Р   Е  Ш   Е   Н   И    Е

№ 523 / 25 Ноември 2016 г.

гр. Плевен

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

       АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД- гр. Плевен,       първи  касационен  състав, в публично заседание на четвърти ноември,  две хиляди и шестнадесета  година ,  в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЮЛИЯ ДАНЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ:  ЕЛКА БРАТОЕВА

                                                                     КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

        Секретар: М.К.

        Прокурор:  ЙОРДАНКА АНТОНОВА

        Като разгледа докладваното от съдия  Юлия Данева  касационно административно дело № 805 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производство  по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

         С решение № 794/26.05.2016г. , постановено по гр.д. № 1151/2016 г.  Плевенският  районен съд е оставил без уважение жалбата на  Й.К.Г. ***  против мълчалив  отказ на Общинска служба „Земеделие”/ОбСЗ/ гр. Долна Митрополия за издаване  на индивидуален административен акт- решение  за възстановяване право на собственост върху 39,900 дка земеделски земи по пр. № 14222/15.10.1991 г.

          Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба            / подадена като „жалба”/  от  Й.К.Г. с доводи за неговата незаконосъобразност като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.  Жалбоподателят твърди, че  отказът на ОСЗ Д.Митрополия да  постанови  административен акт по искането му е  незаконен.  Навежда довод, че  пред съда е депозирал друг иск ,различен от разглеждания- а именно- искане   в изпълнение на чл. 173,ал. 3 от АПК съдът да задължи ОбСЗ Д.Митрополия да издаде  законосъобразен административен акт ,съгласно чл. 174 от АПК и срок от 10 дни.  Счита, че  от Районния съд е отказано правосъдие.  Навежда твърдения за  действията на ОСЗ Д.Митрополия по  „саморазпореждане” с претендирания от него имот, който е негова собственост.  Твърди, че всички  постановени от ОСЗ решения са нищожни.  Налице е влязло в сила съдебно решение   на АС-Плевен, с което е прогласена нищожност на административните актове на ответника.  Счита, че тези действия  противоречат на  влязлите в сила решения на съда № 1022, № 612, 373/01.03.2010 г.  Счита, че съдът е следвало да се произнесе  по приложените писмени доказателства . Съдът не е уважил искането му да  бъдат изискани от ответника необходимите документи за установяване на истината за този имот.  Твърди, че няма нищо присъдено. Това, което се сочи в обжалваното решение  не е подкрепено с документи и доказателства.  Счита, че  процесните 39,90 дка са заявени и са отказани за признаване на К. Г., защото били на Т. Г..  Не са възстановени нито на К. Г., нито на Т. Г..    Навежда  твърдения за  водени  от  заинтересовани лица дела в РС-Плевен.  Твърди, че няма мълчалив отказ на ОСЗ Д.Митрополия. Налице е незаконен отказ   и по  делото в РС   е налице отказ от правосъдие.  Отново акцентира върху  решение № 372/01.03.2010 г.  по гр.д. № 81/10 г. на РС, с което е призната нищожност на решение № 14222/21.12.2009г.на ОбСЗ.  Моли  действията и решенията на ОбСЗ Д.Митрополия да бъдат прогласени за нищожни и да бъде задължен административният орган да постанови нов и законосъобразен административен акт за  имота от 39,900 дка. По същество, и в подадени  допълнителни писмени  становища- „касационна жалба-сигнал”, „молба”,    „ нова тревожна искова молба”  поддържа наведените  оплаквания.  Моли  да бъде задължена ОбСЗ-Д.Митрополия да се произнесе със законосъобразен акт, тъй като са налице съдебни решения за прогласяване нищожност на  всички актове на ОСЗ .

          Ответникът, в представен писмен отговор/л. 40/, по същество чрез  процесуалния си представител юрисконсулт Д. и  в писмена защита  оспорва жалбата. Намира същата за неоснователна. Твърди, че  със заявлението по пр. 14222/91 г., подадено от К. Г.   е поискано възстановяване на зем. земи в размер на 30,045 дка, които  са  признати като негова собственост с протоколно решение № 14222/ 15.09.1993г.  В съдебно производство  по иск на осн. чл. 11,ал. 2 от ЗСПЗЗ, по гр.д. № 304/94г. на РС Плевен  К. Г. е  поискал съдът да се признае собствеността му върху земеделска земя, различна от заявената по горната преписка, а именно- такава в размер на 39,900 дка.   Искът е бил отхвърлен  като неоснователен и решението е влязло в сила на 30.11.1995 г.  Настоящият жалбоподател е потърсил правата си  върху същия имот с иск по реда на чл. 14,ал. 4 от ЗСПЗЗ.С Решение  № 972/08.05.2009г. , постановено по гр.д. № 4134/2007г. искът е  отхвърлен. Решението е потвърдено с решение № 628/2009г.  на Плевенския окръжен съд по гр.д.№ 746/2009г.  Й.Г. предявява нов иск  по реда на чл. 14,ал. 4 от ЗСПЗЗ за същия имот. С Решение № 2131/21.12.2013 г., постановено по гр.д. № 6596/2012 г.  Районният съд е приел за установено, че за същото искане, между същите страни вече има влязло в сила съдебно решение  и е отхвърлил иска като процесуално недопустим.Твърди, че  междувременно, в срока по §31 и §34 от ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ от Я. Г. и К. Г. е подадена молба вх. № 334/24.11.1997 г., с която , като наследници на К. Г. са поискали  да се преразгледа въпроса  за собствеността на общия им наследодател върху невъзстановени земеделски земи в размер на 39,900 дка. Твърди, че  ОСЗ се е произнесла с различни актове, които са били предмет на оспорване по няколко дела. Навежда довод, че с решение № 372/01.03.2010 г. по гр.д. № 81/2010 г. , влязло в законна сила на 28.03.2012 г.  съдът е  прогласил   нищожност на  актовете на ОСЗ. Подчертава, че след като е прогласена  тяхната нищожност, съдът не е върнал преписката за  поредно произнасяне на органа по поземлена собственост, а е решил спора по същество и окончателно,  тъй като е признал нищожност на  актовете поради това, че  с тях е  пререшен спор, който вече е бил решен с влязло в сила решение  по гр.д. № 307/94 г.  Ответникът анализира  разпоредбите  на §31 и §34 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, които предвиждат възможност за заинтересованите  лица в установените срокове да поискат съответния орган по поземлена собственост да  отмени  решенията, с които е отказал  възстановяване на собствеността. Счита, че наследниците на К.Г.  не са в тази хипотеза, тъй като  заявените  земи / 30,045 дка/ са изцяло признати, това е позитивно решение и  не е съществувал правен интерес от подаване на такова заявление.  Такъв е и изводът на РС  по подадената молба,  който я е оставил без разглеждане-решение, което е потвърдено от Административен съд-Плевен с решение по КАД  № 551/2010 г.  В заключение сочи, че  решението на РС  от 26.05.2016 г. по  гр.д. № 1151/2016 г. е  съобразено с всички тези доказателства , и правилно съдът е приел, че за ОСЗ-Д.Митрополия никога не е съществувало законово задължение да се произнесе за правото на  собственост върху процесните 39,900 дка, тъй като същите никога не са били заявявани пред надлежния административен орган. Моли да бъде оставена без уважение касационната жалба против  решението на РС Плевен и последното да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. 

        Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че жалбата е основателна,  Районният съд не е разгледал  това, за което е бил сезиран.  Моли да бъде уважена.

        Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, наведените  от жалбоподателя  основания, становищата на страните и изискванията на закона  намира за установено следното от фактическа и правна страна:

        Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

         Разгледана по същество  е неоснователна.

         С обжалваното решение Плевенският  районен съд е оставил без уважение жалбата на  Й.Г. против мълчалив отказ на Общинска служба „Земеделие” гр. Долна Митрополия за издаване  на индивидуален административен акт- решение  за възстановяване право на собственост върху 39,900 дка земеделски земи по пр. № 14222/15.10.1991 г.  Решаващият съд е приел, че предмет  на производството пред него е  бил отказът на ОбСЗ да  издаде решение, с което  да бъде възстановено правото на  собственост  върху 39,900 дка земеделски земи. Настоящият съдебен състав споделя изводите на решаващия съд относно предмета на спора.  Като такъв е бил индивидуализиран от жалбоподателя в  петитума на неговата първоначална жалба/ подадена като” искова молба”/-  „да ни бъде издаден от ОСЗ Д.Митрополия нов  акт- решение с признато право и да бъде определен срок  от 10 дни за издаването му” . Въпреки, че в касационната си жалба заявява, че  : „ в съда съм депозирал съвсем друг иск от разгледания”,  всъщност сочи, че  е подал: „ иск на осн. чл. 173,ал. 3 от АПК- да бъде задължена ОСЗ да ни издаде нов законосъобразен акт”.  От преценката на  всички, направени от жалбоподателя писмени и устни изявления следва, че  същият оспорва отказа на ОбСЗ  да му издаде  решение за възстановяване на претендираните  39,900 дка земеделски земи. Тъй като такова решение не е издадено, следва извод, че оспореният отказ  е мълчалив по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, а подадената жалба следва да се квалифицира като жалба срещу мълчалив отказ  да се издаде административен акт- така, както правилно е бил определен от решаващия съд.

         За да отхвърли жалбата , Районният съд е проследил  в хронологичен ред   издадените от  ОбСЗ Д.Митрополия  решения и постановените при обжалването им съдебни актове. Обсъдил е всички факти и обстоятелства от значение  за случая и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат от настоящата инстанция и не  следва да бъдат дословно преповтаряни. Правните изводи на съда се основават на правилна преценка на данните по делото и са в съответствие с приложимите в случая материалноправни разпоредби. Взети  са предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях.  Въз основа на всички доказателства, преценени в тяхната съвкупност е направен  извод, че с протоколно решение № 14222/21.12.2009г. на ОбСЗ-Д.Митрополия  е отказано възстановяването  на  39,900 дка зем. земя.  Основателно е приел, че с  влязло в сила съдебно решение  по гр.д. № 81/2010 г.  на РС-Плевен   посоченото протоколно решение е било прогласено за нищожно. Обсъдил е подробно основанието за признаване на тази нищожност- а именно- земеделски земи  от 39,900 дка  не са били заявени за възстановяване  от наследниците на К.Г. в подаденото от последния заявление № 222/15.10.1991 г.  От приложеното  гр.д. № 81/2010 г., към което като доказателство е налично  заявлението на К.Г., действително е видно, че  за възстановяване са заявени само 30,045 дка / които са и възстановени с протоколно решение от 15.09.1993 г. /, но не и  претендираните 39,900 дка. Именно поради липса на  заявление за процесните земи, съдът е приел , че  ОбСЗ се е произнесла с отказ за възстановяването им, без да е била сезирана с искане за такова възстановяване, поради което е приел, че решението е нищожно.     Със същото решение съдът се е произнесъл  по  депозираната от  Я. и Й. Г.  молба вх. № 334/24.11.1997г.. С Последната, молителите са поискали да им бъдат възстановени , на осн. §31 и §31 от ПЗР  към ЗИДЗСПЗЗ  процесните зем. земи от 39,900 дка.  Тук е мястото да се отбележи, че с вляло в сила решение  по гр.д. № 307/1994 г. на РС-Плевен  е отхвърлен  предявен от Й.Г. иск  с правно основание чл. 14, ал. 4  от ЗСПЗЗ, касаещ  горепосочените 39,900 дка.  На това основание, с цитираното по-горе  решение по гр.д. № 81/2010 г.  молба вх. № 334/24.11.1997г. е била оставена без разглеждане. От приложените  съдебни дела се установява, че  решение то по гр.д. № 81/2010 г. е влязло в сила, отхвърлена е и молбата на Й.Г. за отмяната му  с решение №4544/28.03.2012 г. по адм.д. № 1945/2011г. на ВАС.

         Настоящият съдебен състав изцяло споделя извода на решаващия съд, че  с оглед събраните по делото доказателства  не следва извод за  наличие на мълчалив отказ на ОбСЗ  да издаде решение, с което да признае за възстановяване на 39,900 дка  зем. земи, тъй като  няма заявление, което да касае този имот.  Органът по поземлената собственост дължи произнасяне   по  подадени  заявления  за признаване  право на възстановяване  на  определени и конкретизирани  от правоимащите лица земеделски земи. Както е посочено по-горе, и както  подробно и обстойно е  отразено в мотивите на оспорваното  решение на РС, в подаденото от К.Г. заявление  е посочен само имот от 32,045 дка, и само по това заявление  ОСЗ дължи произнасяне.   Обявената нищожност на  протоколно решение  № 14222/21.12.2009 г. не променя този извод, тъй като  нищожността е прогласена  именно поради  това, че органът се е произнесъл/ с отказ на  признае възстановяването на  процесните 39,900 дка/  без да е бил сезиран с искане. От друга страна, със същото решение молба вх. № 344/24.11.1997г. е оставена без разглеждане  като недопустима поради липса на правен интерес. Правното основание  на тази молба- §31 и §31 от ПЗР  към ЗИДЗСПЗЗ  предполага  преразглеждане на  въпроса  и отмяна на решения, с които е отказано възстановяване на собствеността. В случая, при обявена нищожност на протокола, с който е отказано възстановяване на  имот от 39,900 дка,  не е налице  постановен отказ, не е налице  хипотеза, при която може да се иска отмяна на такъв по реда на - §31 и §31 от ПЗР  към ЗИДЗСПЗЗ.

       Предвид изложеното, касационният съд намира, че  Районният съд правилно е преценил всички  обстоятелства, свързани със спорния предмет, и  както е посочено и по-горе,  е направил законосъобразен извод за липса на мълчалив отказ поради   това, че административният орган не е дължал произнасяне .

       При правилни фактически и правни изводи, съдът е постановил  решение, което не е съобразено, като диспозитив с процесуалния закон. Липсата на  мълчалив отказ фактически представлява  липса на  подлежащ на оспорване индивидуален административен акт/ какъвто по своята същност е и мълчаливият отказ - чл. 21,ал. 1, пр. последно АПК/. Наличието на  подлежащ на оспорване административен акт   обосновава  правния интерес от обжалването му. При липса на такъв/ какъвто е настоящият случай- правилно  преценен от решаващия съд/,  липсва и правен интерес от оспорване. Жалбата  срещу мълчалив отказ / какъвто не е налице/ е  процесуално недопустима, и като  се е произнесъл с решение за отхвърлянето й, районният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а жалбата- да бъде оставена без разглеждане и производството- прекратено.

         Водим от горното съдът

                                              Р Е Ш И :

          ОБЕЗСИЛВА решение № 794/26.05.2016г. , постановено по гр.д. № 1151/2016 г.на   Плевенския  районен съд .

        ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  жалбата на  Й.К.Г. ***  против мълчалив  отказ на Общинска служба „Земеделие” гр. Долна Митрополия за издаване  на индивидуален административен акт- решение  за възстановяване право на собственост върху 39,900 дка земеделски земи по пр. № 14222/15.10.1991 г.

       ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1151/2016 г. на Районен съд-Плевен.

       Решението  не подлежи на обжалване.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                             

           ЧЛЕНОВЕ:         1.                                   2.