Р Е Ш Е Н И Е

№ 65 / 16 Февруари 2016г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На двадесет и седми януари 2016г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: М.К.

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 791/ 2015г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс.

Административното дело е образувано по жалба на К.П. *** срещу Уведомително писмо Изх. № 02-150-6500/1138 от 31.07.2015г. на Зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” - София за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2/21.02.2011г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане на животни в размер на 0 лв. за кампания 2014г., с което практически е отказано подпомагане.

Жалбоподателят, чрез адв. Б. *** обжалва акта с доводи за неговата незаконосъобразност, поради липса на мотиви, нарушение на административно-производствените правила и противоречие с материалния закон и целта на закона. Иска отмяната му и връщането на преписката на административния орган за ново произнасяне. Целта на разпоредбата на чл. 14 от Наредба № 21, на която се позовава органа за постановяване на отказа, е заявителят реално да отглежда животните, за които кандидатства. Безспорно по делото се доказва, че жалбоподателят реално е отглеждал животните си. Претендира разноски като прилага списък.

Ответникът - Заместник-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие”, чрез юрисконсулт Х. изразява становище за неоснователност на жалбата. В уведомителното писмо се съдържа таблица, към която са приложени разяснения, относими за схемата, за която се кандидатства - НДЖ3. От нея и от доказателствата по делото се установява, че в периода на задържане в декларирания и регистриран от заявителя животновъден обект няма налични овце. Животните са били временно придвижени до друг регистриран животновъден обект - собственост на друго лице. Не са спазени изискванията на чл. 7 ал.1 и ал.2 от Наредба № 2/21.02.2011г. за подпомагане на земеделския производител, поради което правилно е била отказана субсидия. Счита, че разпоредбата изисква животните да са били реално отглеждани в декларирания регистриран животновъден обект, собственост на заявителя, което в случая не е спазено. Позовава се на легалната дефиниция на понятието „стопанство” по §1 т.11 от ДР на Наредба № 2/21.02.2011г., според която в него се включват всички животновъдни обекти, регистрирани на името на земеделския стопанин по реда на Наредба № 61/2006г. Претендира юрисконсултско възнаграждение, алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Уведомителното писмо е връчено на жалбоподателя с обратна разписка на 13.08.2015г. Жалбата е подадена на 21.08.2015г. – в законния 14-дневен срок, от активно-легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Земеделският производител К.П.Н. с УРН 198942 на 07.04.2014г. подал заявление за подпомагане за кампания 2014г. по схема за национални доплащания за овце майки и кози майки, обвързана с производство ( НДЖ3). Декларирал е, че като собственик на регистриран животновъден обект № 2053770009 (5935-0201) отглежда 100 бр. овце-майки, описани с посочване на ушната марка за регистрацията им. Впоследствие на 29.05.2014г. е редактирал заявлението като е декларирал същия брой регистрирани овце-майки за отглеждане в стопанството. При подаване на заявлението изрично е декларирал, че е запознат със задължението да отглежда най-малко 80% от заявените овце майки по схемата НДЖ3 най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявления. По преписката няма данни за извършените административни проверки при обработка на заявлението по схемата за национални доплащания за овце майки – НДЖ3, за която заявителят кандидатства и за установените несъответствия или нередности при проверката, както и няма данни за подобни обстоятелства да е известен заявителят с цел изясняване на случая преди произнасянето на административния орган.

С процесното Уведомително писмо Изх. № 02-150-6500/1138 от 31.07.2015г. на Зам.изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” – София за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2/21.02.2011г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане на животни в размер на 0 лв. за кампания 2014г., на заявителя практически е отказано подпомагане.

Причините, поради които е отказано подпомагане не са конкретизирани в уведомителното писмо и в този смисъл липсват ясни мотиви, но волята на административния орган може да бъде изведена посредством анализ на съдържащите се данни в таблицата на самото писмо и поясненията за всяка една от посочените в таблицата колони, както и от материалите по преписката. От него може да се установи, че данните и изводите са на база извършени административни проверки чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) на данните в подаденото заявление за подпомагане съгласно чл. 37 от ЗПЗП, сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК. При проверката в приложимите колони е установено: В колона 2 – „брой на декларираните животни”: 100. В колона 4 е посочено, че „не е изпълнено условието за отглеждане на минимален/максимален брой животни”. В колона 8 е посочен „установения брой животни от заявените”: 0. В колона 10 е посочен „процента на несъответствие”: 100%. В поясненията към таблицата за всяка колона са изброени правните разпоредби от съответната наредба, приложими към различни схеми и мерки за подпомагане. Конкретно относимите към случая са само означените за НДЖ3 – по схема за национални доплащания за овце майки и кози майки, обвързана с производство, посочена в първата колона. В табличен вид са описани и всички заявени животни с посочване на ушна марка и схемата за която се кандидатства – НДЖ 3, като за всички заявени животни е посочено, че животното е „с установена нередност при административните проверки”, която се изразява в следното: „не е установено в СИЖРЖО на БАБХ в периода на задържане”.

Уведомителното писмо е издадено от Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ – Ж. Ж. с ресор на отговорност „директни плащания на площ”, на когото изпълнителния директор на ДФЗ е делегирал на осн. чл. 20а ал.3 и ал.4 от ЗПЗП правомощията си със Заповед № 03-РД/323/11.03.2015г. – т.1 „да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директния плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане съгласно чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания”, в т.ч. и по т.20 – по схемите за преходна национална помощ за овце-майки и кози-майки, обвързана с производството (ПНДЖ3). Изпълнителният директор на ДФЗ е едновременно и изпълнителен директор на разплащателната агенция, оторизирана да извършва плащанията. Зам.изпълнителният директор на ДФЗ е действал в рамките на делегираните му от изпълнителния директор на фонда правомощия и съобразно установената от управителния съвет на фонда ресорна компетентност. Делегирането на правомощия изрично е допуснато с разпоредбата на чл. 20а ал.3 и ал.4 от ЗПЗП.

Анализът на вписаните в колоните данни, установените при проверката несъответствия и поясненията към относимите към схемата колони, предвид и наличните доказателства по преписката, позволява да се направи следният извод:

На жалбоподателя е било отказано подпомагане по Схемата за национални доплащания за овце майки и кози майки, обвързана с производство (НДЖ3) за всички декларирани 100 бр. животни (овце-майки), поради това че при административните проверки в СИЖРЖО на БАБХ всички декларирани животни не са били установени в обекта и така не е изпълнено условието за отглеждане на минимален брой животни. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.7 ал.1 т.1 и т.2 от Наредба № 2 от 21.02.2011г. за специалните изисквания за одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане, според която право на подпомагане имат земеделските стопани, които отглеждат 50 или повече овце-майки или кози-майки, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните и продължат да отглеждат най-малко 80 % от заявените овце майки и/или кози майки най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане. Помощта по схемата за национални доплащания за овце майки и кози майки, обвързана с производството, се определя въз основа на заявените за подпомагане овце майки и кози майки, които реално се отглеждат в стопанството. На осн. чл. 13 ал.1 и ал.2 и чл. 14 ал.1, ал.2 и ал.3 от Наредба № 21 от 30.06.2010г. за реда за контрол на изискванията на схемите за национални доплащания към директните плащания е отказано подпомагане, защото в периода на задържане (100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане) е установено, че земеделският стопанин не отглежда заявените овце-майки в собствения си регистриран животновъден обект. Процентът на несъответствие на животните с нередности е 100% т.е. над 20 %, при което земеделският стопанин не се подпомага. Проверка на място не е била извършвана. Процентът на несъответствие на животните с установена нередност при административните проверки е 100 %.

Тук е подходящото място да се отбележи, че възприетата форма на уведомително писмо не сочи конкретните за всеки случай относими правни норми с посочване на приложимите член, алинея и точка от съответната правна норма и подвеждането под съответните факти, за да може да се индивидуализира и извлече недвусмислено и разбираемо волята на органа и съображенията при прилагане на закона за всеки конкретен случай, което значително затруднява както жалбоподателите да разберат какви са причините за отказа, така и съда при проверка законосъобразността на акта. В разясненията към колоните от таблицата за всяка колона са посочени поредица от правни норми, относими към различни схеми за подпомагане, което създава объркване към коя конкретна хипотеза на правната норма е отнесен случаят. Всяка от изброените правни норми от една страна съдържа няколко различни хипотези, а от друга поради своя абстрактен характер урежда множество житейски случаи, което налага при правоприлагането съответните факти от действителността да бъдат съотнесени към конкретния законов текст, който е приложим. В този смисъл не са лишени съвсем от основание доводите на жалбоподателя за липсата на мотиви в уведомителното писмо, което представлява абсолютно основание за отмяна на обжалвания акт. Но съобразно наложената вече съдебна практика на ВАС по подобни казуси, касаещи уведомителните писма на ДФЗ, счита се, че този порок във формата е несъществен, тъй като те представляват автоматично генериран административен акт и от данните в таблицата, поясненията към нея и материалите по преписката все пак могат да се извлекат правните и фактически основания за всеки конкретен случай, които са мотивирали акта.

В хода на съдебното производство се изясни, че при извършена административна проверка по обработка данните от заявлението действително в регистъра на БАБХ в регистрирания собствен животновъден обект на заявителя в с. Деков не са били открити налични животни.

Но от удостоверение Изх. № 783/21.08.2015г. и Справка Изх. № 1254/12.12.2015г. на ОДБХ – Плевен и приложените към тях справки от регистъра на БАБХ и ветеринарно-медицински свидетелства към тях се установи, че през 2014г. овцете са били регистрирани в животновъден обект с рег. № 5935-0201, собственост на К.П.Н. за периода от 01.01.2014г. до 03.06.2014г. На 04.06.2014г. отглежданите в обекта животни временно са придвижени с ветеринарно свидетелство „на самоход” до друг регистриран животновъден обект с рег. № 5930-0049 – гр. Белене, собственост на Г. Т. К. и са върнати обратно с ветеринарномедицинско свидетелство от 21.01.2015г. Затова според регистъра към дата 29.05.2014г. в животновъдния обект на К.П.Н. са отглеждани 103 бр. овце, негова собственост, а към дата 18.09.2014г. в животновъдния обект няма налични овце. При смяната на местодомуването собствеността на овцете не е променена и те са били собственост на К.П.Н.. Целта на придвижването е била „смяна на пасището”. Преместването на животните в друг животновъден обект коректно е отразено и в Регистъра на животновъдния обект, приложен по делото.

Тези факти се потвърждават и от показанията на разпитания свидетел Г. Т. К., който изяснява, че през м. юни 2014г. до края на годината жалбоподателят е прехвърлил животните си да домуват в животновъден обект на свидетеля. Оборът бил с по-голям капацитет от нужното, защото е предназначен за около 300 животни, а свидетелят имал по-малко. Пасищата около краварника на жалбоподателя били разорани и животните нямало къде да пасат, а Беленските пасища се стопанисвали от земеделските производители и в близост до обекта на свидетеля имало около 1000 дка пасища. През цялото това време жалбоподателят продължил да отглежда животните, чрез свои пастири и гледачи, които ги пасат и доят и прибирал млякото. Свидетелят не е декларирал животните на Н. за подпомагане в свое заявление до ДФЗ, което се потвърждава и от представителя на ответника. По делото е представен Договор за наем на ½ от животновъдния обект, в който са отглеждани животните, сключен на 01.06.2014г. между свидетеля К. и жалбоподателя за срок от 8 месеца.

Следователно собствеността върху животните през този период не е била променяна. Жалбоподателят е продължил да отглежда заявените животни, но не в декларирания собствен обект, а в друг нает обект, който също е регистриран в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на БАБХ, която е информационно свързана със системата за административни проверки - ИСАК на ДФЗ. Обектът също е регистриран и затова няма основание да се приеме, че жалбоподателят не е отглеждал животните съобразно изискванията на чл.7 ал.1 и ал.2 от Наредба № 2/21.02.2011г. и че е налице основанието на чл. 13 ал.1 и ал.2 и чл. 14 ал.1 т.2, а2 и ал.3 т.3 от Наредба № 21 от 30.06.2010г., за да се откаже изцяло подпомагане.

Административният орган не е извършил допълнителни административни проверки, за да установи къде са изчезнали декларираните 100 глави добитък. А е подходил формално и отказал подпомагане, поради това, че в декларирания от жалбоподателя обект няма налични овце към периода на задържане.

При изложените по-горе факти, съдът счита, че административният орган е допуснал процесуално нарушение като не е изяснил всички факти от значение за случая и неправилно е тълкувал и приложил материалния закон.

Съгласно чл. 7 ал.1 от Наредба № 2 от 21.02.2011г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане право на подпомагане по схемата за национални доплащания за овце майки и кози майки имат земеделските стопани, които отглеждат в стопанствата си 50 и повече овце майки и кози майки, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните и продължат да отглеждат най-малко 80 % от заявените животни най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане. Ал.2 пояснява, че помощта по схемата за национални доплащания за овце майки и кози майки, обвързана с производството, се определя въз основа на заявените за подпомагане овце майки и кози майки, които реално се отглеждат в стопанството.

От своя страна чл. 13 ал.1 и ал.2 от Наредба № 21 от 30.06.2010г. за реда за контрол на изискванията на схемите за национални доплащания към директните плащания кореспондира с изискванията на Наредба №2 от 21.02.2011г. която посочва, че не се подпомагат по схемата за национални доплащания за овце майки и кози майки земеделските стопани, които са декларирали или се установи, че отглеждат по-малко от 50 овце майки и кози майки, които подлежат на подпомагане по тази схема. Не се подпомагат по тази схема и земеделски стопани, които в срок до 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане, не продължат да отглеждат най-малко 80 % от заявените животни.

Чл. 14 ал.1 от Наредба № 21 изброява изчерпателно в четири точки, при наличието на кои нередности подпомагането се намалява или отказва и съответно как се изчислява процентът на нередност. В чл. 14 ал.1 т.2 от Наредба № 21, която единствено има значение за конкретния случай, се сочи като такава нередност - ако овцете майки не са регистрирани в животновъден обект, собствен или нает от кандидата за подпомагане.

Следователно смисълът на относимите правни норми е, че право на подпомагане имат земеделските производители, които реално отглеждат за определен период поне 80% от заявените животни в собствен или нает обект, като изискването е животните и обектът да са регистрирани.

Легалните дефиниции в §1 т.10 и т.11 от ДР на Наредба № 2 от 21.02.2011г. на понятията „лица, стопанисващи ферма” определени като „лицата, на чието име е регистриран животновъдният обект” и „стопанство” – „включващо всички животновъдни обекти, регистрирани на името на земеделския стопанин” препращат към реда за регистрация по Наредба № 61 от 09.05.2006г., която от своя страна съдържа легална дефиниция на понятието „собственик на животните” в § 1 т.12. Това е всяко физическо или юридическо лице, на чиито грижи са поверени животните и което е отговорно за тях постоянно или временно, включително и по време на транспортиране или предлагане на пазара.” Логическото и систематично тълкуване на легалните дефиниции на посочените понятия в тяхната взаимовръзка дава възможност да се направи извод, че когато собственикът на животните не е сменен, следва да се счита и че той реално ги отглежда. ( в тази връзка Решение № 16556 от 11.12.2013г. на ВАС по адм.д. № 9026/2013г. )

Жалбоподателят реално е отглеждал 100 бр. регистрирани с ушни марки и реално съществуващи овце майки, които е заявил за подпомагане в собствения си регистриран обект, а впоследствие продължил да отглежда в друг нает регистриран обект, където животните са били преместени временно, поради смяна на пасище. Това преместване също е било регистрирано в системата и позволява проследяване произхода и движението на животните и реалното им съществуване, какъвто е смисълът на регистрацията за осигуряване достоверност на проверките за наличие на предпоставките за подпомагане. (в този смисъл Решение № 7817/09.06.2014г. на ВАС по а.д. № 16561/2013г.) Изискванията на чл. 14 ал.1 т.2 от Наредба № 21 /30.06.2010г. допускат алтернативно животните да бъдат регистрирани в животновъден обект, който е собствен или нает от кандидата за подпомагане.

Ето защо жалбоподателят отговаря на всички изисквания за подпомагане и незаконосъобразно е било отказано такова. Не съществува законова пречка за подпомагането, поради това, че регистрираните животни временно са били отглеждани в нает от кандидата, но също регистриран обект, без смяна на собствеността. Видно от цитираните по-горе разпоредби е, че е допустимо подпомагане и за животни, които се отглеждат и в нает от кандидата животновъден обект.

Целта на закона е да бъдат подпомагани земеделските производители, които реално отглеждат за продължителен период от време регистрирани с ушни марки животни в собствен или нает регистриран животновъден обект - стопанство. Контролът се осъществява административно чрез системата за регистрация на животните и животновъдните обекти по реда на Наредба № 61 от 09.05.2006г. за условията и реда за официална идентификация на животните, за които не са предвидени изисквания в регламент на Европейския съюз, към която препраща Наредба №2 от 21.02.2011г. Постановеният отказ противоречи и на защитаваната от законодателството цел.

По изложените съображения уведомителното писмо следва да се отмени като незаконосъобразно, а делото да се върне като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявлението на земеделския производител при съобразяване на дадените по-горе указания по тълкуването и прилагането на закона.

При този изход на делото, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените деловодни разноски в размер на 530 лв., представляващи 520 лв.- адвокатско възнаграждение и 10 лв. – държавна такса, платими от бюджета на ответника. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като е определено съгласно чл. 8 ал.1 т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно защитавания материален интерес, предвид размера на исканата субсидия – 4100 лв.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 вр. чл. 173 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Уведомително писмо Изх. № 02-150-6500/1138 от 31.07.2015г. на Зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” - София за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2/21.02.2011г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане на животни за кампания 2014г., с което е отказано подпомагане по заявлението на земеделския производител К.П. *** с УРН 198942.

ВРЪЩА преписката на Зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” - София за ново произнасяне по заявлението на земеделския производител К.П. *** с УРН 198942 при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” – София да заплати на К.П. *** направените деловодни разноски общо в размер на 530 лв., представляващи 520 лв.- адвокатско възнаграждение и 10 лв. – държавна такса.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я :