Р E Ш Е Н И Е

№ 530

гр.Плевен, 29 Ноември 2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 833 по описа за 2016 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 642 от 17.09.2016 г. г., постановено по нахд № 1782/2016 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 16-0838-001802 от 13.06.2016 г. на Началника група към ОДМВР – Плевен, сектор „Пътна полиция”, с което на А.А.А. ***, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл.185 от ЗДвП; чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП; чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП, са наложени глоба в размер на 20 лв., глоба в размер на 300 лева и глоба в размер на 10 лв., за нарушения на чл.70 ал.3; чл.139 ал.5 и чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП затова, че на 30.05.2016 г. в 10,15 часа в община Плевен, на ПП-3, км.67+022 гр.Славяново, посока гр.Плевен, управлява лек автомобил Форд „Фокус” с рег.№ ЕН***ВВ без включени светлини за през деня; няма заплатена винетна такса; не представя свидетелство за регистрация на автомобила.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от А.А.А., който счита същото за неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон, както и при неправилно възприемане на фактите и неправилно тълкуване на събраните по делото доказателства. Твърди, че районният съд е постановил процесното решение без да се е съобразил с доказателствата, приложени от АНО към преписката по делото, както и при отказ да събере необходимите доказателства за разкриване на обективната истина. Според касатора съдът изключително повърхностно, формално и погрешно е подходил при преценка и анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства и абсолютно необосновано не е изслушал всички участници в производството, в случая- свидетеля по установяване на нарушението и/или съставяне на акта. Счита, че изцяло в тежест на АНО е да докаже по безспорен начин пред съда с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител, както и че несъбирането на всички доказателства, спомагащи разкриване на обективната истина, водят до незаконосъобразност на проведеното производство, налагащо отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление или да върне делото за ново разглеждане поради допуснати нарушения на процесуалните правила.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Плевен, не се представлява и не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 30.05.2016 жалбоподателят управлявал лек автомобил  Форд Фокус с рег. № ЕН ***ВВ. Движел се по републиканската пътна мрежа по път Пл – 3, в посока от град Славяново към град Плевен. Около 10:15 часа, на км 67+022 на същият път, жалбоподателят бил спрян за проверка от служители на сектор ПП КАТ Плевен. Полицейските служители Б. Д. и К. А. изискали от водача документи за проверка. В хода на извършената проверка установили, че водачът не бил включил и не използвал къси светлини за движение през деня, това че пътното превозно средство се управлява по републиканската пътна мрежа без да е платена съответна винетна такса. Изискали от водача и свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, но жалбоподателят  не го носел и не могъл да го представи. Вследствие на констатираното нарушение, на място бил съставен акт за установяване на  три извършени административни нарушения – такова по чл. 70 ал. 3 ЗДП, административно нарушение по чл. 139 ал. 5 от ЗДП и нарушение по чл. 100 ал. 1 т. 2 ЗДП. Последният бил връчен лично и подписан от жалбоподателя без възражения. Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, което санкционира жалбоподателят с глоба в размер на 20 лева за извършено нарушение по чл. 70 ал. 3 ЗДП, глоба в размер на  300 лева за извършено административно нарушение по чл. 139 ал. 5 от ЗДП и глоба в размер на 10 лева за извършено нарушение по чл. 100 ал. 1 т. 2 ЗДП.

Горната фактическа обстановка съдът установил въз основа на представените по делото писмени доказателства, както и от събраните гласни такива посредством разпита на свидетеля Д., разпитан непосредствено в съдебно заседание.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направил извод, че наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган, видно от приложената към делото в заверено копие Заповед № 8121з-748/24.06.2015 година на Министъра на вътрешните работи . Съдът се позовал на разпоредбата на чл. 139 ал. 5 ЗДП, установяваща задължение движението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища  да се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, чието заплащане дава право на едно пътно превозно средство да използва за определеният срок републиканската мрежа. Съдът анализирал и разпоредбата на 70 ал. 3 , която установява правилото, че през деня моторните превозни средства се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини.

Съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства наложили у съда извод, че с поведението си жалбоподателят осъществил признаците от състава на нарушение по чл. 70 ал. 3 ЗДП, тъй като от показанията на свидетеля Д. и от писмените такива се установило по категоричен начин, че към момента на спирането на водача управляваният от него автомобил се е движел, без да са включени светлини за през деня или къси светлини, както и че не е носил и не е представил на контролните органи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство част ІІ.

На тези основания съдът потвърдил оспореното НП. 

Касационната инстанция намира оспореното решение за неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. АУАН е съставен от актосъставителя Д. в присъствието на свидетеля –очевидец К. К. А.. За единственото проведено пред ПРС по делото съдебно заседание на 13.09.2016 год. са били нередовно призовани и Д., и А., актосъставителят въпреки нередовното си призоваване се е явил и е бил разпитан от съда относно своите възприятие във връзка с нарушенията, но свидетелят-очевидец на нарушението А. не се е явил, тъй като не е бил редовно уведомен (не се е върнал отрязъка от призовката за него към датата а провеждане на с.з.). По тази причина по делото не е бил разпитан единственият свидетел-очевидец на извършените нарушения, който е могъл да даде данни за обстоятелствата, при които са били извършени нарушенията . В този смисъл делото се явява неизяснено от фактическа страна, като изводите на съда не са подкрепени от надлежни доказателства. Единствено разпита на актосъставителя, който е лицето, съставящо акта за нарушение, който именно има обвинителна и сезираща функция не може да допринесе в пълнота за изясняване на релевантните по делото факти. Съдът е следвало да прояви активност при събиране на доказателствата и да призове и разпита в следващо съдебно заседание единственият свидетел-очевидец на констатираните нарушения на правилата за движение по пътищата, което не е сторил, поради което формираните от него изводи не почиват на надлежно събрани доказателства, поради което са необосновани. Ето защо Районният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което прави решението му неправилно и води до неговата отмяна. Същото следва да бъде отменено и делото върнато на РС за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да извърши всички процесуални действия за проверка на констатациите в АУАН, относно обстоятелствата при които е било извършено нарушението, преди всичко да призове и разпита единственият свидетел – очевидец на нарушението и след съвкупен анализ на всички доказателства да изгради своите правни изводи относно правилността и законосъобразността на НП.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. чл. 218 , вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 642 от 17.09.2016 г. г., постановено по нахд № 1782/2016 г.на Районен съд – Плевен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд –Плевен при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.