ОПРЕДЕЛЕНИЕ

1068

   гр.Плевен, 21 Октомври 2016 год.

 

Административен съд - гр.Плевен, VІІ-състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

 

като разгледа докладваното от съдията Кънева адм.дело №827/2016 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

            С придружително писмо от Областна администрация Плевен в Административен съд-Плевен е изпратена жалба вх.№АК-03-57 (3) от 12.10.2016г., ведно с доказателствата към нея, подадена от П.Х.Д. ***.

            В жалбата е посочено, че на основание чл.129 ал.1 от АПК се съединяват жалби срещу Областен управител на Област Плевен и срещу Министъра на финансите. Най общо в жалбата се твърди, че Министъра на финансите противозаконно е финансирал психиатрични дейности срещу жалбоподателя за психично заболяване, негодност за военна служба и неработоспособност.

            При проверка редовността на жалбата съдът е указал на лицето да представи по делото документ за внесена по сметка на Административен съд-Плевен държавна такса в размер на 10лева, както и да посочи изрично срещу кой незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган е насочена жалбата и какво се иска от съда. П.Д. е предупреден за последствията от неизпълнение на дадените указания.

            С уточняваща молба вх.№3424/19.10.2016г. Д. посочва, че жалбата е срещу действието на Министъра на финансите като първостепенен разпоредител по финансиране от бюджета на психиатрични дейности, като без правно основание е финансирал психиатрични дейности за психическо заболяване срещу жалбоподателя, а срещу Областен управител на Област Плевен, че се е възползвал и заплашвал жалбоподателя, че ще „поиска чрез прокуратурата да се извърши такова действие”, както и срещу „порочно бездействие срещу второстепенните разпоредители на бюджета за финансиране на психиатрични дейности по методика на Министъра на здравеопазването”. Посочва, че иска от съда да обяви за недопустимо и недействително финансирането на документи от първостепенния разпоредител Министъра на финансите и от всички второстепенни разпоредители за психиатрично лечение и всяко действие за психическо заболяване, негодност за военна служба и загубена работоспособност от жалбоподателя, както и да се заличи с обратна сила всяко извършено недопустимо финансиране.

            Като се запозна с изложеното в жалбата и уточнението към нея и събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът намира жалбата за недопустима. Съображенията за това са следните:

            На първо място следва да се отбележи, че в уточняващата молба Д. посочва, че жалбата е насочена срещу Министъра на финансите, във връзка с негови незаконосъобразни действия  по финансиране на психиатрични дейности срещу жалбоподателя за психично заболяване, негодност за военна служба и неработоспособност, а срещу Областния управител, че се е възползвал от тези действия. Съгласно чл.132 ал.2 т.2 от АПК делата срещу актове на министрите са подсъдни на Върховен административен съд.

На следващо място за съда остават неясни обстоятелствата, на които се основава жалбата и отправеното искане до съда. Но все пак от всичко изложено в жалбата и уточнението към нея, съдът достига до извода, че в случая не се касае за спор, възникнал от административна дейност и не е налице индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. В случая няма изрично волеизявление или изразено с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права, свободи или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт.   Затова не е налице акт, действие или бездействие, което да подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК пред административния съд.

            Предвид горното образуваното съдебно производство е лишено от предмет на оспорване, поради което жалбата следва да се остави без разглеждане на основание чл.159 т.1 от АПК, а производството по делото да се прекрати.

Водим от изложеното, съдът

 

                                                           О П Р Е Д Е Л И:

 

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.Х.Д. ***.

            ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №827 по описа за 2016г. на Административен съд-Плевен.

            Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7 дневен срок от съобщаването му.

            Препис от определението да се изпрати на П.Д..

 

 

                                                                                                          СЪДИЯ: