Р E Ш Е Н И Е

№ 528

гр.Плевен, 29 Ноември 2016 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:                                                        Председател: Юлия Данева

                                                                       Членове:  Елка Братоева

                                                                                              Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 768 по описа за 2016 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 413 от 22.10.2015 г., постановено по нахд № 666/2015 г., Районен съд – Ловеч е отменил Наказателно постановление № 033 от 29.06.2015 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и горите – Плевен, с което на Териториално поделение „Държавно горско стопанство” – Ловеч, ЕИК 2016174760020, представлявано от директора Ц. И. П. е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл.31 ал.14 от Закона за биологичното разнообразие, във връзка с чл.31 ал.7 от същия закон затова, че на 03.02.2015 г., в подотдел 422 "ж" (попадащ в част от поземлени имоти (ПИ) № 06536.274.19 и №06536.274.26), подотдел 422 "и" (попадащ в част от ПИ № 06536.274.53) и подотдел 422 "н" (попадащ в част от поземлен имот ПИ № 06536.274.53) по Горскостопански план (ГСП) на Териториално поделение Държавно горско стопанство (ТП ДГС) - Ловеч, 2014 г. (горепосочените имоти попадат в землището на с. Брестово, общ. Ловеч, обл. Ловеч), Териториално поделение Държавно горско стопанство - Ловеч, като възложител на План - извлечение за промяна вида и интензивността на сечта (План - извлечение) през 2014 г. в гори - държавна собственост, на територията на СЗДП ТП Държавно горско стопанство - Ловеч, за което има издадено Решение № ПН 78 - ОС/2014г. за преценяване на вероятната степен на отрицателно въздействие (изх. № 3141/07.07.2014г. на РИОСВ - Плевен), не е изпълнило условие в същото решение за предвиденото ползване от подотдели 422 "ж", 422 "и", 422 "н" по ГСП на ТП ДГС -Ловеч, 2014г., а именно: "1. Да не се превишава ползването".

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Директора на РИОСВ – Плевен по реда на инстанционния контрол пред Административен съд – Ловеч, който с Решение № 51 от 09.03.2016 г., постановено по касационно административно дело № 246/2016 г., е отменил решението и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

            С Решение № 247 от 25.07.2016 г., постановено по нахд № 325/2016 г., Районен съд – Ловеч е потвърдил наказателното постановление.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от СЗДП ТП „Държавно горско стопанство” – Ловеч, чрез адвокат С.Т. от Адвокатска колегия – гр.Ловеч, с мотиви, че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно обсъждане на събраните доказателства, поради което са направени погрешни правни изводи. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на извода на съда, че правилно е определан дата на извършване (приключване) на сечта и съответно на нарушението-03.02.2015 год. Сочи, че не са обсъдени и взети предвид показанията на св.К. в тази насока, който е управител на фирмата-дърводобивник, че на 03.02.2015 год. е извършено освидетелстването на сечището, но преди това реално е приключила сечта. Не е анализиран според касатора текста на чл.109, ал.1 от ЗГ, съгласно който до 30 дни от приключване на сечта сечището се освидетелства, т.е. датата на освидетелстване не съвпада задължително с датата на приключване на сечта, а обратното не е доказано от АНО. Сочи, че съдът не е взел предвид факта, че и тримата свидетели на РИОСВ Плевен са заявили, че извършената проверка от тях е по документи, т.е. реално на терен не са установили дата/период на извършване на нарушението. На второ място счита за неправилен извода на ЛРС, че тъй като не било нормативно закрепено започването на сечта три дни след издаване на позволителното за сеч, то не следвало да бъде съобразено от наказващия орган при посочване началната дата  на извършване на нарушението. За да обоснове неправилност на този извод, касаторът се позовава на позволителното за сеч, в което изрично била посочена началната дата на сечта-08.01.2015 год., а само като дата на издаване била посочена 05.01.2015 год. Твърди, че по никакъв начин не било установено от АНО начална дата на извършване на сечта 05.01.2015 год., защото не била извършена проверка на място. На тези основания счита, че АНО не е установил дата/период на извършване на нарушението, което според касатора е съществено нарушение на административонпроизводствените правила. На следващо място сочи, че позоваването от АНО на разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН за допълване периода на нарушението в НП, съставлява недопустима корекция на обстоятелствената част на акта и е отменително основание. Касаторът счина за неправилен и извода на съда, че административнонаказателноотговорно лице е ДГС Ловеч в качеството му на възложител на горскостопанската програма. За неправилен счита и извода на съда, че размерът на наложената имуществена санкция не следва да се намалява, тъй като нарушението е първо такова за наказаното лице.

В съдебно заседание касаторът  се представлява от адв.Т. *** с пълномощно на л.8, която поддържа жалбата на заявените в нея основания, излага подробни съображения за нейната основателност, по същество моли съда да отмени оспореното решение и потвърденото с него НП.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Регионална инспекция по околната среда и водите – Плевен не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че през месец юни 2014 г. от СЗДП ТП Държавно горско стопанство гр.Ловеч изготвили план-извлечение за промяна на вида на сечта за горски имоти, които били държавна собственост и стопанисвани от горското стопанство. С уведомление (вх.№ 3141/09.06.2014 г.) план-извлечението за промяна вида и интензивността на сечта през 2014 г. бил изпратен на РИОСВ Плевен за съгласуване. В план-извлечението фигурирали и имотите представляващи подотдел 422 "ж" (попадащ в част от поземлени имоти (ПИ) № 06536.274.19 и №06536.274.26), подотдел 422 "и" (попадащ в част от ПИ № 06536.274.53) и подотдел 422 "н" (попадащ в част от поземлен имот ПИ № 06536.274.53) по Горскостопански план (ГСП) на Териториално поделение Държавно горско стопанство (ТП ДГС) – Ловеч. Тези подотдели попадали в защитена зона (ЗЗ) «Деветашко плато» BG 0000615, в землището на с.Брестово, област Ловеч.  С решение № ПН 78-ОС/2014 г. на директора на РИОСВ Плевен бил съгласуван план-извелечението за промяна вида и интензивността на сечта през 2014 г. в гори държавна собственост, на територията на СЗДП ТП «ДГС» Ловеч. За посочените по-горе имоти одобрените мероприятия били следните : за имот подотдел 422 "ж" – постепенно котловинна сеч – 25 % ; за имот подотдел 422 "и" – постепенно котловинна сеч – 30 % с изсичане на подрастта и за имот подотдел 422 "н" – краткосрочна постепенна сеч – осветителна фаза 40 % с изсичане на подлеса. С оглед на тези проценти, разрешената сеч, съотнесени с площа на всеки от имотите и запаса на дървесина в тях, в куб.метри била следната :  за имот подотдел 422 "ж" – предвидено изсичане на 30 куб.м ; за имот подотдел 422 "и" – предвидено изсичане на 40 куб.м и за имот подотдел 422 "н" – предвидено изсичане на 240 куб.метра дървесина. По този начин, съгласно решението на РИОСВ, не се очаквало реализацията на план-извлечението с възложител СЗДП ТП Държавно горско стопанство гр.Ловеч, да доведе до значително увреждане на природните местообитания и в частност това в ЗЗ „Деветашко плато”BG 0000615, в землището на с.Брестово, област Ловеч.

На 06.04.2015 г. в РИОСВ Плевен постъпил сигнал (вх.№ ОИК-3-35/06.04.2015 г.,), в който били визирани нарушения в проведената във въпросните три имота сеч.   Във връзка с така депозирания сигнал, директорът на РИОСВ Плевен назначил проверка, като изискал от директора на РДГ Ловеч позволителни за сечи и протоколи за освидетелстване на сечища, касаещи редица имоти включени в Решение № ПН 78-ОС/2014 г., между които и имотите 422 „ж”, 422 „и” и 422 „н”.  С писмо изх.№ І-2-3074/23.04.2015 г. на РДГ Ловеч, исканите документи били изпратени на РИОСВ Плевен и получени на следващия ден – 24.04.2015 година.  Проверката била осъществена от свидетелката П., която от представените документи, касаещи сечта в трите имота, установила разминавания в разрешените за сеч кубици дървесина по позволителните за сеч, действително отсечената по протоколите за освидетелстване и предвидената в план-извлечението. Свидетелката приела, че по този начин са били нарушени разпоредби от Закона за биологичното разнообразие и изпратила ди директора на ТП „ДГС” Ловеч покана за съставяне на АУАН с изх.№ 2929/30.04.2015 г. да се яви на 29.05.2015 г. в РИОСВ Плевен за съставянето на АУАН, която той получил на 03.05.2015 г.  На 29.05.2015 г. свидетелката П. съставила на ТП „Държавно горско стопанство” гр.Ловеч, в присъствието на директора Ц. П. акт за установяване на административно нарушение № 033/2015 г. за това, че поставеното в решение № ПН 78-ОС/2014 г. на РИОСВ Плевен условие да не се превишава предвиденото в План-извлечение ползване не е било спазено за имоти в подотдел 422 "ж" (попадащ в част от поземлени имоти (ПИ) № 06536.274.19 и № 06536.274.26), за подотдел 422 "и" (попадащ в част от ПИ № 06536.274.53) и подотдел 422 "н" (попадащ в част от поземлен имот ПИ № 06536.274.53), всичките намиращи се в землището на с.Брестово, община Ловеч, област Ловеч, като установеното превишение на ползването от свидетелката било следното :   За подотдел 422 "ж" (0.700 ха) – с Решение № ПН 78-ОС/2014 г. е било съгласувано провеждане на сеч с интензивност 25%, с предвидено ползване 30 м3, а действително отсечената дървесина в подотдел 422 "ж" била 100,29 м3 лежаща маса (73 м3 по позволително за сеч (ПС) № 0212184/05.01.2015 г. и 27.29 м3 от усвоената суха и паднала маса), превишаваща обема на ползване, предвиден в План-извлечението (30 м3). Превишението в ползването било 43 м3 ;   За подотдел 422 "и" (0.800 ха) – съгласувано е било провеждане на сеч с интензивност 30% с изсичане на подлеса, с предвидено ползване 40 м3, а действително отсечената дървесина в подотдел 422 "и" била 88,23 м3 лежаща маса (61 м3 по ПС № 0212183/05.01.2015 г. и 27 м3 от усвоената суха и паднала маса), превишаваща обема на ползване, предвиден в План-извлечението (40 м3). Превишението в ползването било 21 м3 ;  За подотдел 422 "н" (6.300 ха) – съгласувано е провеждане на сеч с интензивност 40%, с предвидено ползване от 240 м3 дървесина, а действително отсечената дървесина в подотдел 422 "н" била 412,32 м3 лежаща маса (317 м3 по ПС № 0212182/05.01.2015 г. и 95.32 м3 от усвоената суха и паднала маса), превишаваща обема на ползване, предвиден в План-извлечението (240 м3). Превишението в ползването било 77 м3.

Актосъставителката  приела, че с това ТП ДГС Ловеч са нарушили разпоредбата на чл.31, ал.14, във връзка с чл.31, ал.7 от Закона за биологичното разнообразие. Бил съставен акт, връчен лично на директора на ДГС Ловеч Ц. П., подписала го без възражения. Въз основа на акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление. Административнонаказващият орган изцяло възприел описаните в акта обстоятелства и приел, че с действията си от ТП ДГС Ловеч са нарушили разпоредбата на чл.31, ал.14, във връзка с чл.31, ал.7 от ЗБР. Като дата на извършване на нарушението бил посочен периода от 05.01.2015 г. до 03.02.2015 година. На основание чл.128б, ал.1 от ЗБР, АНО наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

Решаващият състав на РС-Ловеч направил извод, че  наказателното  постановление е издадено от компетентен орган и въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № РД-49/20.01.2006 г. /л.66-67/ на Министъра на околната среда и водите. АУАН и наказателното постановление съдържат предвидените в чл.42 и съответно чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити и не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на наказателното постановление на формално основание. Съдът изложил подробни доводи относно наличието на конкретна дата  на извършване на нарушението.

По същество съдът приел за доказано нарушението на разпоредбата на чл.31, ал.14, във връзка с ал.7 от ЗБР. За неоснователни приел възраженията на жалбоподателя, във връзка със субекта на АНО. За безспорно приел  обстоятелството, че ТП ДГС Ловеч е възложител на горскостопанската програма, в която са били включени и трите процесни имота, както  и че тази програма е била съгласувана с Решение № ПН 78-ОС/2014 г. на директора на РОИСВ Плевен и в това решение има въведено условие в т.1 да не се превишава ползването, предвидено в Горскостопанската програма.  Съдът изложил мотиви, че за да се достигне до извода за извършено нарушение по чл.31, ал.14, във връзка с ал.7 от ЗБР е направено съпоставяне между въведеното с Решение № ПН 78-ОС/2014 г. на директора на РОИСВ Плевен ограничение за ползване и добитото количество дървесина, отразено в протоколите за освидетелстване на сечище №№ 0210745,  0210743 и 0210741 и трите от 03.02.2015 година. Съдът установил превишаване на ползването, предвидено в Горскостопанската програма-  за имот 422, подотдел „ж”, предвиденото и съгласувано ползване е било 30 м3, а са били отсечени 73 м3 дървесина, т.е. превишението е с 43 м3, за имот 422, подотдел „и”, разрешеното ползване е било 40 м3, а допуснатото превишение е с 21 м3 повече и за имот 422, подотдел „н”, разрешеното е било 240 м3, а е реализирано превишение в размер на 77 м3 отсечена дървесина в повече. Направил извод, че наказващия орган коректно е отчел превишенията на отсечена дървесина на база стойностите зададени в позволителните за сеч (ПС № 0212184/05.01.2015 г. ; ПС № 0212183/05.01.2015 г. и ПС № 0212182/05.01.2015 г.), сравнявайки ги с предвидените и съгласувани в план-извлечението стойностти, а не е взел действително отсечената дървесина в трите подотдела, която включва освен посочената в позволителните, така и усвоената суха и паднала маса.

По тези изложении съображения съдът счел, че нарушението на разпоредбата на чл.31, ал.14, във връзка с чл.31, ал.7 от ЗБР е доказано по категоричен и несъмнен начин, както и  за правилно  ангажирана отговорност  именно на ТП ДГС Ловеч, тъй като това поделение е било възложител на План-извлечението за промяна вида и интензивността на сечта през 2014 г., в което са включени и процесните  три имота. Твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя, че отговорност е следвало да понесе търговеца, който фактически е извършил сечта в имотите съдът приел за неоснователно, тъй като в кръга на задължените лица, съгласно разпоредбата на чл.31, ал.14 от ЗБР не попада нито лицето издало позволителното за сеч, нито лицето, което е извършило маркирането, нито пък извършителят на сечта. Субект на нарушението по чл.31, ал.14 от ЗБР е само възложителят на План-извлечението за промяна вида и интензивността на сечта. Според ЛРС именно него касаят и негово е задължението да спазва условията визирани в Решение № ПН 78-ОС/2014 г. на директора на РОИСВ Плевен. В случай, че фактическия извършител на сечта, лицето извършило маркиране на дървесината или лицето издало позволителното за сеч са извършили нарушения, свързани със сечта в трите имота, то това ще са евентуално нарушения на разпоредби от Закона за горите и подзаконовите актове по прилагането му, но в тези случаи компетентен да ги санкционира ще е директора на РДГ Ловеч.

Размерът  на наложената имуществена санкция  съдът приел за законосъобразен, определен към предвидения от закона минимум. Изложил мотиви, че наказващият орган е отчел смекчаващите отговорността обстоятелства и най-вече, че нарушението е първо и приел, че не следва да бъде намаляван,  тъй като следва да се отчете, че макар и само за три от немалкия брой имоти в план-извлечението, допуснатото превишение в извършената сеч не е малко по обем, още повече, че се касае за гори, попадащи в защитена зона.

На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно ангажирана административно-наказателна отговорност на наказаното касатора. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне. 

            Неоснователно е основното поддържано и пред РС-Ловеч, и пред настоящата инстанция оплакване, че неправилно е определена от АНО датата на извършване на нарушението  - 03.02.2015 год. Както правилно е приел и РС, това е датата, на която са били освидетелствани сечищата в имотите в отдел 422, подотдели „ж”, „и” и „н”, в землището на с.Брестово, област Ловеч, видно от протоколи за освидетелстване на сечище №№ 0210745,  0210743 и 0210741 . В обжалваното НП също е посочена тази дата, като в обстоятелствената част наказващият орган е уточнил, че превишенията в ползването са извършени в периода 05.01.2015 г. – 03.02.2015 година. Началната дата на този период е датата, когато са били издадени позволителните за сеч на трите имота №№ 0212184,  0212183 и 0212182 . Ето защо  датата 03.02.2015 г. е именно датата на извършване на  нарушението , защото това е крайната дата , на която е приключила сечта в трите имота, като посочения от наказващия орган в обстоятелствената част на наказателното постановление период всъщност уточнява кога е станало превишението на разрешената сеч. В рамките на посочения в НП времеви период  е извършена сечта. До същите правилни изводи е достигнал и РС-Ловеч.

От друга страна , следва да се има предвид, че оспореното пред настоящата решение е постановено след връщане на делото от касационна проверка, при която предходно постановеното решение е отменено, като касационната инстанция е счела, че РС неправилно е приел за погрешно и некоректно посочена датата 03.-02.2015 год. като дата на извършване на нарушението. Административен съд –Ловеч, за да върне делото за ново разглеждане и произнасяне по същество, е изложил мотиви относно законосъобразността на НП по отношение именно коректната дата, на която е посочено, че е извършено нарушението. Съгласно разпоредбата на чл.224 от АПК, указанията на касационната инстанция по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. Обжалваното в настоящето касационно производство съдебно решение е постановено при точно спазване на правилото на чл. 224 от АПК, съгласно което указанията на Административен съд-Ловеч по тълкуването и прилагането на закона, дадени в отменителното решение, са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. В този смисъл въпросът относно законосъобразността на НП по отношение описаната в него дата на извършване на нарушението е решен по окончателен начин и не може да бъде пререшаван, включително в настоящото производство.

Противно на оплакването в касационната жалба, административнонаказаталноотговорно лице е именно  ТП Държавно горско стопанство-Ловеч, което е възложител на План-извлечение за промяна вида и интензивността на сечта  през 2014 год. в гори-държавна собственост на територията на СЗДП ТП ДГС-Ловеч, за което има издадено  Решение №ПН 78-ОС/2014 год. за преценяване на вероятната степен на отрицателно въздействие на РИОСВ Плевен. Нарушената разпоредба на чл.31, ал.14 от ЗБР разписва императивно, че  условията, изискванията и мерките в решението на компетентния орган са задължителни за възложителя на инвестиционното предложение, плана, проекта или програмата и за съответните компетентни органи по тяхното одобряване съгласно други закони. Поради което при несъобразяване с последните именно възложителят понася съответната, предвидена в закона  отговорност.

Правилно е определен и размера на наложеното наказание-към предвидения в закона минимум, като е съобразен превеса на смекчаващите над отегчаващите обстоятелства. Вярно е, че нарушението е първо за касатора, но количеството отсечена дървесина следва да се преценява с оглед постигане целите на закона по опазване и увеличаване площта на горите; поддържане и подобряване състоянието на горите;  гарантиране и поддържане на екосистемните, социалните и икономическите функции на горските територии; опазване и устойчиво ползване на биологичното разнообразие и т.н., поради което наказание малко над минималния размер би постигнало предупредително въздействие върху нарушителя с оглед неизвършване на последващи нарушения и вземане на мерки за предотвратяване и преустановяване на незаконните сечи.

Ето защо възраженията в касационната жалба се преценяват като неоснователни, и оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. 

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 247 от 25.07.2016 г., постановено по нахд  № 325/2016 г. на Районен съд – Ловеч.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                

                                                                                         2.