Р E Ш Е Н И Е

№ 499

гр.Плевен, 11 Ноември 2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря М.К. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 749 по описа за 2016 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 100 от 17.01.2016 г. г., постановено по нахд № 222/2016 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 2015-038302 от 20.10.2015 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол на пазара” към „Комисия за защита на потребителите” гр.Плевен, с което на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД гр.София, с ЕИК 831642181, представлявано от А. И. Д., на основание чл.27, чл.28, чл.53 и чл.83 от ЗАНН, чл.233 ал.2 и чл.221 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.119 ал.1 т.1, във връзка с чл.113 ал.4 от ЗЗП затова, че при извършена на 16.03.2015 г. проверка в магазин „Vivacom 4801” в гр.Плевен на пл. „Свобода” № 2, стопанисван от търговеца, във връзка с постъпила жалба от потребител относно предявена на 10.03.2015 г. рекламация за мобилен телефонен апарат „САТ В15”, като след многократно предявени рекламации потребителката желае да й бъде възстановена заплатената сума, е установено, че в заявлението за предоставяне на търговска гаранция на предлаганите в магазина телефонни апарати „HUAWEI”, „Ascend MATE 7” и „U8150” не се съдържа задължителната информация за правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл.112-115 от ЗЗП и не се посочва ясно, че независимо от търговската гаранция продавачът отговаря за липсата на съответствие на потребителската стока с договора за продажба съгласно гаранцията по чл.112-115 от ЗЗП.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Регионална дирекция – Русе към Комисия за защита на потребителите с мотиви, че районният съд неправилно е приложил материалния закон, нарушил е процесуалните правила, вследствие на което е постановил незаконосъобразно и необосновано решение, като е изложил доводи в тази насока.

По реда на инстанционния контрол, с Решение № 254 от 26.05.2016 г., постановено по касационно административно дело № 282/2016 г., Административен съд – Плевен е отменил решението на ПРС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

С Решение № 522 от 15.07.2016 г., постановено по нахд № 1362/2016 г., Районен съд – Плевен е потвърдил наказателно постановление № 2015-038302 от 20.10.2015 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол на пазара” към „Комисия за защита на потребителите” гр.Плевен, с което на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД гр.София, с ЕИК 831642181, представлявано от А. И. Д., на основание чл.27, чл.28, чл.53 и чл.83 от ЗАНН, чл.233 ал.2 и чл.221 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.119 ал.1 т.1, във връзка с чл.113 ал.4 от ЗЗП .

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, представлявано от изпълнителния директор А. Д., чрез юрисконсулт Б. П., която счита същото за неправилно поради противоречие с материалния закон, процесуалния закон, противоречие с целите на закона и необоснованост. Твърди, че решението на първоинстанционния съд съдържа неправилни правни констатации, които не обхващат всички аспекти на правния спор за законосъобразността на атакуваното наказателно постановление, поради което счита, че то е издадено в противоречие с материалния закон, без съблюдаване целите на закона и е необосновано. Сочи, че за нарушението на чл.119 ал.1 т.1 от ЗЗП на БТК ЕАД са издадени две наказателни постановления – процесното и НП № 2015-038301 от 20.10.2015 г., и двете по една и съща проверка на КЗП, за една и съща жалба, което противоречи на принципа за справедливост и нарушава чл.17 от ЗАНН. Твърди също, че НП не отговаря на изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, т.к. в него не са посочени мястото и датата на извършване на нарушението, а единствено мястото и датата на извършване на проверката от КЗП, а датата и мястото на извършване на нарушението са абсолютно необходими реквизити на обжалваното НП, т.к. по този начин от една страна се индивидуализира нарушението и се очертава предметът на доказване, а от друга – се следи за сроковете по чл.34 от ЗАНН, за компетентността на наказващия орган и за съдебната местна компетентност. Твърди, че описаните две нарушения на съдопроизводствените правила сами по себе си представляват основания за отмяна на НП като незаконосъобразно. Счита още, че обжалваното НП е издадено в нарушение на материалните разпоредби, т.к. БТК не е осъществило състава на чл.119 ал.1 т.1 от ЗЗП. Сочи, че твърдяното в НП нарушение не е доказано и обосновано – не е вписана каква именно информация липсва в търговската гаранция, нито е посочена в коя конкретна гаранция същата липсва. Твърди, че изключително бланкетно е преписано съдържанието на законовия текст, който според административно-наказващия орган е нарушен и че не става ясно поради какви причини КЗП счита, че възможността за прилагане на изискването на чл.119 ал.1 т.1 от ЗЗП не е гарантирано от страна на БТК. В заключение моли съда да отмени решението и НП.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не ангажира становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Комисия за защита на потребителите, Регионална дирекция Русе не се представлява, депозирано е писмено становище, в което се излагат подробни съображения за неоснователност на подадената жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че атакуваното наказателно постановление е въз основа на АУАН № К-038302 от 21.04.2015 год., , в който е отразено, че на 16.03.2015г е извършена проверка в обект магазин „Виваком 4801“ в гр.Плевен, на пл.”Свобода” №2, за която бил съставен констативен протокол №К-0183147. В хода на проверката били установени следните нарушения и обстоятелства, при които са осъществени: В обекта се предлагат за продажба мобилни телефони „HUAWET“ модели „ASCEND MATE 7“ на цена 1089,90лв и „U 8150“ на цена 209,90лв с информация на български език. Чрез стикер за вида на стоката, производител – „Хуауей Технолоджис Ко“ Китай; вносител „БТК“ ЕАД. За апарата се предоставя се търговска гаранция в писмена форма със срок 24 месеца. В заявлението за предоставяне на търговска гаранция не се съдържа задължителната информация по чл.119 ал.1 т.1 от ЗЗП за правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл.112 – 115 от ЗЗП.          В заявлението се съдържа информация, която ограничава правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл.113 ал.4 от ЗЗП: „Гаранцията не покрива разходи за транспорт“.        Съгласно чл.113 ал.4 от ЗЗП „Привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба е безплатно за потребителя. Той не дължи разходи за експедиране на потребителската стока или за материали и труд, свързани с ремонта й …“ Посочено е още, че търговецът „БТК“ ЕАД се е обявил за вносител на стоката на територията на ЕС на стикера, поставен върху опаковката на телефона. По смисъла на чл.104 ал.2 от ЗЗП „БТК“ ЕАД е производител на описаните телефони „HUAWET“ и в това си качество предоставя търговска гаранция за тях.

Описаната в АУАН фактическа обстановка е възпроизведена в Наказателно постановление № 2015-038302 от 20.10.2015 год. на Директора на РД за областите Габрово, В. Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе съм ГД „Контрол на пазара” към КЗП, с което на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД – гр. София, на основание 221 от ЗЗП  е наложена имуществени санкция в размер на 500,00 (петстотин) лева за нарушение  чл. 119, ал. І във вр. с чл. 113, ал. ІV от ЗЗП.

Горната фактическа обстановка съдът приел, че се подкрепя от ангажираните в хода на съдебното следствие гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя Н. и свидетеля К., чиито показания съдът приел като логични, убедителни и непротиворечиви, както и от приобщените по делото писмени доказателства.

Съдът изложил още мотиви, че АУАН е съставен от лице, притежаващо правомощия по смисъла на ЗЗП, а НП е издадено от компетентен орган; АУАН и НП притежават необходимите реквизити, сочени в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Спазени са изискванията за предявяване на АУАН и връчване на същия, както и връчване на НП. Нарушителят не е бил лишен от възможността да направи възражения по акта. Описаните на нарушението и обстоятелствата във връзка с извършаването му са посочени в степен, гарантиращата правото на защита на жалбоподателя, в частност - да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност.

 Съдът направил изводи, че при тази установеност на фактите, правилно административно-наказващият орган е приел че е допуснато нарушение по 119, ал. І, т. 1 във вр. с чл. 113, ал. ІV от ЗЗП. Съдът не намерил основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. Възражението за наложени две наказания с две НП за едно и също нарушение РС приел за неоснователно, като съобразил, че жалбоподателят не е санкциониран повторно за нарушение, за което вече е бил наказан по административен ред с Наказателно постановление № 2015-038301 от 20.10.2015 год. на Директора на РД за областите Габрово, В. Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе съм ГД „Контрол на пазара” към КЗП. Това е така, тъй като заявлението за търговска гаранция се отнася за различни модели апарати, т. е. налице е различие в обстоятелствата, при които е извършено нарушението и в този смисъл липсва идентичност между нарушенията, отразени в цитираните наказателно постановления.

На тези основания потвърдил оспореното НП.

 Настоящата касационна инстанция споделя принципно изложените от наказващия орган правни доводи , че заявлението за предоставяне на търговска гаранция следва да съдържа описаната по-горе задължителна информация за правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112-115 ЗЗП и че не следва да съдържа условия, които ограничават правата на потребителите. В разглеждания конкретен случай обаче, съдът намира, че оплакванията на касатора за допуснати при издаването на НП съществени процесуални нарушения са основателни. Действително, нито от обстоятелствената част на НП, нито от текста на предхождащите го документи- АУАН и констативен протокол може да се направи извод за конкретно констатиран случай, при който в заявлението за предоставяне на търговска гаранция не се съдържа задължителната информация за правата на потребителите, респективно се съдържа информация, която ограничава правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл.113, ал.4 от ЗЗП. Вярно е, че проверката е извършена по повод постъпила жалба от конкретно лице- потребител, но в НП, както и в предхождащите документи и актове не е посочено, че именно в заявлението, касаещо този потребител, или друг конкретен потребител липсва нужната информация или съществуващата е ограничаваща правата му. В пряка връзка с това е и основателността на оплакването на касатора, че в НП не се съдържа дата на извършване на нарушението. Нарушението е конкретно, за всеки един случай, при който, при сключването на договора за продажба или за услуга или при приемането на продукта, на клиента не се предоставя документ,съдържащ информация за правата му, произтичащи от гаранциите по чл. 112-115 от ЗЗД. В случая не може да се приеме, че нарушението е извършено на датата на проверката в обекта- 16.03.2015 г. , когато е установено. Ако административнонаказващият орган е имал предвид нарушение, извършено при предоставяне на търговска гаранция на лицето, подало сигнала, то това нарушение няма как да е извършено на датата на проверката, тъй като предоставянето на търговската гаранция се извършва с предоставяне на гаранционната карта, при покупката на продукта, и очевидно в един по-ранен момент. От друга страна, ако проверяващият орган е констатирал при извършването на проверката извършване на административно нарушение, при което, при сключен на същата дата договор с клиент не е предоставена изискуемата задължителна информация, е следвало това нарушение да бъде описано с посочване на конкретния потребител и конкретния договор, с приложение на съответния документ, в който не се съдържа тази информация. Видно е от доказателствата по делото, че при проверката (във връзка с жалбата на потребителя Ненчева относно предявена рекламация , но за мобилен телефон „САТ В15”) са открити заявления за търговска гаранция на предлагани в магазина мобилни телефонни апарати, подробно описани в НП, неотговарящи на изискванията на чл. 119, ал. 1, т. 1 от ЗЗП, но не и действия по предоставяне на тези заявления на конкретен клиент или клиенти, закупили мобилни телефони от категорията на описаните в НП. Наличието на бланки от документи, съставляващи заявление по смисъла на чл. 119, ал. 1 от ЗЗП, в които не се съдържа информация за правата на потребителя, произтичащо от гаранциите по чл. 112-115 от ЗЗП, респ. се съдържат условия, които ограничават правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл.113, ал.4 от ЗЗП, не изчерпва фактическия състав на нарушението, наказуемо на основание чл. 221 от ЗЗП. В НП липсва описание на конкретен случай, при който, при сключване на договора, респ. при предаване на стоката, в горните документи не е налице изискуемата информация. След като при проверката конкретна продажба и непредоставяне на търговска гаранция не е установено , следва извод, че от обективна страна не е констатирано и описано извършване на административно нарушение, от което следва, че наказателното постановление, както и потвърждаващото го решение следва да бъдат отменени.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 522 от 15.07.2016 г., постановено по нахд № 1362/2016 г. на Районен съд – Плевен, с което е потвърдено Наказателно постановление № 2015-038302 от 20.10.2015 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол на пазара” към „Комисия за защита на потребителите” гр.Плевен, с което на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД гр.София, с ЕИК 831642181, представлявано от А. И. Д., на основание чл.27, чл.28, чл.53 и чл.83 от ЗАНН, чл.233 ал.2 и чл.221 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.119 ал.1 т.1, във връзка с чл.113 ал.4 от ЗЗП и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2015-038302 от 20.10.2015 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол на пазара” към „Комисия за защита на потребителите” гр.Плевен, с което на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД гр.София, с ЕИК 831642181, представлявано от А. И. Д., на основание чл.27, чл.28, чл.53 и чл.83 от ЗАНН, чл.233 ал.2 и чл.221 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.119 ал.1 т.1, във връзка с чл.113 ал.4 от ЗЗП

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.