ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38

гр.Плевен, 12.01.2016 год.

Административен съд - гр.Плевен, VІІ-ми състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 765/2014 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от Р.К.И., изтърпяващ наказание в Затвора-Плевен към момента на нейното подаване, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”-София, с правно основание чл.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50000лв., вследствие от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора Плевен, за период от 2011г.-2014г., изразяващи се в отстраняване от работа и настаняване за изтърпяване на присъдата на трети етаж в зона с повишена сигурност и ползване на общ коридор с осъдени на доживотни присъди, а не в затворническо общежитие от закрит тип; лоши битови и хигиенни условия в килията и недостатъчно пространство; лошо медицинско обслужване.

Делото е насрочено за поредното открито съдебно заседание на 13.01.2016г. с призовани за разпит свидетели.

С молба от 28.12.2015г. ищецът заявява, че иска делото му да бъде прекратено. С нова молба от 07.01.2016г. ищецът отново изразява своето желание за прекратяване на производството по адм.дело №765/2014г. на Административен съд-Плевен.

Съгласно разпоредбата на чл. 232, изр.първо от ГПК, ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото. Оттеглянето и отказът от иска извън съдебно заседание се прави с писмена молба. По делото са проведени две открити съдебни заседания, поради което е изискано и съгласието на ответника-ГД”ИН”-София. С писмо от 12.01.2016г. от процесуален представител на ответника е посочено, че не се възразява за прекратяване на адм.дело №765/2014г. по описа на Административен съд-Плевен, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2030лв.

Депозираните молби от ищеца Р.К.И. по същество представляват десезиране на съда от разглеждане на спор по исковата претенция.

Налице са условията на чл. 232 от ГПК, поради което подадената искова молба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство да бъде прекратено.

По отношение искането за присъждане на разноски, съдът намира следното: Съгласно чл. 78 ал. 4 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.

За да се уважи искането за разноските следва да са налице кумулативно следните предпоставки: 1. По делото да са представени доказателства за направени разноски; 2. Да е направено искане за присъждането им от съответната страна в срок до приключване на последното съдебно заседание;3. Страната, която иска присъждането им да е представила списък на направените разходи по делото, дори и в случаите, когато разходът е един. Отсъствието на която и да е от изброените предпоставки води до неоснователност на искането.

В конкретния случай, действително със становище от 12.01.2016г., подадено от ответника чрез процесуален представител, е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането е направено в срок и преди постановяване на определението за прекратяване на делото, т.е. налице е една от предпоставките да бъде уважено искането за разноски.

Съдът намира, обаче, че не са налице останалите две кумулативно изискуеми предпоставки. Ответникът е посочил конкретен размер по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не е представил доказателства за направени разходи, и на второ място- не е представил списък на същите. Списък на разходите, които страната е направила и които счита, че следва да бъдат присъдени, е необходим и представлява доказателство за тяхната основателност, дори и когато разходът е един, какъвто е юрисконсултското възнаграждение. Непредставянето на такъв списък нарушава правото на защита на другата страна в процеса, която има правната възможност да направи възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, както и до невъзможност на съда да направи преценка за съотношението на претенцията спрямо фактическата и правна сложност на делото/ в този смисъл ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГК на ВКС, както и Определение № 973/27.01.2015г. на ВАС по адм.д. № 15253/2014г./ Не без значение е и обстоятелството, че по делото са проведени две открити съдебни заседания, по които ответникът не е бил представляван.

По изложените съображения искането на ответника за присъждане на разноски в негова полза не следва да бъде уважено, тъй като не са представени доказателства за направени разходи и не е представен списък на разноските.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението, с което делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.01.2016г. от 13.30часа.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на Р.К.И.,***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”-София, с правно основание чл.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50000лв., вследствие от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора Плевен.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №765 по описа за 2014г. на Административен съд-Плевен.

ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на ГДИН-София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-мо дневен срок от получаване на съобщението.

Препис от определението да се изпрати на ищеца Р.И., ответника ГД”ИН”-София и Окръжна прокуратура-Плевен.

СЪДИЯ: