Р Е Ш Е Н И Е

№ 568 / 22 Декември 2016г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На двадесет и трети ноември 2016г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: М.К.

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 813/ 2016г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Административното дело е образувано по жалба на И.Х.И. *** срещу Заповед № ЗСП/Д-ЕН-ДМ/389/05.08.2016г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Долна Митрополия, потвърдена с Решение № 15-РД06-0017/16.09.2016г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Плевен, с която е отказана целева помощ за отопление на осн. чл. 2 ал.1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2016/2017г., поради по-висок доход от диференцирания минимален доход за отопление и на осн. чл. 11 ал.2 от Закона за социалното подпомагане - поради неизчерпани всички възможности за самоиздръжка от доходи, реализирани от продажба на притежаваното недвижимо имущество.

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 13 ал.5 от Закона за социалното подпомагане.

Жалбоподателката оспорва отказа като незаконосъобразен, поради разминаване в имената и технически грешки в констативния протокол. Сочи, че продадения земеделския имот не е нейна собственост, а е наследствен от прабаба й Н. М. Х. с много наследници и не е знаела, че трябва да го декларира. Освен това получената от продажбата на имота сума не надвишава диференцирания минимален доход, защото заедно със сестра си са получили в общ дял сумата 907 лв. Счита, че неправилно й е отказана целевата помощ за отопление.

Ответникът – Директора на Дирекция Социално подпомагане – Долна Митрополия изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че са спазени законовите разпоредби. След като е установено, че жалбоподателката през м. февруари 2016 г. е извършила продажба на имот с материален интерес 4535 лв. е взета предвид нейната част.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Решението на Директора на РДСП – Плевен, с което е отхвърлена жалбата на И.Х.И. е съобщено на 20.09.2016г. Жалбата е подадена на 03.10.2016г. в рамките на законния 14-дневен срок за съдебно обжалване на заповедта на Директора на ДСП – Долна Митрополия от активно легитимирана страна срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

И.Х.И. *** е подала до Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Д. Митрополия Заявление-декларация с Вх. № ЗСП/Д-ЕН-ДМ-389/18.07.2016г. за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво по образец. Декларирала е, че е разведена, безработна, неосигурена, в добро здравословно състояние, не съжителства с други лица, не получава доходи, обитава съсобствено жилище от 3 стаи, собственост на Х. И. М., не притежава движими и недвижими имоти, не е прехвърляла имоти през последните 5 години, не е регистрирана като ЕТ, не е сключвала договор за предоставяне на собственост срещу издръжка и гледане, няма налагани санкции за укрити доходи през последните 3 години по ЗДДФЛ. Към декларацията е приложила като доказателства следните документи: удостоверение за развод изх. № гр.д.433/95г. от 25.08.1997г., служебна бележка от ЗКПУ „Витска долина” – с. Крушево, че не притежава земя в кооперацията и за предходните шест месеца няма получена рента, от Регистрационна карта от Дирекция „Бюро по труда” № 30002494/05.04.2013г., предоставила и нотариален акт № 177, д. № 1088/1987г. – за сверка.

Извършена е социална анкета от социален работник за проверка на декларираните обстоятелства, като са направени и изискани справки от база данни – бюро по труда, агенция по вписванията, община Долни Дъбник и др., след което е изготвен социален доклад съгласно чл. 27 ал.1 от ППЗСП. Установено е, че заявителката съжителства със сестра си – И. в наследствено жилище – едноетажна къща в края на селото, което се състои от 3 стаи, обзаведено с вещи за обичайно ползване, има и допълнителна постройка, в която се отглеждат две кози за лични нужди, малък двор, засаден със зеленчуци. И. е в трудоспособна възраст, с регистрация в бюро по труда от 05.04.2013г., разведена, без деца, в добро здравословно състояние. Установено е, че е извършила продажба на части от съсобствени недвижими имоти през последните 5 години – на 06.12.2011г. и на 23.02.2016г. От справката в служба по вписванията става ясно, че на 23.02.2016г. И.Х.И., заедно с още четирима наследници: Ц. С. В., И. Х. М., В. С. Н. и З. Ц. К. са извършили продажба на идеални части от поземлен имот пл. № 094004 с площ -11,249 дка в с. Крушовица, местност Локач с материален интерес на сделката – 4535 лв. Тези данни не са декларирани в заявлението и не са представени документи относно извършената продажба. Изчислено е, че И.И. е получила доход от продажбата на имущество в размер на 907 лв. за предходните 6 месеца или средния месечен доход възлиза на 151,17лв. и надвишава диференцирания минимален доход за отопление в размер на 146,04 лв. за лице, съжителстващо с друго лице, който е 224.68% от гарантирания минимален доход - 65лв. Предложено е да се откаже исканата целева помощ за отопление на осн. чл. 11 ал.2 от ЗСП, тъй като не са изчерпани всички възможности за самоиздръжка с помощта на доходи, реализирани от продажба на идеални части от недвижимо имущество и са укрити данни относно това обстоятелство.

Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Долна Митрополия издал процесната Заповед № ЗСП/Д-ЕН-ДМ/389/05.08.2016г. с която отказал да отпусне на И.Х.И. целева помощ за отопление на осн. чл. 2 ал.1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2016/2017г., поради по-висок доход от диференцирания минимален доход за отопление и на осн. чл. 11 ал.2 от ЗСП - неизчерпани всички възможности за самоиздръжка от доходи, реализирани от продажба на притежаваното недвижимо имущество. И.И. получила заповедта на 12.08.2016г. На 25.08.2016г. в указания 14-дневен срок оспорила заповедта по административен ред пред Директора на РДСП – Плевен. В жалбата посочила, че продаденият имот е наследствен от прабаба й, на много наследници. С Решение № 15-РД06-0017/16.09.2016г. Директорът на Регионална дирекция за социално подпомагане – Плевен отхвърлил жалбата.

Условията и редът за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон са регламентирани в Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика въз основа на законовата делегация от чл. 12 ал.4 на Закона за социално подпомагане.

Съгл. чл. 4 от Наредбата лицата и семействата подават заявление-декларация по образец в Дирекция Социално подпомагане по постоянен адрес. Социален работник извършва социална анкета и изготвя социален доклад, съдържащ мотивирано предложение за отпускане и отказ на целевата помощ. След което Директорът на ДСП издава заповед за отпускане или отказ от помощта. Заповедта подлежи на обжалване пред Регионалната дирекция за социално подпомагане по реда на АПК.

Заповедта е издадена от Директора на ДСП – Долна Митрополия, който е съответния териториално и материално компетентен орган. В необходимата писмена форма, като са посочени фактическите и правни основания, мотивирали отказа.

В разпоредбата на чл.2 ал.1 от тази Наредба е предвидено, че право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца за подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и чл. 11 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане.

Според чл.2 ал.3 от Наредбата основа за определяне на диференцирания минимален доход за отопление е гарантираният минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет, а в разпоредбите на ал.4 на същия член е посочен диференцираният минимален доход за отопление за различни категории лица като процент от гарантирания минимален доход за отопление. В случая със социалния доклад е установено, че заявителката съжителства със сестра си. Приложим е чл.2 ал.4 т.9 от Наредбата, който се отнася за лице, съжителстващо с друго лице. В този случай диференцираният минимален доход за отопление е 224,68% от гарантирания минимален доход – 65 лв. т.е. възлиза на 146.04 лв. Следователно средномесечният доход на заявителката за последните 6 месеца преди подаване на заявлението-декларация трябва да е по-нисък или равен на този размер. Жалбоподателката е подала заявлението-декларация на 18.07.2016г. Релевантният шестмесечен период, за който следва да се съобрази средномесечния й доход е 01.01.2016г. – 30.06.2016г. Установено е чрез проверки на декларираните данни в служба по вписванията, че в рамките на този период – на 23.02.2016г. жалбоподателката, заедно с още четирима съсобственици е извършила продажба на идеални части от съсобствен наследствен поземлен имот, като материалният интерес от сделката е 4535 лв. Неправилно административният орган е приел, че доходът на жалбоподателката от сделката е в размер на 907 лв. като е разделил сумата на 5 според броя на съсобствениците, т.е. при равни дялове за всеки от прехвърлителите и съответно на тази база изчислил, че средномесечният доход на жалбоподателката за предходните 6 месеца е 151.17 лв. и надвишава диферинцирания минимален доход за отопление – 146.04 лв.

Преди за издаде заповедта административният орган не е изследвал какъв доход е получила жалбоподателката от сделката според нейния наследствен дял и едва след това на тази база да изчисли какъв е средномесечният й осигурителен доход за предходните 6 месеца, респективно дали той надвишава диференцирания минимален доход за отопление, определен в чл.2 ал.4 т.9 от Наредбата. Декларирането на определени факти и обстоятелства в заявлението-декларация, която се подава от лицата е с цел да послужи за база за проверка на тези обстоятелства при определяне дохода на лицата и правото на социална помощ за отопление. Тази проверка се извършва, чрез изискване на справки и доказателства от компетентните органи и лица и посещение на място, на база на които се изготвя и социалния доклад. Следвало е да изиска служебно допълнителни доказателства – от служба по вписванията – копие на нотариалния акт за продажбата, предходния нотариален акт за собственост на имота, съответно удостоверение за наследниците на наследодателя към момента на извършване на сделката по Наредбата за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, включително да изиска допълнителни доказателства от заявителката.

Установено е, че не е декларирала обстоятелството, че през последните пет години е извършила продажба на два съсобствени поземлени имота – на 06.12.2011г. на имот с площ 11,999 дка с материален интерес 1400 лв. и на 23.02.2016г. на имот с площ 11,249 дка с материален интерес 4535 лв. Според разпоредбите на чл. 10 ал.1 т.6 вр. ал.11 т.2 от ППЗСП, лицата нямат право на социална помощ, ако са прехвърлили възмездно селскостопански имоти или идеални части от тях срещу заплащане през последните 5 години, освен ако общата стойност на сделките не надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход за съответния период. Не е спорно, че жалбоподателката отговаря на останалите условия по чл. 10 и чл.11 от ППЗСП.

Доходът, който жалбоподателката е получила от извършените продажби на съсобствени недвижими имоти, както на 06.12.2011г., така и на 23.02.2016г. има значение и при преценката дали отговаря и на условията по чл. 10 ал.1 т.6 вр. ал.11т.2 от ППЗСПЗЗ, а именно общата стойност на сделките да не надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход за съответния период, което също следва да бъде съобразено и изчислено на база дохода, който е получила сумарно от двете сделки.

В случая органът е нарушил императивното процесуално правило на чл. 35 от АПК, според което административният акт се издава след установяването на всички релевантни факти и обстоятелства, на принципа на служебното начало по чл. 9 АПК, който задължава административния орган да събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица, както и да осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразното и справедливо решаване на въпроса – предмет на производството, както и на принципа на истинност по чл.7 АПК, според който административните актове се основават на действителните факти от значение за случая. Като не е сторил това административният орган е постановил заповедта без да е изяснил релевантните факти и обстоятелства за определяне правото на социална помощ за отопление на жалбоподателката, което е съществено процесуално нарушение и е основание за отмяната на заповедта като незаконосъобразна и връщане на преписката за ново произнасяне при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 и чл. 173 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСП/Д-ЕН-ДМ/389/05.08.2016г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Долна Митрополия, с която на И.Х.И. *** е отказана целева помощ за отопление на осн. чл. 2 ал.1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2016/2017г., поради по-висок доход от диференцирания минимален доход за отопление и на осн. чл. 11 ал.2 от Закона за социалното подпомагане - поради неизчерпани всички възможности за самоиздръжка от доходи, реализирани от продажба на притежаваното недвижимо имущество.

ВРЪЩА делото като преписка на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Долна Митрополия за ново произнасяне по Заявление-декларация на И.Х.И. с Вх. № ЗСП/Д-ЕН-ДМ-389/18.07.2016г. за отпускане на целева помощ за отопление, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я :