Р E Ш Е Н И Е
№ 533
гр.Плевен, 29 Ноември 2016 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември
две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Юлия Данева
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при секретаря Ц.Д. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело №
770 по описа за 2016 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение
№ 81 от 15.08.2016 г. г., постановено по анд № 256/2016 г., Районен съд – Левски
е потвърдил Наказателно постановление № 3/2016 г. от 27.05.2016 г. на Началника
на РУ на МВР – Левски, с което на Е.А.М. ***, ЕГН **********, на основание чл.53
от ЗАНН и чл.185 от ЗОБВВПИ е наложена глоба 1500 лева за нарушение на чл.60
ал.1 т.3а, б.”д” от ЗОБВВПИ затова, че на 03.05.2016 г. в 13,30 часа в гр.Левски, бул. „България” № 6, кафе аперитив
„Джин Бийм”, използва неогнестрелно оръжие – газ сигнален пистолет марка „EKOL”, кал.9мм, № ЕV860740 на
обществено място, като за неогнестрелното оръжие има издадено удостоверение за
уведомление № 1877/12.01.2016 г. от РУ на МВР – Ловеч.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от Е.А.М., който твърди, че
не е извършил нарушение на чл.60 от ЗОБВВПИ.
В съдебно заседание касаторът се явява лично и
поддържа жалбата. Твърди, че оръжието е било празно, не е имал патрони. Сочи,
че размерът на глобата е много висок и няма средства да я заплати. Моли съда ад отмени оспореното
решение и потвърденото с него НП.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба се представлява от юрисконсулт Н. П., която оспорва жалбата,
моли съда да остави в сила оспореното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С оспореното решение съдът, като направил анализ на показанията
на разпитаните по делото свидетели и
като взел предвид приобщените по делото писмени доказателства, приел за установено, че на 03.05.2016 г. в 13,30 часа в гр.Левски, бул. „България” № 6, кафе аперитив
„Джин Бийм”, жалбоподателят използва неогнестрелно оръжие – газ сигнален
пистолет марка „EKOL”, кал.9мм, № ЕV860740 на обществено място, като за
неогнестрелното оръжие има издадено удостоверение за уведомление № 1877/12.01.2016 г. от РУ на МВР – Ловеч.
За това деяние на жалбоподателя би съставен АУАН, в установения от закона
тримесечен срок, връчен надлежно на М., а въз основа на АУАН било издадено
оспореното НП. При съставяне на АУАН съдът не констатирал нарушения на
правилата на ЗАНН. Посочено е времето и
мястото на извършване на деянието. Описано е и извършеното нарушение. Посочена
е и нарушената правна норма - чл. 60 ,
ал. 1 т.3аб. б от ЗОБВВПИ. Жалбоподателят е запознат с констатациите по
АУАН и е подписал същия без възражения.
Съдът възприел изложената в АУАН и НП фактическа обстановка,
като направил извод, че с деянието си жалбоподателят е осъществил от обективна
и субективна страна състава на административното нарушение, за което е
ангажирана неговата отговорност чл.60 , ал.1, т.3а, б.”б” от ЗОБВВПИ, с която се забранява употребата на
неогнестрелни оръжия на обществени места. От обективна страна съдът приел, че АНО е употребил термина „използвал” неогнестрелно оръжие „газ сигнален пистолет”
„ЕКОL” кал.
При определяне
размера на наказанието съдът счел за
правилна преценката на АНО и изложил мотиви, че наказващият орган е взел предвид всички смекчаващи обстоятелства- че
нарушението е за пръв път, други не са констатирани, семейното и материалното
положение на жалбоподателя (че е безработен от 2002 година насетне) и
отегчаващи вината обстоятелства (липса на критичност към извършеното, излишна
показност и демонстрация на сила чрез изваждане на оръжието и насочването му
към посетителите в заведението, парадно-демонстративно поведение на насилие и
агресия и показност, че има оръжие и употребата му на публично и обществено
място, в момент на страх в населението на страната, обществото и гражданите от
непрекъснато ескалиращите терористични
актове с употребата на оръжие в световен мащаб,за което се
излъчват кадри чрез средствата за масова информация, непрекъснато по
всички световни и местни т.в. канали, липсата на каквато и да е била налична
предпоставка, с която да е бил застрашен животът или имуществото на
жалбоподателя, което той да брани, пияното му състояние, липсата на критичност
към извършеното от него, арогантното му поведение . Съдът счел за правилна и
обоснована на горните обстоятелства преценката на АНО да наложи глоба в размер
около средата на посоченото в правната норма наказание. Възраженията на жалбоподателя, че е социално
слаб, че живее с пенсията на болният си и възрастен баща, че майка му е починала преди 17
дни съдът счел за негова защитна теза
т.к. като лице, притежаващо законно неогнестрелно оръжие следва да знае, че
закупеният пистолет се ползва с цел самоотбрана.
На тези основания съдът потвърдил изцяло оспореното
НП.
Касационната инстанция намира, че и актосъставителят,
и административно-наказващият орган са допуснали нарушения при съставянето на
АУАН и издаване на НП, които не са били отчетени от решаващия състав на съда. Според
словесно описаното нарушение, за което е ангажирана отговорността на М., на процесните дата и място М. е използвал неогнестрелно оръжие – газ сигнален
пистолет марка „EKOL”, кал.9мм, № ЕV860740 на обществено място, като за
неогнестрелното оръжие има издадено удостоверение за уведомление №
1877/12.01.2016 г. от РУ на МВР – Ловеч. Така описаното деяние е квалифицирано
като нарушение на чл.60, ал.1, т.3а, б.”д” от ЗОБВВПИ. В редакцията на
посочената норма към датата на
осъществяване на деянието не съществува буква „д” на т.3а, последната
съдържа само две предложения-букви „а” и „б”, поради което съдът приема, че е
ангажирана отговорността на касатора въз основа на несъществуваща правна норма.
С това на първо място е допуснато нарушение на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от
ЗАНН, тъй като не са посочени коректно законовите разпоредби, които са
нарушени, и това нарушение е от категорията на съществените, тъй като е препятствало правото на защита на
наказаното лице да организира адекватно защитата си. На второ място, като
изпълнително деяние и в АУАН, и в НП е посочен терминът „използва”, като се има
предвид неогнестрелното оръжие .
Коректната нарушена правна норма от закона, която не е посочена в санкционните
актове, си служи с термина „употреба”, а не „използване”, като в закона не е
дефинирано нито едно от двете понятия. Вярно е, че двете понятия са синоними,
като значението им се свежда най-общо до използване, употребяване, прилагане, поради
което посочването в НП на понятието „използва”, макар и неточно от гледна
точка изискването на закона, не е
грешно, и не води до различни асоциации относно изпълнителното деяние.
По-същественото е обаче, че това понятие не е конкретизирано и доразвито за
нуждите на административно-наказателното преследване. Има се предвид, че както
в АУАН, така и в НП е следвало да се опишат конкретните действия, които
изпълват предметното съдържание на изпълнителното деяние-дали жалбоподателят
само е извадил притежаването от него оръжие, дали го е насочил към
определено/определени лице/лица, дали е произвел изстрел и т.н., за да може да
се направи обоснована преценка в какво се изразява употребата на оръжието по
смисъла на закона и съответно-съставлява ли то съставомерно действие,
обосноваващо ангажиране на съответна отговорност. Нито в АУАН, нито в НП е описано нито едно конкретно действие, от
което да може да се направи извод как е било употребено, респ. използвано
притежаваното от М. оръжие, като запълването на състава на нарушението чрез
изясняване на конкретните обстоятелства във връзка с извършването му едва в
съдебна фаза на процеса чрез разпит на
свидетели е недопустима, защото изначално
е било препятствано правото на М. да разбере конкретните обстоятелства
във връзка с вмененото му нарушение , за да може адекватно да организира
защитата си.
Допуснатите от АНО нарушения при
процедиране на производството, неотчетени от решаващия съд са съществени , и на
самостоятелно основание обосновават отмяна на оспореното решение и потвърденото
с него НП.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 81 от
15.08.2016 г. г., постановено по анд № 256/2016 г. на Районен съд – Левски и
вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 3/2016
г. от 27.05.2016 г. на Началника на РУ на МВР – Левски, с което на Е.А.М. ***,
ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185 от ЗОБВВПИ е наложена глоба
1500 лева за нарушение на чл.60 ал.1 т.3а, б.”д” от ЗОБВВПИ.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.