Р   Е  Ш   Е   Н   И    Е

 

40 / 3 Февруари 2016 г.

гр. Плевен

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

          ПЛЕВЕНСКИЯТ  АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД, ІІ състав, в публично заседание на дванадесети януари,  две хиляди и шестнадесета година в състав:                                        

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЮЛИЯ  ДАНЕВА

         Секретар: Г.К.

         Като разгледа докладваното от съдия  Юлия Данева  административно дело №823 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 33,ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето/ ППЗЗД/във вр. с 27, ал. 6 от Закона за закрила на детето/ЗЗД/

         Образувано е по жалба на К.Г.Н. *** против Заповед № ДСПСП 11-254/06.08.2015 г. на Директор на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Долна Митрополия, потвърдена с Решение № 94КК-0005-0026/15.09.2015 г. на Директора на  РДСП-Плевен, с която, на осн. чл. 27,ал. 1 от Закона за закрила на детето/ЗЗДет/ детето Г. И. Г. е настанено   в семейството на Т.Г.Н. и М.Е.Д. от гр. Д.Митрополия. В жалбата се  твърди, че  заповедта е издадена   поради продължително гостуване  на Г. при Т. и М.        /брат и снаха на жалбоподателката/.  До постановяване на заповедта  децата не са се оплаквали от нея. Не отрича, че им е правила  забележки с по-груб тон, но въпреки това са се чувствали  заедно  много добре, не им е липсвала близост  и обич. Описва подробно ежедневието им, и съвместните им  преживявания. Твърди, че  децата не са били лишавани от нищо при нея.  Навежда довод, че децата, вкл. Г. не са безпризорни, не им липсва родителски контрол.  Описва своето социално положение и трудов статус.  Смята, че осигурява нормален  живот на децата си.  Моли същите, и конкретно Г. да не бъде  отделяна от  родната си майка и дом.  По същество поддържа жалбата на изложените в нея основания.  Моли  съдът да постанови решение, с което да остави детето при нея.

           Ответникът- Директор  на Дирекция”Социално подпомагане”  Д.Митрополия, в писмена молба, и  по същество чрез процесуалния си представител- Директор на  ДСП-Д.Митрополия  В. А. оспорва жалбата. Излага съображения за  изразено от детето Г.  категорично желание   да бъде настанена в семейната среда на своите вуйчо и вуйна.  При проведеното административно производство  са събрани данни, че   жалбоподателката  от три години не работи, дните й преминават  в безделничене, караници, често придружени  и с физическо насилие спрямо родителите й, с които живее.  Не се интересува от децата, включително и по отношение на храната.  Поведението й спрямо тях е продиктувано от моментното й настроение. Не проявява загриженост за здравословните проблеми на децата.  В семейната среда е създадена обстановка, наситена с много негативизъм, липса на нормални взаимоотношения, което се отразява зле на  психоемоционалното  състояние на децата. Отношенията на жалбоподателката с нейните родители е допълнителен негативен елемент в семейството.   Независимо, че  до  определен момент жалбоподателката е  успяла да  отгледа и възпита добре двете си деца, впоследствие е настъпила трайна промяна в поведението й, засягаща пряко техните интереси.   От друга страна вуйчото   и неговото семейство живеят в същото населено място  и оказват непрекъсната морална подкрепа  на двете си племеннички, вкл. Г..  Категорично е становището на  Г., че  най-доброто място за  бъдещото й развитие е  семейната среда на нейните вуйчо и вуйна, където се чувства спокойна.  Заключението на ответника  е, че  непълнолетната Г. и нейната по-малка сестра се отглеждат в тревожна, неспокойна и наситена с много негативизъм семейна среда, където липсата на  нормални взаимоотношения им влияе изключително отрицателно, поради което представляват деца в риск.  Поради това ответникът моли заповедта да бъде потвърдена, както вече е потвърдена и от горестоящия административен орган-Директор на РДСП-Плевен.  Твърди се, че  с решение на РС-Плевен е , на осн. чл. 27,ал. 1, вр. чл. 25,ал. 1, т. 3 от ЗЗДет, детето Г.  е настанена за отглеждане  и възпитание в семейството на Т.Н. и М.Д..  Производството е висящо пред ОС-Плевен по подадена срещу решението жалба. Моли да бъде потвърдена заповедта .

          Заинтересованата страна Т.Н. не изразява становище. Заинтересованата страна М.Е. оспорва жалбата  и моли  заповедта да бъде потвърдена, каквото е и желанието на децата.

        Заинтересованата страна И.Г./ баща на детето/ не изразява становище.

         Представителят на Окръжна прокуратура мотивира заключение за неоснователност на жалбата и моли заповедта да бъде потвърдена. 

         Съдът, като обсъди  събраните по делото доказателства  във връзка с доводите и становищата на страните , и като извърши проверка  на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

        Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е процесуално допустима.

        Разгледана по същество е неоснователна.

        От събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

         Детето Г. И. Г. е родено на ***г. от родители К.Г. Г. и И.В.Г.. От събраните в административното производство данни се установява,  че  родителите са разведени през 2003 г. , а родителските права  върху децата Г. и И. са  предоставени за упражняване на майката -жалбоподателката К.  Г..

          Производството по издаване на оспорената заповед е започнало по повод постъпил на 10.07.2015 г. анонимен сигнал в ДСП-Д.Митрополия, входиран с № ЗД-92-0231/10.07.2015 г., в който се съобщава  за  системен  психически тормоз от страна на К.Г. над нейните деца Г. и И.. От направената проверка от органите на МВР не е установено сигнали да са подавани от бабата на децата по майчина линия  М. К..

        В ДСП-Д.Митрополия е подадена Декларация вх. № ЗД-94ГГ-0007/05.08.2015 г., подписана от децата  Г. Г. и И. Г., в която последните изразяват  желание   да им бъде осигурена защита и спокойна семейна среда от отдел ”Закрила на детето” . Към преписката са приложени  два броя декларации  Приложение № 5а към чл. 24,ал. 3 за даване съгласие  по чл. 24,ал. 3 от ЗЗДет, подадени от  М.Е.Д. и  Т.Г.Н.. Деклараторите  изразяват своето съгласие за настаняване на детето Г. И. Г.  в тяхното семейство.

        Административното производство е продължило с изготвяне и внасяне в ДСП-Д.Митрополия на СОЦИАЛЕН ДОКЛАД  относно предприемане мярка за закрила ”Настаняване в семейна среда на роднина по майчина линия”  по реда и условията на чл. 27, ал. 3 от ЗЗДет на  непълнолетната Г. И. Г..  В доклада са изложени  събраните в хода на производството подробни и изчерпателни  данни за детето , неговите потребности , капацитета  и възможности на родителите ,  фактори на средата и семейството, като в резултат на това е направен извод, че при  приложение на принципа за  висшите интереси на  детето, ратифицирани в чл. 3 от Конвенцията за правата на детето,  и при установения факт, че детето Г. И. е  дете в риск, препоръчително е  предприемане на  мярка за закрила „Настаняване в семейство на Т.Г.Н. и М.Е.Д.” за срок  до навършване на пълнолетие, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет.  Налице е и мотивирано становище на  Директора на ДСП-Д Митрополия  за  годността на  семейството на Т.Н. и М.Д.  за отглеждане  на непълнолетната Г. в тяхната семейна среда.

           Въз основа на така събраните  доказателства и извършени  действия от органите на социалната служба за подпомагане на децата при  ДСП-Д.Митрополия, е издадена оспорената в настоящето производство Заповед №  ДСПСП 11-254/06.08.2015 г. на  Директор на Дирекция „Социално подпомагане”  гр. Долна Митрополия .

         Заповедта е обжалвана  по административен ред пред Директора на  Регионална дирекция ”Социално подпомагане” гр. Плевен, който с Решение № 94КК-0005-0026/15.09.2015 г. я е потвърдил.

         От фактическа страна е установено още, че с Решение № 1345/05.10.2015 г., постановено по гр.д. № 4177/2015 г. на РС-Плевен  , детето Г. И. Г. е настанено, на осн. чл. 27, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 1, т.3 от ЗЗДет за отглеждане и възпитание в  семейството на Т.Н. и М.Д., като между страните не е спорно, че така постановеното решение е обжалвано пред ОС- Плевен  и към момента на приключване на устните състезания по настоящето дело, решение по същото от ОС Плевен не е постановено. Установено е също така, от служебно приложено решение № 552/02.12.2015 г. на Административен съд-Плевен, постановено по адм.д. № 824/2015 г., че е потвърдена заповед № ДСПСП-11-255/06.08.2015 г. за настаняване на детето  И. Г. в семейната среда на  Т.Г. и М.Е.. Решението е влязло в сила.

         Непълнолетната Г. Г. е изслушана от съда  в присъствието на социален работник Е. Й. и е изразила категорично  становище, че в семейната среда на своите вуйчо и вуйна се  чувства много по-спокойна  от преди, когато е живяла при майка си , може да разчита на тях  както за  материална, така и за морална подкрепа. Желае да остане в семейната  им среда, както и да живее и в бъдеще със сестра си И.. Изложеното от детето  кореспондира с установеното в приложения социален доклад.

         Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

             Оспорената заповед е издадена от Директор на Дирекция”Социално подпомагане” гр. Д.Митрополия-  компетентен орган  , в кръга на неговите правомощия по чл. 27,ал. 1 от ЗЗД.  

         Настаняването на дете извън  семейството  е мярка за закрила на дете, за което  е установено от компетентните органи по ЗЗДет, че се нуждае от такава закрила. Редът, по който се осъществяват мерките за закрила на детето е регламентиран детайлно в  разпоредбите на чл. 9 и сл. от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето/ППЗЗДет/.  От съпоставката на  тези разпоредби с   приложените към делото писмени доказателства следва извод, че органите на Дирекция ”Социално подпомагане” гр.Д.Митрополия са извършили предписаните от закона действия при  проучване  и събиране на  информацията, касаеща детето Г. И. Г.,  като в  резултат на  задълбочено извършените проучвания,  и  спазвайки  заложения в чл. 19, ал. 3 от ППЗЗДет принцип за  приоритет  на висшите интереси на детето,  основателно са стигнали до извода, че  са налице предпоставките за прилагане на мярка ” настаняване на детето извън семейството”.   Не се оспорва, че в един  период от време  след развода с бащата на детето, жалбоподателката- майка на детето е  полагала добри грижи за неговото отглеждане и възпитание. Същевременно обаче са налице непротиворечиви данни, че впоследствие  е настъпила промяна  в поведението  на майката / от около две години преди започване на административното производство/, след което  жалбоподателката  не изпълнява ефективно родителските си задължения спрямо непълнолетната Г.. Безспорно е, от  събраните доказателства, включително и непосредственото изслушване на детето от съда, че  майката не е в състояние да задоволява  психо-емоционалните и  социалните потребности на детето, с поведението си влияе негативно  върху цялостното му  състояние, поради което , съдът намира, че  е налице  хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗЗДет.  Събраните от  ответника данни за семейството на  Т.Н. и М.Д. основателно са го мотивирали  да издаде заповед за настаняването на детето в тази семейна среда, което е в  съответствие и с  желанието на детето. Съдът  счита, че това желание следва да бъде  преценявано като съществено за постановяване на решението, тъй като Г. е  достатъчно  зряла / почти 18-годишна/, за да направи  правилна преценка относно същественото за нея обстоятелство в коя среда предпочита да живее в бъдеще. Отделно от това,  следва да бъде отбелязано, че  оспорената заповед е по реда на чл. 27 от ЗЗДет. и касае временното му настаняване в семейство на роднини, ограничено  да произнасяне на съда с решение по чл. 28 ЗЗДет, което решение ще бъде с  окончателен  характер.  Видно от доказателствата по делото, такова решение на РС е постановено, детето Г. е настанено в семейството на своите вуйчо и вуйна, и въпреки, че  същото не е влязло в сила към момента на приключване на съдебното дирене по настоящето производство, то подлежи на незабавно изпълнение .  

          Оспорената заповед е  издадена при спазване изискванията на  материалния закон, в  отсъствие на съществени процесуални нарушения и в съответствие с целта на закона- максимална защита на интересите на детето,  поради което следва да бъде потвърдена, а жалбата, като неоснователна да бъде оставена без уважение.

           Водим от горното съдът 

                                                   Р  Е  Ш  И:

           ОТХВЪРЛЯ жалбата  на К.Г.Н. *** против Заповед № ДСПСП 11-254/06.08.2015 г. на  Директор на Дирекция „Социално подпомагане”  гр. Долна Митрополия, с която, на осн. чл. 27,ал. 1 от Закона за закрила на детето/ЗЗДет/  детето Г. И. Г. е настанено   в семейството на Т.Г.Н. и М.Е.Д. от гр. Д.Митрополия.

           Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

                              

 

                                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: