Р Е Ш Е Н И Е

№ 506 / 16 Ноември 2016 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на четвърти ноември , две хиляди и шестнадесета година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Секретар: М.К.

Прокурор: ЙОРДАНКА АНТОНОВА

Като разгледа докладваното от съдия Данева касационно административно дело №751 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 552/26.07.2016г., постановено по НАХД № 1014/2016г. Плевенският районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 15-0938-005130/15.12.2015 г. на Началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-Плевен, с което на Г.М.Г. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв.на осн. чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 1,2 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП / за това, че на 02.12.2015 г. в 8,30 ч. в гр. Плевен , на ул.”Българска авиация” в посока кръгова връзка на бензиностанция”Шел”, като водач на специален автомобил ДАф Цф 65 с рег. № РР 8180 АХ, не спазва два пътни знака В16- забранено е влизането на ППС с височина по-голяма от означената и се удря в жп прелез, като навлиза при ограничен габарит и допуска пътно транспортно произшествие с материални щети по МПС, с което е нарушил чл. 6,т. 1 от ЗДвП.

Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от Г.М.Г., чрез адв. Ж.Ч. *** с доводи за неговата незаконосъобразност поради необоснованост, противоречие със закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В жалбата се навеждат оплаквания, че РС не е обсъдил подробно изложените в жалбата срещу НП факти и обстоятелства. Счита, че чл. 179,ал. 2 от ЗДвП няма самостоятелно приложение, а представлява едната част на административно нарушение: причиняване на пътнотранспортно произшествие. Освен това обстоятелство, което приема за безспорно, се изисква допълнително съставомерно поведение: неспазване на дистанция, или нарушение по ал. 1. АНО е приел, че втората част на нарушението се състои в неспазване на предписанието на пътни знаци. РС не е обсъдил изцяло състава на административното нарушение, но същественото е ,че този състав не се съдържа като описание и като конкретно посочени факти в АУАН и НП. Оспорва извода на съда за допусната фактическа грешка при описание на нарушението в АУАН и НП, в които е описано преминаване през ж.п. прелез, а установеното по време на делото е преминаване през ж.п. надлез. Навежда оплакване, че съдът не е обсъдил възражението му, че деянието е извършено в условията на крайна необходимост- неправилна изпреварваща маневра на друго МПС, неправилно движение на пешеходци в платното за движение на МПС, което е предизвикало навлизане под пътното съоръжение и причиняване на вреди. Моли да бъде отменено решението и наказателното постановление. В подадени в писмен вид „ допълнителни съображения” чрез адв. Ж.Ч. поддържа жалбата си , като навежда и доводи за маловажност на случая. По същество поддържа жалбата си и моли за отмяна на НП.

Ответникът не изразява становище.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на Районния съд е съобразено законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да потвърди наказателното постановление Районният съд e приел за установено, че от събраните по делото доказателства фактическата обстановка, така както е отразена в АУАН е доказана по безспорен начин. Касационният съд не приема за основателно оплакването за липса на подробно обсъждане на изложените в жалбата срещу НП факти и обстоятелства. На първо място, цитираната жалба не съдържа конкретни факти и обстоятелства, но по същественото е, че първоинстанционният съд е обсъдил фактите и обстоятелствата, които са от значение за случая и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат от настоящата инстанция Обжалваното решение се основава на правилна преценка на данните по делото, издадено е в съответствие с приложимите в случая материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето му са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Въз основа на всички доказателства- гласни , писмени и заключението на назначената по делото автотехническа експертиза, е достигнал до извода, че касаторът , като водач на специален автомобил, движейки се по ул.”Българска авиация” не е спазил два пътни знака В16- забранено е влизането на ППС с височина по-голяма от означената, и се е ударил в ж.п. надлез , допускайки ПТП с материални щети. При правилно установени факти, решаващият съд е направил законосъобразен извод за извършено от касатора административно нарушение по чл.6, т. 1 от ЗДвП и правилно наложено съответно на нарушението административно наказание. Изцяло се споделят от настоящата инстанция и съображенията по отношение на наведеното и пред него оплакване са допуснато съществено процесуално нарушение , тъй като в АУАН и НП е посочено настъпване на ПТП след удар в ж.п. прелез, а в действителност ударът е в ж.п. надлез. Споделя се изводът, че се касае до техническа грешка при изписване на вида на съоръжението, при съприкосновението с което е осъществено ПТП. Не е налице нарушение на правото на защита на жалбоподателя, мястото и механизмът на удара са описани в НП и е ясно, че същият е осъществен поради навлизане под надлез с ППС с височина по-голяма от означената върху двата забранителни пътни знака В16. Неоснователни са оплакванията за несъставомерност на деянието по посочените в НП административнонаказателни разпоредби- чл. 179,ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 1,2. Действително, в разглежданата хипотеза чл. 179,ал. 2 от ЗДвП няма самостоятелно приложение, тъй като нарушението, което е извършено / причиняване на ПТП/, е извършено поради нарушение на чл. 179, ал. 1, т. 5 , пр. 1,2, и тази правна квалификация е отразена коректно в НП. Фактите, описани в обстоятелствената му част обосновават приложимост на точно посочената от административно-наказващия орган правна квалификация. В тази връзка, настоящият съд намира изводът на решаващия за осъществено в отсъствие на процесуални нарушения административнонаказателно производство за правилен и обоснован. Неоснователни са оплакванията, наведени в касационната жалба за наличие на обстоятелства, от които следва извод за извършено в условията на крайна необходимост деяние. Безспорно е установено, че мястото, на което е станало ПТП- ж.п. надлез, е било обозначено с два дублиращи се знака В16, като първият знак е бил поставен на бетонни колони на височината на шофьорите на товарни автомобили, за да могат да го видят. Освен, че е бил достатъчно видим, този знак е бил дублиран с втори такъв, на около 20 м. от съоръжението / според обясненията на касатора/. Т.е. ,преди водачът да се окаже в отсечката, в която / според него/ са били налице обстоятелства, които са го принудили да се навлезе под пътното съоръжение,в което се е ударил- други МПС и пешеходци , водачът е бил предупреден, и е следвало да се съобрази със забраната за движение на МПС с посочената в знаците височина, знаейки, че превозното средство, което управлява превишава указаните габарити. Не се приемат за основателни наведените от касатора в „допълнителни съображения” доводи за маловажност на деянието. Не се сочат и не се установяват обстоятелства, които да квалифицират извършеното деяние като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Касаторът не сочи какви са „обикновените случаи”, и с какво конкретно разглежданият се различава от тях в насока: ”по-ниска степен на обществена опасност”, а прави теоретичен анализ на института „маловажен случай”.

С оглед на изложеното съдът намира, че касационната жалба е неоснователна. При постановяване на своето решение, Районният съд не е допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, същото е валидно и допустимо и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 552/26.07.2016г., постановено по НАХД № 1014/2016г. на Плевенския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.