заявява още, че не е ходил при д-р Ц. П. – физиотерапевт в ДКЦ № 1. Не помни да му е правена физиотерапия. Съгласно заключението на втората СГЕ /л.л.664,687/, подписите на горепосочените АЛ не са положени от св. Б., от него е положен само подписът под декларацията, дадена пред административния орган.

З.М.П. е посочен в част IV.1, т.2 от заповедта. Отчетени са с АЛ два прегледа при д-р П.. При разпита свидетеля заявява, че е посещавал през месец април 2015  г. ДКЦ № 1. Имал е запушен нос, не е можел да диша. Ходил е при доцент В., той лично го е прегледал. Това е било около пролетната ваканция или около Великден, април месец, но не помни точната дата. Относно предявената му декларация на л. 197 от делото заявява, че подписът е негов и той я е написал. Относно АЛ № 001519/08.04.2015 г. на л. 198,  АЛ № 001697/20.04.2015 г. на л. 199 от делото, свидетелят е категоричен, че подписите върху тях не са негови. Сигурен е,  че при д-р П. не е изпълнявал физиотерапия. Доцентът В. го е приел за операция, но никакви нагревки не са му правени.

С.П.С. е посочен в част IV.1, т.23 от заповедта. Отчетени са с АЛ два прегледа при д-р П.. При разпита свидетелят заявява, че през месец март 2015 г. е посещавал ДКЦ № 1 – имал е пъпка на бузата и кожната лекарка три пъти я е обгаряла с азот. Относно предявената му декларация на л. 191 от делото заявява, че той я е писал и подписът е негов. Относно предявените АЛ № 001196/24.03.2015 г. на л. 192, АЛ № 001322/30.03.2015 г. на л. 193, АЛ № 000766/21.03.2015 г. на л. 194 от делото свидетелят е сигурен, че подписите върху тях не са негови. През 2015 г. е ходил в ДКЦ 1 на очен лекар, вадили са му жило от пчела в миглата. Сочи още че, не познава   д-р П. и не му е изпълнявана физиотерапия. Единствено при доктор В. е ходил и трите пъти.

П.В.И. е посочен в част II, т.8, част IV.1, т.22, част IV.2, т.7 и в част V, т.3 от заповедта. Отчетени са с АЛ два прегледа при д-р А. З., два прегледа при д-р П., два прегледа при д-р И., и едно изпълнено направление за МДД на д-р С.. При разпита свидетелят заявява, че през месец април, май и юни на 2015 г. не е посещавал ДКЦ № 1. Относно предявените му декларация на л. 183 от делото заявява, че подписът при „декларатор” е неговият, той е писал тази декларация. Относно подписите върху направление за медико-диагностична дейност № 000123/11.05.2015 г. на л. 184,  АЛ № 000381/11.05.2015 г. на л. 185,  АЛ № 000524/03.06.2015 г. на л. 186, АЛ № 001714/20.04.2015 г. на л. 187,  АЛ № 001899/28.04.2015 г. на л. 188,  АЛ № 000014/02.06.2015 г. на л. 189,  АЛ № 000169/10.06.2015 г. на л. 190, свидетелят е сигурен че не са положени от него. Заявява още, че през 2015 г. не е ходил при д-р А. З., д-р П. или при д-р М. И., както и че никога не е посещавал и не е знаел къде се намира това лечебно заведение до преди около седмица.

Н.Г.К. е посочена в част II, т.5, в част III, т.7. част IV.1, т.20 и част IV.2, т.4 от заповедта. Отчетени са с АЛ три прегледа при д-р З., един преглед при д-р В., два прегледа при д-р П., два прегледа при д-р И.. При разпита свидетелката заявява, че нейният личен лекар й е дал направление за гр. Червен бряг, когато си е счупила крака, август месец 2015 година. През месец април 2015 г. не й е давал направление, в Плевен е била само в родилното 1980 година, когато си е родила детето си. Не знае къде се намира ДКЦ № 1 и никога не е ходила там. От разпита се установя, че свидетелката не е грамотна, но знае да изписва името си „Н.“. Свидетелката заявява, че подписът върху предявената и декларация на л. 174 е неин. Относно АЛ № 000194/07.04.2015 г. на л. 175,  АЛ № 000249/21.04.2015 г. на л. 176,  АЛ № 000638/24.06.2015 г. на л. 177,  АЛ /номер не се чете/ от месец юни 2015 г. на л. 178,  АЛ № 001661/17.04.2015 г. на л. 179,  АЛ № 001861/27.04.2015 г. на л. 180, АЛ № 000448/23.06.2015 г. на л. 181,  АЛ № 000564/29.06.2015 г. на л. 182 от делото, свидетелката е сигурна, че подписите не са положени от нея.

 Т.Т.М. е посочена в част IV.1, т.6 от заповедта. Отчетени са с АЛ два прегледа при д-р П.. При разпита свидетелката заявява, че по съвет на д-р М. през 2015 г. е отишла на преглед на уши, нос и гърло при д-р В., било е през пролетта. Това е било единственото й посещение в ДКЦ № 1 при д-р А. В.. Но той не й е назначил физиотерапия, тъй като е нямало нужда според него. Относно предявената и декларация на л. 159 от делото заявява, че това е нейна декларация, с неин подпис и почерк. Относно амбулаторен лист /номер не се чете/ от 21.03.2015 г. на л. 160, АЛ № 001357/31.03.2015 г. на л. 161, свидетелката е сигурна, че подписите върху тях не са нейни. Заявява още, че не е правила физиотерапия при доктор Ц. П. и не я познава.

В.Б.С. е посочена в част IV.1, т.25 от заповедта. Отчетени са с АЛ четири прегледа при д-р П.. При разпита заявява, че личния й лекар д-р Ю. Й. и е давал направления, тъй като има доста заболявания. Давал й е направления за ортопед, за ендокринолог, за физиотерапия, включително през 2015 г. В ДКЦ № 1 не е ползвала направления през 2015 г. Сочи, още че е ползвала направления и най-често за физиотерапии, но е правила същата във Втора поликлиника, защото и е по-близо. Извършвала е физиотерапия и в Окръжна болница – Плевен. Свидетелката е категорична, че в ДКЦ № 1 никога не е провеждала физиотерапия. Относно предявената и декларация на лист 169 от делото заявява, че подписът е неин и е писала същата лично. Относно АЛ № 000149/21.01.2015 г. на л. 170 от делото заявява, че прилича на неин подпис, когато бърза и не е спокойна, но не твърди, че е неин. За АЛ № 000321/28.01.2015 г. на л. 171 от делото заявява че категорично не е неин подписът. Относно АЛ № 001882/27.04.2015 г. на л. 172 от делото би могъл да е неин подписът. За АЛ № 002082/07.05.2015 г. на л. 173 от делото заявява, че категорично не е неин подписа. Свидетелката е сигурна, че никога не й е правена физиотерапия в ДКЦ № 1 при д-р Ц. П. и по принцип не ходи в ДКЦ1. Посещавала е Втора поликлиника, защото и е по-близо. Напоследък се лекува в гр. Гулянци, където преподава и й е по-удобно. Съгласно заключението на втората СГЕ /л.л.664,687-688/, подписите на горепосочените АЛ не са положени от нея. От нея е положен подписът само под декларацията пред органа.

В.И.П. е посочена в част II, т.1, в част III, т.1, част IV.1, т.16 и част IV.2, т.1 от заповедта. Отчетени са с АЛ един преглед при д-р А. З., един преглед при д-р В., два прегледа при д-р П., два прегледа при д-р И.. При разпита заявява, че личният лекар д-р Ю. Й. и дава направления, когато поиска. През 2015 г. и е давал направление след месец август за ортопед, когато е била със счупена ръка и го е  изпълнила го е в Окръжна болница Плевен. Последните три години не е идвала в Плевен, освен за операцията на счупената ръка. Преди да бъде разпитвана от следователите дори не е знаела къде се намира ДКЦ1. Относно предявената и декларация на л. 162 от делото заявява, че това е нейният подпис и тя е писала тази декларация. Относно подписите, положени за пациент върху АЛ № 000637/24.06.2015 г. на л. 163,  АЛ /номер не се чете/ от 29.06.2015 г. на л. 164, АЛ № 001712/20.04.2015 г. на л. 165, АЛ № 000472/24.06.2015 г. на л. 166, АЛ № 000602/30.06.2015 г. на л. 167, АЛ № 001906/28.04.2015 г. на лист 168,  свидетелката е категорична, че не са положени от нея. Сочи още че, през месец август 2015 г. не е посещавала лекар специалист А. З. или физиотерапевт д-р П., при нито един от тези лекари не е ходила. Не е ходила и при д-р М. И..

С.М.Б. е посочен в част IV.1, т.15 от заповедта. Отчетени са с АЛ два прегледа при д-р П.. При разпита заявява, че не е ходил в ДКЦ № 1 през 2015 година. Преди три години е ходил там на рентгенова снимка и от тогава не е ходил. Относно предявената му декларация на лист 156 от делото заявява, че подписът е негов, той я е писал през пролетта в Районната здравна каса, на третия етаж. За АЛ № 001787/23.04.2015 г. на л. 157, АЛ № 001974/29.04.2015 г. на л. 158 от делото свидетелят заявява, че посочените подписи не са негови. Д-р П. не е посещавал, не я познава, не го е лекувала.

Л.Д.Т. е посочена в част IV.1, т.4 от заповедта. Отчетени са с АЛ два прегледа при д-р П.. При разпита заявява, че чрез личния лекар доктор С. Л. от месец февруари до месец май 2015 г., три месеца е получавала направления за кокоши трън. Ходила в Първа поликлиника при доктор К. В. или В.. Тя не и е назначавала физиотерапия, лично и е правила манипулациите с течен азот. По други причини не е посещавала ДКЦ № 1. Относно предявената и декларация на лист 151 от делото заявява, че това е нейният подпис, тази декларация я е писала в Здравната каса. Относно АЛ № 001604/15.04.2015 г. на л. 152,  АЛ № 001827/24.04.2015 г. на л. 153, АЛ № 000896/02.04.2015 г. на л. 154 от делото заявява, че подписите не а нейни.

Ц.Т.Ц. е посочен в част IV.1, т.26 от заповедта. Отчетени са с АЛ два прегледа при д-р П.. При разпита заявява, че личния лекар д-р В. му е давала направления. В Първа поликлиника е бил на кожен лекар два пъти, две направления са му дадени. Мисли, че е било през 2015 г., не може да каже точно. Мисли, че е било през лятото, но е възможно е да е било и през месец март и април. Кожният лекар му е изписал лекарство - един прах и мехлем. Свидетелят е категоричен, че физиотерапия не са му правили. Относно декларация на л. 146 от делото заявява, че е негов подписът. Един път е викан в Здравната каса, бил е със съпругата си. Тя е писала декларацията, той само се е подписал в края. За АЛ № 001238/25.03.2015 г. на л. 147,  АЛ № 001421/02.04.2015 г. на л. 148 от делото свидетелят заявява, че подписите не са негови. За амбулаторен лист № 000804/25.03.2015 г. на лист 149 от делото свидетелят заявява, че подписът е негов. Сочи още, че не познава д-р П., познава само докторката, която е била ангажирана с неговия проблем, една дребна докторка, кабинета й се намира на последния етаж. При доцент В. е бил един път, горе – долу по същото време. Съгласно заключението на втората СГЕ /л.л.664,688/, подписите на горепосочените АЛ не са положени от него. От него е положен подписът под декларацията пред органа.

А.Д.А. е посочен в част III, т.2, част IV.1, т.17 от заповедта. Отчетени са с АЛ четири прегледа при д-р В. с извършени високоспециализирани процедури, два прегледа при д-р П.. При разпита заявява, че през 2015 г. не е вземал направления от личния си лекар. Сочи, че е ходил при кожната лекарка в ДКЦ №1, когато е имал проблем с дланите - течала му е кръв, но това е било преди три години. През 2015 г. месец февруари е ходил в ДКЦ № 1, тъй като пак е имал проблем с ръцете и е посетил д-р А. В.. Има и рецепта, която е предоставил на съда. Констатацията е, че рецептата е от 30.01.2015 г. от доктор К. В. – дерматолог. Освен тази рецепта не му е давано направление за физиотерапевт. Относно предявената му декларация на лист 139 от делото заявява, че подписът е негов и той е писал декларацията. За АЛ № 000288/02.02.2015 г. на л. 140,  АЛ № 000303/03.02.2015 г. на л. 141,  АЛ № 000460/17.02.2015 г. на л. 142,  АЛ № 000538/26.02.2015 г. на л. 143,  АЛ № 000745/26.02.2015 г. на л. 145 от делото свидетелят заявява, че подписите не са негови. Съдът е констатирал, че на АЛ № 000581/18.02.2015 г. на л. 144 от делото не се вижда подпис на пациент. Свидетелят заявява още, че д-р П. не му е провеждала ултравиолетова терапия.

Х.Б.Г. е посочен в част IV.1, т.5 от заповедта. Отчетени са с АЛ два прегледа при д-р П.. При разпита заявява, че личния му лекар доктор З. от Второ ДКЦ през 2015 г. му е дала направления за лечение на гранулом, възпаление на челюстта. Два пъти е бил в Първо ДКЦ при доцент В.. Посещавал е последния на 17.02.2015 г., на 16.04.2015 г. и му е било дадено направление за операция. Последната е направен във ВМА. Свидетелят е категоричен, че на 18.02.2015 г. не е посещавал ДКЦ № 1 и не му е правена физиотерапия там. Относно предявената му декларация на л.  136 от делото заявява, че той е подписал тази декларация в Здравната каса.  За АЛ № 000587/18.02.2015 г. на л. 137,  АЛ № 000729/26.02.2015 г. на л. 138 от делото свидетелят заявява, че подписите не са негови. Свидетелят е категоричен, че д-р В. не е назначавал лечение при д-р П., както и че не познава последната.

Ф. Е. А. е посочена в част I, т.1 и в част IV.1, т.9 от заповедта. Отчетени са с АЛ три прегледа при д-р Д. и два прегледа при д-р П.. Нейната баба Ф.Д.А. е подала декларация, че детето не е водено през 2015 г. на личен лекар или на специалист. При разпита св. А. заявява, че неин личен лекар през 2015 г. и е бил д-р Й., но той не и е давал направления, защото не е осигурена, не е идвала на лекар в Плевен. Има внучка на име Ф. Е. А., за която тя се грижи, защото родителите й са разделени отдавна. Заявява, че детето не е водено на лекар, освен за ваксина, но това е било преди две или три години. Свидетелката е категорична, че през месец март, април, юни на 2015 г. Ф. не е имала здравословни оплаквания и не е посещавала лекар в ДКЦ1. Имала е понякога температура, но не се е налагало да се ходи на лекар. Относно предявената декларация на л. 119 от делото заявява, че подписът е неин. За АЛ № 000336/21.03.2015 г. на л. 120,  АЛ № 000579/24.04.2015 г. на л. 121,  АЛ № 000876/18.06.2015 г. на л. 122,  АЛ № 001412/01.04.2015 г. на л. 123, АЛ № 001485/07.04.2015 г. на л. 124  от делото свидетелката заявява, че подписите не са нейни. Заявява още, че декларацията на л.119 от делото я е написа лично. Не е водила внучка си Ф. при д-р С. Д.. Нея я е водила при д-р П. на физиотерапия. Съгласно заключението на втората СГЕ /л.л.663,687/, подписите на горепосочените АЛ /с изключение на този под АЛ №000336/21.03.2015 г., за който експертизата не може да се отговори/ не са положени от св. А.. От нея е положен подписът под декларацията, дадена пред органа.

К. В. С. е посочен в част IV.1, т.8 от заповедта. Отчетени са с АЛ два прегледа при д-р П.. Неговата майка В.К.С. е подала декларация, че детето й през 2015 г. е ходило на специалист УНГ д–р В. и на ортопед в Окръжна болница и не е водено при други специалисти. При разпита й заявява, че има син на име К. В. С., и негов личен лекар е д-р И. К.. Тя работи в ДКЦ № 1. Не си спомня на 19.02.2015 г. и на 27.02.2015 г. да е ходила в ДКЦ № 1 заедно със сина си. Мисли, че са ходили на пулмолог през февруари 2015 г. Относно предявената и декларация на лист 116 от делото  заявява, че подписът е неин и тя е писала декларацията. На амбулаторен лист № 000603/19.02.2015 г. на лист 117 от делото не се вижда подпис на пациент. За амбулаторен лист № 000782/27.02.2015 г. на лист 118 от делото заявява, че това не е нейният подпис. Сигурна е, че  не е водила сина си при д-р П. – физиотерапевт. Синът и е воден на уши, нос и гърло при доцент В. в ДКЦ№1, водила го е и в ДКЦ № 3 на ортопед и в Окръжна болница при друг ортопед и в урологията.

М. Г. И. е посочен в част I, т.3, част IV.1, т.11 от заповедта. Отчетени са с АЛ три прегледа при д-р Д. и четири прегледа при д-р П.. Неговата майка В.К.Г. е подала декларация, че през 2015 г. детето не е водено в гр. Плевен на специалист. При разпита заявява, че има син на име М. Г. И., негов личен лекар е д-р Й., но същият не е давал направления за детето за 2015 година. Свидетелката заявява убедено, че не е водила М. през март или април месец в ДКЦ № 1. Относно предявената и декларация на лист 80 от делото заявява, че я е писала и подписала лично. Относно АЛ № 000387/25.03.2015 г. на л. 81, АЛ № 000535/16.04.2015 г. на л. 82,  АЛ № 001554/09.04.2015 г. на л. 84, АЛ № 001809/24.04.2015 г. на л. 85,  АЛ № 002100/07.05.2015 г. на л. 86, АЛ № 002330/19.05.2015 г. на лист 87 от делото свидетелката заявява, че подписите не са нейни. Свидетелката сочи категорично, че не е посещавала в ДКЦ № 1 д-р С. Д., д-р Ц. П. и не познава тези лекари. Детето и е здраво и засега няма проблеми.

         С. И.П. е посочена в част II, т.11, част IV.2, т.10 и в част V, т.2 от заповедта. Отчетени са с АЛ два прегледа при д-р З., два прегледа при д-р И. и едно изпълнено направление за МДД на д-р С.. Нейният бивш съпруг И.Т.П. е подал декларация, че П. от години живее в чужбина и през настоящата 2015 г. не си е идвала. При разпита заявява, че е разведен със съпругата си от 2010 г., мисли, че неин личен лекар е д-р Й.. Относно предявената му декларация на лист 222 от делото заявява, че подписа е негов, писал е тази декларация пред Кмета на село Сухаче.

Е.М.Л. е посочена в част II, т.6, част IV.2, т.5 и в част V, т.8 от заповедта. Отчетени са с АЛ един преглед при д-р А. З., два прегледа при д-р М. И. и едно изпълнено направление за МДД на д-р С.. При разпита свидетелката заявява, че неин личен лекар е д-р Ю. Й.. Същият през 2015 година и е давал направления за невролог, за ортопед, не помни точно, много са. Често го посещава, защото има много заболявания. През месец май 2015 година е посещавала ДКЦ № 1, правили са и физиотерапия и е минала на други кабинети за консултация, по направление. През месец юни 2015 година не помни да е посещавала ДКЦ № 1, мисли, че през 2015 година два пъти е ходила там. Не помни точно, за какво е ходила втория път. Има дискова херния и поликистоза. На уши, нос и гърло е ходила, защото носът и е запушен от едната страна. Свидетелката сочи обаче, че не знае какви лекари са д-р А. З. и д-р М. И.. Не си спомня при какви лекари е ходила в ДКЦ № 1 през 2015 година. Относно предявената и декларация на лист 234 от делото заявява, че тя я е писала и подписът е неин. За направление за медико-диагностична дейност № 000132/12.05.2015 г. на лист 235 от делото няма спомен за това направление. За амбулаторен лист № 000393/12.05.2015 г. на лист 236 от делото заявява, че подписът не е неин. За АЛ № 000023/02.06.2015 г. на л. 237,  АЛ № 000272/15.06.2015 г. на л. 238 от делото свидетелката заявява, че подписите не са нейни. За съставената на 09.10.2015 г. декларация при нотариус не може да каже нищо, казва че не знае с какво се занимава нотариусът. Относно предявената и декларация на л. 371 от делото заявява, че е неин подписът и тя я е писала. Не помни къде е писана, нито дали някой и е помогнал при писането. Свидетелката сочи, че е ходила в ДНЦ1 и физиотерапия и е правена там през 2015 г., като лекарят е бил „младо момче“.

В. И. М. е посочен в част I, т.4, част III, т.3 част IV.1, т.12 от заповедта. Отчетени са с АЛ два прегледа при д-р Д., един преглед при д-р В. и два прегледа при д-р П.. Неговата майка И.Т.М. е подала декларация, че детето не е посещавало посочените специалисти. При разпита заявява, че има син В. И. М., негов личен лекар е д-р Н. М., който идва в село Сухаче и там преглежда сина й. През 2015 година д-р М. не е давал направление за детето. Синът и не е имал здравословни проблеми през месеците март и април 2015 год. Не го водила и не знае къде се намира  ДЦК № 1 в Плевен изобщо. Относно предявената и декларация на лист 88 от делото заявява, че не я е писала тя и не се подписва така. Има седем деца. Грижи се за тях заедно с баща им и баба им. Грамотна е, може да пише и да чете. За АЛ № 000379/25.03.2015 г. на л. 89,  АЛ № 000590/27.04.2015 г. на л. 90,  АЛ № 000590/27.04.2015 г. на л. 91,  АЛ № 001479/06.04.2015 г. на л. 92,  АЛ № 001639/16.04.2015 г. на л. 93 от делото свидетелката заявява, че не се подписва така и подписите не са нейни. Свидетелката сочи още, че не е ползвала услугите на д-р С. Д. за детето си, не я познава. Не е ползвала и услугите на д-р П. за сина си. Съгласно заключението на втората СГЕ /л.л.663,687/, за подписите на АЛ № 000379/25.03.2015 г., № 000590/27.04.2015 г. и № 000590/27.04.2015 г. не може да се отговори дали са поставени от М.. За АЛ № 001479/06.04.2015 г. и № 001639/16.04.2015 г. положените подписи вероятно не са положени от М.. От нея е положен подписът под декларацията, дадена пред органа.

Р.М.В. е посочена в част IV.1, т.1 от заповедта. Отчетени са с АЛ шест прегледа при д-р П.. Подала е декларация, че не е посещавала физиотерапевт. Не е могла да бъде призована като свидетел, поради което е заличена от списъка на свидетелите. Съгласно заключението на втората СГЕ /л.л.662,687/, подписите на всички 6 броя АЛ не са поставени от В.. Това са АЛ №№ 000561/18.02.2015 г., 000749/26.02.2015 г., 000887/10.03.2015 г., 001026/18.03.2015 г. /посочен в експертизата с № 000025/18.03.2015 г. – номерът не е четлив/, 001666/17.04.2015 г., 001985/30.04.2015 г. и 000601/09.03.2015 г. От нея е положен подписът под декларацията, дадена пред органа.

Р. Д. И. е посочена в част I, т.5, част IV.1, т.13 от заповедта. Отчетени са с АЛ един преглед при д-р Д. и два прегледа при д-р П.. Нейната баба Р.Б.И. е подала декларация пред органа, че детето е ползвало само направление за рентген. Не е могла да бъде призована като свидетел, поради което е заличена от списъка на свидетелите. Съгласно заключението на втората СГЕ /л.л.662,687/, за подписите на всички 3 броя АЛ не са поставени от Р.Б.И.. Това са АЛ №№ 000591/27.04.2015 г., 002314/18.05.2015 г., 002441/29.05.2015 г. От нея е положен подписът под декларацията, дадена пред органа.

Д. Х. С. е посочена в част I, т.6, част IV.1, т.14 от заповедта. Отчетени са с АЛ четири прегледа при д-р Д. и четири прегледа при д-р П.. Нейният настойник Г.З.Г. е подала декларация пред органа, че детето не е посещавало личния си лекар д-р Й. през 2015 г. Не е могла да бъде призована като свидетел, поради което е заличена от списъка на свидетелите. Съгласно заключението на втората СГЕ /л.л.663,687/, подписът на АЛ №000612/28.04.2015 г. не е поставен от Г.З.Г.. За подписите, поставени под останалите АЛ, не може да се отговори от кого са поставени. Това са АЛ №№ 000388/25.03.2015 г., 000536/16.04.2015 г., 000576/24.04.2015 г., 001450/03.04.2015 г., 001626/15.04.2015 г., 002165/11.05.2015 г., 002366/20.05.2015 г. От нея е положен подписът под декларацията, дадена пред органа.

М.Р.М. е посочен в част II, т.4, част III, т.6 част IV.1, т.19 и част IV.2, т.3 от заповедта. Отчетени са с АЛ два прегледа при д-р З., един преглед при д-р В., два прегледа при д-р П. и два прегледа при д-р И.. Подал е декларация пред органа, че не е  посещавал лекар-специалист през 2015 г. Призован е като свидетел, но не се е явил, и е заличен от списъка на свидетелите. Съгласно заключението на втората СГЕ /л.л.663,687/, подписите на всички АЛ не са поставени от М.Р.. Това са АЛ №№ 000094/11.02.2015 г., 000653/25.06.2015 г., 000402/10.02.2015 г., 000496/13.02.2015 г., 000699/24.02.2015 г., 000487/24.06.2015 г., 000584/30.06.2015 г. От него е положен подписът под декларацията, дадена пред органа.

Съдът приема за достоверни, посочените свидетелски показания и ги кредитира с доверие. Същите бяха изложени от свидетелите спокойно и уверено, съответстват на събраните писмени доказателства, като достоверността им се потвърждава и от заключенията на приетите по делото две СГЕ. Общият извод, който се налага от всички събрани доказателства е, че ответникът правилно е установил фактическата обстановка, на която се основава оспорената по делото заповед.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 Доколкото още с жалбата пред съда са били оспорени по реда на чл.193 ГПК вр. чл.144 АПК представените пред съда декларации от здравно-осигурени лица /ЗОЛ/ или техни близки, и с протоколно определение от о.с.з. на 11.01.2016 г. /л.299/ е било открито производство по оспорването на тези декларации, които са представени лично от пациенти, съдът счита, че следва първоначално да се произнесе по така направеното оспорване, за да може при проверка законосъобразността на заповедта да се основава само на доказателства, които са  приети по надлежния ред и не са изключени от доказателствата по реда на чл.193 и сл. ГПК.

Съдът приема, че оспорените декларации са подписани, а в по-голямата им част и съставени собственоръчно от лицата, посочени като техни автори. В този смисъл е и заключението на първата СГЕ /л.л.329-365/, която се основава на изследването подписите на оригиналните декларации, сравнени със сравнителен материал от лицата, включително и такъв, снет от ВЛ. Освен това, всички разпитани като свидетели лица, посочени като автори на съответна декларация, пред съда заявяват, че са подписали същата, и са нейни автори. Единствено изключение е И.М.. По отношение на лицата, които не са разпитани, и са заличени като свидетели, е назначена втора СГЕ /л.л.662-688/, която отново е изследвала въпроса за подписите под съответните декларации на тези лица, както и на свидетелите, дали неясни отговори по други въпроси /относно други подписи/, както и на И.М., и отново е направено заключението, че същите подписи са на лицата, посочени като автори на декларациите. По тази причина тези декларации следва да се приемат за автентични, оспорването не е успешно проведено и същите декларации следва да останат като доказателства по делото и да бъдат ценени, като такива.

 Процесната заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.20, ал.1, т.4 от ЗЗО, Директорът на РЗОК сключва, изменя и прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ на територията, обслужвана от РЗОК, съгласно закона, НРД и правилника за устройството и дейността на НЗОК. Разпоредбата на чл.96, ал.2, т.1 от НРД предвижда, че Директорът на съответната РЗОК прекратява договорите с изпълнители на медицинска помощ в следните случаи: 1. при отчитане на дейност, която не е извършена – частично за съответната КП/КПр/процедура или за съответния пакет по специалност от основния пакет специализирана извънболнична медицинска помощ, по която е отчетена дейността. В случая тези две разпоредби, които са и надлежно посочени в заповедта, определят компетентността на директора на РЗОК, който е подписал заповедта.

Заповедта е писмена, в съответствие с общото правило на чл.59, ал.2 вр ал.3 от АПК, и съдът приема, че същата е надлежно мотивирана с приложените по преписката декларации, към които самата заповед препраща, и в които е посочено, че съответни ЗОЛ не са ползвали медицинската помощ, отчетена пред РЗОК от лечебното заведение и посочена в обстоятелствената част от заповедта.

По отношение спазването на административно производствените правила, съобразяването с материалния закон и целта на закона, съдът намира:

Видно от приложената заповед №РД-08-865/20.07.2015 г. на Директора на РЗОК-Плевен е наредена планова, пълна, първична, самостоятелна проверка на ДКЦ №1 по изпълнение на ИД № 150422/18.02.2015 г., като същата заповед е изменяна по отношение срока на проверката, участващите в нея длъжностни лица и предмета й с последващи заповеди на директора на РЗОК, приобщени по преписката и делото. Цитираната заповед за проверка е издадена съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 2 ЗЗО, надлежно посочена в нея. Задачата на проверката е контрол по изпълнение на индивидуалния договор за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ, в сила към проверявания период. Определени са три длъжностни лица - финансови инспектори, които да извършат проверката, като с последващите заповеди е направена промяна в състава им, което е допустимо. За резултатите от същата проверка е съставен констативен протокол, с чието съдържание упълномощен представител на проверяваното лице е надлежно запознат. Заповедта за проверката е връчена на представляващия към онзи момент лечебното заведение - прокурист С.И., видно от отбелязването на самата заповед за проверка /л.35/, като в нея е посочен и периодът на извършване на проверката – 27 работни дни. На прокуриста И. са връчени и последващите изменителни заповеди, с които е променен съставът на лицата, срокът на проверката и предмета и. Следователно прокуристът е имал възможността при желание лично да получи констативния протокол /КП/, като съобрази срока на проверката, за удължаването на който е уведомен, което не е направил. КП обаче е връчен на надлежно упълномощено от същия прокурист лице, видно от пълномощното на л.69. Следователно неоснователни са твърденията на жалбаподателя, че представляващият ДКЦ№1 е бил в неведение относно проверката. Търговското дружество /каквото е ДКЦ №1/, с оглед приложеното пълномощно, е било надлежно представлявано от М. В. Ц., доколкото пълномощното дава право да приема документи от РЗОК. Съдът съобразява, че преди издаването на заповедта за проверка, до директора на РЗОК е подадена докладна записка, която го информира за значително увеличаване на направленията, издадени от един ОПЛ, по които е отчетена дейност от ДКЦ №1. Въз основа на издадена заповед и последващи командировъчни заповеди е извършена анкета на ЗОЛ, като е установено, че ЗОЛ заявяват, че не са ползвали услугите на съответни лекари от ДКЦ №1, за които лица лечебното заведение е посочило в отчетите си, че негови лекари са ги лекували, и е представило пред РЗОК съответни АЛ и направления за МДД. При направената проверка са били съпоставени представените от лечебното заведение АЛ/направления за МДД с декларациите, дадени от ЗОЛ, като е направен извод за отчитане на медицинска дейност, която не е извършвана.

От изложеното се налагат изводите, че проверката е осъществена при спазване на изискванията на чл. 72, ал. 2, чл. 73, ал. 1, т. 2 ЗЗО. Издадени са съответните заповеди от директора на РЗОК, като са проверени отчетните документи на лечебното заведение. Обстоятелството, че със заповедта е наредено при установяване на административно нарушение да се съставят актове за установяването му, а при неоснователно получени суми да се състави протокол за необосновано получени суми, не се е отразило негативно на правото на защита на проверяваното лице, тъй като както КП, така и процесната заповед са надлежно връчени на представители на жалбоподателя.

Относно твърденията, че само лекари – контрольори, но не и финансови инспектори, могат да проверяват медицинска дейност, съдът отбелязва, че съгласно чл.73, ал.1, т.2 от ЗЗО в действащата към момента на проверката редакция, финансовите инспектори имат право да проверяват отчетните документи на изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ, регламентирани в НРД; В случая не са налице хипотезите на чл.74, ал.1, т.2-4 от ЗЗО в приложимата към онзи момент редакция, съгласно които „Контролът, свързан с оказването на медицинска или дентална помощ, се осъществява от лекари-контрольори или лекари по дентална медицина-контрольори, които имат право да проверяват: 2.   вида и обема на оказаната медицинска или дентална помощ; 3.  вида и количествата на предписаните лекарствени средства; 4.   съответствието между оказаната медицинска или дентална помощ и заплатените суми.“ В случай, когато се установява, че медицинска помощ въобще не е оказана, е безпредметно същата да бъда обект на контрол от лекари-контрольори, тъй като те контролират вида и обема на реално оказана медицинска помощ /в случая не е налице предписване на лекарствени средства/, както и съответствието между оказаната медицинска или дентална помощ и заплатените суми. Няма пречка финансови инспектори да установят липса на медицинска помощ въз основа на събрани писмени доказателства, доколкото за това не се изискват специални знания. След като медицинска помощ не е оказана, не са необходими специални знания, за да се контролират нейният вид и обем, както и съответствието й със заплатените суми. Няма пречка лекари-контрольори също да констатират липса на оказана медицинска помощ поради липса на реално извършване на прегледи, процедури, изследвания и пр., но за тази констатация не са необходими техните специални знания, тя може да бъде направена от всяко длъжностно лице, натоварено да извършва контрол от страна на Здравната каса.

 По отношение на отделните пакети, по които се прекратява ИД, съдът намира:

По пакет „Детски болести“ по специалност “педиатрия“ са посочени 6 ЗОЛ, на които не е извършени посочените в съответни АЛ прегледи, които АЛ са отчетени и по които е заплатено. Съдът съобразява, че е достатъчно наличието на само един АЛ, отчетен за дейност, която не е извършена, за да бъде прекратен ИД по този пакет. Следва да се посочи, че доколкото става въпрос за прегледи и лечение на деца, няма как същите, доколкото в случая са малолетни да декларират, че съответните прегледи не са им извършвани. За две от децата, посочени в част I, т.3 и т.4, декларациите са подписани от техните майки – съответно В.К.Г. и И.Т.М..

Свидетелката Г. е подала декларация, че през 2015 г. детето й не е водено в гр. Плевен на специалист. Съдът отбелязва, че посочените два АЛ са именно за прегледи при д-р Д., специалист детски болести. Майката на детето дава ясни и непротиворечиви показания, че детето е здраво, не е водено в ДКЦ№1, не познава д-р Д.. По тази причина съдът приема, че дейността не е извършена. Същото е приел е ответника. Изводът съответства на събраните по делото доказателства.

Свидетелката И.М. също е подала декларация, че детето й не е посещавало специалисти. Показанията като свидетел са ясни и непротиворечиви, категорично установяват, че детето и не е ползвало медицинска помощ, при посочените лекари специалисти. С оглед на така събраните показания и заключение на втората СГЕ, съдът приема, че сочените два прегледа не са извършени от д-р Д.. Майката ясно декларира, че не познава д-р Д., че не е водила детето си при нея,както и че подписите на АЛ не са нейни. По тази причина съдът приема, че дейността по отношение сина на М. не е извършена, както се сочи в процесната заповед. Изводът съответства на събраните по делото доказателства.

Съдът отбелязва, че  по отношение на другите 4 деца, посочени в част I  от заповедта, декларациите са събрани от техни роднини /справки от НБД “Население“ на л.л.382-456 от делото/, а не от техните родителите. Във връзка с това съдът отбелязва, че въпреки че родителите са тези, които следва да се грижат за децата си, включително като ги водят на лекар при необходимост, профилактика и пр., не са редки случаите, когато други лица се грижат за децата вместо родителите им, въпреки че не са им възложени отговорности за това с официален акт на настойничество или попечителство. В такива случаи според съда няма пречка именно лицата, които полагат реалната грижа за детето, да декларират, че същото е ползвало или не медицинска помощ. Лекарят няма право да откаже оказването на медицинска помощ на основание, че детето не е доведено от родител или настойник, а от друго лице. По тази причина съдът приема, че близките на децата, посочени в част I, т.1, 2, 5 и 6  от заповедта могат да дават информация за лечението на тези деца. Видно от разпита на Ф.А., баба на Ф. А., същата се грижи сама за внучката си, не я е водила на преглед при д-р Д., не познава последната. По тази причина съдът приема, че в за тези три случая, посочени в част I от заповедта е доказано от събраните доказателства, че е налице отчетена, но неизвършена дейност, което е достатъчно да обоснове законосъобразност на заповедта в тази и част.

По отношение на заповедта в част II – пакет „Нервни болести, детска неврология“ са отразени 11 ЗОЛ, за които се сочи, че не са ползвали отчетената медицинска помощ. Освен че 10 от тях са подали декларации, че не са им извършвани съответните прегледи, като свидетели са разпитани лицата В.П., В., М., К., Л., Г., И., С. и Ц., посочени като ЗОЛ, на които с АЛ са отчетени прегледи. Така разпитаните лица посочват че не са им извършвани прегледи, подписите на АЛ не са техни, не познават специалиста невролог, посочен като извършващ прегледите, а именно д-р А. З.. По тази причина съдът приема, че в случаите, посочени в част II от заповедта по отношение на тези лица е доказано от събраните доказателства, че е налице отчетена, но неизвършена дейност.

По отношение на заповедта в част III – пакет „Кожни и венерически болести“ са отразени 7 ЗОЛ, за които се сочи, че не са ползвали отчетената медицинска помощ. Подали са декларации 6 от лицата, че не са ползвали тази медицинска помощ, както и 1 декларация от майка на дете, че детето и не е ползвало отразената в АЛ медицинска помощ. Като свидетели са разпитани лицата В.П., А., В., М., К., както и М. – майка на В. И. М.. Същите заявяват, че не са им извършвани прегледи, или ако са извършвани са извършвани по друго време, подписите на АЛ не са техни, някой дори не познават кожния лекар, посочен като извършващ прегледите, а именно д-р В.. В същия смисъл са и показанията на св. М. – майка на В. И. М., която сочи, че синът и не е имал здравословни проблеми в периода, посочен в АЛ, не го е водила на лекар, не знае къде е ДКЦ №1, подписа на АЛ не е неин. По тази причина съдът приема, че в случаите, посочени в част III от заповедта по отношение на тези лица е доказано от събраните доказателства, че е налице отчетена, но неизвършена медицинска дейност.

По отношение на заповедта в част IV.1 – пакет „Физикална и рехабилитационна медицина“, в частта и, оказана от д-р П., са отразени 26 ЗОЛ, за които се сочи, че не са ползвали отчетената медицинска помощ. Подали са декларации 19 от лицата, че не са ползвали тази медицинска помощ, както и 7 декларации от майки и други близки на деца, че съответното дете не е ползвало тази медицинска помощ. Като свидетели са разпитани ЗОЛ лица П., Г., Т., Г., М., В., Б., В.П., А., К., Г., И., С., Б., С., Ц.. Същите заявяват, че не са им извършвани прегледи/физиотерапия, подписите на АЛ не са техни, някои не познават лекаря - физиотерапевт, посочен като извършващ прегледите, а именно д-р П.. Разпитани са и близките на посочените като лекувани деца - С., А., Г., М.. Същите заявяват, че децата не са боледували, не са посещавали лекар, или ако са боледували са посещавали други лекари, не им е извършвана физиотерапия, не познават д-р П., или не са водили децата при нея. Посочват, че подписите, положени на АЛ не са техни. С оглед така събраните показания, явяващи се в унисон с подадените пред органа декларации, съдът приема, че в случаите, посочени в част IV.1 от заповедта по отношение на тези лица е доказано от събраните доказателства, че е налице отчетена, но неизвършена медицинска дейност.

По отношение на заповедта в част IV.2 – пакет „Физикална и рехабилитационна медицина“, в частта и, оказана от д-р М. И., са отразени 11 ЗОЛ, за които се сочи, че не са ползвали отчетената медицинска помощ. Подали са декларации 10 от лицата, че не са ползвали тази медицинска помощ, както и 1 декларация от бивш съпруг на ЗОЛ, че съпругата му е в чужбина, не се връщала в България и не е ходила на лекар. Като свидетели са разпитани ЗОЛ лица В.П., М., К., Л., Г., И., С., Ц., В.. Същите заявяват, че не са им извършвани прегледи/физиотерапия, подписите на АЛ не са техни, някои не познават лекаря - физиотерапевт, посочен като извършващ прегледите, а именно д-р М. И.. С оглед така събраните показания, явяващи се в унисон с подадените пред органа декларации, съдът приема, че в случаите, посочени в част IV.2 от заповедта по отношение на тези лица е доказано от събраните доказателства, че е налице отчетена, но неизвършена медицинска дейност.

По отношение на заповедта в част V – пакет „Образна диагностика“, оказана от д-р С., са отразени 9 ЗОЛ, за които се сочи, че не са ползвали отчетената медицинска помощ. Подали са декларации 7 от лицата, че не са ползвали тази медицинска помощ, както и 1 декларация от близка на дете, че съответното дете не е ползвало тази медицинска помощ, и 1 декларация от бивш съпруг на ЗОЛ. Като свидетели са разпитани ЗОЛ лица И., М., Г., С., Ц., Л. и В.. Същите заявяват, че не са ползвали предявените им направления за МДД, по които е отчетена извършена дейност, или че такова направление не им е издавано, не познават д-р С., който е посочен като лекар, извършил назначените изследвания, някои изобщо не са ходили в ДКЦ№1. С оглед така събраните показания, явяващи се в унисон с подадените пред органа декларации, съдът приема, че в случаите, посочени в част V от заповедта по отношение на тези лица е доказано от събраните доказателства, че е налице отчетена, но неизвършена медицинска дейност.

С оглед на изложеното, по всички части на заповедта се констатира наличие на отчетена пред РЗОК неизвършена медицинска дейност от ДКЦ №1.

В чл. 2, ал. 1, т. 1 НРД е предвидено, че НЗОК възлага чрез сключване на договори с изпълнители на медицинска помощ оказването в полза на задължително здравноосигурените лица на медицинска помощ, договорена по вид, обхват, обем и качество в НРД, съгласно чл. 55, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), който от своя страна в т. 2 предвижда, че националните рамкови договори съдържат отделните видове медицинска помощ по чл. 45 ЗЗО. В чл. 45, ал. 1, т. 1 - 17 ЗЗО са изброени видовете медицинска помощ (т. 1. - медицински и дентални дейности за предпазване от заболявания; т. 2. - медицински и дентални дейности за ранно откриване на заболявания; т. 3. - извънболнична и болнична медицинска помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване и т. н.), а в ал. 2 в действащата към момента на издаване на заповедта редакция е предвидено, че медицинската помощ по ал. 1, с изключение на т. 11, 12 и 15, се определя като основен пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК. Основният пакет се определя с наредба на министъра на здравеопазването. В изпълнение на тази законова делегация е приета Наредба № 40/24.11.2004 г. за определяне на основният пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК /понастоящем отменена, но действаща към периода на отчитане на прегледите, проверката и издаването на процесната заповед/. В чл. единствен от тази наредба е предвидено към датата на  издаване на заповедта, че основният пакет медицинска помощ съдържа дейности, определени по вид и обхват, съгласно приложения № 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 8а, 9, 9а, 10, 11, 12, 13 и 15. В Приложение № 2 е регламентиран основният пакет специализирана извънболнична медицинска помощ по съответните специалности. В раздел I от Приложение № 2 са посочени общомедицински дейности, а в раздел II от Приложение № 2 са посочени специализирани и високоспециализирани медицински дейности по специалности. Общомедицинските дейности са еднакви за всички специалности, а специализираните и високоспециализираните дейности, които са обособени в подраздели за съответните специалности, сред които са и „Детски болести“, „Нервни болести, детска неврология“, „Кожни и венерически болести“, „Физикална и рехабилитационна медицина“ и „Образна диагностика“, са специфични за отделните специалности. В чл. 105 от НРД е предвидено, че Националната здравноосигурителна каса сключва договори с лечебни заведения за СИМП за извършване на всички общомедицински и всички специализирани медицински дейности от дадена специалност от съответния пакет съгласно Наредба № 40 от 2004 г.

От изложеното се налага изводът, че съгласно действащата към момента на издаване на заповедта нормативна регламентация в чл. 45 ЗЗО и в Наредба № 40/24.11.2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК и предвид разпоредбата на чл. 105 от НРД, основният пакет специализирана извънболнична медицинска помощ по всяка отделна специалност включва, както общомедицински дейности, които са еднакви за всички специалности, така и специализирани и високоспециализирани медицински дейности, които са различни и строго специфични за отделните специалности. В този смисъл, под "съответния пакет по специалност от основния пакет специализирана извънболнична медицинска помощ, по която е отчетена дейността", използван в разпоредбата на чл. 96, ал. 2, т. 1 НРД, следва да се разбира пакета по съответната специалност по основния пакет СИМП, който представлява съвкупност от общомедицински дейност, специализирани медицински дейности по съответните специалности, и високоспециализирани дейности по съответните специалности, посочени по-горе.

Съгласно чл. 59, ал. 11, т. 1 ЗЗО в приложимата към датата на издаване на заповедта редакция, директорът на съответната районна здравноосигурителна каса прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ при отчитане на дейност, която не е извършена - частично, за съответната клинична пътека или за съответния пакет по специалност от основния пакет специализирана извънболнична медицинска помощ, по която е отчетена дейността. В случая правилно директорът на РЗОК е прекратил договора частично, само за съответните пакети по специалности, за които е установено отчитане на медицинска дейност, която не е извършена.

Отчитането на медицинска дейност, която не е извършена представлява нарушение със значима обществена опасност, тъй като води до плащания от бюджета на НЗОК, които не са дължими и пряко рефлектира върху неговата стабилност, както и върху възможността му да покрива други основателни разходи. Хроничният недостиг на средства по този бюджет е обществено известен факт. Ето защо законодателят прилага в тези случаи най-строгата санкция - прекратяване на договора. В този смисъл е Решение № 13822 от 18.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6435/2014 г.

По отношение на останалите твърдения на страните, съдът намира:

 Административното производство по прекратяване на ИД при отчитане на дейност, която не е извършена, не следва да бъде спирано или прекратявано, а следва да продължи независимо от водено наказателно производство. Отчитането на дейност, която не е извършена, е свързано с изготвянето и използването на документи с невярно съдържание, и получаване на имотна облага, но НК не предвижда отговорност за юридическото лице, нито прекратяване на ИД в съответните му части. Такова прекратяване не е предвидено и в чл.83а от ЗАНН, доколкото съгласно тази разпоредба на юридическото лице, получило облага от изрично посочени престъпления по НК, се налага имуществена санкция, но не се прекратява ИД. Няма пречка към едни и същи факти различните клонове на правото да прикрепят различни правни последици. Настоящият съд не е ограничен нито във възможността да установява фактите, нито в правото, и е длъжен да установи фактите и да приложи към тях относимите правни норми на административното право.

Юридическото лице – лечебно заведение, следва да упражнява съответния контрол върху работещите в него лекари и други медицински специалисти, като използва предоставените му възможностите на Кодекса на труда, ЗЗО, Закона за здравето и пр., като пресече възможностите да се отчита неизвършена дейност пред РЗОК, което отчитане се извършва от лечебното заведение, а не от отделни физически лица. Съблюдаването на ИД е отговорност на лечебно заведение, което е страна по този договор, и същото не може да се освободи от отговорност, като се оправдава с престъпно деяние на негови работници или служители. Освен това, съдът съобразява, че за такива деяния все още няма влязла в сила присъда, поради което твърденията за извършени престъпления от служители на жалбоподателя са недоказани.

По отношение на твърденията, че следва да се назначи нова тройна СГЕ, съдът счита, че при втората СГЕ е изследван въпросът за авторството на подписи на ЗОЛ, които при разпита си са дали неясни или уклончиви отговори, или не са могли да отговорят. Заключението на ВЛ по тази втора СГЕ е обосновано, като ВЛ ясно е посочило, защо не може да отговори на някои въпроси, които са му поставени. Липсва каквото и да е съмнение в правилността на неговото заключение. С оглед разпоредбата на чл.201 ГПК вр. чл.144 АПК, при обосновано заключение, и липса на съмнение в правилността му, съдът не следва да назначава нова СГЕ, поради което съдът е оставил без уважение исканията за нова тройна СГЕ. Освен това съдът съобразява, че по всяка от частите на заповедта са налице достатъчно декларации и свидетелски показания, съгласно които съответните прегледи и изследвания не са извършвани, поради което дори да бъде доказано, че неявилите се и заличени като свидетели ЗОЛ, както и тези, които не са могли да отговорят на зададените им въпроси, са действително лекувани, то заповедта е законосъобразна въз основа на показанията на другите лица, които ясно и непротиворечиво заявяват, че не са ползвали посочената в АЛ и направления за МДД медицинска помощ. За законосъобразно издаване на заповед с предмет на процесната – частично прекратяване на договор по конкретно изброени пакети и медицински специалности е достатъчно е само един неизвършен , а отчетен преглед или медицинска дейност. В случая са събрани много повече доказателства за неизвършени, а отчетени медицински дейност по всеки от посочените в заповедта пакет и специалност.

Съдът приема, че заключението на първата СГЕ е правилно и обосновано, същото отговаря на поставените въпроси. Налице е различие със свидетелските показания само относно авторството на декларацията на И.М., която при разпита отрича авторството си, но втората СГЕ потвърждава, че подписът под декларацията на М., подадена пред органа, е неин. Подписите на лицата, подали декларации, са изследвани от първата СГЕ, а по отношение на лицата, които не са могли да отговорят на част от зададените въпроси в о.с.з., или са били заличени като свидетели, и от втората СГЕ, като е направено заключение, че декларациите са подписани от лицата, посочени като техни автори. По така изложените причини съдът приема, че и двете СГЕ са обосновани, отговарят на поставените им въпроси и липсва съмнение в тяхната правилност.

Непосочването в заповедта, че събирането на декларации от страна на РЗОК е въз основа на правната норма на чл.77 от ЗЗО, съгласно която „Физическите и юридическите лица са длъжни да предоставят на контролните органи на НЗОК и на Националната агенция за приходите исканите от тях документи, сведения, справки, декларации, обяснения и други носители на информация, свързани с осъществяване на здравното осигуряване, и да оказват съдействие при изпълнение на служебните им задължения.“, не е съществено нарушение. Налице е правна норма, съгласно която служителите на НЗОК могат да искат и събират декларации, свързани с осъществяване на здравното осигуряване, като съдът отбелязва, че това е възможно и относно ползването на медицинска помощ, заплатена със средства, осигурени от това осигуряване.

При преглед ЗОЛ следва да представи свой документ за самоличност, за да бъде издаден АЛ /или друг документ/ от лекаря, който точно да отразява личните данни на лицето, което е прегледано. Въпреки че лекарят не може да задължи което и да е било лице да се легитимира, всички разпитани като свидетели лица ясно посочват, че не са губили личните си карти, държат ги в себе си или в домовете си, поради което няма как при съответните лекари да са се явили други лица с техните лични карти, които да са прегледани вместо тях.

Посочването в оспорената заповед на израза „неверни данни“ е неразривно свързано с израза „отчетени в РЗОК – Плевен … неизвършени дейности“, поради което привлеченото към отговорност лице няма как да не е разбрало, че прекратяването на договора е поради „отчитане на дейност, която не е извършена“ по смисъла на чл.96, ал.2, т.1 от НРД, разпоредба, която е надлежно посочена в заповедта. За да се приложи тази разпоредба, не е необходимо да се изследва въпросът за вината, още повече че юридическите лица, каквото е дружеството-жалбоподателя, когато носят отговорност, същата е обективна, безвиновна.

В случая не е бил приложим чл.105в от ЗЗО /отм./. Същият касае извършване на нарушение при работа с медицинска или финансова документация, а не отчитане на дейност, която не е извършена. Освен това административното производство в случая не е обвързано с приключило административно наказателно производство.

По отношение на приложените по делото нотариално заверени декларации пред нотариус /л.л.367-371/, съдът съобразява следното: Тези декларации са с противоположно съдържание на подадените в производството пред органа. От разпита на три от лицата, които са ги подписали /само три от подписалите ги лица са могли да бъдат разпитани като свидетели/ същите дават показания, че е организирано изпращането им в ДКЦ №1, бързо са преминали на „профилактични прегледи“, след което са били помолени да подпишат тези декларации. Св. М. заявява, че е била накарана да подпише декларация след преглед в ДКЦ №1, без да знае какво е, не е присъствал нотариус. Освен това ясно сочи при разпита, че посещението й през октомври 2015 г. е първото й посещение в ДКЦ №1. Св. Г. също сочи, че преди „профилактичния преглед“ никога не е посещавала ДКЦ №1. В нотариално заверената й декларация не е посочена годината, в която е „посещавала“ невролог, физиотерапия и рентген, поради което съдът приема, че същата не опровергава заявеното в подадената пред органа декларация на Г., че от началото на 2015 г. не е посещавала д-р А. Н., д-р Ц. П. и д-р М. И., а освен това в свидетелските си показания Г. ясно разкрива, че не познава лекарите, които са отчели прегледи, и не е ходила при тях. В нотариално заверената декларация на Л. също не е посочена годината, през която е „ползвала“ физиотерапия, невролог и рентген в ДКЦ №1, поради което съдът приема, че същата не може да опровергае подадената пред органа декларация, съгласно която не е посещавала д-р А. Н. и д-р М. И.. Освен това при разпита свидетелката ясно заявява, че не знае какви лекари са А. Н. и М. И., и положените от нейно име подписи под АЛ не са нейни. По тези причини съдът приема, че посочените в нотариално заверената декларация прегледи не са извършени през 2015 г., поради което не е опровергано посоченото в заповедта отчитане на неизвършена дейност по отношение на Л..

С оглед на изложеното, заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на съществено нарушение на административно производствените правила, при спазване на материалния закон и целта на закона, поради което същата е законосъобразна, а жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото претенциите на присъждане на направените в производството разноски от страна на процесуалния представител на ответника са основателни. Направени са разноски за депозити - за първата СГЕ в размер на 900 /деветстотин/ лева /банков превод на л.316/, за втората СГЕ в размер на 318 /триста и осемнадесет/ лева, като следва да се присъдят и своевременно претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева, съгласно чл.8, ал.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата при приключване на устните състезания и към настоящия момент редакция, или общо 1718 /хиляда седемстотин и осемнадесет/ лева.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Плевен, четвърти състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Диагностично консултативен център 1 Плевен” ЕООД, гр. Плевен, ЕИК 000411934, срещу Заповед № РД-08-1046/09.09.2015 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса – Плевен.

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО на основание чл.194, ал.2 от ГПК вр. чл.144 АПК, оспорването на истинността на декларациите на здравно осигурените лица, подадени от тях в лично качество пред РЗОК в административното производство, завършило с издаването на Заповед № РД-08-1046/09.09.2015 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса – Плевен.

ОСЪЖДА „Диагностично консултативен център 1 Плевен” ЕООД, гр. Плевен, ЕИК 000411934, да плати в полза на Районна здравноосигурителна каса – Плевен сумата от 1718 /хиляда и седемстотин и осемнадесет/ лева, като разноски по административно дело № 833 по описа на Административен съд - Плевен за 2015 г.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

                                                       

 

СЪДИЯ: