РЕШЕНИЕ

№ 510

град Плевен, 16 Ноември 2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на осми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Ц.Д. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 824/2016 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от “Юниглас”ООД гр. Варна чрез адв. Й.З. от САК, срещу решение № 594/18.08.2016 г., постановено по а.н.д. № 1586/2016 г. на Районен съд гр. Плевен с доводи, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Посочва се, че твърдяното в наказателното постановление и потвърдено в обжалваното решение не е квалифицирано правилно, поради което е налице нарушение на материалния закон, както и че неправилно деянието, описано в наказателното постановление е подведено под нормата на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП. Твърди се, че чл. 9, ал. 1 от ЗЗП определя задължението търговците да поставят етикети на български език на стоките, а не регламентира задължение на търговците да предоставят информация на български език за своите стоки. Излагат се доводи, че административно-наказващият орган не е констатирал нарушение, състоящо се в предлагане на стоки без етикети на български език, не е събрал и представил каквито и да било доказателства за такова нарушение. Като необосновано и неподкрепено със законов текст се определя и направеното тълкуване на съда, че информацията за стоките се предоставя само посредством етиката, поради което и чл. 4 и чл. 9 от ЗЗП уреждат едно и също задължение, като направеният извод е в противоречие със закона, както и със систематичното и логично тълкуване на нормите му. Твърди се, че видно и от разсъжденията на съда, че неподвеждането под правилната правна квалификация препятства правото на защита на търговеца, като наложеното наказание, препятства възможността на търговеца да провежда доказване във връзка с това по какъв подходящ начин предоставя информацията за състава, съгласно чл. 5, ал. 1 във връзка с чл. 4 от ЗЗП. Посочва се, че за първи път в съдебното решение се коментира въпросът дали търговецът предоставя по друг начин тази информация, което считат за нарушение на правото на защита. Излагат доводи, че в решението на съда се вижда и явно смесване на фактическите състави на чл. 5, ал. 1 във връзка с чл. 4 от ЗЗП и на чл. 9, ал. 2 от ЗЗП и начините, определени в закона за изпълнението им. Посочва се, че съдът прави недопустимо разрешително тълкуване на нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗП като приравнява задълженията на търговците по чл. 4 и чл. 5 от ЗЗП с тези по чл. 9, ал. 2 от ЗЗП, по начин извън смисъла, който законодателят е вложил в посочените норми. Твърди се, че неправилно деянието, описано в наказателното постановление е подведено и под нормата на чл. 9, ал. 2 от ЗЗП. Навеждат се доводи, че законовата възможност, посочена в чл. 4 и чл. 5 от ЗЗП, не е взета предвид при издаване на акта, наказателното постановление и при постановяване на обжалваното решение, въпреки че доводи в тази насока са направени още във възражението с вх. № ДИР-471/04.05.2016 г. на жалбоподателя. Счита се, че наказателното постановление страда от съществен порок, касаещ неговата законосъобразност, тъй като описаното деяние не попада под регулацията на правната норма, за която е санкциониран жалбоподателя, като е нарушено основното му право на защита. Твърди се, че жалбоподателят „Юниглас” ООД е спазил изискванията на чл. 9, ал. 1 и 2 от ЗЗП като е обезпечил на предлаганите от него стоки да бъдат поставени етикети на български език и те да съдържат информацията, изискана от чл. 9, ал. 2 от ЗЗП. Като друго съществено нарушение на обжалваното решение е неправилното тълкуване на разпоредбите на ЗЗП и подзаконовите актове, приложими към случая и прилагането им по аналогия към описаното в НП деяние. Твърди се, че нито административно-наказващият орган, нито първоинстанционният съд отчитат факта, че предлаганите стоки са нехранителни(диоптрични рамки и слънчеви очила) и като такива, тяхното етикиране се регулира от Наредбата за изискванията за етикиране на нехранителните стоки. Сочи се, че в АУАН констатацията е, че не е посочен състав, но съгласно чл. 3, ал. 3, т. 1 НЕИНС съставът на стоката не е задължителен за етикиране, когато става въпрос за нехранителни стоки. Като неправилно се посочва и тълкуването направено от административно-наказващия орган, че в тази си част наредбата противоречи на закона и поради това, не следва да се прилага от търговците, а точно обратното- систематичното и логическо тълкуване на разпоредбите в закона и тези в наредбата по отношение на етикирането показва, че наредбата е издадена в приложение на закона специално в областта на етикирането на нехранителните продукти. Посочва се, че съобразявайки етикирането на стоките съгласно НЕИНС, жалбоподателят е изпълнил законовите си задължения и възприетата от административно-наказващия орган и съда теза, противоречи на чл. 15, ал. 3 от ЗНА. Твърди се, че е очевидна смисловата разлика, която законодателят прави между основна характеристика, съществена характеристика и състав на стоката, която обаче не е съобразена при издаване на наказателното постановление и постановяване на обжалваното решение. Навеждат се доводи, че в конкретния случай, основна характеристика на диоптричните рамки са широчината на кръжилото(диаметъра на мястото в рамката, където се поставя оптичната леща-стъклото), разстоянието между двете кръжила и дължината на дръжката на рамката, тъй като от тези размери зависи позиционирането на оптичната леща, така че центъра на лещата да попада пред зеницата. Посочва се, че „Юниглас”ООД е изпълнил точно задълженията си по закон, като е предоставил данни за основните характеристики на стоката на етикета, съгласно чл. 3 и т. 2 от §1 на ДР на НИЕНС. Излагат се доводи, че в наказателното постановление не се съдържа твърдение за нарушаване на разпоредбите на чл. 68 б и следващи(Раздел ІІІ) от ЗЗП, а именно твърдението, че жалбоподателят е осъществил нелоялна търговска практика, за да бъде направено тълкуването, приложено от първоинстанционния съд. Моли се сьдът да отмени изцяло обжалваното решение, с което е потвърдено наказателно постановление № 713/15.06.2016 г., издадено от зам. кмет на Община-Плевен.

В съдебно заседание касаторът – “Юниглас”ООД гр. Варна чрез адв. Й.З. от САК, не изпраща представител.

Ответникът – Община-Плевен, се представлява от юрисконсулт Д. К., която оспорва жалбата. Моли съдът да остави без уважение касационната жалба като изцяло неоснователна. Счита, че е безспорно, че касационният жалбоподател не е изпълнил изискванията на чл.9 от Закона за защита на потребителите. Твърди, че самият той счита, че не е длъжен да представи информация на съответния етикет, което навежда на мисълта единствено за въпросите за прилагане на материалната норма. Навежда доводи, че трябва да се приложи Наредбата за етикиране на нехранителни продукти, но Закона за защита на потребителите е по-висша норма. Посочва, че в хода на производството няма доказателства от страна на касационния жалбоподател, че е представил по друг начин информация, която да е достъпна за потребителите. Счита, че решението на първоинстанционния съд е изцяло правилно и моли съдът да го потвърди.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № 713/15.06.2016 г. на зам. кмет на Община-Плевен, с което на “Юниглас”ООД гр. Варна, за това, че при извършена проверка на 12.04.2016 г. на магазин нехранителни стоки, находящ се в гр. Плевен, ул. „Васил Левски” № 92 е установено, че търговецът предлага за продажба в обекта слънчеви очила без информация на български език за съществени характеристики състава им-нарушение на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита на потребителите и основание чл. 233, ал. 2, чл. 198 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 300(триста) лв.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона и правилно е прието, че е осъществен състав на нарушението на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП. Съгласно текста на чл. 9, ал.1 и ал.2 от Закона за защита на потребителите, търговецът е длъжен да предлага на потребителите стоки с етикети, като етикетът задължително съдържа информация за производителя и вносителя, ако стоката е от внос, за вида на стоката, нейните съществени характеристики, срока на годност и условията на съхраняването й и, ако е необходимо, указания за употреба. В случая сред основните характеристики на стоката съставът й, като в случая неоснователно е възражението на касатора, че съгласно чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба за изискванията на етикиране на нехранителните продукти, не е задължително да се посочва състав. В чл. 3 от НЗИЕНС са посочени задължителните данни, които следва да съдържа етикета, като и съставът на стоката представлява информация от задължителен характер, а не следва да се тълкува, че тъй като е не е посочено в чл. 3, ал. 2 от Наредбата няма задължителен характер. Касационната инстанция намира, че както Законът за защита на потребителите в чл. 9, ал. 2 изисква върху етикета като задължителна информация да има информация относно състава на стоката, така и нормата на чл. 3 от Наредбата въвежда такова изискване, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 4 от Наредбата информацията, която трябва да бъде предоставена за стоките, предлагани на потребителите, с изключение на задължителните данни по чл. 3 , може да бъде изразена и чрез всеобщо познати указания посредством международно приети знаци и символи т.е. информацията по чл. 3 е задължителна, като е възможно отразяването й и по друг начин освен върху етикета и чрез знаци, символи и други. В случая касаторът ,нито пред РС-Плевен, нито пред настоящата инстанция ангажира доказателства, че описаните в НП очила са имали пиктограма от вътрешната страна на дръжката , а това е само твърдение във възражението срещу съставения АУАН и в жалбите до РС и Административен съд –Плевен, като и дори да са налични такива, то това не променя установеното задължение в закона да се посочи на етикета състава на стоката.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 594/18.08.2016 г., постановено по а.н.д. № 1586/2016 г. на Районен съд гр. Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.

2.