РЕШЕНИЕ №24

гр. Плевен, 26 Януари 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр. Плевен – първи касационен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕЛКА БРАТОЕВА

2. КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

СЕКРЕТАР: М.К.

ПРОКУРОР: ИВАН ШАРКОВ

Като разгледа докладваното от председателя Данева касационно административно дело № 764 по описа на съда за 2015 г. ,за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с §4б от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ (Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.).

Образувано е по касационни жалби на Н.К.Т. ***, и Кмета на община Плевен против решение № 669/08.05.2015 г., постановено по гр. дело №3408/2013 г. на Районен съд - Плевен, с което е отменена заповед №РД-15-5973 от 26.09.1998 г. на Кмета на Община Плевен. С тази заповед е признато правото на ползвателя Н.К.Т. за придобиване на собственост върху предоставен за ползване земеделски имот – парцел №665а в местността “Мъртвата долина 1” при условията на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, в размер на 1000 кв.м.

С касационната жалба на Н.Т. се иска отмяна на оспорваното решение, като се излагат мотиви, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон. Жалбоподателката сочи, че й е учредено право на ползване върху имота по реда на ПМС №26/1987 г. на ИК на ОбНС-гр.Плевен. С нейна молба вх.№ПСД-94-Н-200/22.01.1998 г. е заявила желанието си да придобие собствеността върху ползвания имот, като тази молба е подадена в определения срок съгласно §4а, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Молбата и е разгледана от специално назначена комисия, като с протокол №20/06.03.1998 г. е приета за основателна, и е издадена заповед№РД-15-5973 от 26.09.1998 г. на Кмета на Община Плевен. След влизане в сила на плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ е издадена последваща заповед №РД-12-3203 от 06.12.2011 г., с която е определена оценка на предоставена за ползване на Н.К.Т. земеделска земя от 1000 кв.м. в размер на 710 лева, като е посочен идентификаторът на поземления имот /ПИ/ по действащия понастоящем план, а именно 56722.734.1799. За да отмени заповед №РД-15-5973 от 26.09.1998 г. на Кмета на Община Плевен, РС е посочил в решението си, че майката на жалбоподателя С. е била собственик на имота, обжалваната заповед е издадена през 1998 г., преди смъртта на наследодателката през 2001 г., няма доказателства да е била сведена до знанието и, и е отменил заповедта, като е приел, че жалбата е основателна. Твърди, че е игнорирана доказателствената стойност на писмените доказателства. Моли да се отмени съдебното решение. Моли за присъждане на разноски. По същество, чрез процесуалния си представител адв. В.Н. от Адвокатска колегия – гр. Плевен поддържа жалбата на изложените в нея основания. Моли да се постанови решение, с което да се уважи касационната жалба и да се отмени решението на РС, като се присъдят разноските, направени пред двете инстанции. Представя списък на същите за настоящата инстанция.

С касационната жалба на кмета на община Плевен, подадена чрез юрк. В., се иска отмяна на оспорваното решение, като се излагат мотиви, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон. Твърди, че С. не е представил доказателства, че ПИ е бил собственост на неговата наследодателка М. П., нито доказателства, че е неин наследник. Сочи, че едно лице може да придобие само един имот като ползвател, но няма ограничение в броя на имотите, които може да придобие като наследник. Моли да се отмени решението на РС, като се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лева за двете инстанции. В отделен писмен отговор по жалбата на Т. се сочи, че счита същата за основателна, и се придържа към изложените в нея доводи.

Постъпила е писмена молба от ответника по касация Т.С.С., с която се иска да не се дава ход на делото на основание чл.27, ал.2, т.2 от АПК, като се твърди, че е налице висящо административно производство.

Заинтересованите страни Н.Д.Ц. и С.Д.Ч. не изразяват становище по подадените жалби.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства доводите в касационната жалба са основателни и следва да бъдат уважени.

Съдът намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страни и се явяват допустими. По същество са основателни.

Настоящето дело е второ по ред пред настоящата инстанция, доколкото предходното постановено решение №489/26.03.2014 г. по гр.дело 3408/2013 г. по описа на РС-Плевен е било отменено.

РС е приел за установено следното от фактическа и правна страна в обжалваното решение:

Придобиването на правото на собственост от ползвателя на основание § 4 и сл. от ПРЗ на ЗСПЗЗ представлява сложен фактически състав от няколко етапа, който след измененията на ППЗСПЗЗ с ПМС № 456/1997 г. и ПМС № 234/1999 г. включва: признаване правото да се придобие собствеността върху имота, предоставен за ползване, със Заповед на кмета на общината по §62 от ПМС 456/97г., отразяване на имота в плана на новообразуваните имоти по реда на § 4к от ПРЗ на ЗСПЗЗ, оценяване на земята със Заповед на кмета на общината по реда на § 31 на ПМС № 234/99 г. и след заплащате на цената придобиване правото на собственост със Заповед на кмета на общината на основание чл. 28а от ППЗСПЗЗ, във вр. с § 4к, ал.7 ПРЗ на ЗСПЗЗ. Н.Т.  е  имала качеството на ползвател върху земеделски имот, представляващ овощна градина в м.“Мъртва долина I“ в землището на гр.Плевен, със стар идентификатор  665а. В тази връзка е издадено Удостоверение №149, в което е посочено, че правото на ползване върху имота е било учредено на основание ПМС 26/1987год. и Решение №142/1988 год. на бившия ИК на ОбНС-Плевен. В резултат на това и депозирайки молба за придобиване на право на собственост от 22.01.1998 год. същата се е обективирала като правоимащ ползвател за придобиване на право на собственост  на основание §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Тази молба е била подадена в срока, визиран в §4а, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ - а именно  подадена преди 31.01.1998 год. Претенцията е счетена за основателна, което е отразено в Протокол №20/06.03.1998 год. /л.325 и сл. от делото/. Издадена е процесната атакувана заповед от кмета на общината. Впоследствие е издадена и Заповед №РД 12-3203/06.12.2011 год. на кмета на Община-Плевен /предмет на обжалване по друго гражданско дело по описа на ПлРС/, с която е одобрена оценката на предоставената за ползване на Т. земеделска земя от 1000 кв.м. в местността „Мъртва долина“, землище на гр.Плевен, поземлен имот с идентификатор  №56722.734.1799 в размер 710 лв. В същата заповед е посочено, че след влизане в сила на оценката сумата  следва да се изплати на  наследници на М. Т. П. /л.206 от делото/. РС е приел, че се установява от представените доказателства, че майката на жалбоподателя Т.С. е била собственик именно на имота, по отношение на който на Н.Т. е признато правото на придобиване по реда на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. По делото /л.51/ е представено Решение №30 на Общинска поземлена комисия-Плевен от 29.09.1992 год., с което по заявление  №792/11.09.1991 год. на заявителя М. Т. С. се признава за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи за обезщетяване по §4 а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ-5,4дка.,  IV категория в местността „Мъртва долина“. Със Заповед №РД-12-1130 от 24.08.2012 год.  на кмета на Община-Плевен е възстановено правото на собственост на наследници на М. Т. П. върху новообразуван имот извън строителните граници, определени с подробен устройствен план с идентификатор 56722.734.2427, местност “Мъртва долина“, землище на гр.Плевен с площ 684 кв.м., както и върху  новообразуван имот извън строителните граници, определени с ПУП с идентификатор №56722.734.2355, местност „Мъртва долина“, землище гр.Плевен с площ 495 кв.м. От приетите като доказателства по делото Заповеди за одобряване на оценката на предоставена за ползване на наследници на В. Г. Д., на Н.Т., на Н.К.Т., на насл. на М. И. П. земеделски земи се установява, че след влизане в сила на оценките сумите следва да се изплатят на наследници на  М. Т. П. - л.52-56 от делото. От приетото като доказателство по делото Удостоверение за наследници /л.64/ се установява, че М. Т. П. е починала на 02.01.2001 год., като жалбоподателят Т.С. е неин син. В хода на делото, ответната община е представила документация по преписката във вр. със започналата процедура по издаване на обжалваната заповед, като е видно, че след издаване на Заповедта за изготвяне на оценката на предоставения за ползване на Н.Т. имот, са изпращани съобщения с оглед възможността за обжалване на тази заповед - напр. л.317. Обжалваната от Т.С. заповед е издадена през 1998 год., т.е. преди смъртта на наследодателката му М. Т. П. /починала през 2001 год./. Няма доказателства тази заповед да е била сведена до знанието й, респ. да е изпращана до същата - с оглед възможността за обжалването й по реда на ЗАП. РС е намерил, че наведените от жалбоподателя доводи се явяват основателни, и жалбата му е уважена като основателна.

Установеното от фактическа страна води до следните правни изводи по наведените касационни основания:

Производството по възстановяване правото на собственост на бившите собственици на земеделски земи, притежавани преди образуването на ТКЗС, ДЗС и др. образувани въз основа на тях организации, отнети неправомерно или чрез нормативните актове, описани в чл.10, ал.14 от ЗСПЗЗ, се извършва чрез регламентирани и последователно провеждани етапи, всеки от които завършва с административен акт, подлежащ на оспорване.

В процеса на земеделската реституция обаче се стига до конкуренция на права между бившите собственици на земеделски земи, чиито земи са раздавани на основата на подзаконови нормативни актове за лично ползване, и ползвателите. Разпоредбите на § 4 и следващите от ЗСПЗЗ са приети от законодателя именно с цел тяхното преодоляване и уреждането на възникнали през годините правоотношения, като за разлика от останалите норми на ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му разпоредбите на § 4а и 4б ПЗР на ЗСПЗЗ дават приоритет на правата на ползвателите, които са изпълнили определените от закона условия в съответните срокове.

В случая РС е установил, че Т. е имала качеството на ползвател на земеделски имот, и в определения от закона срок е подала молба да придобие собствеността на дадения и за ползване имот. Видно от приобщената като доказателство по делото административна преписка, заповедта е издадена от компетентен орган – кмета на община Плевен, в писмена форма, мотивирана е и с протокола на комисията, създадена за да разгледа постъпилите заявления по за придобиване право на собственост по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Също е видно от приложените доказателства, че ПИ представлява овощна градина, и като такъв попада в хипотезата на §4б, ал.1, изр.второ от ЗСПЗЗ. Не са налице ограниченията за придобиване право на собственост, посочени в хипотезата на §4б, ал.1, изр.трето - земята не е на по-малко от 30 км от градовете с население над 300 хил. жители, независимо от общината, в която се намира, и не е на по-малко от 10 км от крайбрежната морска ивица. Събразен и е §4з, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като е признато право да се придобият 1000 кв.м, съответстващи на законовото ограничение. ПИ е единственият, за който на Т. е подала заявление и е признато право да го придобие, като така е спазен §4д от ПЗР на ЗСПЗЗ. В тази връзка с оглед твърденията на С. пред РС настоящият съд посочва, че законът създава пречка едно лице да придобие повече от един земеделски имот по реда на §§4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ в качеството му на ползвател /ако е бил ползвател на два или повече имота/, но няма пречка едно лице да придобива земеделски имоти, собствеността на които е призната на другиго въз основа на признато право на това друго лице като ползвател по §§4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Това може да стане при наследяване, продажба, замяна и пр. способи, уредени и допустими от закона. Следователно заповедта отговаря на изискванията на действащия към момента на издаването й Закон за административното производство /ЗАП - Обн., ДВ, бр. 90 от 13.11.1979 г., изм., бр. 9 от 11.01.1983 г., бр. 26 от 5.04.1988 г., бр. 94 от 23.11.1990 г., изм. и доп., бр. 25 от 29.03.1991 г., изм., бр. 61 от 30.07.1991 г., изм. и доп., бр. 19 от 6.03.1992 г., бр. 65 от 21.07.1995 г., бр. 70 от 8.08.1995 г., бр. 122 от 19.12.1997 г., изм., бр. 15 от 6.02.1998 г., в сила от 1.01.1999 г. - изм., бр. 89 от 3.08.1998 г., бр. 83 от 21.09.1999 г., в сила от 1.01.2000 г., бр. 95 от 2.11.1999 г., бр. 45 от 30.04.2002 г., доп., бр. 55 от 17.06.2003 г., в сила от 18.12.2003 г., отм., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., с изключение на глава трета, раздел II, отм., в сила от 1.03.2007 г./. Съгласно чл.41, ал.3 ЗАП в приложимата към момента на издаването на заповедта редакция, за да е законосъобразен административният акт, следва да е издаден от компетентен орган и в съответната форма, да са спазени процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и да е съобразен с целта, която преследва законът. В случая тази разпоредба е била спазена, и заповедта е законосъобразна, съгласно мотивите на настоящия съд, изложени по-горе.

За пълнота съдът отбелязва, че ответникът по касация С. и заинтересованите страни по делото са племенник, съответно племеннички на М. Т. П., видно от приложеното удостоверение за наследници. Неправилно РС е приел, че С. е неин син – той е син на починалия преди П. неин брат. Тази грешка обаче не опорочава изводите за допустимост на първоначалната жалба, нито другите фактически установявания, доколкото С. е наследник на П..

По отношение на възражението, че в случая е приложим чл.27, ал.2, т.2 от АПК, същото е неоснователно. Тази разпоредба се прилага в производството по издаване на административен акт пред административния орган, като възпрепятства започването и развитието на административно производство със същия предмет и същите страни пред същия орган, когато преди това е започнало административно производство, независимо от фазата, в която същото се намира. В случая се касае за съдебно производство по обжалване на заповед на кмета на общината, поради което разпоредбата е неприложима. Съдебното производство следва да продължи до постановяване на окончателен съдебен акт - в противен случай ще е налице недопустим отказ от правосъдие.

По отношение на твърдението, че С. не е доказал, че П. е била собственик на имота, то жалбоподателят не следва да го доказва, доколкото доказателствената тежест е на органа, постановил административния акт. Въпреки че това не е посочено в процесната заповед, разполагането на ПИ на ползвателя Т. върху ПИ на наследодателката П. е видно от други документи по приетата като доказателство преписка.

С оглед на изложеното, решението на РС е валидно и допустимо, но неправилно като противоречащо на материалния закон, и следва да бъде отменено. Доколкото РС правилно е установил фактите, след отмяната на решението му, следва да се постанови решение по същество, като жалбата на С. срещу заповедта се отхвърли.

По делото своевременно е направено искане за присъждане на разноски пред двете инстанции от страна на процесуалният представител на кмета на община Плевен в размер на 600 лева, както и от процесуалният представител на Н.Т. в размер на 450 лева. С оглед изхода на делото на касатора Н.К.Т. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 450 лева – заплатен адвокатски хонорар за двете инстанции. На община Плевен следва да бъдат заплатени 600 лева, доколкото и пред двете инстанции е претендирано минимално юрисконсултско възнаграждение, съгласно действащата при приключване на устните състезания пред РС и понастоящем редакция на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – ДВ, бр.28 от 28.03.2014 г.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 669/08.05.2015 г., постановено по гр. дело №3408/2013 г. на Районен съд - Плевен и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.С.С. срещу Заповед №РД-15-5973 от 26.09.1998 г. на Кмета на община Плевен.

ОСЪЖДА Т.С.С. ***, ЕГН **********,*** направените деловодни разноски за двете инстанции в размер на 600 /шестстотин/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Т.С.С. ***, ЕГН **********, да заплати на Н.К.Т. ***, ЕГН ********** направените деловодни разноски за двете инстанции в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.