Р Е Ш Е Н И Е

№ 582 / 30 Декември 2016 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на шестнадесети декември, две хиляди и шестнадесета година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Секретар: М.К.

Прокурор: ИВАН ШАРКОВ

Като разгледа докладваното от съдия Данева касационно административно дело № 825 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 88/02.09.2016г., постановено по а.н.дело № 217/2016г. Червенобрежкият районен съд е отменил Наказателно постановление № 16-0374-000254/12.04.2016 г. на Началник РУП към ОДМВР Плевен РУ Червен бряг, с което на Ц.С.Ц. от гр. Червен бряг са наложени , на осн. чл. 53 от ЗАНН чл. 179,ал. 2 от ЗДвП , чл. 343б,ал. 1 от НК, чл. 183,ал. 1 т. 1 пр. 2 от ЗДвП, чл. 183,ал. 1,т. 1 пр. 1 от ЗДвП административни наказания както следва: глоба в размер на 150 лв. на осн. чл. 179,ал. 2 от ЗДвП за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП; глоба в размер на 0 лв. на осн. чл. 343б,ал. 1 от НК за нарушение по чл. 5,ал. 3, т. 1 от ЗДвП; глоба в размер на 10 лв. на осн. чл. 183,ал. 1 т. 1 пр. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100,ал. 1, т. 1 от ЗДвП; глоба в размер на 10 лв. на осн. чл. 183,ал. 1,т. 1 пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за това, че на 26.03.2016 г. в 18,30 ч. в община Червен бряг, на път трети клас № 1031,на пътна отсечка от с. Реселец в посока Червен бряг , на 100 м. преди ж.п. надлез, като водач на лек автомобил Хонда Сивик с рег. № ЕН ***ВН се движи с несъобразена с пътните условия скорост, губи контрол над автомобила си и се преобръща извън пътното платно от ляво на движението, реализира ППП. Отказва да бъде изпробван с техническо средство дрегер, издаден талон за медицинско изследване, не носи контролен талон. Видно от протокол за химическа експертиза управлява след употреба на алкохол 1,5 промила

Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от Началник РУ МВР- Червен бряг при ОДМВР Плевен с доводи за неговата незаконосъобразност. Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно, тъй като е постановено при непълнота на доказателствата , което е довело до неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда относно авторството на извършеното деяние. Счита, че РС не е изпълнил задължението си да събере всички доказателства по делото и да установи фактическата обстановка. Счита за неправилен извода на съда, че не може да бъде установено по безспорен начин, че Ц.С.Ц. е бил водач на автомобила. Навежда довод, че контролните органи не са били очевидци на настъпилото произществие, но такива не са били и останалите свидетели, посочени от Ц.. Анализира показанията им. Счита, че същите не следва да се кредитират поради необективност и противоречие с механизма на настъпилото ПТП и последиците от него. Твърди, че автомобилът е бил обърнат по таван и предната му лява част е била почти изцяло смачкана, а вредите по предната дясна част са били минимални. Логиката сочи, че, ако Ц. е бил пътник в автомобила, е следвало пръв да излезе от него, за да може водачът да излезе от дясната страна. При наличие на изцяло смазана предна лява част на автомобила, без възможност водачът да излезе от лявата страна/ през врата или прозорец/, не би било възможно същият по някакъв начин „да прескочи” пътника и да излезе преди него от дясната страна на автомобила без да има каквито и да било наранявания , които да обосноват намирането му на местопроизшествието. Навежда довод и за нелогичността на свидетелските показания, според които водачът е бил лице,което никой не познава. Съдът е бил длъжен да изясни тази защитна теза. Счита, че неправилно е заличен като свидетел по делото нередовно призования И. И.- шофьор на линейката, който също е можел да даде показания относно установяването на водача, предвид обстоятелството, че полицейският служител З. го е попитал кой е бил водач на претърпелия произшествие автомобил. Навежда довод, че не са били разпитани свидетелите относно механизма на ПТП, щетите по автомобила, не са извършени необходимите очни ставки, не са разпитани свидетелите/ конкретно И. И./, както и не са направени никакви опити да бъде установен твърдяния от Ц. мистериозен водач на автомобила. Твърди, че не става ясно защо са отменени наказанията ,свързани с неносене на контролен талон и СУМПС . Моли да бъде отменено решението и да бъде потвърдено НП, или делото да бъде върнато за ново разглеждане от Районния съд.

Ответникът не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище, че решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

За да отмени наказателното постановление Районният съд е приел, че от доказателствата по делото не е установено по несъмнен и безспорен начин извършено от Ц. нарушение. Изложил е подробни съображения за възприетата от него фактическа обстановка. Според тези съображения, свидетелите Т. и Л. са забелязали преобърнат автомобил, за който „ са знаели”, че в него пътуват жалбоподателят и „неизвестно за тях младо момче”. Приел е, че ответната страна в производството пред РС не е ангажирала доказателства в подкрепа на установените в АУАН и НП факти. Счел е, че не е изяснена фактическата обстановка на извършеното ПТП, като е съставен протокол за ПТП без да са разпитани свидетели или да са извършени каквито и да било измервания- на спирачния път и т.н. Отделя съществено място в мотивите на решението си за действията на контролните органи по взимането на проба за употреба на алкохол, като прави извод за тяхната незаконосъобразност/ обстоятелство,което е неотносимо към конкретния съдебен спор/. Прави заключение, че НП е издадено без да са описани в същото доказателствата, които потвърждават извършеното нарушение. Счита, че самоличността на нарушителя не е установена, поради което следва НП да бъде отменено поради това, че посочените нарушения са съществени.

Решението е неправилно.

Настоящият съд споделя извода на решаващия за липса на безспорни и категорични доказателства относно обстоятелството кой е управлявал моторното превозно средство. Безспорно е обаче,че в претърпелия ПТП автомобил, към момента, в който свидетелите Т. и Л. са установили неговото преобръщане, е имало само едно лице- Ц.Ц., който е бил изваден през прозореца на дясната врата с помощта на тези свидетели. В колата към този момент не е имало друго лице. При съставянето на АУАН Ц. е отказал да го подпише, но същевременно не е направил никакви възражения, включително и за това, че не е бил водач на автомобила. Такива възражения не са депозирани и в дадения му законоустановен тридневен срок по чл. 44,ал. 1 от ЗАНН, като не са посочени и доказателства, които да бъдат събрани от административнонаказващия орган, ако има твърдения, различни от отразените в АУАН факти. Твърдения, че не е управлявал автомобила не прави и в подадената в съда жалба срещу наказателното постановление, нито в хода на делото. Едва при разпита на свидетеля Т., във второто поред открито съдебно заседание се въвежда версия за съществуването на неизвестно лице, което е било водач на катастрофиралия автомобил. Т. твърди, че в деня на произшествието бил помолен от Ц. да му „ закара” едно момче за шофьор, който да го прибере от с. Реселец, където е провеждано мероприятие. Твърди, че познава това момче само „по физиономия”, но не му знае имената. На катастрофата не е бил свидетел, но е участвал при изваждането на Ц. от обърната кола. Свидетелят Л., който е познат на Ц., и който в същия ден е бил в Реселец по повод на организираното от последния мероприятие, е видял, че колата, в която се е намирал жалбоподателят е била управлявана от друго момче. Ц. е бил от дясната страна. След 1-2 минути е видял, че колата е обърната пред един надлез и „ едно момче беше излязло отстрани”. Жалбоподателят е бил в колата, на дясната седалка и се е показвал до половината от прозореца, през който е изваден от двамата свидетели.

От друга страна, при разпита си свидетелят Тотков- дежурен лекар във ФСПП Ч.бряг се установява, че пострадалият му е казал, че е бил сам в колата, след което е бил транспортиран в болницата.

При наличието на така събраните противоречиви доказателства, и без да са налице каквито и да било направени до този момент от Ц. твърдения, че не е управлявал автомобила, съдът е кредитирал с доверие показанията на Т. и Л. и е приел, че не е установено по безспорен начин Ц. да е бил водач на автомобила, респ.- да е извършил нарушенията, за които е санкциониран.

Настоящият съд намира, че решаващият не е изпълнил служебното си задължение за установяване на всички факти, които са от значение за правния спор. На първо място, неоснователно е кредитирал безкритично показанията на свидетелите за наличие на неидентифициран водач на автомобила, различен от Ц., който, освен всичко друго, е бил ангажиран като такъв от свидетеля Т.. Тук е мястото да бъде отбелязано, че и двамата свидетели са имали връзка с Ц. и са участвали в провежданото от него в с. Реселец мероприятие, поради което техните показания следва да бъдат преценявани през призмата на тяхната заинтересованост от изхода на делото. Недопустимо е да се кредитират безкритично твърденията на Т., че е ангажирал шофьор без да го познава, без да знае името му, който му е познат само „ по физиономия”. Ако това е било наистина така, не е имало никаква пречка, по начина, по който е бил ангажиран този човек за шофьор, да бъде ангажиран и като свидетел, който евентуално да потвърди версията за своето съществуване и участие в станалото пътно-транспортно произшествие. От друга страна, в касационната жалба се навеждат доводи, че автомобилът е бил така увреден, че е било невъзможно излизането на шофьора от него през лявата врата или прозорец , от което следва логичен извод, че няма как , ако шофьорът е различен от Ц. да е напуснал автомобила преди последния, през десния прозорец. Вярно е, че този довод се прави едва с касационната жалба, но е вярно също така, че до момента на последното съдебно заседание пред Районния съд Ц. не е твърдял, че шофьорът е друг- нито пред контролните органи, нито пред административнонаказващия орган, нито пред съда, и това е причината, поради която едва в касационната жалба административнонаказващият орган навежда горните твърдения, свързани с механизма на ПТП, увреждането на автомобила, техническата /не/възможност шофьорът да го напусне през лявата врата/прозорец/преди изваждането на пострадалия Ц.. Представен е констативен протокол за ПТП, в който е констатирана деформация по цялото купе на автомобила, но изводите за горните обстоятелства могат да бъдат направени след разпит на изготвилия констативния протокол служител, и евентуално назначаване на техническа експертиза. Такава, до момента на последното съдебно заседание пред районния съд не е била наложителна, тъй като до този момент, както е казано по-горе липсват каквито и да било твърдения от страна на жалбоподателя , че не е бил водач на автомобила. Районният съд, с оглед наведените едва в пренията по същество твърдения за това обстоятелство, е следвало да извърши необходимите процесуални действия за събиране на доказателства относно авторството на състоялото се ПТП. Като не е направил това, съдът е постановил решението си при неизяснена от него фактическа обстановка, поради което същото следва да бъде отменено, а делото- върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане, съдът следва да събере всички доказателства във връзка с твърденията на страните, да разпита лицето/ ако съществува такова/ , за което се твърди, че е било водач на автомобила, като укаже на жалбоподателя да посочи неговото име и адрес, да разпита шофьора на линейката, който е заличен, да разпита служителя, съставил констативния протокол за обстоятелствата, свързани със състоянието на автомобила и техническата възможност същият да бъде напуснат от евентуално намиращо се в него, на мястото на шофьора друго лице, както и да събере и други доказателства, включително и техническа експертиза за горното обстоятелство, ако същото не може да бъде преценено от свидетеля, от които да бъде направен категоричен и безспорен извод по спорния въпрос- имало ли е в автомобила друго лице, което го е управлявало, кое е това лице и по какъв начин се е оказало извън автомобила непосредствено след настъпилото ПТП.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 88/02.09.2016г., постановено по а.н.дело № 217/2016г.на Червенобрежкият районен съд и връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав, при спазване на задължителните указания в мотивите на това решение.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.