Р E Ш Е Н И Е
№ 534
гр.Плевен, 29 Ноември 2016 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември
две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Юлия Данева
Членове: Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при секретаря
Ц.Д. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия
Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 832 по описа за 2016 год. на Административен съд -
Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение
№ 632 от 13.09.2016 г.
г., постановено по нахд № 1691/2016 г., Районен съд – Плевен е потвърдил
Наказателно постановление № 903 от 24.06.2016 г. на Директор Басейнова дирекция
„Дунавски район”, с което на „Водоснабдяване и канализация” ООД гр.Силистра,
със седалище и адрес на управление гр.Силистра, ул. „Баба Тонка” № 19, ЕИК
828050351, представлявано от управителя В.Н.Б., на основание чл.201 ал.2 от
Закона за водите, във връзка с чл.53 от ЗАНН и чл.200 ал.1 т.1 б.”в” от Закона
за водите, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
2602 лева за нарушение на чл.44 ал.1 от Закона за водите затова, че на 20.04.2016
г., след проверка, извършена от експерти към БДДР по документи на място – в
БДДР – Плевен, е констатирано водовземане без действащи разрешителни за периода
от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г., съгласно подадени декларации по чл.194б от
Закона за водите и отчет за ползван воден обем през 2015 г. от „Водоснабдяване
и канализация” ООД, гр.Силистра, за подробно изброени водоизточници.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от „Водоснабдяване и
канализация” ООД, представлявано от управителя В.Б., чрез адвокат К.С. от
Адвокатска колегия – гр.Силистра, който оспорва същото като неправилно и
незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на материалния и
процесуален закон. Сочи, че от описаното в НП не става ясно кога е извършено
цитираното нарушение, кога и как това е станало ясно на представителите на
Басейнова дирекция, и твърди, чуе това не е било съобразено от
първоинстанционния съд. Твърди, че е нарушено правото на защита на дружеството,
т.к. нито в АУАН, нито в НП са отбелязани дата и място на извършване на
нарушението – задължителни реквизити съгласно чл.42 т.3 от ЗАНН. Посочва, че с
писмо от 26.01.2016 г. до Басейнова дирекция „Дунавски район” са изпратили
подробна информация за ползваните водоизточници през 2015 г., включително и
декларация по чл.194б от Закона за водите за онези, описани в издадения АУАН и
добросъвестно са декларирали иззетото количество вода и дължимата сума, т.е.
наказващият орган и неговите служители са били запознати с тези факти и
обстоятелства, още повече, че тези водоизточници са едни и същи и за
предходните години и винаги са подавани като такива в декларациите по чл.194б
от Закона за водите. Сочи, че актът е съставен на 20.04.2016 г., но управителят
на ВиК – Силистра е получил покана за съставянето му с изх. № 2349 от
24.03.2016 г., в която се описва, че при извършена проверка на 22.03.2016 г. е
установено водовземане без съответни разрешителни и за целта следва да бъде
съставен акт. Намира, че разминаването в тези дати е съществен порок в
настоящото производство, който също е основание за отмяна на НП. Счита още, че
са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН, т.к. деянието, за което
е ангажирана отговорността на дружеството в издаденото НП представлява
маловажен случай, понеже липсва реално нанесена щета, защото количествата
добита вода са отчетени и съответно заплатени – т.е. няма ощетени, а и
нарушението е извършено за първи път. В заключение моли съда да отмени
оспореното решение и наказателното постановление, в условията на евентуалност
да не бъде налагана имуществена санкция, а като маловажен случай да им бъде
отправено „предупреждение”.
В съдебно заседание касаторът не се представлява и не
ангажира становище по съществото на спора.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба –
Басейнова дирекция „Дунавски район” – Плевен се представлява от юрисконсулт М., която оспорва жалбата, по същество моли съда да
остави в сила оспореното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че на
20.04.2016 г., след проверка, извършена от експерти към БДДР, на място в БДДР-Плевен,
по документи било констатирано водовземане без действащи
разрешителни, за периода от 01.01.2015 год. до 31.12.2015 г., съгласно подадени
декларации по чл. 194б от ЗВ и отчет за ползван воден обем през 2015 год. от
Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Силистра, за конкретно описани в НП водоизточници, като общото иззето водно
количество от последните за 2015 г.
е 820 648 куб. м. или 26,02 л/сек. Длъжностните
лица установили, че към 20.04.2016 г. няма издадени съгласно ЗВ
действащи разрешителни за посочените водоизточници, поради което същите приели,
че е налице нарушение на чл.44,ал.1 от Закона за водите, като актосъставителят
в присъствието на свидетелите Р. З. и И. И. съставил АУАН №979/20.04.2016 г.
Въз основа на него било издадено
оспореното НП.
Така
описаната в НП фактическа обстановка съдът
установил въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства:
показанията на актосъставителя А., които съдът кредитирал като последователни, обективни и
непредубедени, показанията на свидетелите З. и И., които съдът също изцяло кредитирал като обективни и
логични и установяващи по несъмнен начин
описаната фактическа обстановка. Съдът приел, че показанията на разпитаните
свидетели кореспондират изцяло и с приобщените по делото писмени доказателства.
Съдът изложил мотиви, че констатираното при проверката водовземане, осъществявано
от „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Силистра без действащи разрешителни
за водовземане, за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2015г., от посочените
водоизточници не се оспорва, твърди се единствено, че е налице неправилно
възприемане на фактите като административно нарушение тъй като от една страна
издаването на съответните разрешения за водоползване са в зависимост от
изпълнение задълженията на други бездействащи държавни органи, без актовете на
които не може да бъде издадено разрешение за водоползване/ ненанасяне на
водоизточниците на картата за възстановена собственост/.
От правна страна съдът приел за
установено, че НП е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона
форма. В хода на проведения административно наказателния процес не е допуснат
съществен порок, обосноваващ незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление или ограничаващ правото на защита на административно наказаното
лице. Според ПРС правилно и законосъобразно при проверката е било възприето,
че от „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Силистра е
било осъществявано водовземане без действащи разрешителни за водовземане, за
периода от 01.01.2015г. до 31.12.2015г., от подробно описаните в НП
водоизточници, както и че общото иззето водно количество от описаните в НП водоизточници
за 2015 г. е 820 648 куб. м. или 26,02 л/сек. Съдът приел
вмененото на дружеството административно
нарушение за съставомерно на разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗВ, която определя, че се изисква
разрешително за водовземане във всички случаи освен в предвидени в същата
разпоредба изключения, за които няма спор че не са налице. Съдът приел за
установено по несъмнен начин липсата на разрешително за водовземане от страна
на наказаното дружество за посочения период и досежно визираните водоизточници.
Съдът изложил мотиви още, че дружеството
безспорно извършва водовземане по смисъла на ЗВ, като тази дейност по
водовземане/отнемане/добиване на води е декларирана в декларации от самия
жалбоподател. И именно защото част от водата е предназначена и за
питейно-битово водоснабдяване, приел, че следва да отговаря на нормативни
изисквания, а изпълнението на тези нормативни изисквания започва
именно чрез издаденото по чл.44 от ЗВ разрешително за водовзмеане.
В това разрешително се посочват поредица от задължения,
едно от които е да се прави химичен анализ на водата през определен период от
време, да се изгради санитарно-охранителна зона около всеки водоизточник за
питейнобитово водоснабдяване и т.н. - всички с цел да се опазват водите, които
ще се ползват за питейно-битово водоснадбяване от замърсяване, респ.
населението. Според ПРС с липсата на разрешително по чл.44 от ЗВ по
никакъв начин не може да се упражнява контрол върху количеството и качеството
на водата, която жалбоподателят водовзема и предоставя под формата на ”водна
услуга” на населението. По отношение вината съдът приел, че жалбоподателят
е ЮЛ и отговорността е безвиновна и
обективна.
Съдът приел за неоснователни възраженията
за липса на посочена дата на извършване на нарушението. Според решаващия съд
нарушителят следва да се счита за открит по смисъла на ЗАНН в момента, в който
длъжностните лица са узнали не само за извършеното водовземане, но и факта, че
се извършва без ползвателя да притежава действащо разрешително. Констатирал, че
длъжностните лица са узнали
извършеното от ВиК ООД-гр. Силистра водовземане, тъй като са
извършили проверка на декларациите във връзка с дължимите такси за водовземане,
които се дължат независимо от издаденото разрешително на основание
§9 от ПЗР на ЗВ, но нарушителят е открит на 20.04.2016 г. когато е
извършена проверката от длъжностните лица на съответните регистри, от които са
установили липса на издаденото разрешително за водовземане, поради
което и АУАН е съставен на същата дата. Съдът приел, че още с
подадената декларация от санкционираното дружество, административнонаказващият
орган е бил уведомен за съответното количество водовземане, но направил извод,
че това не е датата на откриване на нарушенията и на нарушителя. Според
ПРС процесуалният закон прави разграничение между понятията „откриване“ на
нарушителя /нарушението/ и „установяване“ на нарушението. Нарушението се счита
за открито, когато има необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и
за самоличността на нарушителя, респективно когато са констатирани факти и
обстоятелства за наличие на поведение, действие или бездействие, на конкретно
лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато административно
нарушение. Съдът счел, че в административнонаказателната
преписка достатъчно данни за нарушителя в контекста на
гореизложеното са били налице към момента на проверката, извършена от
длъжностните лица на дата 20.04.2016 г. Именно към тази дата са станали
известни факти, въз основа на които може да се направи обоснован извод за
наличието на съставомерно деяние от страна на жалбоподателя.
Съдът
приел за законосъобразно определен и размера на санкцията за извършеното
нарушение. И не намерил основание за неговото намаляване. ПРС не намерил
основание за приложение института на „маловажен случай” с оглед степента на
засегнатост на голям брой потребители и на потенциалната вероятност от
настъпване за тях на вредни последици. Счел, че макар нарушението да е
извършено за първи път, със същото се накърняват и застрашават значими обществени
интереси. На тези основания потвърдил оспореното НП.
Касационната инстанция
намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с
материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил
служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е
осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства,
включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване
на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на
доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд,
като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно
ангажирана административно-наказателна отговорност на дружеството. Ето защо
фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се
споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното
преповтаряне.
Използването на водите и водните обекти по аргумент от
чл.40 от ЗВ е общо и индивидуално според това дали
титулярите на правото са неограничен брой лица или индивидуално определени
лица; с разрешение или с предварително писмено уведомяване на компетентния
орган и без разрешение според това дали законът предвижда издаване на
индивидуален административен акт като предпоставка за пораждане на правото на
използване, или правото на използване се поражда по силата на друг юридически
факт. Единствено общото водовземане и
ползване на водните обекти и водовземането за задоволяване на собствени потребности
е безвъзмездно, по аргумент от чл.8, ал.1 от ЗВ, като за водовземане и ползване
на водните обекти с цел стопанска дейност се заплаща такса за използването на
природния ресурс като гаранция за създаване на еднакви правни условия за
стопанска дейност на всички граждани и юридически лица. Следователно,
разрешително за водовземане се изисква във всички случаи, освен в случаите по чл. 43, ал. 2; за дейностите по защита на
населението при въведен план за защита при бедствия по реда на Закона за защита при бедствия; в случаите по чл. 58, ал. 1, т. 1 и 2, като процесния
случай на водовземане не попада сред предвидените в чл.44 от ЗВ изключения и по
този въпрос няма спор между страните, поради което за дейността по
водовземане дружеството следва да притежава разрешително по чл.44 от
ЗВ. След като законът императивно изисква в случаите като процесния наличието на надлежно издадено разрешително
за водовземане с оглед отнемането на води
от водните обекти и/или отклоняването им от тях, както и използването на
енергията на водата, то извършването на тази дейност без надлежно издадено
разрешително съставлява нарушение.
Отговорността на дружеството е
обективна и безвиновна, тъй като е наложена имуществена санкция на ЮЛ, какъвто
извод е направил и решаващият съд.
Неотносими към отговорността на наказаното дружество
са оплакванията, свързани с причините за извършване на нарушението, свързани с липса
на информация за собствениците на имотите, в които се намират водоизточниците,
липса на информация за точното им местонахождение, липса на нанасяне на
водоизточниците на картата на възстановената собственост. За да извършва
дейност по водовземане, всеки ползвател е длъжен стриктно да съблюдава законовите
изисквания, в т.ч. да се снабди с необходимите разрешителни за това, за да се
постигнат целите на закона- предотвратяване влошаването, както и опазване и
подобряване състоянието на водните екосистеми, на пряко зависимите от тях
сухоземни екосистеми и влажни зони; насърчаване на устойчивото използване на
водите чрез дългосрочно опазване на наличните водни ресурси; комплексно, многократно и ефективно използване
на водните ресурси; осигуряване на непрекъснато намаляване на замърсяването на
подземните води и предотвратяване на замърсяването им; намаляване на последиците от наводнения и
засушавания и др.
Неоснователно е и възражението за неяснота на датата на извършване на
нарушението с оглед посочените в НП едновременно период от 01.01.2015 год. до 31.12.2015 год. и датата 20.04.2016 год.,
когато е съставен актът за нарушение. Описаният в НП период от 01.01.2015
год. до 31.12.2015 год. е периодът, през който контролните
органи са констатирали, че дружеството е извършвало водовземане без надлежно издадени и действащи
разрешителни и това именно е периодът на извършване на нарушението. А 20.04.2016 год. е датата на съставяне на акта за нарушение и тя не съвпада в случая с датата на
откриване на нарушителя и на узнаване от контролните органи за извършеното
нарушение, противно на приетото от РС. Датата на откриване на нарушителя е
22.03.2016 год., когато според отразените констатации в писмо
изх.№2340/24.03.2016 год. на л.28-29 от делото на ПРС е констатирано от
служителите на БДДР водовземане без действащи разрешителни за периода от 01.01.2015 год. до 31.12.2015
год.
На тази дата-23.03.2016 год.
контролните органи, след извършени документални проверки не само на подадените от
дружеството декларации по чл.194б от ЗВ и справка-отчет за добито количество
вода през 2015 год., но и въз основа на проверка в съответните регистри и документи, удостоверяващи
липса на издадено разрешение за водовземане, са
констатирали извършеното нарушение. Вярно е, че тази
дата не е описана в АУАН и НП, но и такова изискване законът с разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН не
поставя, последните разпоредби изискват с оглед законосъобразно изготвяне на
съответните актове в тях да бъде посочена единствено датата на извършване на
нарушението, което в случая е сторено. Затова и изводът на ПРС, че датата
20.04.2016 год. съставлява дата на откриване на нарушителя е неправилен, но
това не се отразява на правилността на неговите изводи за законосъобразност на
НП, тъй като датата на откриване на нарушителя (в случая 23.03.2016 год.) има
единствено процесуално значение, доколкото следва да бъде безспорно установена
по преписката с оглед преценка за спазване на съответните срокове по чл.34 от
ЗАНН, тя е безспорно установена по преписката, спрямо нея не са изтекли
сроковете за законосъобразно съставяне на АУАН, и не е посочена изрично в НП, защото такова
посочване не се изисква от разпоредбата на чл.57 от ЗАНН.
Противно на оплакванията и
в първоначалната, и в касационната жалба, в оспореното наказателно
постановление са описани всички водоизточници и тяхното местонахождение като
локация на територията на съответната община, на които места именно по смисъла
на ЗАНН се извършва водовземането от наказаното дружество, без последното да
има надлежно издадено разрешително затова.
Правилен е и извода на ПРС
, че извършеното нарушение не съставлява маловажен случай, тъй като не се
отличава от обикновените, типични нарушения от този вид и защото с извършването
му се препятства възможността за осъществяване на контрол върху отнетите
количества вода без разрешение, което в голяма степен застрашава интересите на
неопределен кръг лица.
Ето защо оспореното
решение, с което решаващият съд е достигнал до анлогични правни изводи, като валидно, допустимо и правилно следва да
се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 632 от 13.09.2016 г. г., постановено по нахд № 1691/2016 г.на
Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.