Р Е Ш Е Н И Е

№ 295

гр.Плевен, 14 Юни 2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на втори юни две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №825 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с Наредбата по чл. 45а от Закона за общинската собственост /ЗОС/.

Образувано е по жалба на Ж.Х.И. ***, против Заповед №РД-11-199/10.09.2015 год. на Кмета на Община Плевен, с която жалбоподателката е настанена под наем в общинско жилище, находящо се в гр.Плевен, ул. ***, със застроена площ 23,50 кв.м., за срок от пет години.

Твърди, че заповедта е незаконосъобразна и накърнява нейните интереси. Смята, че не може да бъде местена без да бъде питана, и че срещу нея се упражнява своеволие и дискриминация. Твърди, че предложеното й жилище е с оскъдна жилищна площ, негодно за обитаване – мръсно, занемарено, нуждаещо се от основен ремонт. Моли за отмяна на заповедта, като получи и обезщетение за стреса и психическите травми, които е получила. С Определение №1324/02.10.2015 г. /л.18/ жалбата е била оставена без движение за внасяне на държавна такса и уточняване дали едновременно с оспорването се иска обезщетение за вреди. В определения 7-дневен срок е внесена държавна такса /л.47/, но не е уточнено дали се предявява иск за вреди, поради което съдът с Определение №1391/15.10.2015 г. /л.49/ е приел за разглеждане жалбата срещу заповедта, но не е приел общото оплакване за присъждане на обезщетение като иск по ЗОДОВ, съединен с оспорването, и не е приел това искане за общо разглеждане с жалбата срещу заповедта.

С определение № 1655/10.12.2015 г. /л.75/ съдът е оставил без уважение молбата на И. за предоставяне на безплатна правна помощ. С Определение №830/26.01.2016 г. по адм.д. №322/2016 ВАС е отменил това определение и е предоставил на И. безплатна правна помощ. С определение №158/10.02.2016 г. /л.96/ за процесуален представител на И. е назначен адв. П.П. ***.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява, представлява се от адв. П.. Моли да се уважи искането на И. да бъде отменена заповедта на кмета, като се съобразят събраните в хода на делото доказателства, от които по безспорен начин се установява, че жилището е хотелска част и не може да се ползва постоянно като жилище, а за задоволяване на временни нужди.

Ответникът по жалбата - Кметът на Община се представлява от юрисконсулт Д.Б. с пълномощно по делото. Позовава се на приложените по делото доказателства, от които се установява, че до 2015 г. общинското жилище, което е било предоставено на И., е ползвано от двама души. През 2015 г. поради настъпване на смъртта на едната наемателка жалбоподателката е уведомила своевременно административния орган, съответно компетентната комисия по жилищно настаняване е разгледала молбата и по законосъобразност и целесъобразност е взела решение да бъде извършено служебно преместване на жалбоподателката в друго общинско жилище поради по-голямата застроена площ на жилището, което е обитавала до момента. Настъпили са промени в договорните отношения, както и в реалната жилищна нужда на жалбоподателката, която и към момента ползва жилище, предвидено за две лица. Сочи, че жилището на ул. **** е със застроена площ 39,88 кв.м. По Наредба № 18 се полага на едночленно семейство до 25 кв.м. жилищна площ. При продължаване ползване на жилището, което жалбоподателката обитава в момента, ще нарасне месечния наем от 30,34 лв. на 43 лв., което ще затрудни жалбоподателката, изхождайки от доказателства за периодично закъсняване с месечните такси. Счита, че предложеното жилище на ул. *** отговаря на жилищната й нужда и е съобразено с текста на чл.16, ал.1 от Наредба №18, регламентиращ полагащата се площ за едночленно семейство. Счита за неоснователни твърденията, че жилището е занемарено и мръсно. Твърди, че през 2014 г. е извършен основен ремонт, което се потвърждава от изготвената експертиза, съгласно която жилището е чисто, поддържано, а в сградата са налице ред и дисциплина. Сочи, че опорно-двигателни проблеми жалбоподателката няма и достъпът до жилището ще бъде безпроблемен за нея и няма да е в противоречие с нейното здравословно състояние. Твърди, че заповедта е издадена от компетентен орган – кметът на Община Плевен, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби, същата е мотивирана фактически и правно. Счита жалбата за неоснователна, а заповед № РД-11-199 от 10.09.2015 г. на кмета на Община Плевен – за правилна и законосъобразна.

Административният съд, шести състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, и като извърши цялостна проверка на оспореното писмо във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Със заповед №РД-11-101/22.07.2010 г. Л. И. И. и нейната дъщеря Ж.Х.И. са настанени в общинско жилище с адрес: бул. ****, и застроена площ 37,93 кв.м /л.7/. Въз основа на тази заповед с Л. И. И. е сключен договор за наем на общински жилищни имоти /л.л.8-9/ от 10.08.2010 г., за срок от 5 години по отношение на посочения имот. По договора е имало закъснения с плащането на наема и консумативите, поради което са изпращани писма от община Плевен и общинското предприятие “Жилфонд” /л.л.10-13/. Видно от приложеното извлечение от акт за смърт /л.15/, майката на жалбоподателката, на чието име е издадена заповедта на кмета и с която като титуляр е сключен договорът за наем, е починала на 05.08.2015 г. На 18.08.2015 г. И. е подала заявление /л.14/ за издаване на заповед на нейно име, тъй като майка й е починала. Така подаденото заявление е разгледано от Комисията по решаване на жилищните нужди на гражданите, видно от нейния протокол №31 от 02.09.2015 г. /л.л.39-46/. Комисията е предложила на кмета на общината – т.15 от протокола, да издаде заповед за преместване на И. *** на адрес ул. ***. Със заповед №РД-11-199/10.09.2015 год. на кмета на община Плевен /л.6/ Ж.Х.И. е настанена под наем в общинско жилище, находящо се в гр.Плевен, ул. ***, със застроена площ 23,50 кв.м., за срок от пет години.

Видно от акт за частна общинска собственост №38134 /л.137/ и решение №1228/25.09.2014 г. на Общински съвет Плевен /л.л.138-139/, общинско жилище 306 представлява хотелска част от спортна зала ”Спартак”. Видно от приемо-предавателен протокол на л.л.141-146, едностайните жилища на трети етаж се състоят от една стая, сервизни помещения и коридор.

По делото са приобщени и доказателства за здравословното състояние на жалбоподателката /л.л. 81-82, 104-105, 114-122/.

По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ с вещо лице /ВЛ/-инженер по промишлено и гражданско строителство. Заключението на СТЕ е на л.л.130-132. Съгласно последното, предоставеното на И. жилище представлява стая с използваема площ 11,97 кв.м, коридор с площ 3,98 кв.м и баня с тоалетна с площ 3,05 кв.м. Общата използваема площ е 19,00 кв.м. Таваните са с латекс, стените са с тапети, а подът е с балатум в коридора и стаята. В коридора е поставена готварска печка и хладилник. Санитарният възел е с фаянс. Жилището е чисто и поддържано. В момента е обитавано от майка с дете на 2 години. Входа, стълбището и коридора до стая 306 са чисти и добре поддържани. От приложените медицински документи е видно, че И. няма двигателни проблеми, които биха я затруднили при изкачването на стъпалата. Налице са ред, тишина и спокойствие в сградата. За да се ползва и отдава под наем хотелската част на сградата, е необходимо да се извърши процедура за смяна предназначението на хотелската част в жилищна, което не е направено.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена в срок, от надлежна страна-адресат на оспорената заповед, имаща право и интерес от оспорването, пред надлежния съд и против индивидуален административен акт-годен предмет на оспорване. Следва да се посочи, че до издаване на заповедта И. е била настанена в общинско жилище заедно с майка си /която е починала/, което жилище е с по-голяма площ, и въз основа на нейно искане е издадена процесната заповед, с която се настанява в по-малко по площ жилище на друг адрес в града.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.45а, ал.1 от ЗОС, условията и редът за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилищата по чл. 43 и 45 от ЗОС се определят с наредба на общинския съвет. Въз основа на тази разпоредба Общинският съвет на Община Плевен е приел Наредба №18 за реда на управление, ползване и разпореждане с общински жилищни имоти /Наредба №18/. Същата е приобщена на л.л.24-38 от делото.

Оспорената заповед е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 17, ал. 2 от Наредба № 18 на Общински съвет Плевен – кметът на Община Плевен, в установената форма, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материално-правните разпоредби.

Съгласно чл. 20, ал. 1, т.2 от Наредба № 18 на Общински съвет Плевен наемателите подават молба в общината за преместване в друго общинско жилище в случаите на смърт /има се предвид смърт на някое от другите настанени лица/. Ако в срока по ал. 1, както и в случаите по чл. 16, ал.3, наемателите не направят съответното искане, органът по настаняване може служебно да издаде настанителна заповед за преместване в друго жилище. В чл. 16, ал. 3 от Наредба № 18 на Общински съвет Плевен е регламентирано, че по преценка на комисията по жилищно настаняване, лицата могат да бъдат настанявани в по-малко или по-голямо от нормите на ал. 1 от същия член жилище. В случая  И. през август 2015 година заявява желанието си да й бъде издадена настанителна заповед на нейно име, без да сочи по отношение на кой имот следва да стане това, и не формулира искане това да стане за имота, в който е била настанена с майка си. При разглеждане на заявлението й на заседание на комисията на 02.09.2015 година в т.15 от приобщения протокол е взето решение, че същата следва да бъде преместена в друго общинско жилище. Следва да се посочи, че Наредба №18 не предоставя възможност на ползващите се лица да избират жилището за първоначално настаняване, нито възможност при промяна на обстоятелствата /включително смърт на лице, с което са настанени заедно/ да останат в същото жилище, или да си изберат ново, както иска жалбоподателката. Съдът намира, че в случая е налице хипотезата на преместване поради преценка на Комисията по жилищно настаняване, като същата е направила преценка въз основа на молба на лицето. Комисията се е съобразила с установената норма за задоволяване на жилищни нужди за едночленно семейство - до 25 кв.м – чл.16, ал.1, т.1 от Наредба №18. Съобразен е и чл.17, ал.1 от Наредба №18, съгласно която в едно жилище се настанява само едно семейство, и тази разпоредба е изрично посочена в заповедта. В случая И. е едночленно семейство и следва да бъде настанена в жилище до 25 кв.м, като не е възможно да остане в по-голямото жилище, освен ако комисията за жилищно настаняване не направи предложение в този смисъл поради спецификата на случая или поради липса на подходящо по размер жилище – чл.16, ал.3 от Наредба №18. Комисията не е направила предложение в този смисъл. Преместването в друго общинско жилище при установена жилищна нужда, регламентирано в Наредба №18, е предоставено на административния орган, упражнява се при оперативна самостоятелност, като обстоятелството, че едно лице е обитавало продължителен период от време едно общинско жилище, не предполага, че то следва да остане в него при промяна на обстоятелствата /смърт на другото лице- член на семейството/, тъй като жилищните нужди на картотекираните се променят и в случая са се променили. Подавайки заявлението за издаване на настанителна заповед на негово име лицето има съзнание, че следва да бъде издаден нов административен акт. С преместването на лицето в настоящия случай не се увреждат правата му, тъй като новото жилище отговаря на нормите за задоволяване на жилищни нужди и преценката, къде ще бъде настанено нуждаещо се лице, каквото няма спор по делото, че е И., е изцяло на административния орган, който управлява общинските жилищни имоти.

Неоснователно е възражението, че жилището е с оскъдна жилищна площ, негодно за обитаване – мръсно, занемарено, нуждаещо се от основен ремонт. Използваемата площ на жилището е 19,00 кв.м, както е установено от ВЛ, а застроената площ по заповедта е 23,50 кв.м. Съгласно чл.16, ал.1, т.1 от Наредба №18, на едночленно семейство се предоставя застроена площ до 25 кв.м, и предоставената на И. площ отговаря на този показател. От заключението на ВЛ, което съдът в тази му част приема за обективно и отговарящо на поставените въпроси, неоспорено от страните, е видно, че жилището е чисто и поддържано. В момента е обитавано от майка с дете на 2 години. Входът, стълбището и коридора до 306 са чисти и добре поддържани. И. няма двигателни проблеми, които биха я затруднили при изкачването на стъпалата. Налице са ред, тишина и спокойствие в сградата. Ето защо възражението в тази насока на жалбоподателката се явява неоснователно. Същата не страда от заболявания, които да препятстват използването на жилището, доколкото придвижването и не е затруднено, като е установило и ВЛ.

По отношение заключението на ВЛ, че предоставеният имот не отговаря на изискванията на чл.110, ал.1 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, доколкото всяко жилище трябва да има най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и най-малко едно складово помещение във или извън жилището, съдът съобразява следното: В ЗОС липсва легално определение на “общински жилища”. Съгласно §5, т.30 от ДР на ЗУТ, "Жилище" е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Според съда, предоставеното на И. със заповедта жилище отговаря на това определение, доколкото наличната една стая, баня с тоалетна и сервизни помещения са обединени функционално и пространствено, за да задоволяват жилищни нужди. В случая жилището не притежава отделно складово помещение, но сервизното помещение се използва за готвене и няма пречка същото да се използва и за склад. Следва да се посочи, че жилищата, които са построени и въведени в експлоатация преди въвеждане на изискванията на Наредба №7, не губят качеството си на жилища, въпреки че тази наредба поставя нови изисквания към жилищата. На тези изисквания следва да отговарят новопостроените жилища. Понятието за жилище по смисъла на Наредба №18 е различно, и е определено, макар и по отрицателен начин, в §1, т.3 от ДР на същата, съгласно която разпоредба: “нежилищни помещения” са непреустроените по законовоустановения ред в жилища: мази (изби); сутерени; тавани; пристройки; други второстепенни или временни постройки или помещения“ Видно и от това определение, община Плевен предоставя на български граждани и техните семейства жилища под наем, като под жилища се имат предвид помещения, годни да задоволят нуждите от подслон на лица, непритежаващи жилище и други имоти и имащи доход под определен размер. Предоставянето на такива жилища не е обвързано с изискването на Наредба №7 за жилищата, доколкото същата е относима към новите жилища. За жилища не могат да служат и да се отдават под наем изрично посочените в ДР на Наредба №18 непреустроени по законовоустановения ред в жилища: мази (изби), сутерени, тавани, пристройки, други второстепенни или временни постройки или помещения. Описаният имот не попада в тази група. По тези причини съдът счита, че предоставеният апартамент отговаря на изискванията на ЗОС за общинско жилище, и не приема заключението на ВЛ в частта му, според която за да се ползва и отдава под наем хотелската част на сградата, е необходимо да се извърши процедура за смяна предназначението на хотелската част в жилищна. Освен това възмездното ползване на хотелско помещение също е отдаване под наем от страна на собственика на това помещение, и няма ограничение на периода, в който същото помещение може да бъде възмездно ползвано.

Предвид горепосоченото, съдът намира, че издадената заповед е съответна и с целта на закона и Наредба № 18 на Общински съвет Плевен - управление на общински жилищни имоти с цел задоволяване на жилищните потребности на повече нуждаещи се и разпределение на ползването на имотите с оглед действителните нужди на картотекираните лица.

Воден от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал.2 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.Х.И. ***, против Заповед №РД-11-199/10.09.2015 год. на кмета на община Плевен.

Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от четиринадесет дни от съобщаването на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: