Р Е Ш Е Н И Е

№ 542 / 2 Декември 2016г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На девети ноември 2016г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: М.К.

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 769/2016г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 19 ал.2 от ЗИНЗС вр. чл. 211 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на Н.Л.К. *** срещу Заповед № Л-3171/29.07.2016г. на Главния директор на ГДИН – София, с която на осн. чл. 13 ал.2 т.9 и чл. 19 ал.2 от ЗИНЗС вр. чл. 204 т.3, чл. 197 ал.1 т.3 вр. чл. 200 ал.1 т.6 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание за срок от 6 месеца” за неупражняване на контрол над подчинени, затова че като държавен служител главен инспектор К. – началник на сектор „Социална дейност и възпитателна работа” в Затвора – Белене ІІ категория в качеството си на длъжностно лице не е изпълнил служебните си задължения съгл. Раздел V т.3 от длъжностната характеристика и не е упражнил контрол по изготвяне на професионалната документация за Комисията по чл. 73 от ЗИНЗС, която да е съответна на изискванията и да дава доказателства за промяна в поведението на лишените от свобода с оглед настаняването им в затворническо общежитие от открит тип. Допуснал е в предложенията до комисията, както и в текущите доклади за работата на комисията да не се отразяват ясно резултатите от изпълнение на плана на присъдата и постигнатите промени в поведението на осъденото лице вследствие на социално-възпитателната работа. За заседанието на комисията, проведено на 03.12.2015г. не са представени аргументирани доказателства за промяна на поведението и резултатите от изпълнение на плана в сравнение с изложените факти на заседанието на комисията, проведено на 29.10.2015г., което е довело до предлагане на лишения от свобода Д. Р. Б., който е с висок риск от рецидив и вреди за прекатегоризиране и настаняване в заведение от открит тип.

Жалбоподателят оспорва заповедта и иска отмяната й като незаконосъобразна. Излага доводи за липса на съставомерно нарушение, както и за допуснати процесуални нарушения в хода на дисциплинарното производство. Не е бил запознат с доказателствата по преписката, а именно с резултата от извършена в началото на месец юни 2016г. проверка във връзка с дейността на Комисията по изпълнение на наказанията, както и с приложенията към проверката. Счита, че е неоснователно да се твърди, че не е осъществил необходимия контрол по изготвяне на професионалната документация за комисията по чл. 73 от ЗИНЗС на основание Раздел V т.3 от длъжностната характеристика, според която следва да „съблюдава качественото прилагане на методиките и програмите за социално-възпитателна работа и изготвяне на професионалната документация от служителите в сектора”, защото като ръководител на направлението за социална и възпитателна работа е член на Комисията по изпълнение на наказанията. Сочи, че съгласно т.13 от Правилата за работата на Комисията по чл. 73 от ЗИНЗС контрол по законността на предложенията и списъците предложения по т.8, както и цялостното подготвяне на документацията за заседанията на комисията се извършва от инспектора по режимна дейност към съответния затвор или поправителен дом. Съгласно т.4 от правилата, членовете на комисията са независими и гласуват по вътрешно убеждение, основано на закона, събраните данни, като отчитат новооткритите или новопредставени обстоятелства. В качеството си на член на комисията е изпълнил служебните си задължения да участва в заседанието на комисията и да взема решения по вътрешно убеждение. Предложенията до комисията по чл. 73 от ЗИНЗС се изготвят от инспекторите социална дейност и възпитателна работа, които работят с осъдените и е недопустимо като член на комисията да упражнява каквото и да било въздействие върху подчинените си служители, както и да изземва контролните функции, дадени на друго лице. В съдебно заседание поддържа жалбата си чрез адв. Л. от АК – Бургас. Сочи, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 265 ал.1 от ЗМВР, като не е посочено времето на извършване на нарушението като дата и период. Дисциплинарно-наказващият орган е подходим формално при налагане на наказанието, не са изпълнени изискванията на чл. 206 ал.2 и ал.4 от ЗМВР, не са коментирани последиците от нарушението , обстоятелствата, при които е извършено, както и цялостното поведение на служителя по време на службата му. Не са преценени всички доказателства, включително и посочените от служителя във възражението му, а заповедта формално възпроизвежда констатациите от проверката. Претендира разноски.

Ответникът - Главният директор на ГДИН – София, чрез юрисконсулт Г. изразява становище за неоснователност на жалбата като излага подробни съображения за законосъобразността на издадената заповед, но не излага конкретни възражения по доводите на жалбоподателя. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв. съгласно чл. 8 ал.2 т.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Заповедта е връчена на 04.08.2016г. Жалбата е подадена на 15.08.2016г. в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Главният директор на ГДИН – София съгласно чл. 13 ал.2 т.9 от ЗИНЗС може да наказва служителите в териториалните служби на ГДИН, каквито звена са и затворите на осн. чл. 12 ал.3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 19 ал.2 ЗИНЗС за държавните служители, които пряко изпълняват дейностите по изпълнение на наказанията се прилагат разпоредбите на ЗМВР относно държавната служба, доколкото в ЗИНЗС не е предвидено друго. И съгласно чл. 204т.3 ЗМВР Главният директор на ГДИН има компетентност да налага дисциплинарно наказание порицание за служителите на ръководни длъжности, каквато заема К.. В този смисъл заповедта е издадена от компетентния дисциплинарно-наказаващ орган.

Спазена е задължителната писмена форма. Съдържа всички необходими реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 210 ал.1 и ал.2 от ЗМВР: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Връчена е на държавния служител срещу подпис, като е отбелязана датата на връчване.

Не е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила.

Съгласно чл. 208 от ЗМВР при наличие на данни за извършено нарушение, за което се предвижда дисциплинарно наказание „порицание” дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед. В този случай то започва с първото действие за установяване на нарушението. Дисциплинарното производство е започнало със Справка Рег. № 6611/14.06.2016г. до Главния директор на ГДИН за обобщаване на данните от извършените проверки в Затвора – Белене в периода 30.05.2016г. – 30.06.2016г. Жалбоподателят е бил запознат със справката срещу подпис на 19.07.2016г. и на същата дата му е връчена покана за даване на писмени обяснения. Възползвал се е от тази възможност и дал обяснение Вх. № 10651/26.07.2016г., с което изразил несъгласие с констатацията на комисията, че е допуснал неизпълнение на законова разпоредба и задължения, вменени му в длъжностната характеристика. В хода на проверките също е дал подробни писмени обяснения във връзка с разглеждане случая на лишения от свобода Д. Р. Б. в Комисията по чл. 73 от ЗИНЗС на заседанието на 03.12.2015г. В хода на проверките са приобщени писмени доказателства относно л.св. Б., съдържащи се в затворническото му досие и в протоколите на комисията, чийто член е и К. и тези доказателства са коментирани от него в обясненията му по тези проверки, следователно материалите, на които се базира обобщената справка по случая са му били известни. В този смисъл не са нарушени правата на служителя да участва в дисциплинарното производство, да се запознава с материалите, да прави възражения, да сочи доказателства.

Спазени са сроковете по чл. 195 ал.1 от ЗМВР за налагане на дисциплинарното наказание – 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Според чл. 196 ал.1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. А според втората алинея - дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая дисциплинарното нарушение е открито с постъпване на материалите от обобщената справка Рег. № 6611/14.06.2016г.до Главния директор на ГДИН. Нарушението е извършено на 03.12.2015г., когато е проведено заседанието на Комисията по чл. 73 от ЗИНЗС, при което не са представени аргументирани доказателства за промяна на поведението и резултатите от изпълнение на плана в сравнение с изложените факти на предходно заседание на комисията от 29.10.2015г., което е довело до предлагане на лишения от свобода Д. Р. Б., който е с висок риск от рецидив и вреди за прекатегоризиране и настаняване в заведение от открит тип. Към датата на издаване на заповедта – 29.07.2016г. не е изтекъл двумесечния срок от откриване на нарушението и едногодишния срок от извършването му.

Спазен е материалният закон.

Според длъжностната характеристика за длъжността Началник Сектор „Социална дейност и възпитателна работа” в Затвора Белене, с която К. е запознат срещу подпис на 19.10.2015г. заеманата от него длъжност е ръководна като подчинени са му всички служители от сектора. В Раздел V т.3 като преки задължения са посочени: контрол на дейностите – съблюдава за качественото изготвяне на професионалната документация от служителите в сектора. Съгласно т.8 а) от Правилата за работата на комисията по чл. 73 ЗИНЗС – преди всяко заседание на комисията инспекторът по социална дейност и възпитателна работа изготвя предложения по образец за лишените от свобода от групата, които са придобили формално правото и се предлагат с положително становище за преместване в затворническо заведение от по-лек тип в съответствие с изискванията на чл. 64 ал.1 от ЗИНЗС, а именно: лишените от свобода с добро поведение, които са изтърпяли най-малко 6 месеца от наложеното наказание в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип и имат остатък от наказанието не по-голям от 5 години, могат да бъдат премествани за доизтърпяване на наказанието в затворнически общежития от открит тип. Преместването се мотивира с резултатите от оценката на осъдения.

Инспектор ИСДВР е служител в сектора и пряко подчинен на К. като негов ръководител, затова и той е отговорен за контрола върху неговата работа, който се изразява в съблюдаване за качественото изготвяне на професионалната документация, в т.ч. и за подготовката на мотивираните предложения до Комисията по чл. 73 ЗИНЗС относно промяната в поведението на осъдения. Видно и от образеца на предложение до комисията, оценката на лишения от свобода се извършва от инспектора по социална дейност и възпитателна работа, който изготвя предложението, а инспектора по режимна дейност проверява информацията относно останалите законови предпоставки на чл. 64 ал.1 от ЗИНЗС - размера на наказанието, изчисляване на изтърпяната част от присъдата и остатъкът от нея и съгласно т.13 от Правилата на комисията извършва цялостното подготвяне на документацията за заседанията на комисията. Но това не изключва отговорностите на Началник сектор СВД като ръководител да контролира подчинените му служители при изготвяне на професионалната документация относно оценката на поведението на лишения от свобода и оценката на риска при изготвяне на предложенията до Комисията по чл. 73 от ЗИНЗС, независимо, че е неин член и участва при вземането на решенията на този колективен орган.

При извършените проверки в Затвора – Белене в периода 30.05.2015г. – 30.06.2016г. и конкретно от материалите по проверката, назначена със Заповед № 1-2106/31.05.2016г. на Главния директор на ГДИН относно условията и реда за прекатегоризиране на л.св. Д. Р. Б. и практиките на Комисията по чл. 73 ЗИНЗС, в хода на която К. е дал обяснение Рег. № 1984/02.06.2016г. се установява, че:

С Протокол № 7/06.10.2015г. Комисията по чл. 73 от ЗИНЗС е заменила режима на л.св. Д. Р. Б. от строг на общ на осн. чл. 74 ал.1 т.1 вр. чл. 66 ал.1 от ЗИНЗС по изготвено предложение от ИСДВР И. В. с мотиви: „През последните няколко месеца се забелязва положителна тенденция в развитието на л. св. Няма нови нарушения на реда и дисциплината, опитва се да емпатизира на околните л.св., доколкото му е възможно. Към служителите проявява уважение. Изявил желание да приложи опита и знанията си в проведената групова работа за изучаване на немски език. Заключението е, че като цяло л.св. се стреми да докаже, че е спрял с нарушенията, че спазва правилата за вътрешния ред, има изградени планове за бъдещето си. Замяната на режима от строг на общ допълнително ще стимулира запазване на положителното развитие на л. св.” Предложението за прекатегоризиране е направено въпреки отчетените в оценката отново висок риск от рецидив и високо ниво на риска от сериозни вреди, почти всички зони са в риск, разликата в предходната оценка е 13 точки повишение, но въпреки това е в зоната на висок риск от рецидив и няма повишаване на резултатите в отделните области, има снижаване на резултатите в нерисковите зони – образование, обучение, злоупотреба с алкохол и начин на живот, както и в нагласите.

С Протокол № 9/03.12.2015г. Комисията по чл. 73 от ЗИНЗС е взела решение за преместване на л.св. Д. Р. Б. в затворническо общежитие от открит тип на осн. чл. 74 ал.1 т.2 от ЗИНСЗ вр. чл. 64 ал.1 от ЗИНЗС. Предложението до комисията е мотивирано от ИСДВР И. В., която е посочила, че като цяло л.св. се стреми да докаже, че е спрял с нарушенията, че спазва правилника за вътрешния ред, има изградени планове за бъдещето си и затова го предлага за превод в затворническо общежитие от открит тип.

При предходно заседание на Комисията по чл. 73 по Протокол № 8/29.10.2015г. предложението за преместване е било отхвърлено, като е препоръчано на ИСДВР да продължи работата с лицето, въпреки че са били изложени дословно същите мотиви – „ Като цяло л. св. се стреми да докаже, че е спрял с нарушенията, че спазва правилника за вътрешния ред, има изградени планове за бъдещето си.” В предложението до комисията е отчетено, че съществува висок риск от рецидив и високо ниво на риска от сериозни вреди, почти всички зони са в риск. Като ръководител К. е бил запознат със становището. Същия риск е отчетен и в становището на психолога М. И. от 19.11.2015г., която констатира, че с оглед характеровите особености са възможни прояви с нерегламентиран характер и инцидентни нарушения на правилника за вътрешния ред, препоръчва за удачно корекционният подход да акцентира върху ресурсните нива с цел осмисляне престоя в местата за лишаване от свобода и заключава, че прогнозата за развитието на личността към момента е по-скоро неблагоприятна.

При липса на промяна в оценката на поведението на лишения от свобода между двете заседания на комисията и становището на психолога за висок риск от вреди и рецидив не става ясно защо се предлага преместване в затворническо общежитие от открит тип, след като няма доказателства за постигнатата промяна в поведението на осъдения.

Поради това правилно е прието, че К. не е изпълнил задълженията си като Началник Сектор „Социална и възпитателна работа”, вменени в раздел V т.3 от длъжностната характеристика да съблюдава за качественото изготвяне на професионалната документация от служителите в сектора за Комисията по чл. 73 от ЗИНЗС, която да съответства на изискванията и да дава доказателства за промяна в поведението на лишените от свобода с оглед настаняването им в затворническо общежитие от открит тип. В конкретния случай К. е допуснал в предложенията на Комисията по чл. 73 от ЗИНЗС, както и в текущите доклади за работата на комисията да не се отразяват ясно резултатите от изпълнение на плана на присъдата и постигнатите промени в поведението на осъденото лице вследствие провежданата социално-възпитателна работа. Това е довело до предлагане на л.св. Д. Р. Б., който е с висок риск от рецидив и вреди за прекатегоризиране и настаняване в заведение от открит тип. Вследстие на това Б. е преместен в затворническо общежитие от открит тип „Разделна” към Затвора Варна, по негово предпочитание, откъдето е избягал на 31.05.2016г. и обявен за общодържавно издирване с бюлетин № 63/31.05.2016г. на ГДИН.

Деянието представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР – неизпълнение на служебните задължения, очертани в длъжностната характеристика и изразяващи се в неупражняване на контрол над подчинените, което обуславя налагане на наказание „порицание” по чл. 200 ал.1 т.6 от ЗМВР, предвидено за това конкретно дисциплинарно нарушение. Наложен е минималният размер на предвиденото наказание – за срок от шест месеца след съобразяване на предпоставките по чл. 206 ал.2 от ЗМВР – тежестта на извършеното нарушение и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, цялостното поведение на служителя по време на службата и при правилна преценка на събраните доказателства.

Заповедта е съответна на целта на закона, а именно да превъзпита служителя към стриктно и отговорно спазване на служебните задължения, което се постига чрез налагане на минималното, предвидено за това нарушение наказание.

Предвид изложеното оспорената заповед е законосъобразна, а изтъкнатите от жалбоподателя доводи за отмяната й са неоснователни, поради което жалбата следва да се отхвърли.

При този изход на делото на осн. чл. 78 ал.8 от ГПК по бюджета на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв., съобразно чл.8 ал.2 т.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Л.К. *** срещу Заповед № Л-3171/29.07.2016г. на Главния директор на ГДИН – София, с която на осн. чл. 13 ал.2 т.9 и чл. 19 ал.2 от ЗИНЗС вр. чл. 204 т.3, чл. 197 ал.1 т.3 вр. чл. 200 ал.1 т.6 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание за срок от 6 месеца” за неупражняване на контрол над подчинени.

ОСЪЖДА Н.Л.К. *** да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я :