ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1004

гр.Плевен, 4 Октомври 2016 год.

Административен съд - гр.Плевен, VІІ-ми състав, в закрито съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

като разгледа докладваното от съдията административно дело №799/2016 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

В Административен съд-Плевен е депозирана искова молба от л.св.И.А.Р., понастоящем излежаващ присъда в Затвора Плевен, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”-София с правно основание чл.71 т.1 и т.2 от ЗЗДискр. и искане за установяване на дискриминационно третиране по признак „лично положение” спрямо други лишени от свобода при сходни и съпоставими обстоятелства и осъждане на ответника да преустанови нарушението и да се въздържи в бъдеще от по-нататъшни нарушения.

В исковата молба се твърди, че на 26.08.2009г. с разрешение на ГД”ИН” е сключил граждански брак в затвора гр.Плевен с В. Н. Р., която е с постоянен адрес и местожителство гр.Варна. Твърди още, че близките му хора, на които е разчитал да му помагат и да осъществява социални контакти са баба му и дядо му, тъй като родителите му са разведени, а майка му работи от дълги години в Германия. Твърди също, че дядо му е починал на 08.09.2010г., а баба му е трудно подвижна поради претърпяна ортопедична операция. Сочи, че поради тези обстоятелства е депозирал заявление да бъде преместен за доизтърпяване на наказанието в друг затвор, където ще може да осъществява по-често социални контакти. Твърди, че многократно е заявявал желание да бъде преместен в затвора Варна, тъй като съпругата му е с адрес и местожителство ***, но е получавал откази. В тази връзка сочи, че същевременно при същите или сходни обстоятелства други лица лишени от свобода биват преместени безпроблемно и в кратки срокове в други места за лишаване от свобода, като се посочват имена на л.св. В заключение ищецът счита, че са му нарушени правата и законните интереси и е поставен в по-неблагоприятно положение от други лица при сходни и сравними обстоятелства, като последното не е оправдано и в зависимост от някакъв обществен интерес, а единствено от субективния, немотивиран и необоснован отказ на ответника да бъде преведен в друг затвор. Изрично се сочи, че не се претендира обезщетение за неимуществени вреди. Направени са доказателствени искания.

Административен съд-Плевен, като се запозна с описаните в исковата молба факти и обстоятелства и съобрази закона, намира, че административното дело не му е родово подсъдно по следните съображения:

Съгласно чл. 71 ал. 1 от ЗЗДискр. извън случаите по раздел I, всяко лице, чиито права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени, може да предяви иск пред районния съд, с който да поиска: 1. установяване на нарушението; 2. осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения. Безспорно в исковата молба на л.св.Р. не е предявен иск за обезщетение за вреди по чл.71 ал.1 т.3 от ЗЗДискр., каквито евентуално са били претърпени от твърдяното нарушение, т.е. спорът се свежда до това да се установи само факта на нарушението по чл.71 ал.1 т.1 от ЗЗДискр. и при неговото установяване да се осъди ответника да го преустанови, а не до правото на обезщетение за вреди. АПК определя в отделни хипотези компетентност за административните съдилища да разглеждат искове за обезщетения за вреди чл.128 т.5, чл.203 и чл.204 от АПК, но административните съдилища по аргументи от чл.14 ал.1 от ГПК и чл.128 ал.2 от АПК не притежават обща компетентност да се произнасят по установителни искове и осъдителни искове, различни от искове за обезщетения за вреди в посочените вече хипотези. Компетентността на административните съдилища по установителни искове е само при липса на друг ред за защита (чл. 128, ал. 2 от АПК). Следователно всички спорове, извън изброените в чл. 128 от АПК подлежат на разглеждане от гражданските съдилища по общия исков ред.

В конкретния случай законодателят изрично е определил като процесуалната възможност лицата, които считат, че са неравностойно третирани да предявят иск за установяване и преустановяване на това нарушение пред районния съд, ако не са се възползвали от възможността да сезират Комисията за защита от дискриминация. Следователно засегнатото лице, което не претендира обезщетение за вреди, има право на избор относно реда за защита за установяване на дискриминация и преустановяването й: административното производство пред КЗД или съдебното производство пред районния съд, но не и по реда на чл. 128, ал. 2 от АПК, допустим само при липса на друг ред защита. В настоящия случай л.св.Р. е избрал защитата по съдебен ред, чрез установителен и осъдителен иск, които предвид изложеното по-горе са родово подсъдни на районния съд. Ищецът не е предявил иск за обезщетение за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, който съгласно чл. 74, ал.2 от ЗЗДискр. се предявява по реда на ЗОДОВ, и в който случай би било приложимо Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015г. на Върховен касационен съд на Република България, Общо събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд. В този смисъл е и съдебната практика –определение №91/04.12.2015г. на ВАС по адм.дело №67/2015г., 5-членен състав; определение №94/16.12.2015г. на ВАС по адм.дело №72/2015г., 5-членен състав; определение №1 от 07.01.2016г. на ВАС по адм.дело №69/2015г., 5-членен състав; определение №10 от 09.02.2016г. на ВАС по адм.дело №1/2016г., 5-членен състав, и др. Предвид изложеното, настоящият състав на Административен съд-Плевен счита, че делото не му е родово подсъдно и същото следва да бъде изпратено по компетентност на Софийски районен съд.

Водим от горното и на основание чл.135 ал.2 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №799/2016г по описа на Административен съд-Плевен.

ИЗПРАЩА делото по компетентност на Софийски районен съд за разглеждане на подадената искова молба от л.св.И.А.Р., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Плевен, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” София с правно основание чл.71 ал.1 т.1 и т.2 от ЗЗДискр.

Определението не подлежи на оспорване.

Препис от определението да се изпрати на л.св.Р..

СЪДИЯ: