РЕШЕНИЕ № 552

гр. Плевен, 7 Декември 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – четвърти състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

при секретар В.М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 766/2016 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, вр. чл. 82, ал.2 от КСО.

Образувано е по жалба на И. С.И. *** срещу Решение № 2153-14-82/23.08.2016 г. на Директора на ТП на НОИ – Плавен, с което е отхвърлена жалбата на лицето и е потвърдено разпореждане № 3/23.06.2016 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване”.

Жалбоподателят иска оспореното решение да бъде отменено. Счита, че наследствена пенсия следва да й се отпусне от 01.01.2016 г. на основание чл. 94, ал. 1 от КСО, тъй като заявлението е подадено в шестмесечния срок от тази дата, на 22.06.2016 г. Сочи, че действително е придобила право на наследствена пенсия на 04.10.2015 г., така както е посочено в мотивите на решението, но по действащия към тази дата КСО не е могла да подаде заявление, тъй като до 01.01.2016 г. не е имала придобито право на наследствена пенсия. Посочва, че е ходила неколкократно до ТП на НОИ – Плевен да се интересува, но до 01.01.2016 г. са и отказали приемането на заявлението заедно с останалите документи. Сочи, че право на наследствена пенсия е придобила едва на 01.01.2016 г., с измененията на чл. 68 от КСО /ДВ, бр. 61 от 2015 г. в сила от 01.01.2016 г./, съгласно които изменения възрастта на жените се увеличава с по два месеца за всяка календарна година, а не с по четири месеца, както е било предвидено в чл. 68 от КСО действащ до 01.01.2016 г. Счита, че е придобила право на наследствена пенсия от 01.01.2016 г., подала е заявление на 22.06.2016 г., т.е. в рамките на шестмесечния срок, разписан в чл. 94, ал. 1, изр. 1-во от КСО. Моли жалбата й да бъде уважена.

Жалбоподателката е била редовно призована за откритото съдебно заседание, явява се лично и се представлява се от адв. П.А. *** с пълномощно на л. 39 от делото. Счита, че жалбата е основателна и излага следните доводи: Посочва, че според КСО действащ до промените влезли в сила от 01.01.2016 г. възрастта на пенсиониране на родените през 1959 г. жени е 62 години плюс 4 месеца, тоест правото на пенсия за жалбоподателката е щяло да възникне считано от 04.08.2021 г., като това е според КСО действащ през 2015 г. и според този закон съгласно чл. 68, ал. 1 правото на наследствена пенсия е щяло да възникне на 04.08.2016 г. Сочи, че по действащия КСО към момента, влязъл в сила на 01.01.2016 г., жалбоподателката навършва възрастта за пенсиониране на 04.10.2020 г., а именно 61 години и 6 месеца, това е придобитата възраст след измененията влезли в сила на 01.01.2016 г. и по този закон същата е следвало да подаде заявление за наследствена пенсия на 04.10.2015 г. това, което е постановено с обжалваното решение. Счита, че ТП на НОИ - Плевен са щели да бъдат прави, ако и през 2015 г. са действали правилата за възрастта за пенсиониране за жените, които са влезли в сила от 01.01.2016 г. Посочва, че жалбоподателката е нямало как да подаде на 04.10.2015 г. заявление за наследствена пенсия, тъй като по действащия тогава закон относно възрастта на жените правото на наследствена пенсия е щяло да възникне на 04.08.2016 г., а нейното право е възникнало с измененията влезли в сила от 01.01.2016 г. и същата е подала заявление в рамките на шестмесечния срок, поради което счита, жалбата за основателна. Счита, че наследствената пенсия следва да се отпусне от 01.01.2016 г. и моли жалбата да бъде уважена.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – Плевен, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт Е.Р. с пълномощно на л. 40 от делото. Моли да бъде оставена без уважение жалбата и да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно постановеното Разпореждане № 3/23.06.2016 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване”, което е потвърдено с решение на Директора на ТП на НОИ – Плевен № 2153-14-82/23.08.2016 г. Споделя изложените от адвокат А. доводи относно разпоредбата на чл. 68 от КСО, тъй като действително преди и след тази дата законодателят коренно е изменил условията, при които се пенсионират жените, което е довело до разминаване в датите. Сочи, че действително жалбоподателката през 2015 г. не е могла да подаде заявление за отпускане на наследствена пенсия, тъй като не е отговаряла на условията, след като през 2016 г. има нови разпоредби на чл. 68 и чл. 15 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, а жалбоподателката вече има право, първата дата се явява 04.10.2015 г. Сочи, че съгласно чл. 94 от КСО пенсията се отпуска от датата на придобиване на правото, ако заявлението е подадено в шестмесечия срок, но документите са подадени след този срок. Счита, че административният акт е правилен и законосъобразен и моли да бъде потвърден изцяло.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Административен съд на гр. Плевен, четвърти състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за неоснователна.

Жалбоподателта е подала заявление за отпускане на наследствена пенсия от починалия й съпруг – Д. Г. Н. /л. 17/ на 22.06.2016г.. В същото лицето е заявило, че не получава друга пенсия, приложила е удостоверение за наследници. Съпругът на жалбоподателката е почина на 27.07.1986г., видно от отбелязване в приложеното удостоверение за наследници. Наследствената пенсия е отпусната от 22.06.2016г. в минимален размер от 121,04 лева – разпореждане № 3/23.06.2016г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване /л.27, 28 от делото/. Разпореждането е оспорено и по подадената жалба, ответникът е постановил решение № 2153-14-82/23.08.2016г. – предмет на делото. В решението се сочи, че жалбоподателката е придобила право на пенсия на 04.10.2015г., но заявлението за отпускане на наследствена пенсия е подадено след изтичането на 6 месечен срок от придобиването на право на пенсия, поради което последната е отпусната от датата на подаване на заявлението – 22.06.2016 г. Жалбоподателката е недоволна именно от определянето на началната дата на отпусната пенсия, като сочи че тя е определена неправилно и преди изменението на КСО, в сила 01.01.2016г., тя не е имала придобито право на пенсия и съответно не е можела да подаде заявление за отпускане на наследствена пенсия.

Следователно спорът по делото се свежда до следните въпроси: кога жалбоподателката е придобила право на наследствена пенсия, подала ли е заявление в 6 – месечен срок от тази дата за отпускане на пенсия и съответно правилно ли е определена от началната дата на отпусната й наследствената пенсия.

Правото на наследствена пенсия на преживелия съпруг се урежда чл. 82, ал. 2 КСО, който сочи, че преживелият съпруг има право на наследствена пенсия 5 години по-рано от възрастта му по чл. 68, ал. 1 или преди тази възраст, ако е неработоспособен. Няма нито данни, нито твърдения в жалбата, че жалбоподателката е неработоспособна. В чл. 68, ал. 1 КСО, в приложимата за случая редакция съгласно ДВ, бр. 61/2015 г. /в сила от 01.01.2016г./, е посочено, че право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на 60-годишна възраст и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва: т. 1. до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. – с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст; т. 2. до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018 г. – с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст. Следователно, от 01.01.2016 г. възрастта за пенсиониране по чл. 68, ал. 1 КСО за жените е 60 години и 10 месеца. Изпълнението на условията за отпускане на наследствена пенсия на преживял съпруг следва да бъде преценено към момента на подаване на заявлението, включително и на изискването за навършена възраст на преживелия съпруг. В конкретния случай, за 2016 г., когато е подадено заявлението за отпускане на наследствена пенсия от жалбоподателката като преживяла съпруга, възрастта за пенсиониране по чл. 68, ал. 1 КСО е 60 години и 10 месеца за жените и затова минимално изискуемата възраст за отпускане на наследствена пенсия на преживелия съпруг, когато не е неработоспособен, предвидена в чл. 82, ал. 2 КСО, посочена като "5 години по-рано от възрастта му по чл. 68, ал. 1 КСО", е навършени 55 години и 10 месеца. По делото е безспорно установено, че жалбоподателката е имала навършена възраст към момента на подаване на заявлението 57 години 2 месеца и 18 дни, поради което е отговаряла на изискването по чл. 82, ал. 2 КСО за минимална възраст за отпускане на наследствена пенсия по този ред. Жалбоподателката прави възражение, че преди изменението на КСО /ДВ бр.61/2015г в сила от 01.01.2016г./ тя не е отговаряла на условията за отпускане на наследствена пенсия, поради което не е подавала заявление за това. Възражението е неоснователно. Предишната редакция на чл. 68, ал.1 от КСО /ДВ бр. 111/2013 г./ е определяла, че право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на 60-годишна възраст от жените и 63-годишна възраст от мъжете и осигурителен стаж 34 години за жените и 37 години за мъжете; от 31 декември 2011 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца за жените и мъжете до достигане на 63-годишна възраст за жените и 65-годишна възраст за мъжете. Следователно, от 01.01.2013 г. възрастта за пенсиониране по чл. 68, ал. 1 КСО за жените е 60 години и 8 месеца. За 2014 г. тази възраст не е променена, тъй като с § 6б ПЗР КСО, приет със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2014 г., в сила от 1.01.2014 г., е регламентирано, че за 2014 г. право на осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 се придобива при навършване на 60 години и 8 месеца за жените и 63 години и 8 месеца за мъжете, т. е. същата възраст, каквато се е изисквала за пенсиониране през 2013 г. Изискванията на закона за 2015 г. не са променяни и за придобиване право на пенсия е продължавало да бъдат необходими навършени 60 години и 8 месеца за жените. Следователно за правото по чл. 82, ал.2 от КСО са били необходими 55 години и 8 месеца за жена, която не е нетрудоспособна. Жалбоподателката е отговаряла на тези условия към 04.12.2014 г. От тази дата тя е придобила право на наследствена пенсия от починалия си съпруг и е следвало да подаде заявление за отпускане на пенсията в 6 –месечен срок от тази дата, за да може да й бъде отпусната пенсия от датата на придобиване правото. Заявлението е подадено на 22.06.2016г., т.е дълго след изтичането на 6-месечния срок по чл. 94, ал.1, изречение първо от КСО. Чл. 94, ал.1, изр. Второ от КСО определя, че ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. Именно тази разпоредба е приложена при определяне на началната дата за отпуска на наследствената пенсия на жалбоподателката. Налага се извод, че правилно наследствената пенсия на жалбоподателката е отпусната от датата на подаване на заявлението, а именно: 22.06.2016г.

Оспорваният акт е издаден от компетентен орган - Директорът на РУСО Плевен в качеството му на ръководител на ТП на НОИ по смисъла на чл. 117, ал. 3 вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО, в предписаната от закона писмена форма и при спазване реквизитите на съдържанието, като е спазен едномесечният срок за произнасяне, считано от датата на подаване на жалбата против първоначалния административен акт. В решението са посочени подробно фактическите и правни основания за издаването му. Административният орган е допуснал грешка при тълкуването на чл. 82, ал.2 вр. чл. 68, ал.1 от КСО, но в случая то не се е отразило на крайния резултат на постановеното решение. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването му.

С оглед всичко изложено, жалбата поставила начало на настоящото производство е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, четвърти състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. С.И. *** срещу Решение № 2153-14-82/23.08.2016 г. на Директора на ТП на НОИ – Плавен, с което е отхвърлена жалбата на лицето и е потвърдено разпореждане № 3/23.06.2016 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване”.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: