Решение по Административно дело 782/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 550

гр. Плевен, 7 Декември 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на осемнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: Ц.Д.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 782/2016г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Г.М.П. *** срещу Решение № 535/20.07.2016г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1166/2016г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил като законосъобразен Електронен фиш серия К № 1172457 на ОД на МВР-Плевен, с който на основание чл.189 ал.4 във вр.чл.182 ал.2 т.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на Г.М.П. *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева, затова че на 30.05.2015 г. в 05:06 часа на околовръстен път гр.Плевен Е83, км.89.2 с МПС полуремарке с регистрационен номер М***ЕЕ, е извършено нарушение за скорост по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като при разрешена скорост 70 км/ч е установена скорост 89 км/ч, превишение с 19 км/ч., установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 00209D32F66C.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Сочи, че решението не е мотивирано, тъй като съдът не е обсъдил нито един от изложените от него доводи, които поддържа и пред касационната инстанция. Твърди, че е изтекла давност, защото електронният фиш е връчен извън законоустановения давностен срок – три месеца от установяване на нарушителя. Съдът не е открил процедура по оспорване на дадената от работодателя декларация за превозното средство, въпреки, че е заявил, че я оспорва в становището-отговор. Липсват данни, че е извършил нарушението, тъй като липсва снимка, придружаваща електронния фиш, което е съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото му на защита. Липсва волеизявление на наказващия орган – такъв не е конкретизиран. В ЕФ липсва регистрационния номер на влекача, а има само такъв номер на ремарке – ноторно известно е, че ремарке и полуремарке се теглят от влекачи, т.е. те не могат да се движат сами, а и могат да се прикачват на различни влекачи. Не са му изпратени копия от всички представени от наказващия орган документи и документи, представени от работодателя, с което е нарушено правото му на защита. Оспорва представените декларации от лицата, представляващи работодателя, моли като доказателства да бъдат изискани всички пътни листове за тази дата и тахошайбите на управлявания от него влекач и ремарке на процесната дата в оригинален вид, каквото искане е направил пред РС, но тези книжа не са по делото. Иска отмяна на решението.

Ответникът по касация – ОД на МВР-Плевен, не ангажира становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че съобразно събраните доказателства решението на районния съд е правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно. Съдът е приел за безспорно доказано соченото нарушение, за което жалбоподателят обосновано и законосъобразно е наказан със следващото се наказание. Съдът е обсъдил и отговорил на всички доводи на жалбоподателя, включително поддържаните и в касационното производство, които се подкрепят от събрания доказателствен материал и напълно се споделят от настоящата инстанция, поради което е ненужно да се преповтарят.

Превишението на скоростта е установено със стационарно монтирано техническо средство – видеорадарна система за наблюдение и регистрация тип „Multa Radar SD580”, която е от одобрен тип със срок на валидност до 2020г., преминала последваща метрологична проверка и обозначена с пътен знак и в двете посоки на околовръстен път Плевен Е 83 км. 89.2 и следователно отговаря на всички изисквания на ЗДвП. Електронният фиш е издаден по одобрения от МВР образец и съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 189 ал.4 от ЗДвП, позволяващи да бъде ангажирана отговорността на наказаното лице. От него е видно, че е издаден от ОД на МВР – Плевен, която е компетентната областна дирекция. Посочена е датата, часа и мястото на извършване на нарушението и регистрационния номер на полуремаркето, прикрепено към МПС. Посочен е номерът на автоматизираното техническо средство, с което е заснето нарушението, разрешената, установената и превишена скорост, нарушените разпоредби и законовото основание за налагане на съответната санкция, посочения от собственика ползвател на МПС, на когото е наложено наказанието с индивидуализиращите го данни. Електронният фиш притежава функцията едновременно на АУАН и НП като ги замества, но за него не важат изискванията за реквизити, процедура и срокове за издаване, относими към АУАН и НП. ЕФ се издава в особена форма, на която процесният отговаря. Затова и чл. 34 ал.1 от ЗАНН относно сроковете за съставяне на АУАН не намира приложение по отношение на ЕФ. А датата на връчване на ЕФ има значение само относно срока за обжалването му. В случая по делото липсват данни за датата на връчване на ЕФ, поради което подадената жалба се счита подадена в срок. Декларацията по чл. 189 ал.5 от ЗДвП, с която собственикът на МПС е посочил Г.П. като водач на автомобила е регистрирана на 17.03.2016г., а жалбата срещу ЕФ - на 09.05.2016г. Следователно дори и да се приеме, че правилата на чл. 34 ал.1 от ЗАНН относно давностните срокове за съставяне на АУАН са приложими към ЕФ, то към момента на издаване и връчване на ЕФ не са изтекли 3 месеца от откриване на нарушителя, нито е изтекла една година от извършване на нарушението.

Съдържанието на ЕФ позволява жалбоподателят да разбере в какво нарушение е обвинен, защото съдържа дата, час, място на нарушението, данни за прикрепеното полуремарке към автомобила, с който е извършено, данни за автоматизираното техническо средство, с което е заснето, разрешената скорост, превишената и размера на превишението, данни ползвателя на МПС, на който е издаден и основанието и размера на наказанието.

Първоначално за констатираното нарушение е бил издаден ЕФ Серия К № 1112876, с който е наложена глоба на собственика на МПС - А.Ф.Д. – представляваща ЕТ „Пладон – А.Д.”*** съгл. чл. 188 от ЗДвП. Тя е представила декларация по чл. 189 ал.5 от ЗДвП, пътен лист Серия М № 0001750, копия от свидетелство за управление и др. за водача, според които на 30.05.2015г. в 05.06ч. превозното средство Скания 144 (товарен) с Рег. № М***ВС с прикачено към него полуремарке № М***ЕЕ модел Шварцмюлер ПА2-3Ж-225 е било управлявано от водача Г.М.П. ***. Поради това издаденият електронен фиш е анулиран и е издаден ЕФ за нарушение на водача. Съдът е уважил възражението на жалбоподателя и е изискал посочените в писменото му становище доказателства във връзка с твърдението му, че не е сигурен, че той е управлявал МПС, към което е прикачено полуремаркето, а именно всички пътни листове с дата 30.05.2016г. и тахошайбите за управлявания влекач и ремарке от Г.П. за процесната дата – 30.05.2015г. В отговор е изпратен същият пътен лист 0001750 – в заверен препис, който вече е бил приложен по делото с административно-наказателната преписка. В касационното производство отново бе задължен собственика ЕТ „Пладон - А.Д.”*** да представи оригиналите на сочените от касатора доказателства. В отговор е приложен оригинала на пътния лист и е посочено, че тахошайбите на автомобила от 30.05.2015г. не са били върнати от шофьора Г.М.П., впоследствие автомобила е аварирал и разбиван няколко пъти и следите на тахошайбите са неизвестни, поради което не могат да ги представят. Това не променя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, тъй като по същество нови доказателства, сочещи на друга фактическа обстановка, не са представени в касационното производство.

Съгласно § 6, т. 18 от ДР на ЗДвП “полуремарке" е пътно превозно средство, което се прикачва към моторно превозно средство така, че част от него лежи върху моторното превозно средство и значителна част от неговата маса и от масата на неговия товар се носи от моторното превозно средство. А съгласно т.20 от ДР на ЗДвП заедно с моторното превозно средство „полуремаркето” образува “състав от пътни превозни средства", защото те са механично свързани помежду си пътни превозни средства, които участват в движението по пътищата като едно цяло. Посочването само на номера на полуремаркето в ЕФ не води до неговата незаконосъобразност, защото при съвкупната преценка на всички доказателства по делото може да се установи и вида, модела, регистрационния номер на влекача, към който то е било прикрепено на процесната дата. Представеният пътен лист е попълнен и подписан от водача – Г.П. и следователно за него също е било известно към кой управляван от него на процесната дата влекач е било прикрепено ремаркето с посочения в ЕФ регистрационен номер.

Органът няма задължение по закон да изпраща на лицето всички, доказващи нарушението материали като приложение към ЕФ. Но съгласно чл. 189 ал.8 от ЗДвП е длъжен да изпрати жалбата, заедно с цялата преписка на съответния районен съд, като в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 ЗДвП, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Това задължение е изпълнено. В хода на съдебното производство жалбоподателят е могъл да се запознае, да оспори доказателствата или представи доказателства за твърдяните от него факти и се е възползвал от това си право. Тези му процесуални права не са били ограничени. А съдът не е допуснал твърдяните процесуални нарушения, тъй като е изпратил на жалбоподателя с нарочно писмо приложените с административната преписка доказателства, включително и представените от собственика на МПС доказателства и той се е запознал с тях, други не са представени.

Изискването за обозначаване на мястото на действие на радарната система с пътен знак ( което е било изпълнено) има функцията да информира водачите, така че при превишение на разрешената скорост в този участък да очакват, че ще бъдат санкционирани с ЕФ. Фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд се основават изцяло на представените по делото доказателства и закона.

Към материалите по делото е приложен снимков материал от заснетия с видеорадарната система клип, на който се вижда регистрационният номер на полуремаркето, прикрепено към МПС, ограничението на скоростта – 70 км/ч и скоростта на движение на автомобила – 89 км/ч, датата, часа и мястото на регистриране и заснемане на нарушението – 30.05.2015г. 05:06ч., Е 83 км. 89.2 Околовръстен път Плевен. Мястото на нарушението е достатъчно конкретизирано, така че е позволило на съда да съобрази необходимите доказателства, за да установи, че са налице всички изисквания на закона за издаване на ЕФ. Реквизитите и сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП не са относими при издаване на ЕФ и като не ги е коментирал съдът не е допуснал твърдяното от касатора процесуално нарушение. Всички релевантни за спора факти са обсъдени подробно и конкретно в мотивите на решението.

От събраните доказателства по делото по несъмнен начин се доказва, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП като е превишил с 19 км/ч разрешената за управляваното от него превозно средство скорост извън населено място от 70 км/ч, за което законосъобразно е наказан с предвиденото в чл. 182 ал.2 т.2 от ЗДвП за това нарушение наказание „глоба” в размер на 50 лв.

Решението на Районен съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 535/20.07.2016г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1166/2016г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.